Решение по дело №15532/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2913
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20185330115532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2913

 

гр. Пловдив, 10.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти  гр. състав, в публично съдебно заседание на   четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   15532 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против  И.Й.Х., ЕГН **********,*** чрез особен представител – адв.А.Ш., с която са предявени искове   с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86  ЗЗД за признаване на  установено, че  се дължат сумите, както следва: сумата в размер на 630,15 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в *** за период от 04.06.2014 г. до 03.08.2017 г.,  ведно със законна  лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер от 86,24  лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 31.08.2014 г. до 31.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6503 по описа за 2018 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът посочва, че за периода от от 04.06.2014 г. до 03.08.2017 г.  г. по партидата на  ответника    има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на  630,15 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от  86,24  лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 31.08.2014 г. до 31.03.2018 г. за обект на потребление,  находящ се в ***. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството на   потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от  ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени.  Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.

Ответникът, чрез процесуални представител,в   законоустановения едномесечен срок е  подал отговор, с който се оспорва  предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва се качеството потребител на ответник, като ползвател или собственик на процесния имот. Посочва се, че не се доказва да е подавано заявление за откриване на партида при ответното дружество, изхождащо от ответника. Възразява ответникът да е уведомен и да е приел общите условия. Оспрова се, че в процесния апартамент да има монтиран водомер с посочения в исковата молба номер, както и че чрез този водомер е отчитано потребление на вода през посочения период. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми с настъпил падеж преди 01.10.2015 г. Оспорва се доказателствената стойност на карнетите, като неподписани от ответника документи. Оспорва дължимостта на претенцията за обезщетение за забава. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6503/2018 г. на ПРС, ІI гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.  Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са предявени искове в срок от заявителя. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били налице предпоставките за извършване на начисляване по реда на чл.23, ал.5 от ОУ.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.

Ищецът не установи, че именно  И.Й.Х. е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.  От приетото по делото писмо от Община Пловдив, дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че не разполагат с информация лицето И.Х. да е подавало декларация по чл. 14 ЗМДТ. Не е представен документ, установяващ правото на собственост върху процесния апартаменти, нито вещно право на ползване или вещно право на строеж. Обстоятелството, че ответникът е обитавал процесния апартамент, което не е основание за възникване на облигационно отношение с ищеца, не се установява и от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Т.Б., която не посочва с категоричност, че подписите в карнетите са положени именно от ответника.

Предвид липсата на доказателства за качеството потребител на ответника, съдът счита, че исковете следва да се отхвърлят на това основание, без да се разглеждат останалите доказателства, касаещи основателността на предявената искова претенция.  

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на първата обуславящо останалите предпоставки условие за начисляване на количества вода, а именно: ответникът да е   материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания, поради и което исковете за главница и законна лихва следва да се отхвърлят на това основание.  Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не претендира и не представя доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, съдът       

                                    

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против  И.Й.Х., ЕГН **********,***  искове за признаване на  установено, че  се дължат сумите, както следва: сумата в размер на 630,15 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в *** за период от 04.06.2014 г. до 03.08.2017 г.,  ведно със законна  лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.04.2018 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер от 86,24  лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 31.08.2014 г. до 31.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6503 по описа за 2018 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ