Р Е Ш Е Н И Е
№ 401 /
17.6.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 947 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба на В.З.Ш. против Заповед № 2089/05.09.2018 г. на кмета на община
Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна
стопанска сграда“, находящ се частично в УПИ IХ-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по
СГКК гр. Пазарджик в кв. 4 по плана на с. Юнаците,
общ. Пазарджик, с извършители наследниците на З. И.В..
С жалбата се иска да да се постанови решение, с което да бъде отмененa
обжалваната заповед. Излагат се съображения за нарушения на материалния закон и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съображенията от жалбата се подържат
и от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание
и в представена писмена защита. Жалбоподателят претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – кмета на община Пазарджик – също чрез
процесуален представител в откритото съдебно заседание и в представена писмена
оспорва жалбата, като счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Ответникът
също претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице – собственик на постройка, чието премахване е наредено и което
следователно е засегнато от разпореденото с обжалваната заповед. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Видно от събраните по
делото доказателства е следното:
След извършена проверка е
съставен констативен акт № 165/16.08.2018 г. от служители на община Пазарджик.
Те са установили, че частично в УПИ IХ-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 в
кв. 4 по плана на с. Юнаците е изграден незаконен
строеж, който са определили като „масивна стопанска сграда“. Безспорно е установено от проверяващите и не се оспорва от жалбоподателя,
че обектът е изграден без издадени строителни книжа. Жалбоподателят не е подал
възражение против констативния акт. В обжалваната заповед е прието, че строежът
не е търпим, тъй като строителството е извършено във второстепенна улица –
публична общинска собственост.
Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от
страните е следното:
Процесният строеж представлява навес с двускатен
покрив с дървена конструкция. Площа на навеса е приблизително 6.00 м. - дължина
и 5.50 м. – ширина. Височината на същия е около 2.50 м. до кота стреха и 3.75
до кота-било. Постройката се намира на уличнорегулационната линия, като дори
излиза извън нея на приблизително 3,90 м.
Според показанията на свидетеля А. Ш., син на
жалбоподателката процесната постройка е изградена през 1991 или 1992 г.
При тези параметри и предвид годината на построяване е невярно твърдението
на жалбоподателката, че строежът е в режим на търпимост. Същият е не бил
допустим по действащите преди преди и сега подробни устройствени планове – план
от 1935 г. и план от 2001 г., като освен това и не отговаря на правилата и
нормативите действали по време на построяването му и понастоящем.
Към 1991-1992 г. е действал ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ,
бр. 69 от 2.09.1977 г.), понастоящем отменени. Както го определя вещото лице
навесът е второстепенна постройка с обслужващо домакинско предназначение – лека
постройка за отоплителни материали по смисъла на тези нормативни актове.
Чл. 120, изр. 1 и чл. 121, ал. 1, изр. 1 от
посочената наредба са предвиждали следното:
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1990 г.)
Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките)
най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на
стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото.
Чл. 121. (1) Второстепенните постройки не могат да
се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната
сграда.
Цитираните
разпоредби не са спазени, тъй като от една страна площа на навеса е много над 20 кв. м, а именно – около 33 кв.м. От друга
страна, постройката е разположена на уличната регулационна линия и дори голяма
част от нея е разположена на самата улица.
Съгласно
действащия понастоящем ЗУТ процесната постройка е допълващо застрояване по
смисъла на чл. 46 от ЗУТ. Тази разпоредба, както
и разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 1 предвиждат следното:
Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки
постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и
временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско
жилищно или за вилно застрояване.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Второстепенните
постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия
терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се
разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата
част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.
Чл. 42. (2) (Предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр.
65 от 2003 г.) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Следователно, не е спазена височината на
постройката. Вместо до 3 м, височината ѝ до кота-било е 3.75 м. Освен това
строежът е разположен на уличната регулационна линия (и дори голяма част от нея
е разположена на самата улица), което също не е допустимо.
Предвид това, за процесният строеж не са спазени
нито строителните правила и нормативи, нито при построяването му, нито
понастоящем. Същият не е и допустим по действащите към същите моменти
подробни устройствени планове, тъй като значителна част от навеса попада в
улицата, а безспорно не е допустимо да се строи частна второстепенна постройка
върху улица – общинска собственост.
Следователно,
както по време на изграждането ѝ, така и понастоящем процесната постройка
не е търпим строеж.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че е приложим чл. 121, ал. 4 от посочената
по-горе наредба, който предвижда следното:
Чл. 121.
(4) Второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия,
без да се спазват други изисквания, когато парцелът граничи с извънселищната
територия.
Освен че
част от постройката е разположена оттатък уличнорегулационната линия – в улица,
общинска собственост, в случая парцелът не граничи с извънселищната територия,
тъй като граничи именно с улица, която е част от регулацията на населеното
място.
Предвид
горното обжалваната заповед за премахване е издадена в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби на чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, както и на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Последната разпоредба
предвижда изграждане на строежите само ако са разрешени. В случая безспорно се
установи както липсата на разрешение за строеж, така и нетърпимост на строежа.
Следователно процесният строеж е изграден незаконосъобразно, не е търпим и тъй
като същият е от пета категория, то ответникът като надлежно оправомощен
компетентен административен орган законосъобразно и със законосъобразна
законова цел е постановил неговото премахване.
Липсват
и съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила при издаването
на обжалвания акт. Същият е постановен след надлежна проверка, обективирана в
констативен протокол, който е залепен на строежа.
Затова,
като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото
е основателно искането на ответника за
присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 200 лева съгласно
предвиждането на Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на гореизложеното
Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на В.З.Ш. против Заповед № 2089/05.09.2018 г. на кмета на община
Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна
стопанска сграда“, находящ се частично в УПИ IХ-61 и в улица с о.т. 16 и о.т.
15 по СГКК гр. Пазарджик в кв. 4 по плана на с. Юнаците, общ. Пазарджик, с
извършители наследниците на З. И. В..
Осъжда В.З.Ш. *** разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен Съдия: /П/
С
решение № 7282 от 11.06.2020 г. по адм. дело № 10083/2019 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ решение № 401/17.06.2019 г. по адм. дело № 947/2018 г. на
Административен съд - Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на съда. Решението е окончателно.