Р Е Ш
Е Н И Е
№1504 27.04.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11546 по описа на ПРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Ш.М.В. с ЕГН ********** твърди,
че е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, в резултат на допусната
лекарска грешка, а именно: оставяне на част от катетър в тялото на ищцата при
извършване на две операции – гинекологична и спешна операция на остър а.в **
„Св. Г.“ през **одина, които вреди се изразяват в
търпени болки истрадания,
чести боледувания, продължителна неработоспособност, дихателни инфекции, задух,
кашлица с експекторация и непрекъснато
неразположение, извършване на сърдечно-съдова операция с цел отстраняване на
фрагмента от катетър, доплащане на стая с две легла и собствен санитарен възел
при следоперативна кардиологична рехабилитация, потребителски такси и такса
престой. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано
искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдена болницата
да й заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер от 20 000 лева и
за имуществени. вреди в размер на 313 лева, ведно със законна лихва върху
исковите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноските в заповедното и в
настоящото производство.
Ответникът, представляван от а. Ф.,
оспорва исковете. Не отрича, че ищцата е била негов п. и че е пролежала в
клиниките му по ** клиника, в които са й били извършени хирургични операции, но
счита че при осъществените интервенции не е бил поставян централен венозен
катетър /ЦВП/, доколкото не са
съществували индикации и необходимост от това. Твърди се, че при ищцата липсват
данни за остра реакция от страна на белия дроб, каквато трябва да е налице при
наличието на катетърен фрагмент. Претендира разноски.
Поискано е привличането на трети лице помагачи – лекарите, осъществили двете
операции, които мед. специалисти работят в болницата на основание склюлчени трудови договори, каквито се представят по
делото.
Третите лица помагачи на ответника проф* Б.К.П., * Б.В.Г., *
В.Г.В. и * С.А.Я. оспорват предявените искове. Ангажират доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приета медицинска
документация, изискана от *, в която болница на *. ищцата постъпва с
диагноза:чуждо тяло в десния клон на белодробната артерия, и в което лечебно
заведение на *. ищцата е оперирана с цел отстраняването на чуждо тяло от
белодробната й артерия. В епикриза /л. 248/, издадена
от **при снемане на анамнеза е
отбелязано, че ищцата съобщава за операции по повод * през * година. Съгласно епикриза /л. 250/ с издател **ищцата е била насочена за
операция към **С. след проведена й пулмография, при
която е визуализирано чуждо тяло с метална плътност, в началото на дясната пулмонална артерия, като също така е отразено и обостоятелстовто, че във * на ищцата е е
направен КАТ, при което изследване е установено чуждо тяло в десния клон на
артерия пулмоналис, попаднало вероятно след спешната коремна операция /*./ В
проведената предоперативна анкета /л. 277/ ищцата е
посочила, че е имала усложнения при предишните операции, които усложнения обаче
не са описани, каквото изискване се съдържа във формуляра за анкета. От
оперативен протокол № *. /л. 284/ е видно, че на ищцата е била направена
надлъжна медианна стернотомия,
като при условията на тотален байпас е отворен десния клон на пулмоналната артерия в посока хилуса,
като е видян края на пластмасова тръбичка
с размери около 8 см, срастнал за стената на
белодробната артерия, като тръбичката е била освободена и изтеглена.
Приета е и медицинска документация от *
/л. 338/ съдържаща *, епикриза, оперативен протокол и
изследвания, от които се установява, че на 18.03.2011г. на ищцата е била
извършена по ендоскопски начин уретерна
местотомия вдясно по повод на диагностицирано
заболяване – камък в десния уретер. В епикризата е отбелязано обстоятелството, че операцията е с
локална анестезия и че няма настъпили усложнения, а пролежаването в болница е
три дни.
Постъпил и приета е мед. документация
от *“ за периода * която се установява,
че на *. ищцата е постъпила в това лечебно заведение с диагнозата- кръвоизлив от ануса и ректума, в резултат на
което са й били проведени изследвания и било проведено лечение, без данни за
оперативно лечение, а само и единствено за долна ендоскопия на * година. В снетата анамнезата /л. 402/ са
описани операции от перитонит, киста на яйчници и постоперативна херния, а
пациентката е изписана с подобрение.
Приложена е и медицинската документация
от ** „*., от която се установява, че в тази болница на ищцата са били
извършени две оперативни интервенции. Първата от която e гинекологична, като на ***********. ищцата е оперирана по спешност с
диагнозата „аденомиоза метрорагия“,
за което са приложени оперативен протокол № *******. и анестезиологичен
лист /АЛ/ № *******г. Втората операция е извършена на ***** г., когато В. е
оперирана отново по спешност, с поставена диагноза „апендицитис
акута флегмоноза ретроцекалис субсероза“, за което
са съставени оперативен протокол № *****/30.03.2009г. и АЛ № ********. Сътласно съставената
медицинска документация от това болнично заведение липсват данни за усложнения
както по време на операциите, така и за след оперативния период. В анамнезата
от клиниката по обща хирургия е отбелязана само една операция през м. февруари
2009г. по повод миома. И в двата АЛ няма данни за
поставяне на ЦВП, като в ИЗ № ********** от *. се съдържат данни за поставен абокат след извършената гинекологична операция от ак.У. на *
г. И в двата АЛ
съществуват данни за вливане на рингер при двете
операции, което вливане се осъществява чрез периферен венозен източник или
централен венозен източник, а преценката за това по кой начин ще се осъществи
вливането е в зависимост от ситуацията и положението на пациента, според
показанията на **Т., * от тройната СМЕ, отразени в съдебния протокол от *.
Видно от изготвения оперативен протокол № *******., а именно по повод
операцията на апендикса, е записано че: „в съС.ие на обща интубационна анестезия
е проникнато в коремната кухина със сдолно срединна лапаротомия, при
която е установено субсерозно ретроцекално
разположен апендикс с флегмонозно изменени стени.
Според мед. документация данни за перитонит няма, но следва да се отбележи
немаловажното за настоящия спор обстоятелство, че обикновено разрезът при
операцията на апендикса се извършва долу вдясно, а не срединно,
както е станало при пациентката.
По делото е изслушана тройна СМЕ с * **Т.-*,
**Ц.- * и **И. *. * са стигнали до заключението, че чуждото тяло представлява
фрагмент от поставен централен венозен път, без да излагат категорично мнение
за неговия вид. Посочили са, че най-вероятно се касае за модел Кавафикс, без да излагат съображенията си за този вероятен
извод. Вещите лица са се обединили около мнението, че с оглед размерите и вида
на отстраненото чуждо тяло, със сигурност не се касае за абокат.
Еспертите посочват, че в представената мед.
документация на ответника не се съдържат данни за поставен ЦВП, както и да няма
отразени данни, които да налагат необходимостта за поставянето на ЦВП по време
на оперативните интервенции и постоперативния период. Приетите медицински
стандарти предвиждат задължението, поставянето на ЦВП да се отразява като ден и
час в ИЗ или в АЛ, както и да се
отразява обстоятелството по отстраняване на ЦВП, като неизпълнението на тома
задължение представлява сериозно нарушение. Еспертите
посочват, че при отстраняване на поставения катетър се отстранява поставения
фиксиращ конец. Според вещите лица размерът на откритото чуждо тяло е
достатъчно голям, за да направи впечатление, че не е отстранен целия ЦВП, а
само част от него …. като мед. лице, свалило катетъра е било длъжно да
установи, че парче от това изделие е останало в тялото на ищцата, като е
следвало да предприеме действия по неговото отстраняване още в този момент чрез
образни изследвания. Посочват, че при поставянето на съдов катетър, последният
винаги се фиксира към тялото на пациента, като в повечето случаи се зашива,
което действие обичайно се прилага от анестизиолог-реаниматор,
а сравнително гладките краища на катетърната тръбичка
дават основание да се приеме, че същата е била срязана. Също така лекарите
посочват, че в хода на лечението на перитонит, за който имало сведения само и
единствено от пациентката, много често се налага поставяне на ЦВП с цел мониториране на хемодинамични
показатели и поддържане на постоянен венозен път за въвеждане на медикаменти.
Не се посочили обаче вида на медикаментите, които следва да се въведат при
такава ситуация, нито са проследили това дали такива медикаменти се съдържат в
мед. документация, оправдавайки се с нечетливото съдържание на анестизиологичния лист, което категорично не е вярно,
доколкото към деня на изслушване на ескпертизата са
били представени четливи копия. Вещите лица са посочили, че не се налице данни
за настъпили тежки органни увреди при ищцата, но
наличието на чуждо тяло в пулмоналната артерия е
наложило извършването на сериозна сърдечно-съдова операция в условията на екстракорпорално кръвообращение, при която съществува
стандартен 4-5% риск за живота на пациента. Според заключението наличието на
чуждото тяло в белодробната артерия е възможно да причини чести боледувания,
дихателни инфекции, задух, кашлица с експекторация и
непрекъснато неразположение. Следва да се отбележи и немаловажното
обстоятелство, че вещите лица, сред които има и съдебен лекар, не са извършили
личен преглед на ищцата, въпреки, че това им е било изрично възложено от съда,
доколкото с извършването на такъв преглед би могло да се отговори на въпросите
относно броя, вида и естеството на
осъществените оперативни интервенции. Следва да се отбележи, че по делото
не е била представена мед. документация за опериран перитонит.
За изясняване на въпроса колко на брой
хирургични интервенции са били извършени на ищцата са били изслушани две
заключения. Първото заключение е депозирано от * Т.Б., според което на ищцата
са извършени една гръдна, една гинекологична и най-вероятно две коремни
операции с поставянето на дренове в горната половина
на корема. При изслушването на заключението * дало абяснения,
че данните за вероятен перитонит извлича от белезите за поставени дренове – двата горни в областта на корема с кръгла форма,
които според в.л.не са били сложени при гръдната операция.
По делото е приложено СМУ №
***************. /л. 708/, издадено от от **Е., * от
списъка за * на ОС*******поред съдържанието на което Ш.В. е претърпяла три
операции- една гинекологична, една коремна лапаротомия
по повод острлой гнойно /флегномозно/
възпалени на апендикса и една гръдна операция с цел изваждане на чуждо тяло от
белодробната артерия. Отбелязяно е, че двата
безформени симетрични белега са белезци от дренажни
тръби при гръдната операция. Отбелязано е също така, че операцията на апендикса
е чрез лапаротомия, с оглед на гнойното възпаление на
апендикса и необходимостта от дрениране на коремната кухина в областта на
големия и малкия таз, което обяснява липсата на белег от операция на а.на
типичното място в дясната долна част на корема, и който извод почива на
оперативния протокол, съдържащ се към ИЗ.
От изслушаната ССЕ, с в.л.Н.Н. се установява, че в периода на извършените две операции
в болницата-ответник не е имало искане за предоставяне **или на друг ЦВП. Искане
е имало от * ******., съгласно документ
№ ******* за 5 броя еднопросветен централен венозен
катетър – G*****см. Установява се също така, че за
първото тримесечие на 2009г. в болницата са съществували наличности на ЦВК
****, ЦВК ****, 30 см и ЦВК ****, 30 см, което до някаква степен изключва
поставянето само на медицинските изделия като детски ЦВК и ЦВК ***** 30 см.
Очевидно е и това, че централните венозни катетри са били заприходявани
с така посочените наименования и параметри, без да има данни за вида кавафикс.
По делото е изслушано и заключението на
**Д.В., *, лекар в ** „*от което се установява, че на ищцата са извършени три
оперативни интервенции – ниска лапаротомия по Фаненщил, използван почти единствено при гинекологични
операции, долно срединна лапаротомия
по повод острия флегмонозен а.и срединна
стернотомия и медиастинотомия,
с която е осъществена операцията по отстраняване на чуждото тяло. В.л.е
отразило, че двата участъка на оперативния цикатрикс
при долно срединната лапаротомия
са с по-груб и задебелен вид, което се обяснява с
вторичното зарастване /след отваряне на оперативната рана за лечение на супурацията – нагнояването/, по данни от ищцата, която
обяснила на вещото лице, че няколко дни след операцията е посетила амбулаторен
хирург в * е направил няколко отвора, от които изтекла много гной. Отбелязано е
също, че при пролежаването на ищцата в **за диагнозата кръвоизлив от ануса и
ректума и съставените в тази връзка документи да липсват данни за извършена
оперативна интервенция.
Изслушана е и СМЕ с в.л.**Б.З., според
което според извършения сравнителен анализ на процесното
чуждо тяло с предоставените образци, както и предвид състоянието на това чуждо
тяло и начина му на съхранение не се установява съответствие с нито един от
комплектите за централен венозен катетър, които са били в наличност в процесния период в ** „* В.л.е дало обяснения, че
изследваното чуждо тяло представлява фрагмент от венозен катетър заради лумена
/отвора/, а по отношение на покритието му е отбелязало, че е в доста окаян вид,
поради обстоятелството, че находката е била съхранявана във формалин. При
разпита му в съдебно заседание на 29.10.2019г. *т пояснява, че е извършил
сравнението по външни признаци, без да може да определи диаметъра, понеже не
разполага с увеличителна или диоптрична система, като анализът му е извършен
въз основа на сравнение от снимков материал. Според в.л.процесния
катетър прилича на четвъртия от снимковия материал, който обаче не е бил в
наличност при ответника. В.л.е обяснило, че такива инциденти биха могли да се
случат при изпускане на водачите, по които се въвежда катетъра или при
неправилното сваляне на катетъра, вместо със скалпел, да се свали от средния
персонал с ножица, при което има опасност катетърът да се среже и така да
тръгне по циркулацията. В.л.казва, че за него е странно оплакванията на ищцата
да са от 2013 година, тъй като обикновено оплакванията започват сравнително
скоро след това, от шест месеца до една година, но след това е направил
уточнението, че по принцип няма фиксирани срокове за реализацията на клиничната
картина след подобно усложнение, тъй като това било медицина, а не физика.
По делото е изслушана СХЕ с в.л.В., *,
съгласно което откъсване на части от централен венозен катетър може да стане по
време на поставянето му, по време на функциониране на венозния път или при деканюлиране. В.л.не се е ангажирало с категоричен извод за
вида на катетъра, тъй като централните венозни катетри не се заприходяват по номенклатурата на производителя, а се заприходяват само като вид, размер и брой, като освен това
фрагментът е силно изменен в резултат на общо 11 годишно стареене и взаимодействие
с околната среда.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства на ищцата. Разпитани са били с*на ищцата Н. Ш. и А.А.. Първата с* казва, че Ш. се оплаквала от болки в гърдите
и задушаване, лежала постоянно, чувствала се отмаляла, и тези оплаквания се
появили след операциите в П.. Втората с*също потвърждава за промяна в
здравословното състояние на ищцата след проведените операции в П., като
оплакванията на ищцата се изразявали в проблеми с дишането, постоянна кашлица и
чести боледувания. Тази свидетелка казва, че е закарали ищцата за операция в
С., като видяла с очите си, че плюела кръв и много кашляла.
Разпитан е и с* **Л.Б., който е
извършил * на ищцата, от чиито показания става ясно, че при отваряне на десния
клон на белодробната артерия е била открита срастнала
за стената на артерията пластмасова тръбичка с размери около 8 см, като според
него с оглед на срастването на тръбичката към артерията, би могло да се приеме,
че тази находка не е отскоро.
Представени са писмени доказателства –
фактури № **., с които се удостоверяват извършени разходи от ищцата за
лечението при пролежаването й в болниците.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото страните нямат спор относно
релевантните за спора факти, а именно: извършените в ** „**********две операции
на ищцата на посочените от нея дати от лекари, които са в трудови
правоотношения с болницата-ответник, като обусляващи
пасивната материалноправна легитимация на болницата,
като възложител по повод на оказани на пациентката –ищец медицински услуги и
грижа. От всички събрани доказателства безспорно е бил доказан и фактът на
наличието на чуждо тяло- фрагмент от венозен катетър в тялото на ищцата, който
е бил срастнал към стената на белодробната артерия.
Във фактическия състав на отговорността
на възложителя се включва доказването на конкретното деяние, било то
осъществено като действие или бездействие от лекарите, в резултат на които действия и/или бездействия на ищцата са
били причинени имуществени и неимуществени вреди. Ищцата излага твърдения за
осъществено бездействие на опериращия екип, изразяващо се в неотстраняването на
останал фрагмент от поставен централен венозен катетър в хода на една от двете
операции.
От събраните по делото писмени
доказателства- медицинската документация и от приетите съдебно-медицински
експертизи, съдът намери за установено, че ищцата е претърпяла три оперативни
интервенции, като са налице и неопровержими писмени данни за четвърта операция
на уретера, която обаче е ендоскопска.
Няма данни, както и доказателства относно това ищцата да е лежала в интензивно
отделение, да е страдала от онкологични заболявания или бъбречни увреждания,
при които заболявания се извършва хемодиализа, и при
които състояния също се налага поставянето на ЦВП, в какъвто смисъл е и
заключението на **З.. Според вещите лица от тройната експертиза поставане на ЦВП би могло да има както при гинекологичната,
така и при операцията от перитонит, за която операция съдят по данни от
анамнезата от снети от ищцата данни за минали заболявания. Следва да се
отбележи, че в снетите анамнези от мед. документация в *. такива сведения от
пациентката не се съдържат, като сведения за перитонит се сочат от ищцата едва *
година при постъпването й в болницата в Х. и в кардиологичната болница за
операция. Съдът не кредитира изготвеното заключение на в.л.Б. за вероятна
осъществена операция за перитонит, понеже същият не е обосновал стигането
си до този извод, като изводите му за операция от пертонит
почиват само на предположения. Освен това съдът намира, че в.л.би могло да се
счита предубедено с оглед на възможна негова заинтересованост, поради
обстоятелството, че * в ** „Св. Г.“. Съдът не кредитира и заключението на в.л.З.
в часттта му, в която приема, че чуждото тяло не
прилича на нито един от катетрите използвани от болницата, тъй като в.л.е
извършило сравнението по снимков материал в различни проекции и планове, а в
същото време е коментирало, че е налице деструкция на
чуждото тяло, дължащо се на стареенето на материала и начина му на съхранение.
Ето защо за съда е трудно обясним направения извод от вещото лице, като
непочиващ на правилата на формалната логика. Съдът кредитила
извършената от **В. СМЕ, като кореспондираща на доказателствата по делото,
свързана с начина по който е била оперирана ищцата от а./срединна
лапаротомия/ и
липсата на каквито и да е доказателства от електронното здравно досие на
пациентката за извършена операция от перитонит. Затова вероятно и ищцата е
останала с представата, че й е била направена операция от перитонит, а не от апендицит, и в този смисъл е направила такова изявление за
операция от перитонит при снемане на анамнезата през 2011 и 2015г..
Според двете СМЕ – тройната и единична
на **З., неотразяването на поставен ЦВП в мед. документация, което е задължително
съобразно одобрените медицински стандарти, не може да обоснове еднозначен и
категоричен извод, че такъв е бил поставен при операциите от хистеректомия и апендицит. Представените от ответника ИЗ и АЛ не са
официални свидетелстващи документи, а частни такива, поради което същите нямат
обвързваща за съда доказателствена сила, те биха имали задължителна
доказателствена сила, когато издателят им удостоверява неизгодни за него факти
и обстоятелства. Ето защо, само на база
представените и съставени от ответника ИЗ и АЛ, съдът не би могъл да приеме
безусловно, че ЦВП не е бил поставян по време на извършените две операции на
ищцата. При липса на преки доказателства съдът би могъл да изгради изводи за
съществуването на такива факти въз основа на верига от косвени доказателства,
които в своята съвкупност и проявление доказват определения факт. В тази насока
следва да се имат предвид и обстоятелствата, че по искане на Клиниката по
хирургия, където е извършена операцията от апендицит,
е имало направено искане за предоставяне на 5 еднопросветни
катетъра, като от експертизата на в.л.химик В., специалист по материалознание, не се установява вида на катетъра, с оглед
на което не би могло да се приеме, че катетърът е непременно кавафикс, а не еднопросветен, какъвто
е имало в наличност в клиниката по хирургия. Безспорно установено е също така,
че операциите на ищцата са три, последната от които е тази за отстраняване на
чуждото тяло, като за останалите две операции вещите лица са приели, че е
твърде възможно да се постави ЦВП. Доколкото по делото не се съдържат други
безспорно установени обстоятелства, които да навеждат до друг извод, освен
гореизложения, съдът приема за доказан факта, че катетърът е бил поставен по
време на една от двете операции, като фрагмент от същия, не е бил премахнат от
лекарите в ответниковото болнично заведение. Това
бездействие представлява проява на груба небрежност, доколкото чуждото тяло не
е било намерено и отстранено своевременно, с оглед на което е налице противоправно бездействие и с оглед презумпцията за вина,
която не е била опровергана от ответника, следва да се приеме за безспорно
установена причинно-следствена връзка между това бездействие и настъпилите
вреди.
От разпитаните с.на ищцата се
установява, че след проведените операции в П.ищцата е започнала често да
боледува, чувствала е тежест в гръдната област, кашляла е кръв, не е работила,
изпитвала е дискомфорт. С. е.са посочили, че операцията по изваждане на чуждото
тяло е наложило извършване на сериозна сърдечно-съдова операция в условията на екстракорпорално кръвообращение, като при извършването на
такава операция съществува риск за пациента като образуване на тромб, инфекция, нарушение на сърдечната функция. Следва да
се отбележи и дългия период на неизвестност и несигурност, в който е живяла
ищцата до откриването на чуждото тяло в организма й.
С оглед изложеното, съдът намира, че на
ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане. Относно извършените разходи за
лечение и престоя в болница са били представени писмени доказателства, с оглед
на което на ищцата следва да се присъди исковата сума от 313 лева като обезщетение
за причинени имущ. вреди, в резултат на мед. деликт.
На ищцата с оглед изхода от спора ще се
присъдят извършените в хода на делото разноски за а. възнаграждение, държавна
такса и разходи за експертизи, които съдът констатира да са в размер на 3414
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ** „Св. Г.“ ЕАД
П., с ЕИК *******, да заплати на Ш.М.В. с ЕГН ********** сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на лекарска грешка -
неотстраняването на поставен фрагмент от венозен катетър в тялото на
ищцата при извършване на две операции – гинекологична и спешна операция на
остър а.в ** „Св. Г.“ през * година, както и да заплати сумата от 313 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в доплащане на стая с две легла
и собствен санитарен възел при следоперативна кардиологична рехабилитация,
потребителски такси и такса престой В НКБ, ведно със законатата
лихва върху двете суми, считано от 15.09.2015 година – датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и съдебно деловодни
разноски от 3414 лева.
Решението е постановено с участието на третите лица
помагачи на ответника Б.К.П., Б.В.Г., В.Г.В. и С.А.Я.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: М.К.