Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..05.2019г.; гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд ***, 10-и състав, на двадесет и пети април две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 11469 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от К.А.К., ЕГН **********, срещу „В.“ ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 200 КТ, да
бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца: сумата от 30 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от трудова злополука,
изразяващи се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушения на съня,
нарушена работоспособност и нарушение в обичайния начин на живот, както и нарушено
психо-емоционално състояние; сумата от 700,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, включващи заплатени импланти за наложилата се след злополуката оперативна
намеса, както и сумата от 3041,67 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 27.07.2017г. до 26.07.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задълженията.
Твърди се в исковата молба
следното: Страните били в трудови правоотношения по силата на сключен трудов
договор с номер 310/03.05.2017г. Ищецът изпълнявал длъжността „шофьор на
автобус“ при ответника. На 27.07.2017г. ищецът бил на работа, когато около 1:30
ч. след полунощ, по време на изпълнение на трудовите ангажименти – трансфер,
изпращане на туристи, при придвижване към служебния автомобил – осем местен бус ***, претърпял трудова злополука. При подхлъзване и
падане десният му крак се усукал. Строполил се на плочките пред вход 1 на хотел
„***“ в к.к. „***“ и усетил неописуема болка. След
проведен преглед в ***се установило, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: „контузия на десен глезен, навяхване и разтягане на ставните връзки
на глезена“. Десният крак на ищеца бил гипсиран. Крайната диагноза била
„счупване на неуточнена част от подбедрицата“. Заради
силните болки гипсът бил свален, като след проведен преглед била насрочена
операция за 31.07.2017г. Извършена е операция след установено триглезенно счупване в дясно на десен долен крайник. След
изтичане на периода на последния болничен лист 21.01.2018г, препоръката на
специалистите била ищецът да бъде инвалидизиран и
временно трудоустроен, но последният отказал. За настъпилата злополука е
подадена декларация от 01.08.2017г. като с разпореждане от 14.08.2017г. на ТП
на НОИ – гр. *** злополуката е приета за трудова на осн.
чл. 55, ал. 1 КСО.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се съпричиняване на трудовата злополука. Твърди се, че ищецът
е получил сумата от 2416,95 лв. представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност. Не се спори, че по време на действието на трудовия договор е
настъпил инцидент с ищеца, но трудовият договор е бил сключен на осн. чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КТ за определен период от време.
Не се спори и че злополуката е трудова. Оспорва се да има причинно – следствена
връзка между падането и множествените счупвания на подбедрицата
в дясно на работника. Сочи се, че не е установен и изяснен механизмът на падане
и на предизвикване на злополуката, което изключва обективната отговорност на
работодателя. Твърди се груба небрежност, проявена от ищеца. Твърди се, че
падането на 27.07.2017г. не е довело до множествените счупвания, а само до
навяхване на глезена и разтягане на ставните връзки.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от представения по делото трудов
договор номер 310/03.05.2017г. се установява, че К.К.
е започнал работа при работодателя „В.“ ЕООД на 03.05.2017г. на длъжност
„шофьор на автобус“. Установява се още, че договорът е срочен, със срок на
действие от 04.05.2017г. до 30.09.2017г.
Безспорно е от страните, а и от
представеното по делото разпореждане с номер 5104-03-178 от 14.08.2017г.,
издадено от ***, се установява, че декларираната злополука с входящ номер
5101-03-188 от 01.08.2017г. от осигурителя „В.“ ЕООД, случила се на К.А.К. на
27.08.2017г. се приема за трудова
злополука на осн. чл. 55, ал. 1 КСО. Установява
се, че злополуката е станала през работно време, при извършване на служебните
задължения, а именно докато пострадалият се придвижвал към служебния автомобил,
същият се подхлъзнал върху плочките пред входа на хотел и паднал на земята, вследствие
на което получил множество счупвания на подбедрицата
на десния крак.
Видно от справка за изплатени
парични обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ, К.К. е
получил обезщетение за временна нетрудоспособност, поради претърпяната от него
трудова злополука в размер на 2416,95 лв. за периода от 31.07.2017г. до
23.01.2018г.
От самата декларация за трудова
злополука, подадена от работодателя, се установява, че в резултат на
подхлъзване, стъпване накриво, работникът е получил счупване на част от подбедрицата.
Видно от епикриза,
издадена от Клиника „Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „Военномедицинска
академия“ – ***, К.К. е хоспитализиран на
31.07.2017г. с диагноза „множество счупвания на подбредрицата
в дясно“ (триглезенно счупване в дясно). Посочени са
действията, извършени при оперативното лечение на счупванията.
Пациентът е изписан на 06.08.2017г. Препоръките са да се носи ортеза 45 дни и да не се натоварва десният глезен 8
седмици. Установява се от втората представена по делото епикриза,
издадена от Клиника „Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „Военномедицинска
академия“ – ***, че К.К. е хоспитализиран повторно на
18.09.2017г., като под местна упойка е извършена нова операция на засегнатия
глезен.
По делото са представени
многобройни болнични листи, от които се установява, че ищецът, след
осъществяване на трудовата злополука, е бил в непрекъсна болничен до
22.01.2018г.
Видно от представения заверен
препис на трудов договор номер 48 от 22.01.2018г., се установява, че след
изтичане на болничния период, ищецът е започнал работа при работодател ***.
Установява се от представения
заверен препис на вносна бележка, че е заплатена сумата от 700,00 лв.,
представляваща стойността на имплант за операцията на
К.К..
По делото е допуснато извършването на
СМЕ, като от заключението на вещото лице д-р Р.М., се установява следното: В
резултат на падането на ищеца, последният е получил счупване на дясна глезенна става, обусловило трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за повече от 60 дни. Травматичното увреждане е възможно
да се получи по описания начин в исковата молба. При подобни травми обичайният
срок за възстановяване е между 4 и 6 месеца. Полученото травматично увреждане
изключва функцията на долния крайник за срока на имобилизация
и още за около 10-15 дни. Докато трае имобилизацията
предвижването се осъществява с патерица. Обичайно след такава травма остава
ограничаване на движенията на гърба на стъпалото в глезенната
става. Това не се отразява на бавното ходене, но затруднява бързото ходене и
бягството. Повторната операция е била необходима с оглед нуждата да се отстрани
поставеният винт, който свързва малкия към големия пищял, за да не се сраснат
един към друг. Към момента на изготвяне на заключението лечението и възстановяването
не са завършени, като предстои още една операция за отстраняване на метала от глезенната става и провеждане на рехабилитация за
възстановяване на движенията. След приема в спешното отделение, ищецът е
изпратен с гипсова имобилизация в дома си. Възможно е
при падане с усукване на стъпалото да се получи подобно счупване. Механизмът на
счупване е само един – пронационно-еверзионен. При
падане с усукване, при което стъпалото се завърта така, че външният ръб се
повдига нагоре, а вътрешният надолу, първоначално се отчупва вътрешният малеол на нивото на ставата. Глезенната
става губи стабилност и външният ръб на трохлеята на талуса счупва фибуларния малеол спираловидно. Последно се отчупва задният малеол.
При изслушването на вещото лице
в открито съдебно заседание се установява следното: Между двете изготвени епикризи на пострадалия няма разминавания. Счупването на глезенната става е трималеоларно.
Няма навяхване, има счупване. В спешното отделение е поставена работна диагноза
преди изготвянето на рентгенова снимка, поради което е записано, че е налице
навяхване и разтягане на ставните връзки.
На вещото лице е поставена
задача да изготви допълнителна СМЕ. От нейното заключение се установява, че
след извършен личен преглед на ищеца, становището на вещото лице е за
неприключило лечение. Установява се, че предстои операция за изваждане на
метала, съединяващ костите и провеждане на рехабилитация – физиотерапия,
лечебна физкултура и балнеолечение за възстановяване на функцията на глезенната става и мускулатурата. Прогнозният период след
отстраняване на метала е 15-20 дни за оздравяване на оперативната рана и около
30-60 дни за провеждане на рехабилитация.
Установява се от представено
съобщение от застрахователя, че на К.К. е изплатено
застрахователно обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 30,00 лв.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. ***, съпруга на ищеца, от чиито показания се установява, че след
извършен рентген, дежурният лекар в „Спешно отделение“ на болница „Св. Анна“ – ***
е заявил, че ищецът има множество счупвания на глезена и е необходима спешна
операция. След претърпяната злополука ищецът не можел да се обслужва сам.
Вземал е болкоуспокояващи. Към настоящия момент все още пострадалият не е
възстановен. В момента на инцидента ищецът бил обут в спорни обувки –
маратонки.
В открито
съдебно заседание е разпитан и св. Деян Сотиров, главен счетоводител при
ответника. Същият заявява, че лично е подал декларацията за завеждане на
злополуката като трудова. Когато свидетелят е видял ищеца, последният е бил без
патерица и е нямал сериозни затруднения в движението. Пострадалото лице е било
застраховано, поради което е подадено искане до застрахователя за изплащане на
обезщетение.
От така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ищецът следваше
да установи в условията
на пълно и главно доказаване, че злополуката, при
която е получил твърдяното телесно увреждане, е настъпила на 27.07.2017г. по
време на изпълнение на работните си задължения, обстоятелството, че злополуката
е призната за трудова по надлежния законов ред, както и че в резултат от увреждането
действително е претърпял неимуществени вреди, тяхното естество, интензитет и
продължителност, както и е претърпял посочените в исковата молба имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разходи за импланти.
Ответникът носеше тежестта да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи
възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване.
От така
установената фактическа обстановка безспорно се установи, че К.К. е
изпълнявал трудова дейност при работодателя „В.“ ЕООД от 03.05.2017г., като
същият е бил назначен на длъжност „шофьор на автобус“. Безспорно се установи
още, че декларираната злополука с входящ номер 5101-03-188 от 01.08.2017г. от
осигурителя „В.“ ЕООД, случила се на К.А.К. на 27.08.2017г. се приема за трудова злополука на осн.
чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като злополуката е станала през работно време, при
извършване на служебните задължения, а именно докато пострадалият се придвижвал
към служебния автомобил, същият се подхлъзнал върху плочките пред входа на
хотел и паднал на земята, вследствие на което получил множество счупвания на подбедрицата на десен крак.
От
изготвените заключения по допуснатите СМЕ и допълнителна СМЕ, които съдът
кредитира изцяло, като професионално дадени, отговарящи подробно на поставените
въпроси, допълващи и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото, се установи какъв е механизмът на получаване на
увреждането, видът на увреждането, както и причинната връзка между увреждането
и трудовата злополука. Установи се, че в резултат на падане на ищеца, последният е получил
счупване на дясна глезенна става, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 60 дни.
Извършени са две оперативни намеси. Повторната операция е била необходима с
оглед нуждата да се отстрани поставеният винт, който свързва малкия към големия
пищял, за да не се сраснат един към друг. Механизмът на счупване е само един – пронационно-еверзионен. При падане с усукване, при което
стъпалото се завърта така, че външният ръб се повдига нагоре, а вътрешният
надолу, първоначално се отчупва вътрешният малеол на
нивото на ставата. Глезенната става губи стабилност и
външният ръб на трохлеята на талуса
счупва фибуларния малеол
спираловидно. Последно се отчупва заедният малеол. Установи се, че предстои трета операция за
изваждане на метала, съединяващ костите и провеждане на рехабилитация –
физиотерапия, лечебна физкултура и балнеолечение за възстановяване на функцията
на глезенната става и мускулатурата.
Предвид изложеното съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника, че не е изяснено по какъв начин се
е случила трудовата злополука, както и че не е ясен механизмът на получените от
злополуката увреждания. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че
в случая не се касае до счупване, а до навяхване на глезена и разтягане на
ставни връзки. Това е така, доколкото се установи, че първоначалната поставена
диагноза е работна и е поставена преди извършване на рентгенова снимка. Именно
след изготвянето на рентгеновата снимка се е установило действителното
увреждане, което е счупване – трималеоларно. Освен
това самият ответник, при подаване на декларацията за трудова злополука е
посочил, че е налице счупване, а не навяхване на глезена на ищеца, с което
действие същият е направил извънсъдебно признание на обстоятелството, че е
налице счупване. Не следва да се приема и възражението на ответника, че кракът
на ищца не е бил гипсиран след прегледа в „спешна помощ“, тъй като имобилизацията се установи от приетите по делото
доказателства. Оспорването, че представените по делото две епикризи
и констатациите на лекарите в тях се разминават, също се явява неоснователно,
доколкото вещото лице в открито съдебно заседание уточни, че всъщност между епикризите няма разлика в крайното мнение, а различията
между тях идват от изискванията на Министерството на здравеопазването.
По отношение на възраженията за проявена груба небрежност и съпричиняване:
Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката,
от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В практиката на ВКС трайно е
установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или
на трудовата дисциплина обективира принос на
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. (Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
В настоящия случай не се
установи ищецът да е нарушил правила за безопасност или трудова дисциплина,
доколкото естеството на трудовата злополука сама по себе си няма връзка със
съществената работа на К., като шофьор. Установи се от свидетелските показания
на св. Кръстева, че ищецът в деня на инцидента е бил обут със спортни
маратонки, т.е. ноторно известен факт е, че спорните
маратонки създават условия за сигурност на стъпалото и глезена при обичайно
ходене, бягане и изпълняване на други функции, именно поради тяхната
устойчивост, лекота и устройство. Т.е. ищецът не е носил неудобни обувки,
чехли, нито е бил бос, поради което в точно тази хипотеза според съда липсва
каквото и да било съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото е положено внимание и не са пренебрегвани основни правила
на поведение. Следователно и тези възражения на ответника се явяват
неоснователни.
Единството възражение на ответника,
което съдът намира за основателно е това за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука, както е в процесния
случай, се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени
загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се
установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост.
Установи се от събраните по делото
доказателства, че във връзка със закупуване на импланти,
ищецът е сторил разходи в размер на 700,00 лв., които се явяват имуществени
вреди в пряка причинно-следствена връзка с полученото от злополуката увреждане.
Тези разходи не бяха и оспорени от ответника в хода на процеса, поради което
този иск следва да бъде уважен, но частично. Това е така, защото се установи, че сумата, която
е преведена по сметка на ищеца от застрахователя, представляваща обезщетение за
трудовата злополука е в размер на 30,00 лв. Предмет
на застраховане е животът и телесната цялост на работниците. Именно поради този
предмет – застрахованото лично благо, изплатената от застрахователя сума се кумулира с обезщетението, което застраховащият работодател
дължи, тъй като не е уредена като имуществена отговорност – не е застрахована
имуществената отговорност на работодателя. Предвид
това искът следва да бъде уважен за сумата от 670,00 лв.
За претърпените неимуществени
вреди ищецът претендира 30 000,00 лв. Същият размер
съдът намира за прекомерен, предвид всички обстоятелства, имащи отношение към
размера на дължимото обезщетение, каквито са характера и тежестта на
увреждането, настъпилите в резултат на травмата усложнения, периодът, през
който ищецът е търпял болки и страдания, ежедневните битови неудобства в
оздравителния период и налагащите ограничения в социалния живот.
Установи се по делото, че
увреждането на ищеца съставлява счупване
на дясна глезенна става, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 60 дни, като при
подобни травми обичайният срок за възстановяване е между 4 и 6 месеца. Установи
се, че полученото травматично увреждане изключва функцията на долния крайник за
срока на имобилизация и още за около 10-15 дни, както
и че обичайно след такава травма остава ограничаване на движенията на гърба на
стъпалото в глезенната става, като това увреждане
затруднява бързото ходене и бягането в бъдеще. Ищецът е претърпял две операции,
предстои и трета за изваждане на метала, съединяващ костите и провеждане на
рехабилитация – физиотерапия, лечебна физкултура и балнеолечение за
възстановяване на функцията на глезенната става и мускулатурата,
като прогнозният период след отстраняване на метала е 15-20 дни за оздравяване
на оперативната рана и около 30-60 дни за провеждане на рехабилитация. Установи се, че ищецът е вземал болкоуспокояващи.
Не е могъл да се обслужва сам, изпаднал е в психически и емоционален срив и към
настоящия момент все още не е напълно възстановен.
Именно поради гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би било такова в размер на 16 000,00 лв. Следователно предявеният иск е основателен до тази
сума, а за разликата до пълния претендиран размер от
30 000,00 лв. същият е неоснователен.
Безспорно се установи по делото, че ищецът
е получил обезщетение за временна нетрудоспособност, поради претърпяната от
него трудова злополука, в размер на 2416,95 лв. за периода от 31.07.2017г. до
23.01.2018г. Тази сума обаче не следва да бъде приспадана от определената
такава за неимуществени вреди, доколкото същата служи за обезщетение на ищеца
поради настъпването на временната нетрудоспособност и невъзможността да полага
труд и да получава съответно възнаграждение. Тази сума би могла да се вземе
предвид единствено, ако се претендират имуществени
вреди – пропуснати ползи, но в настоящата хипотеза такова искане не е
направено.
Лихвата, като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не
от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на
обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента
на ликвидността му. Именно поради това и предявеният иск по реда на чл. 86 ЗЗД е
основателен за сумата от 1622,22 лв., като за останалата част до пълния претендиран размер от 3041,67
лв. искът е неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и
частичната основателност на предявените искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в общ
размер от 836,09 лв. С оглед
частичната неоснователност на претенциите, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените от последния разноски в настоящото производство
в общ размер на 774,88 лв., предвид
и направеното възражение за прекомерност.
Освен
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда по
сметка на съда и дължимата държавна такса, съответна на уважената част от
исковете в общ размер на 754,89 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от иска, както и да заплати в полза на
ВРС дължимата държавна такса, отново съобразно уважената част от исковете. Предвид
липсата на направено искане от страна на ответника за присъждане на сторените
от последния разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Представеният
списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК от адв. Петьо Тодоров съдържа в себе си
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. Предвид
обстоятелството, че по делото са предявени два главни иска за заплащане на
главници и два акцесорни иска за заплащане на лихви върху главниците, съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки главен и акцесорен иск,
заедно, следва да бъде в размер на 350,00 лв. Следователно и с оглед на
признаването на единия главен и акцесорен иск, както и с оглед изхода на спора
по втория главен и акцесорен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца общо сумата от 409,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По
същите съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса, съобразно изхода на спора, в размер на 66,42 лв., в полза на
ВРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на К.А.К., ЕГН **********,
сумата от 16 000,00 лв. /шестнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
на К.А.К., изразяващи се в множество счупвания на десен долен крайник, нарушена
работоспособност и нарушение в обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние, настъпили в резултат на
осъществена на 27.07.2017г. трудова злополука, докато К.А.К. е изпълнявал
работните си задължения по сключения между страните трудов договор, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 16 000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000,00 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***,
да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата от 670,00 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществените вреди на К.А.К., изразяващи се в
заплатена сума за импланти, поради наложилата се
оперативна намеса, предвид настъпилата на 27.07.2017г. трудова злополука,
докато К.А.К. е изпълнявал работните си задължения по сключения между страните
трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 670,00 лв. до пълния претендиран размер от 700,00 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на К.А.К., ЕГН **********,
сумата от 1622,22 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 16000,00
лв., дължима за периода от 27.07.2017г. до 26.07.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част, а именно за сумата над 1622,22 лв. до пълния претендиран
размер от 3041,67 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на адв.
***, сумата от 836,09 лв.,
представляваща възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, дължимо на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, да заплати в
полза на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от общо
774,88
лв., представляваща сбор от сторените от
ответното дружество разноски в настоящото производство, предвид частичната
неоснователност на предявените искове, съдържаща в себе си адвокатско
възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Районен съд – ***,
по сметка на съда, сумата от 654,89 лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси за всеки един от
предявените искове, съобразно всяка уважена част, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................