Решение по адм. дело №517/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от И. Й. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Е. У., срещу мълчаливия отказ на кмета на община Дупница да се произнесе по подаденото от Сульов заявление с вх. № 94-И-595/12.09.2024 г. за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път за достъп до собствения му поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта (КК) на [населено място]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК. Иска се отмяна на отказа. Претендират се направените разноски по делото, както и присъждане в полза на адвокат Е. У. на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебното производство процесуалните представители по пълномощие на жалбоподателя – адвокат Е. У. и адвокат М. Й., поддържат жалбата.

Ответникът – кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат И. К., изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

И. С. е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХVII-91 (стар УПИ ХVII-3851) в кв. 2072 по действащия регулационен план на [населено място], представляващ ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. Със Заповед № 827/17.07.2000 г. на кмета на община Дупница е одобрено частично изменение на действащия ЗРП на [населено място], приет със Заповед № 1461/20.08.1993 г., за създаване на улица-тупик с осови точки (о.т.) 312-а-312, която да обслужва УПИ ХХVII-91 (стар УПИ ХVII-3851), с [идентификатор], и съседния му имот – УПИ ХХVI-90 (стар УПИ ХХХV-3850), с [идентификатор]. След извършено отчуждаване на част от терена на УПИ ХХVI-90, с [идентификатор], [улица]. През месец май 2024 г. част от улицата е оградена с мрежа и придадена към ПИ с [идентификатор], като е оставено пространство за пешеходен достъп до ПИ с [идентификатор]. Със заявление с вх. № 94-И-595/12.09.2024 г. И. С. е предявил искане за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път за достъп до ПИ с [идентификатор].

С Решение № 94 по Протокол № 5/24.04.2025 г. Общински съвет (ОбС) Дупница е дал съгласието си да бъде изменен Подробен устройствен план (ПУП) – План за улична регулация (ИПУР) и План за регулация (ПР), в обхват: път за достъп, представляващ част от [улица] по действащия регулационен план на [населено място] (кв. Ценеви), одобрен с Решение № 35 по Протокол № 3/31.03.2023 г. на ОбС Дупница, част от ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], одобрена със Заповед № 300-5-56/20.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, за осигуряване на транспортен достъп до УПИ ХХVII-91 в кв. 2072 по регулационния план на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място].

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 1306/07.04.2025 г. В същото е посочено, че съгласно общия устройствен план на община Дупница УПИ ХХVII-91 (стар УПИ ХVII-3851), с [идентификатор], и УПИ ХХVI-90 (стар УПИ ХХХV-3850), с [идентификатор], попадат в урбанизирана територия, определена за жилищно строителство с преобладаваща малка височина. Съгласно действащия регулационен план за кв. 2072, одобрен с Решение № 35 по Протокол № 3/31.03.2023 г. на ОбС Дупница, до ПИ с [идентификатор] няма предвиден транспортен достъп (улица), а има осигурен пешеходен достъп по алея с ширина от 1,56 м до 4,61 м. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че достъпът до имота на жалбоподателя е само пешеходен, както и че липсват дървета и насаждения. В заключението е посочено, че реализирането на [улица]240 е нецелесъобразно, тъй като налага събарянето на жилищни и селскостопански сгради в [ПИ], [ПИ] и [ПИ], достъпът от [улица]338 е невъзможен поради съществуващо застрояване във всички имоти в близост, а реализирането на [улица] не засяга сграден фонд.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Фикцията на мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1, предл. посл. от АПК) е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията, и нейна цел е преодоляването му. При обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

Процесното заявление е отправено до компетентен орган съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ – кметът за община Дупница. Съгласно посочената разпоредба временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. Предвид липсата на произнасяне в срока, посочен в чл. 57, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 190 от ЗУТ, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на кмета на община Дупница по подаденото заявление. Представеното по делото писмо с изх. № 94-И-595-(4)/28.10.2024 г. на кмета на община Дупница няма характер на изричен отказ за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Същото не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Писмото не дава конкретен отговор на подаденото заявление, а има уведомителен и разяснителен характер. Със същото И. С. е уведомен, че не е представено доказателство за липса на съгласие на всички засегнати собственици за прокарване на временен път, както и че не е иницииран проект за нов ПУП, като му е напомнено, че общинската администрация е предприела действия за изготвяне на проект за изменение на действащия регулационен план в обхват на УПИ ХХVI-90, УПИ ХХVII-91 и УПИ ХХV-89 в кв. 2072 по действащия регулационен план на [населено място].

Нормата на чл. 190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд/и имот/и при определени предпоставки. Целта е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време – до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно ПУП. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал. 1 на чл. 190 от ЗУТ (разпоредбата предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти), тъй като предвид общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти последните се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица – лице на имота (чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ), и урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк (чл. 14, ал. 4 от ЗУТ). Хипотезата, предвидена в ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ (съгласно посочената разпоредба при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план), следва да се разбира като допусната възможност временни пътища да се прокарват при въведените от закона условия и в случаите, когато части от населени места са урегулирани, но за тях ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, или тези части са включени в общ устройствен план, но са „още” неурегулирани, т.е. за тях предстои урегулиране чрез осигуряване на изход към улица. Съдържащият се в ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ текст „при нужда” не означава възможност в още неурегулирани части на населени места да се прокарват временни пътища на основание всякаква, неопределена от закона, нужда. Разпоредбата на ал. 2 следва да се тълкува във взаимовръзка с разпоредбата на ал. 1, в която нуждата е регламентирана именно като липса на осигурен достъп до съответен имот. Взаимната обусловеност на разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на чл. 190 от ЗУТ следва и от първото изречение на ал. 3, в което са посочени освен „новите улици по подробния устройствен план” (т.е. хипотезата на ал. 1), така и „улиците по проектоплана или по извършените проучвания”, каквито биха били тези в условията на ал. 2 (съгласно разпоредбата на чл.190, ал. 3, изр. 1 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания). Или, законодателната воля по чл. 190 от ЗУТ е временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда – при нов план по улиците по проектоплана, и при неурегулирани имоти – по улиците съобразно извършените проучвания. В ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ не е предвидено самостоятелно правно основание за издаване на заповед по ал. 6, а законова предпоставка за прокарване на временен път. Заповедта на кмета на общината по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ транспортен достъп до имота (както бе посочено по-горе, сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства). Текстът „по възможност” в ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ не означава незадължителност, а въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за това, временният път да се прокара по различно трасе.

В случая са налице предпоставките за учредяване на искания сервитут в хипотезата на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено, съгласно общия устройствен план на община Дупница ПИ с [идентификатор] попада в урбанизирана територия, определена за жилищно строителство с преобладаваща малка височина, като съгласно действащия регулационен план за кв. 2072, одобрен с Решение № 35 по Протокол № 3/31.03.2023 г. на ОбС Дупница, до имота няма предвиден транспортен достъп (улица), а има осигурен пешеходен достъп по алея с ширина от 1,56 м до 4,61 м. С Решение № 94 по Протокол № 5/24.04.2025 г. ОбС Дупница е дал съгласието си да бъде изменен ПУП – ИПУР и ПР, в обхват: път за достъп, представляващ част от [улица] по действащия регулационен план на [населено място] (кв. Ценеви), одобрен с Решение № 35 по Протокол № 3/31.03.2023 г. на ОбС Дупница, част от ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], за осигуряване на транспортен достъп до УПИ ХХVII-91 в кв. 2072 по регулационния план на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. По делото няма данни за постигнато съгласие със собствениците на ПИ с [идентификатор] за сключване на договор за прокарване на временен път.

По изложените съображения оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Дупница за произнасяне по заявлението с вх. № 94-И-595/12.09.2024 г. с изричен акт, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. С. направените от него разноски по делото в размер на 960 лева (10 лева – за държавна такса, и 950 лева – за възнаграждението на вещото лице), а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗА – да заплати на адвокат Е. У. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на И. С. в размер на 1000 лева (сумата е посочена в договора за безплатна правна защита и съдействие от 10.10.2024 г. и списъка на разноските, и е под минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 1250 лева).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на община Дупница да се произнесе по подаденото от И. Й. С. заявление с вх. № 94-И-595/12.09.2024 г.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Дупница за произнасяне с изричен акт по заявлението с вх. № 94-И-595/12.09.2024 г., при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от получаването на заверен препис от решението.

ОСЪЖДА Община Дупница, с адрес: [населено място], пл. „С.” № 1, да заплати на И. Й. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Дупница, с адрес: [населено място], пл. „С.” № 1, да заплати на адвокат Е. Н. У. сумата в размер на 1000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.