№ 180
гр. Оряхово, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100244
по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив против
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Балша“ № 17, ап.1, е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1
ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г.,
сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК,
евентуален иск по чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата
на чл. 3, ал.2 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 191.10 лв. е
нищожна, и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 282.21 лв, представляваща платена без основание в периода 12.01.2021 г.
до 12.08.2021 г. по нищожен договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. и
евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 230.00 лв., платена в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. по нищожна
клауза на чл. 3 ал.2 от Договора предвиждаща заплащане на неустойка.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2021 г., ищецът е сключил договор за
потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., с който му е предоставена сума в размер на
400.00 лв. с годишен лихвен процент от 40.15%, годишен процент на разходите в размер на
48.44% на 6 месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл.3 ал.1 от Договора за заем,
заемодателят е трябвало в срок до пет дни от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечение:
1. Предоставяне на безусловна банкова гаранция в полза на Кредитора за общия
размер на всички плащания по договора, със срок на валидност-30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора;
2. Две физически лица-поръчители, които отговарят на следните условия:да
представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение
,като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор
без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,
1
сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години,
да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат-кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад, да е със статус не по-лош от 401 „редовен“,
да подпишат договор за поръчителство.
В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн.чл.3 ал.2 от договора,
заемополучателят държи неустойка в размер на 191.10 лв., като общо предвидената
дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/, възлиза в размер на
637.21 лв.
В ИМ се твърди, че в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 682.21 лв.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК и на връщане е
подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 682.21 лв. над
главницата от 400.00 лв., в размер на 282.21 лв., е платена без основание.
В случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, се иска прогласяване на
клаузата на чл.3 ал.2 от същия, за нищожна и се претендира на връщане на платената по нея
сума в размер на 230 лв. подлежи на връщане от ответника.
На следващо място в ИМ се сочи, че процесният договор е нищожен на осн.чл.22,
вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 48.44% не
отговаря на реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само
договорната лихва. В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл.3 ал.2 от
Договора, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора. Така неясно с
невъзможността на потребителя да изпълни посочените в чл.3 ал.1 от договора задължения,
заемодателят на осн.чл.3 ал.2 от договора, предварително е предоставил на ищеца
погасителен план, в който е предвидено заплащането на неустойката, като част от
анюитетните вноски. Предоставяйки неизпълними изисквания към заемополучателя,
кредитодателят си е гарантирал допълнителна печалба, която следва да бъде включена в
размера на ГПР.
Сочи се, че ако съдът счете, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото
основание, то ищецът твърди, че клаузата на чл. 3 ал.2 от Договора, предвиждащите
заплащането на неустойка е нищожна на осн.чл.146 ал.1 от ЗЗП. Счита, че предвидената
неустойка в размер на 191.10 лв. е неравноправна на осн.чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано
висока неустойка, във връзка със задължение, което изначално кредиторът е знаел, че няма
как да бъде изпълнено от длъжника. Ищеца счита, че клаузата е нищожна на осн.чл.146 ал.1,
вр.чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че
искова молба е нередовна, тъй като не е представен процесния договор.В отговора се
признава, че между страните има погасено правоотношение.Ответникът оспорва
съдържанието на твърдяното правоотношение. Претендират се и направените по делото
разноски в т.ч и юр.к. възнаграждение в размер на 266.00 лв.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощникът на ищецът адв.
Р. Н. Р.-АК Пловдив,поддържа предявения иск.
За ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител. С
молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника юр.к.Александър
Гюров, прави искане за даване ход на делото, като поддържа подадения писмен отговор.
Претендират се и направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С определението си за насрочване на делото, по искане на ищеца, съдът на осн. чл.190
ГПК, съдът е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да представи сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като му е указал и
2
последиците от неизпълнение на задължението да представи документа.
По делото от страна на ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД не е представил Договор за
потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като с поведението си същият е създал пречки
за събиране на това писмено доказателство посочено от ищеца. Поради което с оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата
изложени в исковата молба, касаещи сключването на процесния Договор за потребителски
кредит № 323958/12.01.2021 г. от страните и съдържанието му, относно които ответникът
„Изи Финанс“ ЕООД, е създал пречки за събиране им.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства – Сеф от 12.01.2021г. и 6 бр. разписки за
платени суми от ищеца на ответника по Договор за потребителски кредит № 323958, съдът
приема, за безспорно установено по делото, че между „Изи Финанс“ ЕООД и А. С. Л., е
сключен Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г., по силата на който му е предадена
главница в размер на 400.00 лв., при условия посочени в договора.
От представената по делото преддоговорна информация СЕФ от 12.01.2021 г. към
Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. сключен между страните е видно,
че ищецът се е задължил да върне заема на 6 месечни вноски, по погасителен план и при
падеж на първа вноска 11.02.2021 г. и краен срок 11.07.2021 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.15 %.
Ищецът твърди, че в чл. 3 т. 8 на сключения договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е 48.44 %. Твърди също, че съгласно погасителния план
към договора, към вноската включваща главница и договорна лихва е добавена вноска
неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, което представлява разсрочената дължима неустойка за
непредоставяне на обезпечение по заема, за целия срок на заема. При това положение
вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 446.11 лв., той дължи сумата от общо 637.21
лв.
Ищецът твърди също, че в чл.3 ал.1 от Договора за заем, е страните се договорили, че
заемателят се задължава в срок до пет дни от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечение:
1. Предоставяне на безусловна банкова гаранция в полза на Кредитора за общия
размер на всички плащания по договора, със срок на валидност-30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора;
2. Две физически лица-поръчители, които отговарят на следните условия:да
представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение
,като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор
без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години,
да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат-кредитната
им история в ЦКР към БНБ една година назад, да е със статус не по-лош от 401 „редовен“,
да подпишат договор за поръчителство.В случай, че такова обезпечение не бъде
предоставено, на осн.чл.3 ал.2 от договора, заемополучателят държи неустойка в размер на
191.10 лв.,която се начислява към всяка вноска по кредита, като общо предвидената
дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/, е в размер на 637.21 лв.
С определението си за насрочване на делото, по искане на ищеца, съдът на осн. чл.190
ГПК, съдът е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да представи сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г., като му е указал и
последиците от неизпълнение на задължението да представи документа.
Въпреки указанията на съда ответниковото дружество не е изпълнило вмененото му от
съда задължение, поради което с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказани фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, касаещи сключването на
3
процесния Договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. от страните и
съдържанието му, относно които ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, е създал пречки за
събиране им.
От приетите по делото разписки за платени суми от ищеца на ответника по Договор за
потребителски кредит № 323958, че ищецът е заплатил по договора сумата от общо 682.21
лв.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, като приетото заключение на
вещото лице, съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по
поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в
конкретната област.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ,се установява,че посоченото в
ГПР в размер на 48.44% в процесния Договор за потребителски кредит №
10104811/09.11.2020 г. сключен между страните е изчислен при включени разходи за
главница и договорна лихва. Вещото лице е установило, че ищецът в периода 19.02.2021 г.
до 12.08.2021 г. е заплатил на ответника сумата от 682.21лв., с която е погасил задълженията
по процесния договор за кредит, а именно главница в размер на 400 лв., договорна лихва от
46.11 лв., неустойка в размер на 191.10 лв. От заключението се установява също, че
посоченият в договора ГПР в размер на 48.44% не включва разхода за дължимата по
договора неустойка в размер на 191.10 лева съгласно погасителния план за целия период на
договора. Вещото лице сочи, че изчислен съгласно Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК
действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит, след включване на
начислената неустойка е в размер на 463.52%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021
г., сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК,
евентуален иск по чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата
на чл. 3, ал.2 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 191.10 лв. е
нищожна, и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 282.21 лв., представляваща платена без основание в периода 12.01.2021 г.
до 12.08.2021 г. по нищожен договор за потребителски кредит № 323958/12.01.2021 г. и
евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л.,
сумата в размер на 230.00 лв., платена в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. по нищожна
клауза на чл. 3 ал.2 от Договора предвиждаща заплащане на неустойка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
по иска с пр. основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като е възложил на ищеца да докаже по
предявените искове твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на
клаузите на договора за кредит, а ответникът да докаже насрещните си твърдения за
валидност на клаузите от договора за заем, чрез доказване на твърдените в отговора факти за
това. По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи в процеса, че процесната сума да е излязла от
патримониума му и е постъпила в имуществения комплекс на ответното дружество.В тежест
на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на годен юридически факт – на
база валидно правоотношение респ. валиден договор за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент на разходите
4
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.44 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва от 40,15 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация, неустойката не е включена при изчисляване на ГПР,
които са определени в размер на 48.44%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 48.44 % и общата
сума на плащанията, не съответстват на действителните.
Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено, уговорената
неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.
5
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя - тридневен от
сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде
кратък - за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице -
поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би
следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна
история и пр./, т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие.
При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е
включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11
ЗПК, договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждение по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер възлиза на 463.52%/съгласно заключението на
вещото лице/ и значително надхвърля законовото ограничение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 48.44% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение №
1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020
г.на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 400 лв. Не се спори между страните и от събраните в
хода на производството писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил по
договора за заем обща сума в размер от 682.21 лв., поради което разликата до размера на
погасената главница /400.00 лв./ или сумата от 282.21 лв. подлежи на връщане, като
предявеният осъдителен иск следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза на
ищеца, който е освободен от държавна такса и от разноски по производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС - Оряхово първоначална
д.т. за разглеждане на иска в размер на 100.00 лева на осн. чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице изготвило ССчЕ в размер на
300.00 лв.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Радости Н. Р. -
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
6
възнаграждение съобразно изхода на делото и сложността на същото в размер на 400.00
лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, нищожността на Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г., сключен между А.
С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“
№ 34 и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Балша“ № 17, ап.1 като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Балша“ № 17, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Л., с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Димитър“ № 34, сумата в размер на
282.21 лв., представляваща платена без основание сума в периода 12.01.2021 г., до
12.08.2021 г. по нищожен Договор за паричен заем № 323958/12.01.2021 г.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Балша“ № 17, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Оряхово на
осн. чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 400.00 лева /четири стотин лева / - дължима държавна такса
за разглеждане на делото и платено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Балша“ № 17, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р.-АК Пловдив, с
адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева / -
адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок, от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7