№ 173
гр. К., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510200328 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-002693 от 08.01.2024 г. на
ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят С. Е. Д., недоволен
от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното
нарушение и излага общи оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В с.з не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на НП, и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
04.12.2023 г. около 23.05 часа в с. Х., общ. К. по ул. „** м.“ с кръстовището с ПП I-5 в
посока запад изток, жалбоподателят е управлявал собствения си т.а. „Т.К.В.“ с рег. №
***** без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
1
Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от АУАН № GA
1078629 от 04.12.2023 г., ЗППАМ № 23-0284-000582 от 04.12.2023 г., справка за
нарушител/водач, докладна записка, Присъда № 20 от 13.03.2023 г. по НОХД № 471/22
г. на РС-К., Решение № 171 от 28.07.2023 г. по ВНОХД № 419/23 г. на ОС-С.З., справка
на РУМВР-К. с рег. № 284000-20318 от 29.05.2024 г., Решение № 118 от 10.05.2024 г.
по АНД № 329/24 г. и показанията на св. А. А..
Въз основа на приетата в НП фактическа обстановка, АНО е дал описание на
нарушението в т. 1, според което жалбоподателят е управлявал МПС-во без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС-во
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство (пр.
1), да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен (пр. 2)
или административен ред (пр. 3), както и свидетелството му за управление да е в срок
на валидност (пр. 4), да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП (пр.
5) или по реда на НПК (пр. 6) и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено (пр. 7).
От справката за нарушител/водач се установява, че свидетелството за
управление на жалбоподателя е било отнето с АУАН № GA 451165 от 16.09.2021 г. и
ЗППАМ № 21-0284-000535 от 16.09.2021 г. и не се установяват други отнемания. По
този акт се е развило наказателно производство приключило с влязла в законна сила на
28.07.2023 г. Присъда № 20 от 13.03.2023 г. по НОХД № 471/22 г. на РС-К., потвърдена
с Решение № 171 от 28.07.2023 г. по ВНОХД № 419/23 г. на ОС-С.З.. С присъдата
СУМПС е било отнето за срок от 20 месеца за периода от 16.09.2021 г. до 16.05.2023 г.,
т.е. жалбоподателят е бил лишен по съдебен ред в този период от право да управлява
МПС-во (не е осъществено пр. 2 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП).
Съдът отбелязва, че издадената по посоченото наказателно производство
ЗППАМ № 21-0284-000535 от 16.09.2021 г. има действие до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 24 месеца (изтекли са на 16.09.2023 г.), а тя е била
решена с влизане в сила на присъдата, т.е. към момента на проверката на 04.12.2023 г.
ЗППАМ не е била в действие и същевременно срокът на наказанието лишаване от
право да управлява МПС-во е изтекъл. ЗППАМ има обезпечително действие, а не е акт
по съществото на нарушението (не е осъществено пр. 5 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП).
По делото е била приложена докладна записка с рег. № 15515-0 от 05.12.2023 г.
на мл. инспектор Каракоев, в която той посочва, че жалбоподателят не притежава
СУМПС, тъй като му е било отнето по-рано същата година, но НП не е било влязло в
сила. Това обаче не се потвърждава от останалите доказателства.
2
От справка на РУМВР-К. с рег. № 284000-20318 от 29.05.2024 г. се установява,
че след изтичане на наказанието в размер на 20 месеца на 16.05.2023 г., водачът не се е
явил да си го получи.
От справката за нарушител/водач е видно, че СУМПС е в срок за валидност до
09.04.2030 г., т.е. към момента на деянието на 04.12.2023 г., е било валидно (не е
осъществено пр. 4 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП).
От справката за нарушител/водач, обаче не се установяват други отнемания на
СУМПС за периода от изтърпяване на наказанието 16.05.2023 г. до 04.12.2023 г. - дата
на деянието.
По жалби на С. Е. Д. в РС-К. са били образувани още три
административнонаказателни дела, както следва:
1) АНД № 326/24 г. по жалба срещу НП № 23-0284-002694 от 08.01.2024 г. по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на 04.12.2023 г. около 23.30 часа в с. Х., общ. К. по ул.
„** м.“ с кръстовището с ПП I-5 в посока запад-изток, жалбоподателят е управлявал
собствения си т.а. „Т.К.В.“ с рег. № ***** и е отказал технически тест за употреба на
наркотици.
С АУАН № GA 1078630 от 05.12.2023 г. не е изземвано СУМПС.
Със ЗППАМ № 23-0284-00586 от 08.12.2023 г. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП
временно е отнето СУМПС, но е отбелязано, че СУМПС е отнето и се намира в Сектор
„ПП“ – С.З..
Последните два акта са били издадени след 04.12.2023 г. – датата на
деянието;
2) АНД № 327/24 г. по жалба срещу НП № 23-0284-002696 от 08.01.2024 г. по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, но деянието, посочено в НП е на 05.12.2023 г. в 00.30 часа, т.
е. след 04.12.2023 г. – 23.05 часа; и
3) АНД № 329/24 г. по жалба срещу НП № 23-0284-002695 от 08.01.2024 г. по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на 04.12.2023 г. около 23.30 часа в с. Х., общ. К. по ул.
„** м.“ с кръстовището с ПП I-5 в посока запад-изток, жалбоподателят е управлявал
собствения си т.а. „Т.К.В.“ с рег. № ***** и е отказал технически тест за употреба на
наркотици.
Посоченото НП е било обжалвано, но потвърдено от съда с Решение № 118 от
10.05.2024 г. по АНД № 329/24 г., но към настоящия момент решението не е влязло в
законна сила.
С АУАН № GA 1078631 от 05.12.2023 г. не е изземвано СУМПС.
Със ЗППАМ № 23-0284-00587 от 08.12.2023 г. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП
временно е отнето СУМПС, но е отбелязано, че СУМПС е отнето и се намира в Сектор
3
„ПП“ – С.З..
Последните два акта са били издадени след 04.12.2023 г. – датата на
деянието.
В обжалваното НП неправоспособността е свързана с непритежаването на
СУМПС, валидно за категорията управлявано МПС-во.
Съдът не споделя този извод.
За вмененото нарушение е предвидена наказуемост по чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП – глоба от 100 до 300 лв. Според санкционната предвиденото наказание се налага
на водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че към 04.12.2023 г.,
23.30 часа, жалбоподателят е имал валидно СУМПС (изтича на 09.04.2030 г.), не бил
лишен по съдебен или административен ред от право да управлява МПС-во, нито
временно е бил лишен от право да управлява МПС-во по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; притежавал е
свидетелство за управление валидно към категорията на управляваното МПС-во – т.а.
„Т.К.В.“ с рег. № *****, като в разпоредбата притежаването на СУМПС се свързва с
валидността на категорията на МПС-во, а не с мането му на разположение (не е
осъществено пр. 1 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП). „Т.К.В.“ е посочена като т.а., но на
практика тя е л.а. тип „Ван“, за което се изисква категория „В“, каквато
жалбоподателят е имал.
По делото не се установи, че жалбоподателят е бил с отнето свидетелство за
управление по реда на НПК, поради загубване на контролни точки или СУМПС е било
обявено за невалидно.
След като водачът е имал е валидно СУМПС и не е бил лишен от право да
управлява МПС-во, е бил длъжен да го носи по силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и,
за което носи отговорност по чл. 183, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
Обстоятелството, че не го е взел след изтичане на наказанието му, не извинително. Ето
защо съдът следва да обмисли дали НП следва да се измени по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4
от ЗАНН.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя НП, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
4
изменение на обстоятелствата на нарушението.
В случая e налице нарушение по по-леко наказуема санкционна норма – чл. 183,
т. 1 от ЗДвП нарушение, но е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението – съдът прие, че жалбоподателят е управлявал като имал валидно
СУМПС, т.е. бил е правоспособен водач, но не е носил СУМПС, а АНО е приел, че
жалбоподателят е управлявал МПС-во без да е бил правоспособен водач.
Следователно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗДвП не е приложима.
Фактическите обстоятелства в НП не се потвърдиха в с.з. и от тази гл. точка НП
се явява необосновано. Установените нови обстоятелства от съда водят до извод, че
жалбоподателят е бил неправилно санкциониран, а това представлява нарушение на
материалния закон, поради което на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН
НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0284-002693 от 08.01.2024 г. на
ВПД Началник Група в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателя С. Е. Д.
ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5