№ 15198
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110142992 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „Т. е предявил срещу Н. К. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде установено, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество суми за доставена топлинна енергия и за
предоставена услуга дялово разпределение, както и законните лихви върху тези суми и
обезщетения за забава върху двете главници съобразно издадената по ч.гр.д. № 16655/2022 г.
по описа на СРС, 145 състав, заповед за изпълнение.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се
начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
1
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в
сградата – „Б. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, чрез А. И. /за когото няма представено подписано пълномощно/,
с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на
част от претенциите на ищеца. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца
и ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот,
както и че ответникът е собственик на процесния имот. Твърди се, че в сградата никога не е
имало абонатна станция и че не е част от топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорва се за
процесния период ищцовото дружество да е имало валиден договор, сключен с фирмата за
дялово разпределение, като се твърди на адреса на ул. „Г. да има три различни сгради с
различни идентификатори. Ето защо, моли съда да отхвърли предявените искове.
Трето лице – помагач на страната на ищеца „Б., не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
Според действалата през процесния период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители
на топлинна енергия за битови нужди са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, съответно на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното
им писмено приемане.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
2
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи заплащане на цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Ето защо и
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с мотивите на ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
по т. д. № 2/2017 г.
При тези съображения съдът приема, че договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване от ищеца по реда на чл. 154 ГПК,
включително, например, с установяване откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот, както се посочи по-горе.
В случая по делото ищецът твърди, че ответникът Н. К. М. е клиент на топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. С., община Т., ул. „Г., надпартерен етаж, който за
процесния период се явявал топлоснабден.
По делото действително е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 28, том I, рег. № 575, дело № 22/2014 г. от 04.04.2014 г., видно от който
Н. К. М. в качеството си на купувач е придобила правото на собственост върху имот,
представляващ апартамент, разположен на втори /първи надпартерен/ етаж, ул. „Г..
Ответникът по същество не оспорва, че е собственик на този имот, но твърди, че същият не
е топлоснабден. И действително от приетото заключение на СТЕ по безспорен начин се
установява, че на адрес гр. С., ул. „Г. се намират три сгради: № 31, 31А и 31Б – това е видно
и от представеното на л. 36 от делото удостоверение от ГИС-С.. Топлофицирана обаче е
единствено сградата с номер 31А. В посетената от вещото лице сграда № 31 няма
абонатна станция, поради което и няма как процесният имот да е топлоснабден. Оттам
съдът достига до извод, че претенцията на ищеца за доставена, но незаплатена топлина
енергия за процесния имот и период е неоснователна.
Действително и доколкото сградата номер 31А е топлоснабдена, видно от
представените доказателства, в нея съществува имот с абонатен номер 0., до който е
доставяна топлинна енергия – именно за този обект са представени документите от третото
лице-помагач и за него е изготвена СТЕ, но, както се установява, този имот, находящ се на
адрес: гр. С., ул. „Г.., с титуляр трето лице – И. И. М., не съвпада с процесния имот и няма
нищо общо с ответника Н. К. М., която нито е собственик на имота, нито ползвател, нито е
сключвала договор за доставка на топлинна енергия за същия. По всяка вероятност
собственик на този имот, респ. клиент на топлинна енергия за този имот предвид
представената молба-декларация и удостоверение за наследници на И. е трето за спора лице,
но това така или иначе е ирелевантно за настоящото дело, доколкото не касае нито
процесния имот, нито ответника Н. К. М.. Впрочем дори представените от самия ищец общи
фактури касаят лице, различно от ответника по делото, тъй като като получател в тях е
3
посочено лицето И. И. М., а като адрес: гр. С., абонатен номер .. При това положение неясно
остава защо „Т. претендира от ответника Н. К. М. заплащане на процесните суми, които
очевидно са начислени за друг имот, различен от този, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Г. и
който е собственик на трето за спора лице.
Представените на л. 21-27 от делото нотариални актове, както и записка за вписване на
протокол за доброволна делба на л. 29-31 от делото не водят до друг извод, тъй като касаят
лица и имоти, нямащи общо с процесния.
След като главният иск за установяване цената на топлинна енергия е недоказан по
основание и размер, неоснователен се явява и акцесорният иск – за дължимостта на
обезщетение за забава върху главното вземане.
Исковете за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение и мораторната
лихва върху тази главница са обусловени от изхода на делото по главния иск, тъй като
последният е неоснователен, то такива се явяват и обусловените искове.
По разноските:
Предвид изхода на делото, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка изцяло, като разноски се следват единствено на ответника.
Ответникът Н. К. М. е сторила разноски в размер на 152.42 лв. – депозит за вещо лице,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
В исковото производство на ответника Н. К. М. е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата от адвокат
Николай И., поради което нему следва да се присъди минимума от 300 лв. съгласно Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към
редакцията на Наредбата, действаща към датата на сключване на договора/.
В заповедното производство Н. К. М. е била представлявана безплатно от адв. К. И. Б.,
поради което на нея следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв
минимума от 300 лв. съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /към редакцията на Наредбата, действаща към датата на
сключване на договора/.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
срещу Н. К. М. (с актуални по справка НБД имена Н. К. З.), ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. С., ул. „Г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата 3 152.04 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Г., апартамент, разположен на
надпартерен етаж, аб. № 0., за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.03.2022 г./ до изплащане на
вземането, сумата 276.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.04.2019 г. до 11.03.2022 г., сумата 78.77 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 14.57 лева обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 11.03.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16655/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.
4
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на Н. К.
М. (с актуални по справка НБД имена Н. К. З.), ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.,
ул. „Г. сумата от 152.42 лв. – разноски по делото за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на А. И.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Г., офис - партер, сумата от 300 лв. – разноски по
делото за безплатно оказана правна помощ по исковото производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на адв.
К. И. Б., ЕГН ., с адрес в гр. С., ул. „Г., офис - партер, сумата от 300 лв. – разноски за
безплатно оказана правна помощ по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице-
помагач „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5