РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Разград, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330100663 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 393.17лв. главница
за потребена топлинна енергия за периода от 30.11.2020г.-30.04.2021г. за обект, находящ се в
гр.*****, ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до окончателното й изплащане и сумата
от 27.73лв. мораторна лихва за периода от 31.12.20 г. до 25.11.21г. и разноските по двете
производства.
Твърди, че е продавал /доставял/ на ответника топлинна енергия за битови нужди по реда на
Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при
публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация - Разград" АД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени
от КЕВР и по цени определени от КЕВР в жилище - етажна собственост с централно
топлоснабдяване. Ищецът е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна
енергия за територията на Община Разград. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и чл. 86
от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по
утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължи обезщетение в размер на законната
лихва /О/1П+10 процента/ за всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен
период и до окончателното плащане.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на
потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост. За времето от 30.11.202019 г. до
30.04.2021 г. той е потребил топлинна енергия на стойност 393.17лв, за адрес: гр. *****
1
която не е заплатил.
Това наложило ищеца да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 и сл. от ГПК, в което е посочено и топлоснабдяваното жилище в гр. Р.. По това
заявление е образувано ЧГД № 2428/2021 г. по описа на РРС, по което съдът е издал Заповед
№1450/29.11.21г. за претендираните суми и за разноски.
Предвид наличието на предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 ГПК ищецът е предявил
устовивителни искове по чл.422 ГПК в предоставения от съда срок.
Ответникът В. Й. С. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен
представител оспорва исковете по основание, а не по размер. Ищецът се позовава на
обстоятелството, че ответникът, притежава абонатен № 110654, на свое име, по която дължи
процесната сума за потребена топлоенергия. По делото, липсват доказателства кога и в
какво качество е открита партидата и дали ответника все още е бил абонат към процесния
период а именно от 30.11.2020 г., до 30.04.2021 г. не са представени доказателства дали до
ответника е отправена покана за доброволно плащане. Не са представени доказателства, как
е извършено измерването и отчитането на доставената и потребена топлоенергия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна, следното: Видно от представената справка от АВ на 16.08.2010т. ответника е закупил
жилище от 35.310кв.м. в гр.**. Като собственик на имот ответника е записан като титуляр
на партида. /аб.номер 11065/. Доставчика на услуги е публикувал ОУ на договорите за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди във в-к Екип 7.
На ответника е предоставен аб.номер 11065, включен в абонатна станция №66. Подадената
към абоната топлинна енергия е 3559.70кВч на стойност 393.17лв. с ДДС, от които
3553.70квч на стойност 365.59лв. с ДДС са за отопление с уреди и 6квч на стойност 27.58лв.
с ДДС е отнесена като загуба сградна инсталация.
В процесния период 30.11.2020г.-30.04.2021г. са издадени шест фактури, като по тях
липсват плащания. Дължимата главница за процесния период е 393.17лв., а лихвата е в
размер на 27.73лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими.
Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Съгласно пар.1 т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. А съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
2
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия
като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на
ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от
закона. Ответникът е собственик на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не е
прекратено ответника дължи доставените количества топлинна енергия/ отопление с
отоплителни тела и загуба сградна инсталация/, установени от вещото лице.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца
вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от
ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Дължимата лихва за периода възлиза на 27.73лв.
Ищецът претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 375лв./,
като представя списък. Предвид основателността на иска, ищецът има право на
претендираните разноски, както в заповедното, така и в исковото производства в пълен
обем.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на В. Й. С. от гр.Р., ЕГН **********, че дължи на
Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 393.17лв./триста седемдесет и три
лева и седемнадесет стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 30.11.2020г.-
30.04.2021г. и сумата от 27.73лв. /двадесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/
обезщетение за забава за периода 31.12.20г.-25.11.21г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №1450/29.11.21г. по ч.гр.д.№2428/21г. на РРС.
ОСЪЖДА В. Й. С. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от
375лв./триста седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/
разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 2428/2021г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4