Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІІ - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 25 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 20206260 от 24.09.2020
г. по гр. д. № 56136/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М.П.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 667,33 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., доставена
до топлоснабден имот, а именно таван № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******,
като е отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.2014 г. до
31.10.2014 г., сумата от 140,83 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, която
лихва се дължи за периода от 16.09.2015 г. до 21.12.2017 г., като е отхвърлен
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 140,83 лв. до пълния предявен
размер от 141,08 лв., сумата от 38,12 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2014 г.
до 30.04.2017 г., извършена във връзка с топлоснабден имот, представляващ таван
№ 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, като е отхвърлен искът по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., oтхвърлен е изцяло предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата М.П. Кисьова дължи на ищеца сумата от
6,85 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение от 38,12 лв., която лихва се претендира за периода от 16.09.2015
г. до 21.12.2017 г. Осъдена е М.П.К. да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 575,16 лв. – разноски съобразно
уважената част от исковете, както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.П.К.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,49 лв. – разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответницата М.П.К., чрез
адвокат С.С., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени
предявените искове, както и ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски
по делото. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила. Твърди се,
че СРС не е обсъдил доводите и възраженията на ответницата, както и
доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Сочи се, че
цитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС не
е съотнесено към събраните по делото доказателства, с доводи, че след като
ответницата не е знаела за наличието на отделна партида, открита за тавана,
който не отрича да е нейна собственост, тя няма как да бъде в договорни
отношения, още повече, че до 30.01.2017 г. такива отношения ищецът е
осъществявал с предходния собственик. В противоречие с доказателствата по
делото съдът е приел, че щом ответницата е собственик на имота, то тя е и „потребител
на топлинна енергия“ по смисъла на общите условия на ищеца /ОУ/ и дължи
заплащане на служебно начислена топлинна енергия, и то не за отоплението на
тавана, тъй като за него не е консумирана топлинна енергия, а за общите части в
сградата. В тази връзка се посочва, че ответницата е станала страна по договор
за продажба на топлинна енергия за тавана от 27.02.2017 г., когато е научила,
че за него има открита отделна партида, като до този момент облигационната
връзка е била с предходния собственик –С.,
който е подал молба за закриване на партидата на тавана едва на 30.01.2017 г.,
с позоваване и на чл. 61, ал. 1, 2, 3 и 4 от ОУ. Излагат се и доводи, че
процесният таван не е самостоятелен обект нито по смисъла на ОУ, нито по
смисъла на действащата нормативна уредба. Ответницата добросъвестно е плащала
дължимите суми за апартамента, с оглед което неплащането на топлинна енергия по
отделната партида № 373787 за таван № 4 не е поради недобросъвестност, а поради
незнанието за съществуване на отделна партида. Сочи се, и че липсват
доказателства ищецът да е уведомявал ответницата за отчитането, консумирането
на ТЕ, осигуряване на достъп, издаване на ежемесечни фактури относно партидата
за тавана, които са издавани на името наС.. Твърди се, че в процесния таван не
е ползвана топлинна енергия през процесния период, което се установявало от
справка за разход на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017
г., издадена на 08.08.2017 г. от „Т.“ ООД, както и от СТЕ, а е изчислена такава
на максимална мощност. Ответницата не е
била уведомена за датите, на които следва да осигури достъп за отчет на уредите
за дялово разпределение, в протоколите за неосигурен достъп липсва името на
ответницата, същите не са оформени съгласно изискванията на ОУ с подписи на
двама свидетели. Незаконосъобразно е начислена служебна енергия на максимална
мощност, при положение, че ответницата не е била уведомена за датата за
осигуряване на достъп за отчитане на уредите. По тези съображения се моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Г., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца - „Т.” ООД,
не взема становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени предявените искове до посочените по - горе размери, не е
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г. по описа ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо
– в обжалваните части. Настоящият състав намира, че при постановяването му не
са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, като във
връзка с оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, отделно и обезщетения за забава на плащане на последните, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да
се уважи главният иск за присъждане вземане за стойността на доставената топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната
да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради което и за ответницата е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, че спрямо имота е предоставяна услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата сума.
По отношение на акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за
забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответницата следва
да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата молба.
Основното спорно по
делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с
установяване качеството на ответницата на „клиент на топлинна енергия“ за битови нужди“ през
процесния период и по отношение на процесния имот – таван № 4. По така наведените
възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот /в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС/.
В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Тези разяснения се отнасят за хипотезата
на трето лице, различно от собственика и вещния ползвател, което ползва имота
на договорно основание – със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в
договорно правоотношение с топлопреносното предприятие. Извън посочената
хипотеза, законът не придава на откриването на партида за имота значението на
правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие.
Договорът
за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор
за същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството - ищец е
в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Без значение са предвидените в Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София правила във
връзка с промяната на собствеността върху топлоснабдявания имот и предвидените
задължения на стария собственик за уведомяване за настъпилите изменения
на обстоятелствата /чл. 61 ОУ/. Качеството на клиент/потребител, респективно
на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е
необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. За
наличието на облигационно правоотношение по продажба
на топлинна енергия е ирелевантно и обстоятелството кое конкретно
лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот.
В разглеждания случай по делото не е
спорно, че с писмо рег. индекс: Г - 3488/14.02.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД до М.К.,
последната е уведомена, че във връзка с постъпило заявление с вх. № Г -
2126/30.01.2017 г. от К. С.за закриване на партида, от м. януари 2017 г. именно ответницата М.К. е вписана като титуляр
на партида с абонатен № 373787 за заплащане на топлинната енергия за таван № 4,
находящ се на адрес: ул. „*******. По делото е прието заявление с рег. индекс:
Г – 2126/30.01.2017 г. от К.И.С.до „Т.С.“ ЕАД за закриване на партидата на
адрес: гр. София, ул. „*******Б , с аб. № 373787 поради смяна на собственост,
т. е. за част от процесния период м. 05.2014 г. – м. 01.2017 г. партидата по
отношение на процесния таван се е водила на името на предишния собственик, като
през м. 02.2017 г. ответницата е била уведомена за смяната на партидата на
нейно име. Не е спорно по делото, а това се установява и от приетия по делото
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 13, том I, рег. № 1872, дело № 11/10.02.2012 г., че К.И.С.е продал на М.П.К. апартамент № 4 с
идентификатор 68134.402.69.1.17 в гр. София, район „Оборище“, ул. „*******, вх***,
със застроена площ от 83,67 кв. м., заедно с мазе № 4 с площ от 9,67 кв. м. и с
процесния таван № 4 с площ от 13,13 кв. м., заедно с 10,24 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, т. е. към процесния период ответницата е била собственик на процесния
таван № 4.
При така установената
фактическа обстановка и предвид дадените разяснения, доколкото ответницата не
твърди друго лице да е притежавало вещно право на ползване върху имота,
респективно да е било носител на право на ползване по съгласие на собственика и да е сключило изричен писмен договор с топлопреносното
предприятие, то въззивният съд приема, че именно ответницата е страна по
облигационното правоотношение с ищеца. Както се посочи, последното възниква по силата
на закона с придобиване на качеството на собственик на имота, като е
ирелевантно знанието на ответницата за откритата партида на тавана. С оглед
действащата законова уредба, обсъдена по - горе, възникването на
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия и качеството
на потребител по него не е обусловено както от личното упражняване на
фактическа власт върху топлоснабдения имот от страна на потребителя, така и от
откриването на партида на негово име. Без значение за дължимостта на
процесните суми е и обстоятелството, че са заплащани дължимите суми за апартамента,
принадлежност към който е процесният таван. Незнанието на ответницата за
открита партида не я освобождава от отговорност, тъй като е имала задължение да
се увери, че след прехвърляне на собствеността са уредени всички последици от
това, вкл. във връзка с ползването на услугите на „Т.С.“ ЕАД. Обстоятелството
дали и кога е открита партида при ищцовото дружество също е без значение, тъй като в разглеждания случай ответницата – въззивник в настоящото
производство, е собственик
на процесния таван, а партидата има само счетоводно значение и
не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В случая предишният собственик не е ползвател
на имота по смисъла на тълкувателното решение, за да се приеме, че
облигационното правоотношение до м. 02.2017 г. е съществувало с него. Неуреждането на отношенията с предишния собственик влече
задължение за новия собственик да понесе дължимите суми за топлинна енергия,
възникнали след датата на смяната на собствеността, като в тази връзка следва
да се посочи, че съгласно ОУ на ищеца, задължението при промяна на
собствеността да бъде подадено заявление за откриване, промяна или закриване на
партидата тежи както върху предишния, така и върху новия собственик. Законът по
императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия, без да е необходимо изрично волеизявление на ответницата, поради
което оплакванията, че поради незнание за откритата партида не е имало как и да
изяви воля за сключване на договор с дружеството, съответно че договорът за
продажба на топлинна енергия за тавана е от 27.02.2017 г., когато ответницата е
била уведомена за смяната на партидата, са неоснователни. Обстоятелството, че
предишният собственик не е закрил партидата си, не води до извод, че той е
продължил да отговаря за заплащане на ТЕ и след прехвърлянето на собствеността.
Ето защо като е приел, че ответницата има качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния таван, първоинстанционният съд не се е отклонил
от дадените по – горе разяснения.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона
– чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника
– потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. регулират спорното правоотношение, доколкото няма данни да са направени
възражения спрямо тях от страна на ответницата. По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
По делото се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа и в процесния период в нея е доставяна
топлинна енергия от ищцовото дружество. В качеството ѝ на собственик на топлоснабден имот, ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия и извършваната услуга дялово разпределение
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. Общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за
отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл.
145, ал. 2 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за отопление на общите
части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата,
определена по чл. 142, ал. 1,
и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1. Според ал. 3
на чл. 145 ЗЕ, топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Съгласно § 1,
т. 39 ДР ЗЕ, „отопляем обем на общите части“ е сумата от обемите на помещението
от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проекта
отоплителни тела. Противно на поддържаното в жалбата, районният съд не е приемал, че
процесното таванско помещение е самостоятелен имот – обратно, посочил е, че
същото не представлява самостоятелен обект на право на собственост, а е
прилежащо към апартамент № 4, както твърди и ответницата. Правилно съдът е
приел, че дали помещението е самостоятелен имот или не е без значение, тъй като
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия въз основа на факта, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в сградата - етажна собственост, която е топлоснабдена, и
по силата на това правоотношение същата е задължена да заплаща както стойността
на топлинната енергия, доставяна в апартамента, така и тази, доставяна в
прилежащите му обекти, независимо, че за таванското помещение е определен
отделен абонатен номер, като ответницата, както е посочил и СРС, е следвало да
положи дължимата грижа и да се информира относно броя на партидите за имота, по
които ѝ се начисляват задължения за доставена топлинна енергия, съответно имала е възможността да осигури достъп до тавана за извършване на
дялово разпределение. В случая не е спорно, че в процесния таван е налице отделен отоплителен уред
и разпределител № 6114, за
което ответницата е знаела, като обстоятелството
защо по отношение на тавана е открита отделна партида е въпрос на преценка на
топлофикационното дружество, който е
без значение за основателността на претенциите. По доводите, че ищецът
не е уведомявал ответницата за отчитането, консумирането на ТЕ, осигуряване на
достъп и издаване на ежемесечни фактури за тавана, следва да се посочи, че
дружеството не е имало задължение за уведомяване именно на ответницата, преди да му е било
съобщено за промяната на собствеността, което е задължение както на предишния, така и на
новия собственик.
Установено е въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за разход
на топлинна енергия, документи за главен отчет, протоколи за неосигурен достъп,
както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че услугата топлинно счетоводство е извършвана от „Т.“ ООД,
според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово
разпределение за процесния период в процесния имот има 1 бр. радиатор с
индивидуален разпределител на разходите за отопление. Абонатът заплаща ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. В имота не се ползва ТЕ за битово горещо водоснабдяване.
За периодите м. 05.2014 г. – 2015 г. и м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г. абонатът
не е осигурил достъп за отчет /протоколи
от 10.05.2015 г. и от 11.05.2016 г./. За тези периоди на абоната е начислена
служебна ТЕ по максимален специфичен разход на сградата. За периода м. 05.2016
г. – м. 04.2017 г. абонатът е осигурил достъп /главен отчет от 02.05.2017 г./.
Според вещото лице пълният отопляем обем на жилището по проект съгласно Акт за
разпределение на кубатурата от 10.06.2002 г., представен от ТР „София“, е 29,25
куб. м., от които 29,25 куб. м. имот и 0,00 куб. м. стълбище. През процесния
период ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула 6.1.1,
приложена в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура
от 29 куб. м. Пълният отопляем обем на сградата по проект е 6 824 куб. м.
По данни на ТР „София“ за процесния имот абонатната станция на процесната
сграда е нова, автоматична, общият топломер № 4022992 се отчита по електронен
път в 0 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика на топлинна енергия. Видно от справка от топлорайон „София“
технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между
абонатите е дадено само „чистото количество“ ТЕ. Според главните отчети и
изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ за процесния
период в процесния имот има 1 бр. радиатор с топлинна мощност 1764 вата, за
периодите с липса на достъп за отчет за радиатора в имота е начислена служебна
ТЕ по максимален специфичен разход на сградата. За периода 2016/2017 г.
абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот. Абонатът заплаща
стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Общо изчислената сума за процесния период по фирмата за дялово
разпределение е 818,45 лв. /68,62 лв. сградна инсталация + 749,83 лв. за имот/,
общо изчислената сума по фактури е 788,30 лв. /788,30 лв. сградна инсталация/,
или е налице сума за доплащане от изравнителните сметки е размер на 30,15 лв.
Сумата, която абонатът дължи за ТЕ е 818,45
лв. Всички суми за ТЕ са без предишни просрочени или неплатени сметки, без
изравнявания за периоди извън процесния период, без суми за дялово
разпределение и без лихви. Сумата, която абонатът дължи за периода 01.05.2014
г. – 31.10.2014 г. е 13,58 лв. /0,88 лв. сградна инсталация и 12,70 лв. за
имот/. Според вещото лице сумите за топлинна енергия за имота са начислени
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от 10.2006 г. и съгласно
измененията на същата Наредба, обнародвани в ДВ, бр. 94/2013 г., влизащи в сила
от 01.06.2014 г. Общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични
проверки на всеки две години, проверката на топломера за 2016 г. е извършена
7,5 месеца след законовия срок, което е нормативно нарушение, но наличието на
последваща проверка със заключение „съответства“ според вещото лице дава
основание да се приеме, че през процесния период общият топломер е бил годно
средство за търговско измерване. За процесния период дяловото разпределение е
извършвано от „Т.“ ООД съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. В
открито съдебно заседание вещото лице добавя, че всички документи, които е
използвал, изравнителните сметки на „Т.“ ООД и съобщения към фактури и т. н.
касаят именно процесния таван № 4.
Видно от изготвената по делото СТЕ, топлинната енергия до
процесния имот е отчитана съобразно действащата нормативна уредба, като за част
от периода до имота е бил осигурен достъп. Съгласно чл. 145, ал. 3 ЗЕ
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като при изчисляване на
обема на отделен имот се вземат предвид обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части
на сградата. В случая това е направено, стойността на топлинната енергия за
таванското помещение е начислена само въз основа на неговия собствен отоплям
обем от 29 куб. м., по отделна партида с аб. № 373787. Ответницата не твърди
ищецът да е начислявал суми за топлинна енергия от сградна инсталация и от
общите части на сградата веднъж за пълния отопляем обем на имота по проект и втори
път – отделно за обема на таванското помещение, нито това се установява по
делото – обратно, съгласно заключението на СТЕ, начислената сума за топлинна
енергия за процесния период е изчислена правилно и възлиза на 818,45 лв. Дори да не е налице потребление в конкретния
обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява
съобразно нормативно установената методика – чл. 143 ЗЕ. Доводът в жалбата, че в таванското помещение не е ползвана
топлинна енергия, тъй като съгласно справка за разход на топлинна енергия за
период от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г., издадена на 08.08.2017 г. от „Т.“ ООД
данните за отопление на разпределител № 6114 показват нула, е неоснователен, тъй като посочената справка не касае целия процесен период, видно от заключението за периода 2016/2017
г. абонатът не е плащал ТЕ за отопление на имот, като съгласно уточнението на
вещото лице в съдебно заседание уредът за топлинна енергия показва 0, но има 29
кубика, които водят до сградна инсталация, т. е. абонатът при всички случаи
дължи заплащането на сградна инсталация, за което е и начислена сума за този
период.
По отношение на останалата част
от периода - 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е начислена служебно ТЕ на максимален
специфичен разход на сградата за радиатор с уред № 6114 поради неосигурен
достъп. Неоснователно
е оплакването на въззивницата, че количеството на доставена топлинна енергия е
отчитано в условията на неосигурен достъп, без да е доказано това
обстоятелство. От представените от третото лице –
помагач протоколи /л. 98/, се установява, че на 11.05.2016 г. и на
10.05.2015 г. е извършен отчет на уредите за дялово разпределение, като за
процесния таван № 4 не е осигурен достъп, което е удостоверено чрез подписи на представители от етажната
собственост. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, като според вещото лице изчислението
по изравнителните сметки е правилно. По делото не се твърди и доказва ответницата
да се е възползвала от възможността по т. 6. 5 от приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредбата, а именно да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в срокове, указани в общите условия на договорите и
изискванията на наредбата, включително след уведомяването ѝ за откритата
партида. Ето защо, количеството топлоенергия за сезон 2014/2015 г. и 2015/2016
г. е правилно изчислено по нормативно установените формули. За сезон 2016/2017
г. е осигурен достъп до имота, като видно от представения отчет от 26.04.2017
г. не са посочени конкретни показания на радиатора и абонатът не е плащал
топлинна енергия за отопление на имот. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите
суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и
дяловото разпределение е било извършено правилно. Оплакванията,
че „Т.С.“ ЕАД не е спазила процедурата за отчитане на уредите, са
неоснователни, тъй като по делото няма как да бъдат представени доказателства,
че именно ответницата е била уведомена за датите за отчет на уредите и времето,
в което трябва да осигури достъп до тях, при липса на уведомяване на
дружеството за прехвърлянето на собствеността. Задължение на собственика на
съответния имот е да открие партида за процесния имот, да осигури
достъп до всички обекти, вкл. прилежащи такива, в които знае, че има
отоплителни уреди, в
негова отговорност са и последиците от неизпълнение на това му задължение.
Оплакванията за прихващане с предходни задължения на абоната, също са
неоснователни, тъй като от СТЕ се установява, че дължимата сума от 818,45 лв. е
без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън
процесния.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
предявеният главен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за стойност на доставена топлинна енергия е
основателен и правилно е уважен от районния съд до размера от 667,33 лв., като
е обсъдено възражението на ответницата за погасяване на част от вземанията по
давност и е съобразено диспозитивното начало в процеса. Решението в тази част следва да бъде потвърдено
предвид липсата на конкретни оплаквния относно начина на изчисление на
погасителната давност, а предвид липсата на конкретни доводи във връзка с
акцесорния иск за лихви върху главницата за топлинна енергия и за дължими суми
за дялово разпределение и съобразно чл. 269 ГПК, решението следва да бъде
потвърдено и в тези части.
По разноските:
При
този изход разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който
е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият
въззивен състав намира, че на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение /определено
от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 20206260 от 24.09.2020 г. по гр. д. №
56136/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че М.П.К., ЕГН ***********, с адрес: ***№ 4 дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
следните суми: сумата от 667,33 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., доставена до топлоснабден имот, а именно таван
№ 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, сумата от 140,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, която лихва се дължи за периода от 16.09.2015 г. до
21.12.2017 г., сумата от 38,12 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2014 г.
до 30.04.2017 г., извършена във връзка с топлоснабден имот, представляващ таван
№ 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, и в частта,
с която М.П.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 575,16 лв. – разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ***********,
с адрес: ***№ 4 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП,
сумата от 100 лв. /сто лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части
решението е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено
при участието на „Т.” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца - въззиваем
„Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.