Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година 2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На първи август Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 3284 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 110/12.03.2019г. на зам- кмет на Община
Варна, с което на Г.Н.Б. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн.
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г.Н.Б. срещу НП на
административно наказващия орган, с което му е наложено административно наказание
ГЛОБА.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление. Въззивникът оспорва
компетентността на наказващия орган. Счита, че са допуснати груби нарушения на
процесуалните правила, довели до съществено накърняване на правото му на
защита. Сочи на липса на съставомерност на посочените норми. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез
процесуален представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като сочи, че в
АУАН е посочено, че се създава пречка за
други участници, което липсва във фиша.В НП е посочено словом, че се касае за
паркиране на кръстовище и създаване пречка за други участници, а не е посочено цифром чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. Сочи, че липсва коментар на
възраженията на жалбоподателя, като не е налице проверка на изложеното в АУАН.
Приложената докладна са изложени същите твърдения като в АУАН, но те отново не
са проверени. Липсва регистрационен номер на докладната, липсват данни да е
запознат адресата и наказващия орган, който следва да я приеме. Липсва и
коментар на чл.28 от ЗАНН.
Представител на органа, издал НП моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 30.01.2019г. въззивникът
Б. паркирал управлявания от него лек автомобил “Хонда”
на пътното платно на ул."Мадара“,в района на кръстовището на тази улица с
ул. „Д-р Железкова“, като това сторил на по- малко от
пет метра от кръстовището и отделно от това, с това създал пречки за останалите
участници в движението – пешеходци и автомобили.
Служител на група „ОП“ сектор ООРТП – св. И. съставил фиш за констатираното
нарушение.
Лицето, паркирало автомобила- въззивника Б., оспорил фиша, след което той бил анулиран.
На 22.02.2019г. св. И. съставил акт за установяване на административно
нарушение, в който били вписани обстоятелствата на извършване на нарушението и
била посочена правната му квалификация. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че възразява –
неправилно приложение на закона. В законоустановения
срок срещу АУАН не били депозирани други възражения.
На 12.03.2019г. въз основа на
съставения акт е било издадено наказателно постановление, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган изцяло е възприел
установената от полицейските служители фактическа обстановка. На описаното
нарушение административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.98
ал.1 т. 6 от ЗДП и е наложил наказание глоба на осн.
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно
наказателната преписка доказателства- писмените доказателства – фиш; АУАН който
е годно доказателствено средство и докладна записка,
както и гласните такива – показанията на св. И..
При установяване на фактическата
обстановка съдът не взе предвид показанията на св. Б., който не си спомня
случая. Подобна липса на спомен е напълно обяснима поради естеството на работа
на полицейските служители, които ежедневно съставят множество фишове и АУАН.
За да се произнесе по жалбата, съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено
от орган, компетентен да издава наказателни постановления за извършеното
нарушение по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по
ЗДП и след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съдът
намери, че при определяне на наказанието глоба
административно наказващия орган правилно е преценил вида на налаганото
административно наказание, като предвид константно определения размер на
наказанието не е била извършвана преценка относно степента на обществена
опасност на нарушението и нарушителя.
Що се отнася до сочените от въззивника доводи за отмяна на наказателното постановление,
съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
С жалбата се оспорва компетентността
на наказващия орган.
Доколкото компетентността на
наказващия орган произтича от разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДП, съдът
намери възражението за неоснователно.
Счита се, че са допуснати груби
нарушения на процесуалните правила, довели до съществено накърняване на правото
на защита на въззивника.
Съдът намери, че при така наведеното
общо възражение, без да навлиза в конкретика, следва
да отбележи само, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при постановяване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Сочи се на липса на съставомерност на посочените
норми.
Съдът не констатира подобен факт по делото, като при правилна квалификация
на нарушението, правилно е била приложена санкционната разпоредба на ЗДП, която
следва да намери приложение.
По същество се сочи, че в АУАН е
посочено, че се създава пречка за други участници, което липсва във фиша.
Доколкото начало на административно наказателния процес се поставя и конкретно обвинение срещу въззивника се повдига със съставения акт за установяване на
административно нарушение, съдът намери, че соченото несъответствие не касае
яснотата на фактите, вменени във вина на въззивника.
Съставения АУАН напълно кореспондира с приложената по преписката докладна,
след оспорването на фиша, поради което и съдът намери, че обективно отразява
фактите по делото.
Сочи се, в НП е посочено словом, че се касае за паркиране на кръстовище и
създаване пречка за други участници, а не е посочено цифром
чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП.
Доколкото въззивникът е санкциониран за нарушение
на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП, съдът намери, че подобна цифрова квалификация не е
била необходима.
Сочи се още, че липсва коментар на възраженията на жалбоподателя, като не е
налице проверка на изложеното в АУАН. Приложената докладна са изложени същите
твърдения като в АУАН, но те отново не са проверени. Липсва регистрационен
номер на докладната, липсват данни да е запознат адресата и наказващия орган,
който следва да я приеме.
По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че
вписаното в АУАН като възражение не съдържа конкретика,
по която наказващия орган би могъл да се произнесе.
Приложената докладна записка като част от административнонаказателната
преписка е станала достояние на наказващия орган при произнасянето му.
Доколкото същата е с посочен конкретен номер на възражение срещу фиша, не
възниква съмнение относно това, кой конкретен случай на нарушение касае.
На последно място се сочи, че липсва коментар на чл.28 от АНН.
Доколкото настоящия случай не показва
по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид, съдът намери, че правилно не е бил съотнесен към
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В настоящия казус е безспорно установено, че не
само въззивникът е паркирал в нарушение на чл.98 ал.1
т.6 жт ЗДП, но и е създал пречки за движението на
останалите участници в него, с което се завишава степента на обществена
опасност на нарушението.
След проверка на издаденото
наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :