Р Е Ш
Е Н И Е
№ 714 /12.12.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1265
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от О.Р.Б. ***.
Ищецът твърди, че работил по трудово
правоотношение при ответника, като с 18 бр. заповеди на кмета на
община Стамболово му било определено възнаграждение за положен допълнителен труд като
председател и член на различни комисии по ЗОП, както следва: 1. Заповед № 220/08.06.2013 г. - 300 лева; 2. Заповед № 230/11.06.2013 г. - 300 лева; 3. Заповед № 238/21.06.2013 г. - 300 лева; 4. Заповед № 239/22.06.2013 г. - 300 лева; 5. Заповед № 255/05.07.2013 г. - 315 лева; 6. Заповед № 362/09.08.2013
г. - 180
лева; 7. Заповед
№ 361/06.08.2013
г. - 100
лева; 8. Заповед
№ 500/25.11.2013
г. - 500
лева; 9. Заповед
№ 547/27.12.2013 г. - 300 лева; 10. Заповед № 522/07.12.2013
г. - 400
лева; 11. Заповед № 012/11.01.2014 г. - 200 лева; 12. Заповед № 022/22.01.2014 г. - 200 лева; 13. Заповед № 023/22.01.2014 г. - 200 лева; 14. Заповед № 185/15.05.2014 г. - 150 лева; 15. Заповед № 239/04.07.2014 г. - 200 лева; 16. Заповед № 355/09.10.2014 г. - 100 лева; 17. Заповед № 033/10.02.2015 г. - 50 лева; 18. Заповед № 044/10.02.2015
г. - 135 лева, или общо в размер на 4
230 лева. Сочи се и върху тези суми Община Стамболово дължала и лихва за забава в общ размер на 654,35 лева, както следва: 1. По Заповед № 220/08.06.2013
г. - за времето от 01.07.2013 до 03.04.2018 - 61.12 лв;
2. По Заповед № 230/11.06.2013 г. - за времето от 01.07.2013 до 03.04.2018 - 61.12
лв; 3. По Заповед № 238/21.06.2013
г. - за
времето от 01.07.2013 до 03.04.2018 - 61.12 лв; 4. По Заповед № 239/22.06.2013
г. - за
времето от 01.07.2013 до 03.04.2018 - 61.12 лв; 5. По Заповед № 255/05.07.2013
г. - за
времето от 18.10.2013 до 03.04.2018 - 54.63 лв; 3. По Заповед № 362/09.08.2013 г. за времето от 18.10.2013 до 03.04.2018 - 31.22 лв; 7. По Заповед № 361/06.08.2013
г. - за
времето от 18.10.2013 до 03.04.2018 - 17.35 лв; 8. По Заповед № 500/25.11.2013
г. - за
времето от 01.02.2014 до 03.04.2018 - 71.95 лв; 9. По Заповед № 547/27.12.2013
г. - за
времето от 01.02.2014 до 03.04.2018 - 43.18 лв; 10. По Заповед № 522/07.12.2013 г. - за времето от 01.02.2014 до 03.04.2018 - 57.56 лв; 11. По Заповед № 012/11.01.2014
г. - за
времето от 01.02.2014 до 03.04.2018 - 29.89 лв; 12. По Заповед № 022/22.01.2014
г. - за времето
от 12.01.2014 до 03.04.2018 - 29.89 лв; 13. По Заповед № 023/22.
Ответникът счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Признава се изпълнението на заповедите, подробно описани от ищеца, но се твърди, че в трудовите му задължения влизало и участието в обществени поръчки, провеждани в Община Стамболово,
част от които били и заседанията на комисиите, а и те били провеждани в работно време (с
изключение на тези по протоколи №№ 3/05.07.2013 г., 1/06.08.2013 г., 1/25.11.2013 г. – 2 бр.,
1/27.12.2013 г. и 2/06.01.2014 г.). Счита
се, че се касаело за допълнителен труд, който следвало да бъде заплатен като такъв, а в противен случай отношенията им би следвало да бъдат уредени между по реда на чл. 110 КТ. Освен това, съгласно чл. 107а, ал. 2 КТ лицата, заети по трудово и по служебно правоотношение в държавната
или общинската администрации, участвали като членове, външни експерти и консултанти в
оценителни комисии по ЗОП, като част от упражняване на своите трудови или
служебни задължения и не следвало да получават възнаграждение за това. Съгласно фишове за работна
заплата за м.юли
С протоколно определение от 12.11.2018 г. и по молба на
пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на предявените искове в частта за
сумата над 2 460 лева за главница, и над 409,87 лева, представляваща обезщетение за забава
върху нея за периода от 18.10.2013 г. до 03.04.2018 г., на
основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените от
тях многобройни писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил при ответника
по трудово правоотношение на
длъжността „Младши експерт „Общинска собственост“, че е участвал в работа на
различни комисии като председател или член, в които е бил назначаван от Кмета на общината с негови
заповеди, подробно описани в исковата молба, по реда на чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.), както и че е изпълнил възложената му
работа, като в тази връзка са изготвени съответните протоколи.
От длъжностната му характеристика се установява,
че сред преките задължения на ищеца са участие в подготовката на документи за
тръжни процедури по ЗОП и др. – т. 3.3 и т. 4.4.
От фишовете за работна заплата на ищеца за м.юли
Със Заповеди № 335/18.07.2013
г. и Заповед
№ 339/18.07.2013 г. на Кмета
на Община Стамболово са утвърдени допълнителни възнаграждения на ищеца за
постигнати резултати във връзка с извършената работа в тръжните комисии по обществените
поръчки, в които е бил назначаван с част от процесните заповеди.
С докладна записка № С-1581/05.04.2016 г.
и напомнителни писма № С-2811/07.07.2016 г. и № С-3246/04.08.2016 г. О.Р.Б. *** да му бъдат изплатени
процесните суми.
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 862/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 6590/04.04.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 397/05.04.2018 г. за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането, както
и направените разноски – 97,69 лева за държавна такса. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е подадено възражение от
ответника и с разпореждане от 25.04.2018 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е
сторил това.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно,
обосновано и обективно, се установява, че на ищеца са били изплатени възнаграждения само по част от
процесните заповеди, като размерът на дължимото и неизплатено възнаграждение по
останалите е в размер на 2 460,00 лева. По отношение на претендираната
лихва за забава върху него за процесния период вещото лице е изготвило два
варианта, като според втория тя възлиза на общо на 664,05 лева. Следва да бъде възприет именно
този вариант, тъй като е съобразен с обстоятелството, че в три от заповедите няма изрично
посочен срок за плащане на определените в тях възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 34, ал. 7 ЗОП /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство
срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна
на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните
вземания.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, като съображенията за това са следните:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период, като не се твърди неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. Нещо повече, с Определение № 1179/13.08.2018 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представените протоколи, че той действително е участвал в работата на различни комисии, в които е бил назначаван от Кмета на Община Стамболово с негови заповеди, подробно описани в исковата молба, по реда на чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.). Основният спорен въпрос по делото е дали му се дължи определеното в тези заповеди възнаграждение за членовете на комисиите. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази постановеното по идентичен случай Решение № 355/17.10.2017 г. по в. гр. д. № 565/2017 г. на ОС – Хасково, в което е прието, че „[в]ъзнаграждението, което по силата на специалните закони се дължи за участие в комисии, не е трудово по своя характер, а има гражданскоправен характер. То се дължи за извършването на определена работа – провеждане на търг или конкурс, а не за престиране на работна сила. Независимо, че участието в извършването на тръжни процедури по ЗОП, ЗОС и други е елемент от трудовите задължения на ищеца, тези възнаграждения се дължат само за случая (ad hoc), нямат постоянен характер и не са елемент от трудовото правоотношение (дължат се независимо от наличието трудовоправна връзка между възложителя и участника – чл. 34, ал. 3 ЗОП (отм.), поради което и не могат да се определят като трудови.“ Ето защо, за участието си в посочените комисии ищецът има право на определеното в заповедите на възложителя (Кмета на Община Стамболово) възнаграждение, размерът на което съвпада с установения от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а именно на сумата от 2 460 лева.
Това вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 862/2018 г. по описа на РС – Хасково - 04.04.2018 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница също следва да бъде уважен. Тази претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. В настоящия случай срокът за плащане на процесните възнаграждения е изрично посочен в заповедите на Кмета на Община Стамболово, с изключение на три от тях, като за тях той е определен в други, посочени от вещото лице заповеди за утвърждаване на плащанията им. От възприетия втори вариант на кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение възлиза общо на 664,05 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения от ищеца размер след допуснатото му изменение – 409,87 лева и не може и да присъжда по-голям.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дала повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 862/2018 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 57,41 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 301,50 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, че дължи на О.Р.Б., ЕГН ********** *** следните суми, а именно: 2 460,00 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни възнаграждения за участия в работа на различни комисии, в които О.Р.Б. е била назначаван от Кмета на Община Стамболово с негови Заповеди №№ 255/05.07.2013 г., № 362/09.08.2013 г., № 361/06.08.2013 г., № 500/25.11.2013 г., № 547/27.12.2013 г., № 522/07.12.2013 г., № 012/11.01.2014 г., № 022/22.01.2014 г., № 023/22.01.2014 г., № 185/15.05.2014 г., № 239/04.07.2014 г., № 355/09.10.2014 г., № 033/10.02.2015 г. и № 044/10.02.2015 г., по реда на чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.), ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 862/2018 г. по описа на РС – Хасково - 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 409,87 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху нея за периода от 18.10.2013 г. до 03.04.2018 г.
ОСЪЖДА Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково да заплати на О.Р.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 358,91 лева, от която 301,50 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 57,41 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 862/2018 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 397/05.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.