№ 306
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260576/16.12.2020г., постановено по търг. дело № 2380/2019 г.,
Софийски градски съд, ТО, 4с-в е осъдил „Областна дирекция по безопасност на храните-
Стара Загора“ да заплати на „Екарисаж Варна“ЕООД на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата
от 159 625,26 лв. – стойност на извършени работи по допълнително споразумение от
16.02.2017 г. към договор N 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури с N-ра:
63773/01.02.2017 г., 64268/28.02.2017 г., 64285/01.03.2017 г., 64856/31.03.2017 г.,
64869/03.04.2017 г., 65385/30.04.2017 г., 65407/02.05.2017 г., 65996/31.05.2017 г.,
66019/01.06.2017 г., 66640/30.06.2017 г., 66664/03.07.2017 г., 67249/31.07.2017 г. и
67618/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане;
на основание чл.86 ЗЗД сумата от 38 480,15 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от 16
177,60 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Областна
дирекция по безопасност на храните-Силистра“, с която се обжалва първоинстанционното
решение в осъдителната част, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно предвид неговата
необоснованост и несъответствието му на събраните по делото доказателства, с оглед
1
постановяването му при допуснати процесуални нарушения и в противоречие на
материалния закон. Излага да е необоснован крайният извод на първоинстанционния съд, че
по делото се установява ответникът да е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Сочи видно от изложението по исковата молба на ищеца да се претендира реално
изпълнение на договор 23/17.08.2016г., по който договор ответникът не е страна,
респективно не е поемал задължения. Поддържа да е ирелевантно за спора сключеното на
05.08.2016г. между директори на ОДБХ споразумение, доколкото видно от договора от
17.08.2016г. директорът на ОДБХ - София - град е сключил сделката само от името на
последното ОДБХ, а не като пълномощник на други ОДБХ, респективно последните дори не
са споменати в договора. Оспорва като неправилни и противни на нормата на чл. 21 ЗЗД
изводите на съда ответникът да е обвързан от процесния договор, доколкото съобразно
последната договорна разпоредба договорът действа само между сключилите го страни,
респективно третите лица не са легитимирани по иск за реалното му изпълнение. Поддържа
възражение и за нищожност на процесния договор и споразумение към него поради
сключването им при липса на съгласие и в частност липсата на изразена от представляващия
ответника воля да сключва договора. Жалбоподателят оспорва по делото да се установява и
реалното изпълнение на процесния договор от ищеца, като поддържа по делото да са
събрани само едностранно съставени от ищеца документи, които като частни такива нямат
доказателствена стойност. Сочи ответникът да е в неизпълнение на договора като не е
изпълнил задължението си по чл. 8, ал.1, т. 1 от договора да изготвя график, и по чл. 8, ал. 1,
т. 5 и т. 8 от договора да води дневник и онлайн информационна система. Оспорва ищецът
като изпълнител по договора да е предоставял на ответника каквато и да е информация във
връзка с изпълнението на договора. Излага по делото да се установява и приемане на
изпълнението от възложителя по договора. Поддържа, че предвид доказаното виновно
неизпълнение на договора от ищеца, същият не е легитимиран да претендира изпълнение от
насрещната страна по сделката. Обосновава неправилност на обжалвания съдебен акт и
предвид допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събирането на сочените
от страните доказателства, които са довели до наличието на доказателствена непълнота по
делото. Оспорва като необосновани и изводите на съда досежно релевантната към спора
погасителна давност като излага приложима с оглед периодичния характер на престациите
да е кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД. Поддържа
осчетоводяването на процесните фактури от ответника да не е действие, което прекъсва
давността, противно на приетото от първоинстанционния съд, за което цитира и съдебна
практика.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Екарисаж Варна“ЕООД е изразила становище за
неоснователността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
Първото поддържано от въззивника възражение за липса на сключен договор е
направено за първи път от ответника с молба от 23.04.2020г. - след изтекъл срок по чл. 367
ГПК за депозиране на писмен отговор на исковата молба и на това основание е
преклудирано, като поддържаните с писмения отговор възражения касаят само точното
изпълнение на договора от ищеца.
Възражението е и неоснователно.
Видно от представените по делото писмени доказателства на дата 05.08.2016г. е
сключено споразумение между директорите на областните дирекции по безопасност на
храните, включително ОДБХ – Силистра, представлявано от директора С. Х.. Със
споразумението директорите на ОДБХ са постигнали съгласие да се проведе обща за
областните дирекции процедура по договаряне без предварително обявление за сключване
на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране,
съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни
обекти, на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на
животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни
болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията
на страната“. Страните по споразумението, включително и ответникът ОДБХ – Силистра, са
заявили да упълномощават директора на ОДБХ София - град да проведе процедурата по
ЗОП по реда на договаряне без предварително обявление, както и да сключи договор от
името и за сметка на отделните възложители - чл. 3 от споразумението. С чл. 5 от
споразумението е предвидено дължимото възнаграждение по договора да се заплаща и да е
за сметка на отделните възложители областни дирекции в процентно съотношение, както и
заплащането да се извършва от отделните ОДБХ към изпълнителя- чл. 6.
Видно от приложения по делото договор № 23 от 17.08.2016г. в изпълнение на
дадения с горното споразумение мандат директорът на Областна дирекция по безопасност
на храните София - град сключва с „Екарисаж - Варна“ ЕООД договор след проведена
3
процедура по обществена поръчка с цитирания в споразумението от 05.08.2016г. предмет, с
допълнението, че се възлага обслужването на териториите на областите Варна, Добрич,
Силистра, Бургас, Ямбол, Сливен, Ст. Загора, Хасково, Кърджали, Смолян, Пловдив,
Пазарджик и Благоевград. С чл. 5 от договора е предвидено задължението на всяка ОДБХ да
заплаща на изпълнителя съответния процент, посочен в споразумението между директорите
на ОДБХ от 05.08.2016г. Уговореният начин на плащане е от всяка ОДБХ авансово в размер
на 30 % от дяловото и участие, изчислено на база прогнозни месечни разходи до 15-то число
на текущия месец и окончателно след представен до 10 - число на всеки следващ месец
отчет и фактура.
С допълнително споразумение от 16.02.2017г. срокът за изпълнение на договора е
удължен до сключване на договор въз основа на проведена от ЦУ на БАБХ открита
процедура, но не повече от шест месеца.
Противно оплакванията по жалбата на ответника ОДБХ – Силистра, съобразно ясно
изразената воля по горните споразумение и договор страни по договора от 17.08.2016г. на
страната на възложител са всичките посочени в преамбюла на договора областни дирекции
за безопасност на храните, на териториите на които с договора се възлага извършването на
дейности от изпълнителя „Екарисаж - Варна“ ЕООД, а не само ОДБХ София - град, като
директорът на последната областна дирекция и съобразно изричната воля на страните по
договора е сключил същия в изпълнение на възложения му мандат със сключеното с
директорите на останалите ОДБХ в страната споразумение от 05.08.2016г., включително от
директора на ОДБХ – Силистра.
Волята за упълномощаване на директора на ОДБХ София - град да представлява
останалите ОДБХ, включително и ответника, при сключване на процесния договор е ясно
разписана в чл. 3 от споразумението от 05.08.2016г., като съобразно постигнатото съгласие и
на основание чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от извършените от пълномощника правни
действия възникват направо в правната сфера на представлявания, без да е необходимо
последващо изявление от последния или друг фактически състав. Само теоретични и
непочиващи на волята на страните, установима от представените по делото писмени
доказателства, са доводите по жалбата на ответника за възможни правни фигури, които не са
се осъществили при развитието на процесните правоотношения, предвид на което и като
неотносими към спора същите няма да бъдат обсъждани от съда. Следва само да бъде
добавено, че представляваният не е излязъл от дадения му мандат, а напротив извършените
правни действия по сключването на договора за услуга с определения за спечелил кандидат
в обществената поръчка са в точно изпълнение на зададените параметри с
упълномощителната сделка, предвид на което и на основание цитираната норма на чл. 36,
ал. 2 ЗЗД, а и тази на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, уговорените с договора от 17.08.2016г. права и
задължения са възникнали направо в правната сфера на ответника ОДБХ – Силистра,
последният е страна по сделката и обвързан от същата включително от задължението за
плащане на дължимото по договора възнаграждение в договорения за тази ОДБХ размер.
4
Гореизложената обща уредба на облигационните отношения при сключване на
процесния договор е намерила израз и в специалния закон - чл. 8 ЗОП, съобразно която
двама или повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на
обществена поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови
въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, като в този
случай - какъвто е и процесният, всеки от възложителите отговаря за изпълнението на
задълженията си по закона, независимо дали процедурата за възлагане на обществена
поръчка се провежда съвместно от името и за сметка на всички възложители, или един от
възложителите изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като
представлява едновременно себе си и другите възложители.
Освен, че е преклудирано, не почива на закона и възражението на жалбоподателя, че
процесната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД по причина на
сключването и без съгласие от ответника. Предвид дадените разяснения с ТР № 5 от
12.12.2016г. по т.д. 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. II, договорът, сключен в хипотезата на чл.
42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда
от порока липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. С тълкувателния акт е
прието липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД да е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и
непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Никоя от
последните хипотези не се излагат от ответника по иска, предвид на което и възражението
му по подадената въззивна жалба процесният договор да е недействителен на това правно
основание е неоснователен. По вече изложените доводи ответникът е и надлежно
представляван при сключване на договора от неговия пълномощник, предвид на което не е и
налице хипотезата на мнимо представителство по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Друг е въпросът, че дори
да се приеме, че не е надлежно представляван при сключването на договора, то ответникът с
приемане на процесните фактури и осчетоводяването им - доказано от приетата ССчЕ,
извънсъдебно е потвърдил договора и договорът го обвързва.
Напълно необосновани са и оплакванията по жалбата на ответника за наличие на
доказателствена непълнота по спора и недоказаност на изложените в исковата молба
твърдения на ищеца за изпълнение по договора в претендирания размер, включително по
причина допуснати процесуални нарушения от съда.
За доказване на последните спорни по делото факти ищецът е представил по делото
множество писмени доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд -
стойностни сметки, описи за предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни
бележки, описи за предаване на пътни листа, сметки за разпределение на сумите между
отделните ОДБХ, съобразно договорените между последните проценти със споразумението
от 05.08.2016г., и фактури. Всичките документи са двустранно подписани. Стойностните
5
сметки са подписвани от директора на ОДБХ - София - град, пълномощник на ответника по
вече изложените доводи, както и от началник отдел „ФСД“ ОДБХ - Варна.
Видно от представеното по делото писмо изх.н. 1317/18.08.2016г. директорът на
ОДБХ - София - град е отправил искане до ОДБХ - Варна да определи лице, което във връзка
със сключения договор № 23/17.08.2016г. и предхождащото го споразумение, да
осъществява контактите с изпълнителя „Екарисаж - Варна“ ЕООД и да проверява и
подписва посочените в договора документи във връзка с изпълнението му. Няма спор между
страните, а и се установява от преписката по делото, че в отговор на искането на директора
на ОДБХ - София - град е определен служител Д. Б. Д. - главен инспектор в отдел ЗЖ при
ОДБХ - Варна. Именно от последния служител са подписани и съставените в изпълнение на
договора и приложени по делото описи на потвърдителни бележки и описи на пътни листа
за всеки от месеците на изпълнение, като с оглед изразената воля на представителя на
възложителите по договора последното лице за контакти е изразило надлежно от името на
всички възложители, включително и ответника, воля за приемане изпълнението по договора
като е приел изискуемите съобразно чл. 5, ал. 3 от договора документи, установяващи
реално извършените дейности и сторените разходи от ищеца.
В изпълнение на същата договорна разпоредба - чл. 5, ал. 3, т. 3 от договора,
изпълнителят е издавал фактури за дължимо възнаграждение с посочен получател отделните
ОДБХ, като всички фактури са подписани за получил от съответния директор на ОДБХ,
респективно и от директора на ОДБХ – Силистра, за дължимите от последната областна
дирекция суми. Съставяни са и описи на фактурите по договора, които са подписвани от
директора на ОДБХ - София - град като представител на всички възложители по договора.
Като писмени доказателства по делото са представени и писма за потвърждаване на
вземания, като видно от представеното по делото и прието като доказателство писмо за
годишна инвентаризация на активите и пасивите от 18.01.2019г. главният счетоводител и
директорът на ОДБХ – Силистра са потвърдили по искане на ищеца, че салдото на
„Екарисаж - Варна“ ЕООД при ответника исковата сума лв. като задължение за ОДБХ към
18.01.2019г.
От събраните по делото основна и допълнителна ССчЕ се установява издадените в
изпълнение на договора фактури за извършени услуги през процесния период 01.02.2017г.
до 17.08.2017г. да са счетоводно отразени, както в книгите на ищеца, така и в книгите на
ответника, като записванията са съответни на първичните документи, последователни и на
това основание редовни. Съобразно нормата на чл. 182 ГПК съдът следва да цени
счетоводните записвания и като доказателство за твърдените от страната, извършила
записванията, факти, като преценката на съда следва да е във връзка с редовността на
записването и останалите събрани по делото доказателства. От констатациите на вещото
лице се установява, че счетоводството и на двете страни по повод на процесните фактури е
редовно водено, като осчетоводената сума на дълга е 159 625,26 лв. От заключението по
6
събраната по делото допълнителна ССчЕ-за се установява счетоводно записаният дълг да е
напълно съответен на съставените при изпълнение на договора и представени по делото
документи за разходи на изпълнителя по изпълнение на договора и количества приети за
обезвреждане умрели животни. Изводът си вещото лице обосновава с проверка на всички
потвърдителни бележки, включително за количества трупове, както и проверка дали същите
отговарят на издадените пътни листа, предадени с опис на възложителите. Вещото лице е
извършило и проверка за евентуално надписани километри по пътните листа, сравнявайки с
базата данни за разстояния на Googlemaps, като изрично е отразило да не е установило
несъответствия. Със заключението е извършено и независимо остойностяване на доказаните
разходи за отчетния период по договорените стойности и е обоснован крайният извод, че
направените обобщения от изпълнителя на стойностните сметки за извършените по месеци
разходи съгласно договора и описите на потвърдителни бележки са съответни на реално
извършените разходи, въз основа на които са издадени и процесните фактури. Вещото лице
е дало заключение и математически вярно да е изчислена частта на дължимото от ответника
възнаграждение. В този смисъл напълно неоснователни са оплакванията по жалбата на
ответника, че заключенията си вещото лице по ССчЕ е основало само на записите, съставени
едностранно от ищеца, а напротив установява се, че вещото лице е извършило проверка на
двустранно съставените в изпълнение на договора описи на пътни листа и кантарни
бележки, проверило е достоверността на последните, включително в частта на извозени
килограми и изминати километри и извършило самостоятелно изчисление на разходите и
дължимото по договора възнаграждение, предвид на което съдът кредитира основното и
допълнително заключение по ССчЕ-за като компетентно дадени и обосновани на основание
чл. 202 ГПК, и приема същите да установяват редовността по смисъла на чл. 182 ГПК на
счетоводните записи и при двете страни по повод на процесните фактури.
Неоснователен е и последният довод по въззивната жалба на ответника, че
възнаграждение на ищеца не се дължи, тъй като изпълнителят не е изпълнил поетите с чл. 8,
ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 8 от договора задължения да изготви график за събирането от
административните области, които обслужва, да води дневник на входа на екарисажа и да
инсталира онлайн информационна система за престираните услуги.
На първо място, последните договорни задължения, съобразно придаденото им от
страните значение, не рефлектират директно върху точното изпълнение на предмета на
договора, доколкото и без да са изпълнени, предметът на договора по обезвреждане на
умрели животни може отново да бъде точно изпълнен. Че последните задължения и
отчетности не са от значение за точното изпълнение на договора, следва и от нормата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от договора, съобразно която разпоредба страните са предвидили, че
изпълнителят доказва изпълнението на договора като удостоверява реално извършените
разходи за предходния месец с представяне на пътни листа и потвърдителни бележки за
обслужваните обекти и взетите СЖП. Тези документи са регулярно предавани на
възложителите по установения в договора ред и в срок, предвид на което и същите са
приемани за достатъчни от възложителите за доказване изпълнението на договора, а
7
непредставянето на графици, дневник и неизготвяне на информационна система, очевидно е
счетено за незначително неизпълнение, доколкото възложителят е приемал изпълнението и
осчетоводил дължимото възнаграждение като свой дълг. И сам жалбоподателят не сочи
никакви конкретни възражения как неизготвянето на документите и несъздаването на
информационната система по чл. 8 от договора са се отразили на изпълнението на предмета
на договора, нито сочи да търпи каквито и да е било вреди от неизпълнението, предвид на
което и неизпълнението на част от задълженията по чл. 8 от договора от изпълнителя, няма
сочената от ответника правна последица, да освободи възложителя от задължение да заплати
възнаграждение за престираното му изпълнение.
При гореустановената по делото фактическа обстановка от двустранно подписани
писмени документи и обоснованите заключения по основна и допълнителна ССчЕ-зи, които
съдът кредитира, по делото се установява ищецът да е изпълнил задълженията си по
процесния договор да изработи възложеното му с договора, съобразно поръчката на другата
страна - чл. 258 ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, което е сторил и с изявлението си по приемане на издадените
фактури за дължимото по договора възнаграждение, предвид на което и на основание чл.
266 ЗЗД дължи възнаграждение за изработеното, съобразно уговореното или в уважения от
СГС и доказан по делото размер от 159 625,26 лв.
С клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 4 от договора е уговорен срок за изпълнение от
възложителя на задължението му за заплащане на възнаграждението по договора - 3 дни от
датата на издаване на данъчна фактура. След последната дата ответникът е в забава за
изпълнение на паричния си дълг и дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размера
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Дължимият размер на обезщетението за горния период на забавата на дължимите по
всяка от процесните фактури суми и при съобразяване на заявения с исковата молба период
е изчислен от вещото лице по ССчЕ на сумата 69 654,65 лв., като срещу размера и
фактическите изводи на съда в тази част не се съдържат оплаквания в жалбата на ответника,
и същият се възприема от въззивния съд.
С въззивната жалба се поддържа и правопогасяващо възражение за погасяване на
вземанията предвид изтекъл кратък давностен срок по чл. 111в ЗЗД.
Възражението не е заявено в срока за депозиране на писмен отговор на исковата
молба по чл. 367 ГПК видно от преписката по делото и депозирания на л.423 писмен
отговор. Съобразно нормата на чл. 370 ГПК пропускането да заяви възражение за
погасеност на вземането на ищеца в срока за писмен отговор, без основателна причина,
каквато не се твърди по делото, лишава ответника от възможността да стори това по-късно,
а по- късно заявеното възражение не следва да бъде разглеждано от съда като преклудирано.
8
Само за пълнота следва да бъде добавено, че видно от сочените падежи на всяко от
вземанията по процесните фактури за заявения период 01.02.2017г. до 17.08.2017г., то до
датата на предявяване на исковата молба в съда на 31.10.2019г. не е изтекла и кратката
тригодишна давност. По отношение на допуснатите в хода на делото увеличения на
предявения частичен иск, по които възражение е заявено в срок от ответника, следва да бъде
взето предвид цитираното по-горе писмо за потвърждаване на вземания, с което ответникът
чрез представляващия го директор и главния счетоводител на дата 18.01.2019г. е потвърдил
дълга за главницата пред кредитора „Екарисаж - Варна“ ЕООД, с което реално е признал
вземанията на ищеца и на основание чл. 116, б. а ЗЗД на тази дата теклият давностен срок е
прекъснат и е започнал да тече нов такъв, който не е изтекъл към датата на подаване на
молбите за увеличение на исковете в съда. Не са изложени оплаквания с жалбата срещу
решението в частта по отношение на претендираното обезщетение за забавено изпълнение,
предвид на което и въззивният съд не дължи проверка правилността на решението в тази му
част, като следва само да бъде добавено, че претендираните лихви са за период с начална
дата преди по-малко от три години от датата на предявяване на иска в съда.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение като правилно ще следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба на Областна дирекция по безопасност на храните
Силистра да бъде оставена без уважение като неоснователна.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за заплатено адвокатско за производството и
пред въззивната инстанция в размер на 6 568,19 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260576/16.12.2020г., постановено по търг. дело №
2380/2019 г., Софийски градски съд, ТО, 4с-в, като правилно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Стара Загора, гр.Стара
Загора, бул.“Патриарх Евтимий“№19а да заплати на „Екарисаж - Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, с.Тополи, община Варна на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 6 568,19 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по въззивното
9
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10