Р Е Ш Е Н И Е
№......../
15.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди
и двадесета година, V състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря Мария Михалева,
разгледа докладваното от съдия Т. Милева, адм. дело №157 по описа за 2020 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 268 и сл. от ДОПК, и е образувано по жалба на „ДОБРИЧКИ
ХИПОДРУМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Простор“
№7, представлявано от управителя С.К.М., подадена чрез Адв. дружество „Я. и
съдружници“, срещу Решение №38/17.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП град Варна, в частта, в
която жалбата срещу Разпореждане изх.№ С200008 -137 - 0000689/29.01.2020 г.,
издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Добрич е
оставена без уважение.
С
настоящата жалба се обжалва Решение
№38/17.02.2020г., постановено от Директора на Териториална дирекция на НАП -
Варна в частта на описаните в него
вземания, упоменати в т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8, като се счита, че и по отношение на тях са
налице основания за частична отмяна на оспореното Разпореждане изх.№ С200008 -137
- 0000689/29.01.2020г., издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, офис Добрич.
Твърди
се, че обжалваното решение в тази си част е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, поради липса на анализ на събраните по преписката
доказателства. Релевират се подробни доводи за всяко едно от посочените в
по-горе точки вземания, като се твърди, че след като липсват данни, кога
изпълнителния титул по отношения на задълженията е присъединен към ИД
№**********/2010 г., то не следва да се прилагат правилата за спиране на давността, тъй като по отношения на
вземанията не са спазени разпоредбите на чл.217, ал.2 от ДОПК. Поради което и
се твърди, че е изтекъл петгодишния давностен срок и вземанията са погасени по
давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение
в посочените му точки. Претендират се сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Директор на ТД на
НАП град Варна, редовно призован, чрез своя процесуален представител
оспорва подадената жалбата, като счита същата за неоснователна. Представен е и
писмен отговор. В съдебно заседание се моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Срещу „ДОБРИЧКИ ХИПОДРУМ“ ЕООД гр. Добрич има
образувано ИД №**********/2010 г. по описа на ТД офис Добрич, за неплатени
публични задължения. За образуваното ИД, жалбоподателят е уведомен със
Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК с изх.
№1717/2010/000001/23.02.2011 г„ връчено лично на дружеството на 26.04.2011 г.
чрез лицензиран пощенски оператор /лист 61-62/.
С възражение вх. №1510/23.01.2020 г.
жалбоподателят „ДОБРИЧКИ ХИПОДРУМ“ ЕООД е поискал да бъдат отписани от
данъчно-осигурителната му сметка погасени по давност задължения по ИД
№**********/2010 г., подробно индивидуализирани от т. 1 до т. 89 на
възражението. Във връзка с молбата е издадено разпореждане с изх.
№С200008-137-0000689/29.01.2020 г„ с което компетентният публичен изпълнител
погасява поради изтекла погасителна давност събирането на част от публичните
вземания, а именно - събирането на вземания в общ размер на 57 110,50 лв., oт
които главница 0,00 лв., главница (нелихв.) 0,00 лв. и лихва 57 110,50 лв. За
останалата част от публичните вземания, представляващи вземания в общ размер на
180 662,58 лв., от които главница 4 500,00 лв., главница (нелихв.) 3 000,00 лв.
и лихва към 29.01.2020 г. в размер на 173 162,58 лв., публичният изпълнител
приема, че не са налице предвидените в ДОПК обстоятелства, обуславящи спиране и
прекъсване на давността, поради което към датата на издаване на разпореждането,
същите не са погасени по давност.
Налице
са извършени в изпълнителното производство действия, обективирани с
разпореждания и постановления, както следва: Разпореждане за присъединяване
/РП/ №1717/2010/000117/08.07.2015 г„ връчено на 21.07.2015 г.; РП
№1717/2010/000185/17.09.2015 г„ връчено на 02.10.2015 г.; РП №С 160008-105-
0015530/05.05.2016 г., връчено на 12.05.2016 г.; постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ №1717/2010/000017/08.12.2011 г.; ПНОМ
№1717/2010/000106/16.07.2014 г.; ПНОМ №1717/2010/000120/10.07.2015 г„ връчено
на 12.05.2016 г.
Разпореждането
с изх. №С200008-137-0000689/29.01.2020 г. е връчено на 31.01.2020 г. на
упълномощено от жалбоподателя лице. Недоволен от така постановеното
разпореждане, в частта му, с която е отказано погасяване поради изтекла давност
на задълженията, установени с 9 бр. влезли в сила наказателни постановления, на
07.02.2020 г. последният подава чрез упълномощено лице жалба.
С
Решение №38/17.02.2020 г. Директора на ТД на НАП Варна е отменил процесното
разпореждане по жалбата само в частта по т.9 от същата, като в останалата си
част, жалбата е оставена без уважение.
Въпросното решение на Директора
на ТД на НАП - гр. Варна е било съобщено на адресата на 05.03.2020 г., видно от
надлежно извършеното отбелязване в известие за доставяне на регистрираната
пощенска пратка /л. 105 от делото/.
Недоволен от така издаденото
решение дружеството е обжалвало същото,
депозирайки на 10.03.2020 г. чрез
административния орган жалба въз основа на която е образувано настоящето дело.
Между страните няма спор, че
жалбоподателят има публични задължения, нито пък спори броят на тези публични
вземания и размерът на което и да е от тях. Твърди обаче, че тези негови
задължения трябва да са погасени по давност, поради което и депозира възражение от 23.01.2020 г. в ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, с което прави възражение за изтекла давност.
В
настоящото производство се касае за пет влезли в сила наказателни
постановления, както следва:
1.
По
отношение на вземането в размер на 3 015,50 лв., от които главница в размер на
1 500,00 лв. и лихва в размер на 1 515,50 лв.. установено с НП
№08-194/01.11.2013 г. на Дирекция „Инспекция по труда" - Добрич, с което е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1 500,00 лв., влязло
в сила на 18.07.2014 г., като задължението е следвало да бъде платено през
2014 г.
2
По
отношение на вземането в размер на 500,00 лв., установено с НП
№83358/07.11.2013 г. на ТД на НАП Варна, с което е наложена имуществена санкция
на жалбоподателя в размер на 500,00 лв., НП е влязло в сила на 04.03.2014 г. и
задължението е следвало да бъде платено през 2014 г. .
3
По
отношение на вземането в размер на 500,00 лв., установено с НП
№92393/22.01.2014 г. на ТД на НАП Варна, с което е наложена имуществена санкция
на жалбоподателя в размер на 500,00 лв.,
НП е влязло в сила на 04.03.2014 г. и задължението е следвало да бъде
платено през 2014 г.
4
По
отношение на вземането в размер на 1 354,34 лв., от които главница в размер на
1 000,00 лв. и лихва в размер на 354,34 лв., установено с НП №В-026793-
ЗТ/20.12.2011 г. на КЗП-РД-Варна, с което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя в размер на 1 000,00 лв., като НП е влязло в сила на 08.03.2012
г. и задължението е следвало да бъде платено през 2012 г.
5
По
отношение на вземането в размер на 677,18 лв., от които главница в размер на 500,00 лв. и лихва
в размер на 177,18 лв., установено с НИ №В-026794/13.12.2011 г. на КЗП-РД-Варна, с което е наложена имуществена
санкция на жалбоподателя в размер на 500,00 лв., като НП е влязло в сила на 08.03.2012 г. и
задължението е следвало да бъде платено през 2012 г.
При всички тях е прието от
административния орган, че давността е прекъсната с издаването на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. №1717/2010/000120/10.07.2015 г., връчено на
12.05.2016 г. Абсолютният 10-годишен давностен срок, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, към настоящия момент не е изтекъл и задължението не е погасено по
давност.
В жалбата се твърди, че липсват
данни кога този изпълнителен титул е присъединен към ИД №**********/2010 г. по
отношение на посоченото задължение основанията и периодите на спиране на
давността, цитирани от решаващият орган не следва да се прилагат, тъй като по
отношение на вземането не са спазени разпоредбите на чл.217, ал.2 от ДОПК. В
тази връзка се счита, че за вземанията, установено с посочените по-горе
наказателни постановления, следва да се приложи разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, като се отчете обстоятелството, че 5- годишния давностен срок е започнал
да тече на 01.01.2015г. и е изтекъл на 01.01.2020 г. за наказателните
постановления по т.1,2 и 3 от жалбата, а за другите две е започнал да тече на
01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2018 г.
Видно от документите, съдържащи се в
преписката по издаване на оспорения акт, в ТД на НАП Варна, офис Добрич е образувано изпълнително дело №**********/2010 г. срещу жалбоподателя въз основа на множество
изпълнителни основания.
Издадени са няколко Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 2010,
2011, 2013, 2014 и 2015 г. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение
№1717/2010/000001/23.01.2011 г., връчена лично на представляващия дружеството. С
ПНОМ №1717/2010/000120/10.07.2015 г. е наложен запор върху наличните и
постъпващи суми по банковите сметки на длъжника. Същото е връчено лично на
управителя на 12.05.2016 г. /лист 47-49/. В ПНОМ е посочено, че задължението е
в размер на главница 322 581,55 лева и лихва 140 893,13 и нелихв.
част 1 500 лева. Видно е, че в същото е посочено за установени вземанията
по оспорваните с жалбата наказателни постановления. Т.е. петте НП са включени в
процесното ПНОМ.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на Административен съд - гр. Добрич, намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
като депозирана в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на оспорване
пред съда.
Осъществявайки служебен контрол
за законосъобразност на обжалваното решение, в посочения обхват, съдът приема,
че то е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и в
границите на неговите правомощия. Решението отговаря на изискването за форма,
като в същото са посочени правни и фактически основания за издаването му. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обуславят неговата отмяна на процесуално основание.
Погасителната давност е
фактически състав, включващ времеви период на бездействие на носителя на едно
субективно материално право, който фактически състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение на
задължението. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 ДОПК се погасява
правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което остава
дължимо, но може да бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл. 174 ДОПК/ или да бъде прихванато /чл. 128, ал. 1 ДОПК/. Прекъсването или спирането
на погасителната давност може да настъпи при възникнали преди изтичането й
юридически факти, установени в правна норма.
Публичните вземания по смисъла
на чл. 162, ал. 2 ДОПК подлежат на принудително събиране при липсата на
доброволно плащане от длъжника. В съответствие с нормата на чл. 162, ал. 2, т.
9 ДОПК публични са задълженията и за лихви върху вземанията по т. 1-8 на същия
член, ето защо начислените лихви върху публичните вземания за
данъци/осигурителни вноски са подчинени на същия правен режим както вземанията
за данъци, в т.ч. и срокът на приложимата спрямо тях погасителна давност.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Съгласно, ал. 2 на същата норма с изтичането на
10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено.
В разпоредбата на чл. 172, ал.
1 ДОПК са предвидени следните основания за спиране на давността:
1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта,
с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение
за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването;
4. когато актът, с който е
определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение.
В разглеждания случай
публичните задължения,
чието погасяване по давност се претендира, са установени с влезли в сила
наказателни постановления.
По
отношения на задълженията по НП №08-194/01.11.2013 г., НП №83358/07.11.2013 г.
и НП №92393822.01.2014 г., в съответствие с
правилото по 171, ал. 1 ДОПК 5-годишният давностен срок за погасяване на тези
задължения на дружеството е започнал да тече от 01.01.2015 г. и съобразно нормата на чл. 22, ал. 3 ДОПК би следвало
да изтече на 01.01.2020 г. По отношение на задълженията по НП
№В-026793-ЗТ/20.12.2011 г. и НП №В-026793/13.12.2011 г., 5- годишният давностен
срок започва да тече от 01.01.2013 г. и давността би трябвало да изтече на
01.01.2018 г. Междувременно - на 10.07.2015 г. е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 1717/2010/000120/10.07.2015 г.,
с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на
дружеството. Връчено лично на представляващия дружеството на 12.05.2016 г. Налагането на обезпечение е факт от категорията на
юридическите, доколкото с неговото настъпване правната норма (чл. 172, ал. 1,
т. 5 ДОПК) свързва възникване на определени правни последици - спиране на
погасителната давност. Към момента на спиране (10.07.2015 г. ) не е изтекла
5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, не е изтекла и абсолютната
10-годишна погасителна давност, установена в чл. 171, ал. 2 . Наред
с това в разглеждания случай давността е прекъсната по чл. 172, ал. 2 ДОПК с
налагането на обезпечителни мерки с издаденото ПНОМ №1717/2010/000120/10.07.2015
г.,
след
образуването на изп. дело № 1717/2010 г., а съобразно цитираната разпоредба от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
По изложените съображения
Решение №38/17.02.2020 г. на директора на ТД на НАП - Варна, в частта с която е оставена без
уважение жалбата на ДОБРИЧКИ
ХИПОДРУМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Простор“
№7, представлявано от управителя С.К.М. срещу
Разпореждане изх.
.№С200008-137-0000689/29.01.2020 г. на Старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП, Варна, отдел „Публични вземания“, сектор ОСПВ Добрич, е правилно по резултата си, поради което жалбата срещу
него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, своевременно поискана и доказана.
Водим от горното и на основание
чл. 268 ДОПК Административен съд Добрич, 5-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДОБРИЧКИ
ХИПОДРУМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Простор“
№7, представлявано от управителя С.К.М., срещу
Решение №38/17.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП град Варна, в частта, с коeто е оставена без уважение подадената жалба от
дружеството срещу Разпореждане с изх.№С200008-137-0000689/29.01.2020 г. на
Старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, Варна, отдел „Публични
вземания“, сектор ОСПВ Добрич.
ОСЪЖДА „ДОБРИЧКИ
ХИПОДРУМ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич,
ул. „Простор“ №7, представлявано от управителя С.К.М., да заплати на ТД на НАП Варна, разноски
по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: