Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Ловеч, 19.05.2015г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
състав в публичното
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар И.В. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1424 по
описа за 2014 год,за да се произнесе съобрази:
Иск с правно
основание чл. 422 от ГПК,във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
Подадена е искова молба от “СОФИЯ К.К.Г.” АД, с ЕИК *********,адрес: гр.
София, СО – Изгрев, ж. к. “Дианабад”, ул. “Васил Калчев”, бл. 58, ателие № 6, представлявано от Адриан Д. Станев, представлявано от пълном. си „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
Калоянов,Гергьовски, Петкова енд Ко.", действащо чрез
адв. Димитър Стефанов Караиванов от САК,
преупълномощен от управителя
адв. Евелин Ангелов -Калоянов от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий" № 66, вх. A, ет.1 , ап.3 , против И.Д.И., действащ като едноличен
търговец с фирма “И.И.”, с ЕИК *********, адрес:***, с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с
422 и чл.415 от ГПК и цена на иска:
7 676,48 евро. В исковата молба се твърди ,че на 25.10.2012 г.
"София К.К.Г." АД е сключил с И.Д.И., в качеството му на Едноличен
Търговец с фирма „И.И." Договор за заем, обективиран и обезпечен съгласно
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44 т.VI per. № 5102 дело
715/25.10.2012г. на Нотариус с per. № 138 в РНК, вписан в Службата по
вписванията - гр. Ловеч като Акт № 112 том I дело 3676 от 25.10.2012 г. Съгласно
договора за заем "София К.К.Г." АД се е задължил да предостави в заем
на И.Д.И. сумата от 7 669,38 Евро, равняваща се на 15 000 лева по фиксинга на
БНБ за еврото, а последният се е задължил да върне на дружеството-ищец цялата
главница, ведно с начислената върху нея договорна лихва от 2,95 % на месец, на
60 (шестдесет) равни месечни погасителни анюитетни вноски от по 274,16 евро,
всяка от които дължима не по-късно от 26-то число от съответния месец, описани
подробно като съдържание, размер и падеж в Погасителен план с нотариална
заверка на подписите per. № 5103/25.10.2012 г. на Нотариус № 138 в РНК, представляващ
неразделна част от гореописания Нотариален акт. Ищецът счита, че
видно от доказателствата, посочени от
него,
е изпълнил точно задълженията си по договора
за заем,
като e предоставил в заем на ответника договорената сума. Съгласно
погасителния план, представляващ неразделна част от сключения между страните договор
за заем, И.И. се е задължил да заплати на "София К.К.Г." АД първата
погасителна вноска по заема в срок не по късно от 26.11.2012 г. . Видно от
Платежно нареждане с реф. № Р01415 от 05.12.2012 г. ответникът е изпълнил
доброволно това свое задължение за първа вноска с 9 (девет) дни забава като е заплатил
по банковата сметка на "София К.К.Г." АД сумата от 570 ,00 лева на
05.12.2012 година. След това плащане от 05.12.2012 година ищецът твърди, че ответникът е преустановил доброволното изпълнение
на задълженията си по договора и е изпаднал в забава. За част от вноските с
настъпил падеж "София К.К.Г." АД се е снабдил с изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 1139/2013 г.по описа на Районен съд-гр. Ловеч, IV състав. След
издаването на изпълнителния лист, ответникът е извършил второ плащане в размер
на 550 лева. Ищецът твърди, че останалите части от вноските по погасителния план са
станали предсрочно изискуеми на основание т. 1.2/ от договора за заем и за тях
"София К.К.Г." АД е подал заявление за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК във вр. с чл.
418 ГПК. Съдът е издал в полза на ищеца Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист за сумата от 7 676,48 Евро, представляваща сбор от 28
(двадесет и осем) броя предсрочно изискуеми месечни анюитетни вноски, всяка от
тях на стойност 274,16 Евро, дължими за периода от 26.07.2015 г. до 26.10.2017
г., ведно със законната лихва за забава от 03.04.2014 г. до изплащане на
вземането, като и за сумата от общо 960,62 лева - съдебно делови разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът е
подал възражение.
Видно от Платежни нареждания с реф. №
Е00008 от 15.01.2014 г. за сумата от 1298,31 лева; реф. № Е00007 от 07.03.2014
г.за сумата от 265 лева, партидни листове с № 1423 и № 1456, ответникът е извършил
още две частични плащания в погасяване на задълженията си към ищеца на обща
стойност 1563,31 лева. С плащането на гореописаната сума са били погасени част
от дължимите разноски и лихви по изпълнителното дело и изпълнителния лист. Ищецът
посочва,
че извършените плащания не са достатъчни
да погасят пълния размер на дължимите от И.И. *** К.К.Г." АД суми по
изпълнителното дело. Ищецът счита ,че приложените към иска документи доказват,
че между „София К.К.Г." АД и И.Д.И., в качеството му на Едноличен Търговец
с фирма „И.И." е сключен договор за заем, който дружеството-ищец е
изпълнило точно, като реално е предало на
ответника заемната сума.
Ищецът твърди, че по отношение на ответника И.Д.И. са налице
предпоставките за договорна отговорност по чл. 79 във връзка с чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска се от съда да постанови Решение с което на
основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът И.Д.И., в
качеството му на Едноличен Търговец с фирма „И.И."*** К.К.Г." АД
сумите, присъдени със Заповед за изпълнение, издадена на 04.04.2014 г., по ч.
гр. д. М 583/2014 г. от Районен съд- гр. Ловеч, IX състав, а именно: сумата от
7 676,48 Евро, представляваща сбор от 28 (двадесет и осем) броя предсрочно
изискуеми месечни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 Евро,
дължими за периода от 26.07.2015 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва
за забава от 03.04.2014 г. до изплащане на вземането и съдебно-делови разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедно производство в общ размер на 960,62 лева. Иска се на основание чл. 78 ГПК да се
присъди на „София К.К.Г." АД всички
разноски, сторени във връзка с настоящото производство.
В срок /пощ.клеймо от 08.11.2014 г.
/ е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР вх. №9609
/11.11.14 г. чрез адвокат О.И.Б.,***, тел.**********, по който пълном. счита ,
че искът предявен от от „София К.К.Г." АД, с ЕИК *********, е допустим и основателен. Ответникът признава, че на
25.10.2012 г. "София К.К.Г." АД е сключил с И.Д.И., в качеството му
на Едноличен Търговец с фирма „И.И." договор за заем, обективиран и
обезпечен съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44 т.VI
per. № 5102 дело 715/25.10.2012г. на Нотариус с per. № 138 в РНК, вписан в
Службата по вписванията - гр. Ловеч като Акт № 112 том I дело 3676 от
25.10.2012 г. (наричан по-долу за краткост „Договора"). Съгласно Договора,
"София К.К.Г." АД се задължил да предоставила в заем на И.Д.И. сумата
от 7 669,38 Евро, равняваща се на 15 000 лева по фиксинга на БНБ за еврото.И.Д.И.
се задължил да върне на дружеството-ищец цялата главница, ведно с начислената
върху нея договорна лихва от 2,95 % на месец, на 60 (шестдесет) равни месечни
погасителни анюитетни вноски от по 274,16 евро, всяка от които дължима не
по-късно от 26-то число от съответния месец, описани подробно като съдържание,
размер и падеж в Погасителен план с нотариална заверка на подписите per. №
5103/25.10.2012 г. на Нотариус № 138 в РНК, представляващ неразделна част от
гореописания Нотариален акт .Съгласно Погасителния план, И.И. *** К.К.Г."
АД първата погасителна вноска по заема видно от Платежно нареждане с реф. №
Р01415 от 05.12.2012 г., обективирано в приложения към настоящата искова молба
Партиден лист с № 1155.Сочи ,че Ищецът признава,че ответникът е изпълнил
доброволно това свое задължение независимо от забавата като е заплатил по
банковата сметка на "София К.К.Г." АД сумата от 570 лева на
05.12.2012 година, с което е погасена първата от общо шестдесетте месечни
анюитетни вноски и натрупаната върху нея неустойка за забава, дължима на основание
т. 1.3/ от Договора.Твърди се от ищеца , че след описано по-горе плащане от
05.12.2012 година, ответникът преустановил доброволното изпълнение на
задълженията си по Договора и изпаднал в забава.Твърди, че с действията си
ищцовото дружество преднамерено е предприело съответните действия по привеждане
в действие т.1.2 от договора с цел получаване на значително по голяма сума от
първоначално отпуснатата, което е видно от искането за заплащане на „София К.К.Г."
АД , а именно сумите, присъдени със Заповед за изпълнение, издадена на
04.04.2014 г., по ч. гр. д. № 583/2014 г. от Районен съд-гр. Ловеч, IX състав,
а именно: сумата от 7 676,48 Евро, представляваща сбор от 28(двадесет и осем)
броя предсрочно изискуеми месечни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност
274,16 Евро, дължими за периода от 26.07.2015 г. до 26.10.2017 г..Оспорва
размера на претендираната сума посочена в исковата молба. Ответникът е
извършвал няколкократни плащания в общ размер на 3 610 (три хиляди шестотин и
десет лева), за които ще представи доказателства в първо съдебно заседание. Не
възразява по представените доказателства
с исковата молба. Няма доказателствени искания. Счита искането за допускане на
Съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно с оглед фактическата обстановка
по делото. С оглед на гореизложеното, моли, след като се убеди съда в достоверността на изложените в настоящия
отговор твърдения, да се постанови
Решение с което да се признае , че ответникът не дължи исканата сума в
посочения размер.
С определение в закрито заседание по
реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като
относими допустими представените писмени
доказателства, изготвил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищеца,редовно
призован , се представлява от адв. Рост. Томакчиев от САС
,преуп. от от Адвокатско дружество «Калоянов, Гергьовски, Петкова енд Ко», който моли да се уважи иска в пълен размер, тъй като претенцията е
обоснована и доказана също така моли да се оставят без уважение направените
възражения от ответника, тъй като с отговора на ИМ е направено признание на иска
и по основание и по размер. Ето защо, счита , че следва да се уважи в пълен размер исковата претенция, тъй като са спорни около 900,00 лева за които
ответника в отоговора на ИМ заявява, че ще представи документи, че са извършили
плащания, но ако е имало такива документи, то би следвало да бъдат представени
с отговора на ИМ съгласно чл. 131 от ГПК, тъй като не се представят
своевременно доказателства,което води до преклудиране на това право в по-късен
момент. На селдващо място те дори и днес не ги представят в с. з., също
така видно от експрертизатана в липсват
каквито и да било данни и доказателсва за извършени плащания от страна на
съдлъжника за сума по-голяма от посочената от нас, а именно 2 683,31 лева. От
друга страна, ако се приеме, че действиетлно
са извършени такива плащания за което липсват доказателства и е преклудирано
правото за такива доказателства, то
длъжникът има право да представи въпросните доказателства в изпълнителното
производство, където безспороно те ще бъдат взети в предвид и няма да бъде
налице основателно обогатяване на доверители му. Прилага иподробна писмена
защита.
Ответникът , редовно призован, се явява лично и чрез адв. Б. моли да се
постанови решение, с което да не се
уважава предявената искова претенция по размер и счита , че ищцовата страна би
следвало да се удовлетвори до датата на извършената продан, а не така както е
посочено в претенцията до края на срока посочен в договора за заем. Изтъква още
, че самият договор клауза 1.2 е порочна и от нея е видно, че предварително в
договора е заложен този порок , че при неплащане на която и да е може би и
първата или пък втората месечна
вноска, ищеца може да пристъпи към принудително
изпълнение, с оглед изцяло
удовлетворяване с посочената сума до
края на срока 2015
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства, заключението на вещото лице от 10.02.2015 г. ,
писмената защита на ищеца : преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,
взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установено следното :
Няма
спор по обстоятелствата ,от които произтичат отношенията между страните –
договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 44, том 4 – ти, рег. № 5102, дело № 715/25.10.2012 г., по силата на
който банката , представена от Прокуриста ,предоставя на ЕТ с фирма „И.И.” ,представлявана от И.Д.И. паричен заем
в размер на 7 669,38 евро при 2,95 % месечна лихва или левова
равностойност 15 000,00 лева, при 2,95 %месечна лихва със срок на
издължаване не по – късно от 26.10.2017
г. – краен падеж за изпълнение. Сумата
по заема , заемополучателя се е задължил
да върне на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план с нотариална
заверка подписите на страните при месечна вноска 274,16 евро , не по – късно от
26 число на съответния месец.
За обезпечаване на пълния размер на отпуснатия паричен заем и другите
,произтичащи от него задължения , И. е учредил в полза на заемодателя първа по
ред ипотека върху следния собствен
недвижим имот – зеленчуков магазин , застроен на 88 кв.м. в гр. Ловеч.
Подписан е и на 25.10.2012 г. между
същите страни и : Погасителен план,рег. №5103 /25.10.2012 г., споразумение и запис на заповед .
Сумата по заема е предадена на
длъжника, за което той е издал разписка с нотариална заверка на подписа му рег.
№5268 /01.11.2012 г. .
По заявление вх. №3064 /03.04.2014г. , подадено от ищеца , ЛРС е постановил Заповед
№336 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.06.2013 г. , по която е
разпоредено длъжникът – ответникът да заплати на заявителя ищеца сумата
7 676,48 евро /седем хиляди шестстотин седемдесет и шест евро и
четиридесет и осем евроцента/ - вземане за двадесет и осем вноски за периода
26.07.2015 г. до 26.10.2017 г. по договор за заем, обективиран в нотариален акт
№ 44, том 4 – ти, рег. № 5102, дело № 715/2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 03.04.2014 г. до изплащане на вземането,както и сумата 960,62
лв. /деветстотин и шестдесет лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по
делото, от които 300,28 лв. – държавна такса и 660,34 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Посочил е ,че вземането на заявителя
произтича от договор за заем, описан по горе и длъжникът не е изплатил двадесет
и осем вноски в периода 26.07.2015 г. до 26.10.2017 г. , всяка в размер на
274,16 евро, за които се търси изпълнение. Вземанията по вноските са предсрочно
изискуеми на основание т. 1.2 от договор за заем, обективиран в нотариален акт
поради неплащане на погасителна вноска с падеж 26.12.2012 г..Срещу тази заповед
е било подадено възражение вх.№5674 /27.06.2014 г. от длъжника срещу горната заповед.
В хода на производството се установи
,че въз основа на Молба от ищеца до ЧСИ Р.Д.
/изв. за доставяне / е било образувано изп. дело №20148800400399 по няколко
изпълнителни листа ,включая издадения по ч.гр.д. № 583 /14 г. на ЛРС за
процесната сума , извършена публична продан на ипотекирания имот , закупен от М
ФОРТЕ ООД – като постановлението за възлагане е в срок за обжалване – копие
от входирана под №4989 /12.12.2014 г.
жалба от ответника поделото чрез ЧСИ рег. №880.
Съдът приема,че по отношение на абзаца в
Заповедта - двадесет и осем вноски в периода 26.07.2015 г. до 26.10.2017г.,
посочен по исковата молба , възпроизведен и в Заповедта , е сгрешен периода защото самия ищец сочи ,че от
05.12.2012 г. , ответника е преустановил плащането по заема, т.е би следвало
забавата да се счита от тази дата и до подаване на заявлението – 03.04.2014 г.
се наброяват именно 28 и е логично в такъв случай броя на вноските до крайния
период, посочен като 26.10.2017 г. да е
по – голям.
С оглед отговора на исковата молба
съдът приема ,че фактическата обстановка ,както е изложена от ищеца по повод
сключване на споразумение на 25.10.2012
г. – д-р за заем с обезпечение – ипотечен договор , уговорената сума , лихва,
размер на месечни анюитетни вноски , уговорени по погасителен план от
25.10.2012 г., с последна погасителна
вноска на 26.10.2017 г. ,не се оспорват от ответника , възразяващ по размера на иска и навеждащ две
съществени възражения в своя защита:
за
прилагане на чл.1.2 от договора – нот.акт - клауза с уговорена автоматична
предсрочна изискуемост на целия заем /
ведно с всички лихви , такси и разноски/ при :неплащане на коя да е месечна
погасителна вноска с цел именно
използването й за неоснователното обогатяване на ищеца по начина на формулиране
на клаузата ;
твърдения за отделни плащания ,т.е
правопогасяващи възражения по съществуването на дълга в претендирания размер.
Ответникът не оспорва ,че след
05.12.2012 г. е изпаднал в забава .Твърди плащания в по – късен момент в общ
размер на сумата 3 610 лева, което като правопогасяващ факт следва да се
докаже по делото.Ищецът ги оспорва в малка част за извършени и твърди ,че с тях не се погасява дълга,т.е
изпълнение продължава да се дължи от ответника.
От заключението на вещото лице , което
е установило и задължения на ответника и по други Заповеди е видно ,че вземането в размер на
7 676,48 евро е част от всички задължения на ответника общо в размер на 16 175
,44 лева . От същото се потвърждават плащанията ,твърдяни от ответника с реф.
№1155,1300, 1423 , 1456 или общо
2 683,31 лева, отразени и в счетоводните регистри и на ищеца, т.е получени.
Няма доказателства по делото за
заплащането на останалите 926,69 лева и
в.л не е установил документи , които потвърждават и тяхното плащане.
Съдът
счита ,че въпреки ,че по писмения отговор е направено признание за допустимост
и основателност на иска в хода на производството се отстъпва от това становище и
се оспорва иска .
Едно от съществените възражения на длъжника
в този смисъл касае т.1.2 от нот.акт за
учредяване на договорна ипотека в/у недвижим имот №44 /2012 г., съгласно която
страните се договарят ,че при неплащане на която и да е месечна погасителна
вноска ,целият паричен заем / ведно с всички лихви , такси и разноски / става
автоматично предсрочно изискуем ,а за заемодателя възниква правото да се
удовлетвори от предоставените му обезпечения като в това число и да продаде
ипотекирания имот по съответния ред.
Отделно от оплакванията за нищожност на
клаузата поради основания , посочени по – горе от ответника, които според съда следва да бъдат доказани по
съответния общ исков ред за да е налице сила на присъдено нещо , съдът счита ,
че в случая е приложима т.18 от ТР №4 от
18.06.2014 г. ,визираща банковите кредити , защото при тях правилата на договаряне последиците за неизпълнение и т.н. са строго
договорени и в повечето случай унифицирани и императивни установени , обвързани с ОУи т.н, т.е
приема ,че по аналогия т.18 следва да намери приложение и при неизпълнение на
парични заеми , произхождащи от договорните ипотеки какъвто е настоящия казус.
В такъв случай за да може кредитора да се възползва от правото да се
удовлетвори от предоставеното му обезпечение трябва да е налице неплащане на
която и да е месечна погасителна вноска и обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, което предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая в заповедното и в исковото производство не
се прилагат доказателства за това обявяване и съобщаване на длъжника ,че
кредитора ще упражни своето субективно право на предсрочна изискуемост. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото
незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418, ал.
5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на
подаване на заявлението и не е в този размер , посочен по него. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Дори да приемем ,че и по – късно - подаването на иска по чл.422 от ГПК е такъв
момент на уведомяването на длъжника то и към него няма съответното изчисление на
дължимото от вещото лице.
При тези изводи следва ,че иска е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
При този изход на делото следва да се
осъди ищеца да заплати на ответника разноските по делото в размер на 1000,00
лева – д-р за правна защита и съдействие.
Воден от горните съображения
,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от “СОФИЯ К.К.Г.” АД, с ЕИК
*********,адрес: гр. София, СО – Изгрев, ж. к. “Дианабад”, ул. “Васил Калчев”,
бл. 58, ателие № 6, представлявано от
Адриан Д. Станев,
представлявано от пълном. си „АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО Калоянов, Гергьовски, Петкова енд Ко.", действащо чрез адв. Димитър Стефанов Караиванов от
САК, преупълномощен от
управителя адв. Евелин
Ангелов -Калоянов от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий" № 66, вх. A, ет.1 , ап.3 , иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с 422
и чл.415 от ГПК и цена на иска:
7 676,48 евро, да се признае
за установено, че И.Д.И., в качеството му на Едноличен Търговец с фирма
„И.И.", с ЕИК *********, адрес:***, дължи да заплати на „София К.К.Г."
АД сумите, присъдени със Заповед за изпълнение, издадена на 04.04.2014 г., по
ч. гр. д. М 583/2014 г. от Районен съд- гр. Ловеч, IX състав, а именно: сумата
от 7 676,48 Евро, представляваща сбор от 28 (двадесет и осем) броя предсрочно
изискуеми месечни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро,
дължими за периода от 26.07.2015 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва
за забава от 03.04.2014 г. до изплащане на вземането и съдебно-делови разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедно производство в общ размер на 960,62 лева
и всички разноски, сторени във връзка с настоящото производство, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “СОФИЯ К.К.Г.” АД - гр. София , с горните данни , да
заплати на И.Д.И., в качеството му на Едноличен Търговец с фирма „И.И.", с
ЕИК *********, адрес:***,с горните данни, сумата 1000,00 лева – разноски по делото , направени
пред настоящата инстанция.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 583/2014 г. на ЛРС, за
съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: