№ 15617
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110172133 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу М. И. Ч. (4/6 части) искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 377.74 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 22.30 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 49.35 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 3.84 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу И. И. Ч. (1/6 част) искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 94.43 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 12.33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
1
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 0.96 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу М. И. Ч. (1/6 част) искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 94.43 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 12.33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 0.96 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
Ответниците М. И. Ч., И. И. Ч. и М. И. Ч. са получили препис на исковата молба и в
срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, чрез адв.М.-пълномощник. Оспорват
предявените искове по основание и размер. Заявяват, че липсва облигационна връзка, между
страните по делото и не са потребители на топлинна енергия. Претендират разноски.
С Определение № 6521/11.02.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „М.“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 01.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение
на решението Договор №019/15.08.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 5/05.08.2005 г.
между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. Ответникът
не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
2
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложеното по делото Молба от Държавна спестовна каса за вписване на
законна ипотека (вх.№ 10730/17.03.1991 г.) и Писмо (изх.№ П-10496/15.09.2017 г.) на СО-
район „Илинден“ се установи, че процесния недвижим имот- апартамент №41, находящ се в
гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.351, ет.5 е собственост на М. И. Ч. и И.М. Ч., които видно
от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане №
7980/10.05.2018 г. към момента на придобиването-22.12.1990 г. са били в граждански брак.
От представената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.09 г. по искане № 7980/10.05.2018 г. се установи наследственото правоприемство, а
именно, че съсобственика-наследодател И.М. Ч. се наследява от приживелия съпруг М. И. Ч.
и двамата сина И. И. Ч. и М. И. Ч.. Частта на М. И. Ч. се равнява на основание 27, ал.1, във
връзка с чл.44, т.1 СК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗН на 4/6 части, а частите на И. И. Ч. и М. И.
Ч., съобразно чл.5, ал.1 ЗН са по 1/6 част.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на СД
на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
апартамент №41, находящ се в гр.София, ж.к.„Света Троица“ бл.351, вх.Б, ет.5, абонатен №
190281 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/ от страна на „Т.” ЕАД, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в съответствие с
нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „М.“ ООД,
притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.
В разглеждания случай етажните собственици на сградата, находяща се в гр.София,
ж.к.„Света Троица“ бл.351, вх.Б, след взето решение на проведено общо събрание(видно от
Протокол от 01.07.2002 г.), са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице- помагач „М.“ ООД. По делото се доказа от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че дела на ответника от сградна инсталация и дължимите
суми за топлинна енергия са определени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 513.80 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 1459.13 лева и сума за дялово разпределение от 2.80 лева
3
и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 320.89 лева /изчислена от ССЕ/. От
получената сума от 1975.73 лева се изважда извършеното плащане от 449.54 лева и се
получава общо сумата от 1526.19 лева, към която се прибавя сумата от изравнителните
сметки (за доплащане) от 320.89 лева /изчислена от ССЕ/ и се получава сумата от 1847.08
лева включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване, за дялово
разпределение и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 299.72 лева,
считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 28.04.2021 г.
В тази връзка и предвид диспизитивното начало в гражданския процес,
регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от
566.60 лева (377.74 лева-4/6 части и 94.43 лева-по 1/6 част) и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата от 1847.08 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. е 299.72 лева. В тази
връзка и предвид диспизитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК,
предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 74.03 лева (49.35 лева-4/6
части и 12.33 лева-по 1/6 част), представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 33.46
лева (22.30 лева-4/6 части и 5.58 лева-по 1/6 част), представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 5.76 лева (3.84 лева-4/6 части и 0.96 лева-по 1/6 част), представляваща мораторна лихва
върху главницата(от 33.46 лева) за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
28.04.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 1177.88 лева (785.26 лева-4/6 части и 196.31 лева-по 1/6 част), представляваща разноски-
4
за държавна такса от 282.69 лева, възнаграждения за вещи лица от 753.85 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 141.34 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е направил на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на всеки от ответниците по настоящото
дело е по 400 лева. При съобразяване на приетото в решение на СЕС по дело С-438/2022,
което е задължително за съдилищата, следва че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на
делото, съответно- положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразен с фактическата и правна
сложност на делото и съответстващ на действително свършената работа, следва да е в
размер на по 200 лева, като претендираното по Договорите за правна защита и съдействие
от 21.11.2023 г. следва да бъде редуцирано от 400 лева на 200 лева.
Според т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№4/2013 г на ОСГТК при ВКС с решението по произнасянето по иска по чл.422, ал.1 ГПК
съдът следва да се произнесе и по сторените в заповедното производство-частно
гражданско дело № 12924/2023 г. разноски. Предоставянето на правна защита, изразяваща се
в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради
което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението на пълномощника на
длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на
извършените действия. Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
като в този смисъл е константната съдебна практика – Решение № 21/19.05.2021 г. по
въззивно гражданско дело № 9639/2020 г. на СГС, II-Д състав; Решение № 1341/19.02.2020 г.
по въззивно гражданско дело № 4109/2019 г. на СГС, II-Д състав; Решение №
1451/16.06.2022 г. по въззивно гражданско дело № 3574/2022 г. на СГС, II-Б състав; решение
№ 260510/12.10.2020 г. по въззивно гражданско дело № 13206/2019 г. на СГС, II-Е състав;
Определение № 1292/16.02.2022 г. по частно гражданско дело № 13860/2021 г. СГС, II-A
състав; определение № 3262/01.10.2017 г. по частно гражданско дело № 3474/2017 г. на САС,
XII състав и други) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на Договора за
правна защита и съдействие(26.06.2023 г.) – изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., в размер
на сумата от 50 лева. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и
обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело № 30571/2021 г. (за
подаване на бланкови възраженияе) е 50 лева, като претендираното по Договорите за правна
5
защита и съдействие от 14.09.2021 г. следва да бъде редуцирано от 3200 лева на 50 лева.
С оглед на гореизложеното на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 43.26 лева(по 14.42 лева на ответник), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 377.74 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2021 г., до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1, ап. 20, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ,
съществуване на вземането за сумата от 94.43 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2021 г., до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 94.43 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2021 г., до
окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 49.35
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1, ап. 20, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 12.33 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 12.33
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване
на вземането за сумата от 22.30 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1, ап. 20, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200,
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за
сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване
на вземането за сумата от 5.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 3.84 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
28.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1, ап. 20, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86,
7
ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 0.96 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 0.96 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
28.04.2021 г.
ОСЪЖДА М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок
351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 785.26 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1,
ап. 20, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
196.31 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок
351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 196.31 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на М. И. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 14.42 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на И. И. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул.“Буная“ № 18, вх. Б, ет. 1, ап. 20, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
14.42 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на М. И. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Света Троица“, блок 351, вх. Б, ет. 5, ап. 41, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 14.42 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Доспат“ №5.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9