Р Е Ш Е Н И Е
№ 706/5.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седми
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 507 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на И.Г.К. с
ЕГН ********** ***, старши инспектор, началник на група „Охранителна полиция“
при РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, подадена чрез адв. П.,***,
против Заповед № 312з-1120/20.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от
шест месеца.
В
жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение
на материалния закон, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма.
Моли се да бъде отменена оспорената заповед относно налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца. Представя доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени
съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената
заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява.
По делото е постъпила писмена защита с вх. № 5840/22.06.2021 г. от юриск.
Пенова, която по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената жалба и потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 312з-1120/20.04.2021 г. на
Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на И.Г.К.,
старши инспектор, началник на група „Охранителна полиция“ при РУ – Велинград
при ОД на МВР гр. Пазарджик. Заповедта е мотивирана с това, че на 03.01.2021 г.
около 02:55 часа на паркинга срещу бизнес център – „Петраков“, намиращ се на
ул. „И. В.“, при извършена рутинна полицейска проверка на И.К. *** е
констатирано, че служителят, при управление на МПС, „Лъха силно на алкохол“,
поради което полицейските служители поискали от ОДЧ съдействие от автопатрул на
сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка за алкохол. Явилият се мл.
инспектор Тодор Боев е поискал да извърши на И.К. проверка за алкохол с
Алкотест Дрегер 7510 ARDM, при което е получил отказ от страна на водача на
МПС. Установено е, че същият не е изпълнил както предписание за изследване с
доказателствен анализатор, така и предписание за медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Издаден му е бил талон за
медицинско изследване № 0059783. Отказът е бил направен, тъй като
жалбоподателят е твърдял, че автомобилът му е паркиран и не е установено същият
да е бил в качеството си на водач на МПС, за да му бъде извършена проверка. За
извършените нарушения на лицето е съставен АУАН, серия GA № 325659 от 03.01.2021 г. за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а именно че отказва проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор, и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби в химическа лаборатория за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
Със Заповед № 312з-217/27.01.2021 г. на Директора на ОД на
МВР - Пазарджик е наредено да се извърши проверка по справка с рег. №
312р-1554/22.01.2021 г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик и в изпълнение на
извършена проверка по преписка с рег. № 1818р-17/04.01.2021 г. по описа на
Районно управление – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик.
Изготвени са справка с рег. № 312р-1554/22.01.2021 г.,
докладна записка с рег. № 1818р-17/04.01.2021 г., докладна записка рег. №
1818р-18/04.01.2021 г., докладна записка рег. № 1818р-19/04.01.2021 г., докладна записка рег. №
1818р-20/04.01.2021 г., докладна записка рег. № 312р-935/13.01.2021 г. От
държавния служител са изискани сведения с рег. № 312р-271/05.01.2021 г. и
обяснения с рег. № 31200-259/06.01.2021 г. и др. Ответникът е предложил състав
на комисия, която да извърши проверка по случая и да докладва на директора на
ОД на МВР Пазарджик. Жалбоподателят е изслушан и са взети писмените му
обяснения с рег. № 31200-259/06.01.2021 г., в които заявява, че не е допускал
нарушение на етичния кодекс. Със Заповед № 312з-552/25.02.2021 г. е удължен
срокът на образуваното дисциплинарно производство до 27.03.2021 г. Проверката е
приключила със Справка № 340р-4659/24.03.2021 г., изготвена от надлежно
назначената комисия, с която на ответника е предложено да наложи на
жалбоподателя дисциплинарното наказание. В резултат на тази предхождаща
процедура е издадена обжалваната заповед.
Посоченото деяние административният орган е квалифицирал като
дисциплинарно нарушение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, за което съгласно
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 до 12 месеца.
Заповедта е връчена лично на държавния служител на 21.04.2021
г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд – Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ОД на МВР – Пазарджик. При издаването на обжалваната заповед обаче административният
орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на
материалноправните разпоредби по издаването й.
Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава
органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са
обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали.
Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на
изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се
извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е
самостоятелно основание за отмяната му. В конкретния случай, съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в съответната форма, същата е мотивирана, като в
нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На първо място следва да се отбележи, че твърдяно
дисциплинарно нарушение, извършено евентуално на 02.01.2021 г. – 03.01.2021 г. е
установено (открито) на 22.01.2021 г., на която дата в ОД на МВР Пазарджик е
постъпила справка с рег. № 312р-1554/22.01.2021 г. от началника на група
„Териториална полиция“ в сектор „Охрана на обществения ред и териториална
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в която е
описано установеното нарушение, а обжалваната заповед е издадена на 20.04.2021
г. Нещо повече, със Заповед № 312з-217/27.01.2021 г. е възложена проверка по
получени данни за установено нарушение на служебната дисциплина от служител на
ОД на МВР – Пазарджик. В т. 3 от заповедта е възложено за резултата от
проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до
25.02.2021 г.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е дефинирано, че дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарната
преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 22.01.2021 г. с
подаване на справка с рег. № 312р-1554/22.01.2021 г., като крайният срок за
налагане на дисциплинарно наказание е 22.03.2021 г. С оглед на това съдът
намира, че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно
наказание, предвиден в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР от откриване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР регламентира, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Тоест разпоредбата, предвиждаща
2-месечен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, има
императивен характер и нарушаването й само по себе си представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното наказание,
поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби.
Освен това, съдът намира, че не е
изпълнено и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта
липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е
наложено наказание „порицание“, а не предвидените други две по-леки форми като
„мъмрене“ или „писмено предупреждение“. В оспорената заповед е посочено, че е
налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, без да е
направен коментар относно тежестта на нарушението. Не са посочени какви за
настъпилите от нарушението вредни последици, напротив, посочено е, че същите са
незначителни. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и в приложената
по делото кадрова справка е посочено, че служителят е награждаван шест пъти с
писмена похвала и няма наложени дисциплинарни наказания. Тоест цялостното
поведение на държавния служител по време на службата му от назначаването му е
не само безупречно, но и е било оценено от ръководството със съответните
награди. С оглед на това съдът намира, че при определяне на вида на наложеното
дисциплинарно наказание, както и неговата продължителност не е взето предвид цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се
явява неправилно наложено.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство
разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 400 лева (договорено и заплатено в брой, видно от
договора за правна защита и съдействие), или общо 410 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото. Освен това същото е адекватно на осигурената
процесуална защита и е в размер, близък до минималния.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 312з-1120/20.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която на И.Г.К. с ЕГН ********** ***, старши инспектор, началник на
група „Охранителна полиция“ при РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД
на МВР гр. Пазарджик на И.Г.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 410 (четиристотин
и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/