и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16/26.03.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 1028/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Найден Викторов Лалов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 11.03.2008 год. в гр. Кърджали , без надлежно разрешително, държал високо рисково наркотично вещество- амфетамин с тегло 0,3583 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин от 29.3 %, на стойност 10.70 лв., поради което и на осн. чл. 354а ал. 3 т. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдилна наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, както и на кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като е зачел предварителното му задържане за срок от 14 дни, считано от 21.01.2009 год. до 03.02.2009 год., на осн. чл. 70 ал. 6 от НПК. На основание чл. 46 б."б" от ЗИН съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение присъда № 1145/27.03.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 85/2007 год. по описа на КРС, с която на подсъдимия Найден Викторов Лалов, за извършено престъпление по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 / шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал и Даниела Атанасова Петрова от гр.Кърджали за виновна в това, че на 11.03.2008 год. в гр. Кърджали, в маловажен случай, без надлежно разрешително, държала високо рисково наркотично вещество – амфетамин с тегло 0.3705 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин от 29.8 %, на стойност 11.12 лв. - престъпление по чл. 354а ал. 5, във вр. с ал. 1 т. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лв. С присъдата съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски. На основание чл.53 ал.2 б.„а"' от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство-наркотични вещества „амфетамин” след анализ, съответно: обект № 1- амфетамин с тегло 0.3505 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 29.8 %, и обект № 2 - амфетамин с тегло 0.3382 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 29.3 %, ведно с полевите наркотестове. Присъдата е обжалвана от подсъдимия Найден Викторов Лалов от гр.Кърджали в наказателно-осъдителната спрямо него част, като в жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал.5 от НК, предвиждащ наказание „глоба” до 1 000 лв., който именно текст следвало да бъде приложен от съда при определяне на наказанието на подс.Лалов. Твърди се още, че деянието било извършено за първи път, наркотичното вещество било в нищожно количество и същото било за лична употреба, подсъдимият не бил зависим от наркотични вещества, съжалявал за извършеното и по никакъв начин не бил пречил на органите по разследването за установяване на обективната истина. Освен това следвало да се има предвид и безспорно установеното тежко психично заболяване от страна на Лалов, което при всички случаи влияело както на способността му да взема правилни решения, така и на волевата му дейност. Излагат се и доводи за прекалена завишеност на наказанието, с оглед на обществената опасност на деянието и дееца. Иска се с жалбата да бъде изменена обжалваната присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание „глоба” в определен от съда размер при условията на чл. 354а ал.5 от НК. Алтернативно се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намалено наложеното на подс.Лалов наказание „лишаване от свобода” при приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си жалбодателят поддържа жалбата така, както е предявена. Съжалява за извършеното, като твърди, че има болни родители, за които се грижи. Моли да му бъде наложено наказание „глоба” или условно наказание. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита, че наложеното на подсъдимия Найденов наказание е справедливо, съобразено както със степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и с целите на личната и генералната превенция на наказанието. Моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по повдигнатото обвинение, като е събрал възможните, необходими и посочени от страните доказателства, поради което не е необходимо извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка в хода на въззивното съдебно следствие. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Найден Викторов Лалов е роден на 25.12.1985 год. в гр. Ивайловград, постоянно живее в гр.Кърджали, има завършено начално образование. Не е женен, безработен е, осъждан е неколкократно, по местоживеене се полза с лоши характеристични данни. Подсъдимата Даниела Атанасова Петрова е родена на 14.01.1990 год. в гр.Кърджали, постоянно живее в същия град, има завършено начално образование, ученичка, не е омъжена, не е осъждана. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни. Двамата подсъдими били познати. На 10.03.2008 год., около 22.00 часа, подс. Лалов се срещнал с подс. Даниела Петрова и св. Илия Петков Георгиев в гр. Кърджали. Тримата решили да посетят заведение в гр. Кърджали. С лек автомобил марка "Мицубиши Галант", с ДК № СТ 89 00 СН, собственост на св.Добромир Димитров от гр.Стара Загора, ползван и управляван от подс. Лалов, тримата посетили кафе - аператив "Мания", находящо се в гр. Кърджали, кв. "Възрожденци". Там подсъдимите Лалов и Петрова, и св. Илия Георгиев употребили алкохол - бира. На 11.03.2008 год., около 01.00 часа, подсъдимите Лалов, Петрова и св. Георгиев решили да напуснат заведението, както и решили да си набавят и употребят наркотични вещества. След като се качили в лекия автомобил, подс. Лалов го насочил в посока към централната част на гр. Кърджали. В края на новия мост над р.Арда, подс. Лалов спрял автомобила, слезнал от него и се срещнал с неустановено по делото лице. След като се върнал в автомобила, в който били останали подс. Петрова и св. Георгиев, подс. Лалов им показал прозрачна найлонова торбичка с две бели на цвят бучки в нея. С автомобила тримата се насочили към паркинг в кв. "Възрожденци" в гр. Кърджали, където спрели. Без да слизат от автомобила, подс. Лалов, с помощта на лична карта, изстъргал част от едната бучка върху картон, след което тримата изпробвали наркотичното вещество. Малко по - късно, подс. Лалов насочил лекия автомобил, марка "Мицубиши Галант" с ДК № СТ 89 00 СН, към централната част на града. На ул. "Булаир", в близост до таксиметровата пиаца, екип на РПУ - Кърджали, в състав: свидетелите Петко Кумчев и Александър Момчев, спрели за проверка лекия автомобил, управляван от подс.Лалов. Виждайки полицаите, подс. Лалов изхвърлил едната бучка /амфетамин/ към задната седалка, където св.Георгиев я пъхнал зад задната седалка. Приближавайки лекия автомобил, свидетелите Кумчев и Момчев забелязали, че подс. Петрова протегнала лявата си ръка между двете предни седалки на лекия автомобил и изхвърлила на пода малка бяла бучка. Тъй като полицаите се усъмнили, че изхвърленото от подс.Петрова вещество може да е наркотик, същите сигнализирали дежурния, като не след дълго на место пристигнала дежурна оперативна група. На 11.03.2008 год. бил извършен оглед на лек автомобил, марка "Мицубиши Галант" с ДК № СТ 89 00 СН, ползван от подс. Лалов. При същия, зад предната лява седалка, на пода върху стелката била установена бяла твърда бучка с неправилна форма. Под задната седалка, в дясната част на автомобила била установена втора бяла бучка с неправилна форма. Видно от протокол за претърсване и изземване от 11.03.2008 год., в лек автомобил "Мицубиши Галант" с ДК № СТ 89 00 СН, зад предната лява седалка, на пода върху стелката била установена бяла твърда бучка с неправилна форма /условно обозначена като обект № 1/; а под задната седалка, в дясната част на автомобила била установена втора бяла бучка с неправилна форма /условно обозначена като обект № 2/. Същите били иззети, като посоченото процесуално-следствено действие е било одобрено от съдия от Кърджалийския районен съд с Разпореждане № 24/11.03.2008 год., постановено по реда на чл.161 ал.2 от НПК по Ч.н.дело № 310/2008 год. по описа на РС - Кърджали. Така иззетите веществени доказателства били огледани, измерени и фотографирани, и след като били изпробвани с полеви наркотест и реагирали на амфетамин, били предадени за извършване на съдебна физико-химическа експертиза. От писменото заключение на вещото лице, изготвило съдебно физико - химическа експертиза на досъдебното производство, както и от показанията на същото в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че бяло - белезникаво вещество на бучки /обект №1 и обект №2/ и за двата обекта, представлява амфетамин с технологични примеси и примес на кофеин. Съдържанието на активен компонент амфетамин /в теглови проценти/ е 29.8 % за обект № 1, и 29.3 % за обект № 2. Нетното им тегло преди анализ възлиза на 0.3705 грама за обект № 1, и 0.3583 грама за обект № 2. Вещото лице е посочило, че амфетамина и солите му имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол като наркотични вещества, съгласно единната конвенция на ООН за психотропните средства от 1971 год., ратифицирана от Република България, и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно ЗКНВП, амфетамина е включен в приложение 1 на чл. 3 ал. 2 - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". От писменото заключение на вещите лица по назначената на досъдебното производство съдебно - психиатрично - психологична експертиза, както и от показанията им в съдебно заседание се установява, че Даниела Атанасова Петрова е разбирала свойството и значението на извършеното деяние и е могла да ръководи постъпките си. Същата страда от наркотична зависимост, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психостимуланти, но може правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях. От писменото заключение на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд тройна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, което не се оспорва от страните, както и от показанията на вещите лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установява, че подс. Лалов не страда от психично заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по смисъла на чл. 33 от НК, както към датата на извършване на деянието, така и към настоящия момент. В заключението си експертите отбелязват, че при Лалов е установена патология на личността в рамките на личностово разстройство от дисоциален тип, както и данни за злоупотреба с ПАВ от групата на стимулантите, което не представлява разстройство на съзнанието, но повишава риска от агресивни прояви. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Лалов и Петрова, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Кумчев, Момчев, Ангелов и Георгиев, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Илия Георгиев, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Добромир Димитров, дадени на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 т.3 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Цветелина Загорова по назначената на досъдебното производство съдебна физико-химическа експертиза и показанията й, дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира изцяло; от писменото заключение на вещите лица д-р Пеева и Дикова по назначената на досъдебното производство съдебна психиатрично-психологична експертиза на подс.Даниела Петрова и показанията им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещите лица д-р Маринов, д-р Койчев и Георгиев по назначената на пърноинстанционното съдебно следствие комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на подс.Найден Лалов и показанията им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Петрова, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в частта им, в която твърди, че при спирането им от полицаите подс.Найденов хвърлил нещо на земята, което тя взела, респ. че подс.Лалов й подал някакво топче, което тя пуснала на земята, и за което едва впоследствие научила, че е наркотично вещество. Обясненията й в тази им част са непоследователни, нелогични и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив - опровергават се от показанията на св.Георгиев, дадени пред съдия от първоинстанционния съд в хода на досъдебното производство и тези, дадени на съдебното следствие пред решаващият съд, съгласно които подс.Лалов предложил да опитат същата вечер наркотик; след срещата на подс.Лалов с неустановено по делото лице, същият се върнал с полиетиленова торбичка, в която имало две бели на цвят бучки, като тебешир; тримата отишли с автомобила на подсъдимия до паркинг в кв.”Възрожденци, където подс.Лалов изстъргал с лична карта част от веществото от едната бучка и тримата си направили по една „линия” /т.е. смъркали са от наркотичното вещество/; а при спирането им от полицаите и двамата подсъдими имали в себе си по една бучка от наркотичното вещество, като подс.Лалов изхвърлил неговата на задната седалка, където св.Георгиев го пъхнал зад седалката и където същото било открито и иззето по-късно при извършеното претърсване и изземване. От друга страна, настоящата инстанция намира, че на показанията на св.Георгиев следва да бъде дадена вяра изцяло, тъй като същите са логични, последователни през целия ход на наказателното производство, като същите се подкрепят както от обясненията на подс.Лалов и Петрова /отчасти/, така и от показанията на св.Кумчев и Момчев, а и от обективните находки на веществени доказателства, иззети при извършеното претърсване и изземване от автомобила, ползван от подс.Лалов. Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс.Лалов, тъй като същите са изключително лаконични и колебливи - подсъдимият твърди, че почти нищо не си спомня за случая, и по същество не съдържат особено съществена информация относно факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал писменото заключение на вещото лице Кротнев по назначената на съдебното следствие съдебно-психиатрична експетиза и показанията му в съдебно заседание, тъй като същите се опровергават от писменото заключение и показанията на вещите лица от тройната комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, които и настоящата инстанция намира за по-пълно, ясно, обосновано и компетентно изготвено. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Лалов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а ал.3 т.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 11.03.2008 год. в гр. Кърджали, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- амфетамин с тегло 0,3583 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин от 29.3 %, на стойност 10.70 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните - не се спори по същество от подсъдимия Лалов, че на инкриминираните дата и място е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, както и че за това не е имал надлежно разрешително по ЗКНВП, като по отношение на осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна страна първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. По същество, жалбата на подс.Лалов касае само правната квалификация на деянието – под хипотезата на чл.354а ал.3 т.1 или на чл.354а ал.5 от НК попада същото, респ. касае справедливостта на наложеното му наказание. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд относно установяването по несъмнен начин на авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му – безспорно е установено, че на инкриминираната дата подс.Лалов е закупил от неустановено по делото лице високорисково наркотично вещество – амфетамин, за което е нямал надлежно разрешение по ЗКНВП, както и че е държал такова наркотично вещество в себе си и което изхвърлил на задната седалка на управлявания от него автомобил, виждайки полицаите, които го спрели за проверка. Установено е също още, че другата бучка от високориското наркотично вещество подс.Лалов е дал на подс.Петрова, която го държала в себе си и което изхвърлила на пода зад предната лява седалка на автомобила при спирането им за проверка от полицейските служители. От субективна страна, по несъмнен начин е установена и формата на вината на подсъдимите Лалов и Петрова при осъществяване на престъплението от всеки от тях – при пряк умисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на осъщественото от всеки от тях деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.Умисълът на всеки от подсъдимите е обективиран в поведението им – същите са съзнавали, че подс.Лалов се е снабдил в инкриминираната вечер с високорисково наркотично вещество, от което употребили на паркинг в кв.”Възрожденци”, т.е. съзнавали са че държат високорисково наркотично вещество, и то без да имат за това надлежно разрешение по ЗКНВП. Умисълът на подсъдимите, вкл. и относно обстоятелството, че са съзнавали, че държането на високорисково наркотично вещество е забранено, се установява и от опита и на двамата подсъдими да изхвърлят държаните от тях амфетамини на задната седалка, респ. на пода на автомобила, очевидно с цел същите вещества да не бъдат намерени в тях при извършена проверка от полицейските служители. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд - че деянието на подс.Лалов не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал.5 от НК, във вр. с чл. 93 т.9 от НК, е обоснован и законосъобразен. Това е така, тъй като деянието по чл.354а от НК е със завишена степен на обществена опасност, имайки предвид, че засяга обществените отношения, свързани със защита на общественото здраве. Освен това, не е ниска и обществената опасност на дееца – същият е неколкократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, вкл. и на наказание „лишаване от свобода” с приложението на института на условното осъждане, като настоящото деяние е извършил в изпитателния срок на предходното си осъждане, т.е. очевидно е, че подс.Лалов проявява упоритост в извършването на престъпления, което сочи на завишена степен на обществена опасност на дееца. Не без значение в случая е и отбелязаното и от първоинстанционния съд обстоятелство – че именно подс.Лалов е инициатора на придобиването и държането на високорисково наркотично вещество, вкл. и именно той го е предложил за употреба от подс.Петрова и св.Георгиев. В тази връзка следва да се посочи още, че подс.Лалов не е показал съжаление или разкаяние за извършеното на досъдебното производство, с нищо не е съдействал за разкриване на обективната истина, а напротив – отричал е съпричастността си към извършване на престъплението, за което е обвинен, т.е. не са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства, както твърди защитата му в жалбата си. Не може да бъде такова и здравословното състояние на подсъдимия Лалов, тъй като от заключението на вещите лица от тройната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза е видно, че подс.Лалов е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а има диагноза „антисоциално /дисоциално/ личностово разстройство”, при което състояние има силно занижен контрол върху агресивните импулси, но е с нормален интелект, в ниските граници на нормата. От друга страна не са подкрепени с каквито и да било доказателства твърденията на подс.Лалов – че има болни родители, за които полага грижи. С други думи, конкретното деяние на подс.Лалов не отговаря на изискванията на закона за определянето му като „маловажен случай” - не са налице такива незначителност или липса на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира изложените от защитата на подс.Лалов във въззивната жалба съображения в тази връзка за неоснователни. Не е основателно и съображението относно изключително малкото количество държано от подс.Лалов високорисково наркотично вещество, тъй като в абсолютна стойност същото действително е малко, но с оглед начина на използването му очевидно не е предназначено за еднократна употреба, което се подкрепя и от установеното по делото обстоятелство на употребата на само малка част от амфетамина от три лица на инкриминираната дата. Що се касае до оплакването на подсъдимия Лалов за явна несправедливост на наложеното му от първоинстанционния съд наказание, изложено в жалбата му, то настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно. За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия Лалов, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства сравнително малкото количество държано от подсъдимия високорисково наркотично вещество, изразеното съжаление за извършеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие, както и наличието на здравословен проблем на подсъдимия, налагащ прием на медикаменти и специализирани медицински грижи. А като отегчаващи такива съдът е посочил обремененото съдебно минало на подс.Лалов и завишената с оглед на него обществена опасност на дееца, както и лошите характеристични данни. Въз основа на тях, и съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, първоинстанционният съд е приел, че наказанието на подс.Лалов следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. Така определеното наказание съдът е постановил да бъде изтърпяно от подсъдимия Лалов ефективно, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН, поради наличието на пречка за приложението на института на условното осъждане – миналото осъждане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер, за което същият не е реабилитиран. Първоинстанционният съд е наложил на подс.Лалов и императивно предвиденото в закона кумулативно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. С други думи, наказанието „лишаване от свобода” е определено значително под средния предвиден в закона размер за такова престъпление, близо до минимума на същото; а наказанието „глоба” е определено в абсолютно минималния размер, като настоящата инстанция намира, че същите наказания са напълно съответни на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът намира, че чрез така определените наказания по вид и размер, вкл. и чрез ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, ще бъдат постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, както и да се въздейства предупредително – възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. наложените на подс.Лалов наказания не са явно несправедливи и не са налице основания за тяхното намаляване. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на подсъдимия, изложено във въззивната му жалба – че наложените му наказания са явно несправедливи и следва да бъдат определени при приложението на чл.55 ал.1 от НК, тъй като по делото не са налице такива многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление да се явява несъразмерно тежко, респ. които да дадат основания за приложението на посочената законова разпоредба. Правилно, и в съответствие с разпоредбата на чл. 70 ал.6 от НПК първоинстанционният съд е зачел като задържане под стража времето, през което подс.Лалов е бил настанен в психиатрично заведение за освидетелстване – за 14 дни, от 21.01.2009 год. до 03.02.2009 год. Именно с оглед предходното осъждане на подс.Лалов със сключено по реда на чл. 281 и сл. от НПК споразумение от 27.03.2007 год. по Н.о.х.дело № 85/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на 27.03.2007 год., с което за извършено престъпление по чл. 325 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК на подс.Лалов е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, респ. с оглед извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, в изпитателния срок на посоченото предходно осъждане на подсъдимия, на основание чл. 68 ал.1 от НК обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил подс.Лалов да изтърпи отделно /неправилно съдът е посочил, че „привежда в изпълнение”/ и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено му със споразумението от 27.03.2007 год.по Н.о.х.дело № 85/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. За прецизност следва да се посочи, че първоинстанционнният съд е пропуснал да определи първоначалния режим на изтърпяване на посоченото наказание, но този пропуск може да бъде преодолян в отделно производство по реда на чл. 306 ал.1 т.2 от НПК. В останалата й наказателно-осъдителна част - по отношение на подс.Петрова, първоинстанционната присъда също е правилна, обоснована и законосъобразна, като същата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила в тази й част, като не са налице условия за отмяната или изменяването й, поради което не следва да се излагат подробни съображения от настоящата инстанция в тази връзка. Същото се отнася и до частите на присъдата, свързани с разпореждането с веществените доказателства и възлагане на направените по делото разноски. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия Лалов наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/26.03.2009 год. по Н.о.х.дело № 1028/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |