Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ..............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13065 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Д.С.И. против „З.К.„Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищецът твърди, че на 17.08.2014г., около 17:30 часа, на първокласен път
ПП-1, Е-79, при км. 343+600, при разклона за гр. Бобошево, в посока към гр.
Благоевград, пострадал при пътно-транспортно
произшествие, докато управлявал велосипед. Виновен за произшествието бил
водачът на товарен автомобил „Рено Маскот“ с рег. № *******– С.З.Я., който предприел
изпреварване, без да осигури достатъчно странично разстояние спрямо попътно
движещия се велосипед, управляван от ищеца. В резултат от катастрофата И.
получил следните телесни повреди: счупване на лява лопатка и разкъсно-контузна
рана в тилната част на главата с размер около 2 см. Възстановителният процес
продължил около 2 месеца. През първия месец болките и страданията били
най-интензивни, като постепенно затихнали към края на периода. При рязка
промяна на времето или по-висока влажност пострадалият продължавал да изпитва
неприятни усещания до явна болка в мястото на счупването. Тъй като
отговорността на виновния водач била застрахована от ответника по застраховка ”Гражданска
отговорност”, ищецът поканил застрахователя да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди. По
застрахователната щета ответното дружество му изплатило обезщетение в твърде
малък размер от 5 500 лв. Ищецът определя стойността на претърпените
неимуществени вреди на 31 500 лв. От тази сума след приспадане на
заплатеното обезщетение от 5 500 лв. оставал неизплатен остатък от
26 000 лв. Поради изложените
доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размера на 26 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 17.08.2014г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: на
ищеца вече било изплатено обезщетение в размер на 5 500 лева, което
съответствало на справедливия размер на дължимото обезщетение; оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че пострадалият
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като допуснал нарушение на
чл.15, ал.5 от ЗДвП, чл.28, ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.37, ал.2 от ЗДвП; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между посочените от ищеца вреди и
процесното пътно-транспортно произшествие; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докажe размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността
на водача на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Маскот“ с ДК № ******* е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество.
Видно от влязло в сила решение
№ 508/02.06.2015г. по НАХД №246/2015г. на Районен съд – гр. Дупница С.З.Я. е
признат за виновен в това, че на 17.08.2014г. на първокласен път ПП-I, Е-79, при км. 343+600, при разклона за гр. Бобошево,
при управление на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Маскот“ с ДК № *******/движейки
се в посока към гр.Благоевград/ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, като е предприел
изпреварване на велосипед с водач Д.И., без да осигури достатъчно странично
разстояние между управлявания от него товарен автомобил и велосипеда, в следствие
на което е блъснал с дясното странично огледало на автомобила в гръб велосипедиста,
който се е движел в същата посока, и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Д.С.И., изразяваща се в счупване на лявата лопатка, довело
до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник на пострадалия за
около 2 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ пр. 2-ро, вр. чл.342,
ал.1 от НК, за което деяние, при
условията на чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78 а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на влязлата в сила присъда на наказателния съд, настоящият
състав приема, че поведението на водача С.З.Я. е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с
причинената на ищеца средна телесна
повреда, описана в диспозитива на присъдата, тъй като тази вредоносна последица
е съставомерна, послужила е за определяне на правната квалификация на
престъплението.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
допусната медицинска експертиза. От заключението на вещото лице - травматолог, което съдът приема, се установява, че при
пътно-транспортното произшествие ищецът е получил не само телесната повреда, описана в диспозитива на присъдата: счупване на лява лопатка в раменната й част, но и лека
телесна повреда, която се е изразила в контузия с разкъсно-контузна рана от 2 см.
в тилната област на главата. Вследствие
на травмите пострадалият е изпитвал силни болки, а в областта на
разкъсно-контузната рана е имало кървене. Непосредствено след произшествието
ищецът е постъпил в болнично заведение, където
раната на главата е била обработена и зашита, а на лявата лопатка е направена репозиция под локална упойка и
ръката е имобилизарана с гипс. Проведено е аналгетично лечение, както и вливане
на разтвор от манитол. Болките от мекотъканните увреждания са отшумели за 2-3
седмици след травмата, раната е зарастнала, но е останал малък белег. Травмата
на лявата лопатка е изисквала наместване и имобилизация с ограничаване на
движенията за 2-3 седмици. Болките от травмата на лявата лопатка са се усилвали
при опит за движение на ръката в раменната става и това е довело до нейната
функционална немощ и ограничаване на движенията за около 45-60 дни след
инцидента. Контузията на главата е причинена от директен удар с твърд тъп
предмет. Счупването на лявата лопатка също се намира в причинно-следствена
връзка с произшествието. След проведеното лечение е настъпило пълно
възстановяване, теоретично могат да се развият усложнения – артрозни изменения
на раменна стана или засягане на подмишничен нерв, или атрофия на делтовиден
мускул. В конкретния случай не е представена проследяваща медицинска
документация за състоянието на пострадалия, поради което вещото лице е приело,
че възстановителният процес е протекъл
без усложнения в средностатистическите срокове.
Така събраните и обсъдени доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: вида и характера на претърпените телесни повреди –
средна телесна повреда, изразила се в счупване на лява лопатка в раменната й
част и лека телесна повреда, изразила се в контузия с разкъсно-контузна рана от
2 см. в тилната област на главата; възрастта на ищеца към датата на увреждането
- 36 г.; вида на проведеното лечение в болницата: раната на главата е била обработена и зашита, а на лявата лопатка е направена репозиция под локална упойка и
ръката е имобилизарана с гипс; продължителността на възстановителния период – мекотъканните
увреждания са отшумели за 2 - 3 седмици след травмата, а възстановяването на лявата лопатка е
продължило 45-60 дни след инцидента; интензитетът на претърпените болки и
страдания, които са били най-силни непосредствено след произшествието и
постепенно са отзвучали към края на възстановителния период. Наред с това съдът
съобрази обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен, не са останали
трайни последици за неговото здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2014г., съдът определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 11 000 лв.
Страните по делото не спорят, че ответникът е изплатил на
ищеца преди датата на подаване на исковата молба обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 500лв., което следва да се приспадне от
размера на дължимото обезщетение, при което остава неизплатен остатък от 5 500
лв., до който размер искът е основателен.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който допуснал нарушение на чл.15, ал.5 от ЗДвП,
чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.37, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 15, ал.5 от ЗДвП, когато няма специално предназначена за тях пътна лента или
алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може
да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници
в движението.
Съгласно чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да
извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали:1.
ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани - за завиване
наляво или за отклонение наляво;
Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДвП, водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
Събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен начин дали велосипедистът е допуснал нарушение на правилата за
движение.
Видно от заключението на автотехническата експертиза механизмът
на настъпване на произшествието е следният: На 17.08.2014г., около
17.30 часа, т.а „Рено Маскот” с рег. № *******, управляван от С.З.Я., е
застигнал движещия се пред него велосипедист и го е ударил с дясното странично
огледало. Пътното платно в района на местопроизшествието е било
праволинейно, лентите са били
разделени с непрекъсната линия. В района
на местопроизшествието е имало вертикална сигнализация със знак В 24 ”Забранено изпреварването” и знак В 26
”Забранено движението с повече от 60 км/час”. От десния край на пътното платно
е имало обособен банкет. Според вещото лице, няма данни за широчината на
банкета. Контактният удар между автомобила и велосипедиста е на около 10 метра
след ориентира/табелата гр.Бобошево, гр.Кюстендил/, считано от посоката на
движение към гр.Благоевград, около десния край на пътното платно. В конкретния
случай няма технически данни, от които да се изчисли скоростта на автомобила.
Независимо от това, експертът е приел, че скоростта на автомобила е била 60
км/час, като се е позовал на данни от тахошайба на автомобила, с които той
самият не се е запознал. Съгласно пътните знаци, допустимата скорост е била до
60 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила при тази пътна обстановка,
според вещото лице, при скорост на движение от 60 км/час,
е била около 47 метра. При конкретната пътна обстановка водачът е могъл
да възприеме пътя пред себе си на разстояние около 100-150 метра. От това
разстояние е имал техническа възможност да предприеме спиране или изменение на
траекторията на движение с осигуряване на безопасна странична дистанция спрямо
велосипеда от разстояние над 1 метър. Водачът на велосипеда не е могъл да
предприеме действия за избягване на
произшествието.
В своите показания св.Я. – водач на процесния товарен автомобил заявява, че
е пътувал за Благоевград в деня на катастрофата, минал край някакво село. Видял деца, които се возели на
колело – едното било стъпило на
багажника, другото също било право. Движението било натоварено, минал с
предната част на колата покрай тях и усетил, че с огледалото нещо е ударил.
Спрял на около 15 метра и видял, че е ударил с огледалото детето, което
пътувало изправено на колелото. Велосипедът се движел по асфалта, на около 30
см. навътре. Платното било тясно, а автомобилът по широчина бил около 2.40
метра. По пътя имало банкет. Движението било натоварено. Пред неговия автомобил
колите били една зад друга, имало мотори, които изпреварвали останалите
превозни средства. Момчето, което било изправено върху колелото, стояло върху
багажника. ПТП станало между 16.30 - 17.00 часа през м.август, времето било
слънчево. Според водача, управляваният от него автомобил се движел със скорост
от 40 км./час. Не забелязал дали велосипедът се е движел направо или е
криволичел.
Видно от представения по делото протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие от 17.08.2014г. в раздел „Статичен оглед на местопроизшествие” –
„Път, пътни и крайпътни съоражения”, т.3
е посочено, че широчината на банкета е била около 3м., състоял се е от
пръст. При огледа МПС е било разположено на 3.20 м. по дължина, гледано от
възприетия в огледа ориентир, и на 1 м. по широчината на пътното платно.
Велосипедът е бил намерен на разстояние 14.30 метра от ориентира, гледано по
посока на огледа, и на 2.10 м. от пътното платно. При огледа на място
длъжностните лица са установили, че велосипедът е бил върху банкета./л.7 – 8 от
делото/.
С влязлата в сила присъда наказателният съд е приел, че водачът
е предприел изпреварване на велосипед с водач Д.И., като не
е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него товарен
автомобил и велосипеда, вследствие на което е блъснал с дясното странично
огледало на товарния автомобил в гръб велосипедиста, който се е движел в същата
посока.
При така събраните по делото доказателства не бе установено по несъмнен начин дали
велосипедистът се е движел по банкета или по асвалтовия път. От огледния
протокол е видно, че широчината на банкета е била 3 м, състоял се е от пръст.
При огледа товарният автомобил е бил разположен на 1 м. по широчината на
пътното платно, а велосипедът се е намирал на 2.10 м. от пътното платно,
разположен върху банкета. Съгласно параграф 6, т.7 от ДР на ЗДвП, „пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното
за движение и островите на платното за движение. Следователно, посочените в протокола за оглед разстояния
по широчината на пътното платно, с оглед на дадената дефиниция за „пътно
платно”, са измерени от края на банкета. Св. Я.
заявява, че велосипедът се е движел по асвалта, 30 см. навътре. Съдът не
кредитира неговите показания в тази им част, тъй като свидетелят е признат за
виновен от наказателния съд за настъпването на произшествието, поради което
същият е заинтересован от изхода на делото, а и неговите показания не се
подкрепят от останалите доказателаства по делото. Самият свидетел заявява, че
трафикът е бил интензивен, имало е много моторни превозни средства по пътя пред
него, което означава, че те са преминали край велосипедиста, без да настъпи
катастрофа. Според автотехническата експертиза, водачът е имал видимост напред
от над 100-150 метра. При това положение, преминаването на товарния автомобил
край велосипедиста с несъобразена скорост означава, че не го е възприел, като
опасност на пътя, което е косвено доказателство в подкрепа на тезата, че
велосипедът се е движел по банкета.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
Тъй като по делото не бе доказано по несъмнен начин, при
пълно и главно доказване, велосипедистът да е допуснал нарушение на правилата
за движение и обективно да е допринесъл за настъпване на произшестивето, съдът
прие, че възражението за съпричиняване на вредите е неоснователно.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 277.16лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 335.09лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 220
лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 42,30 лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 5 500
лв./застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от следните телесни повреди: счупване на лява лопатка в раменната й
част и контузия с разкъсно-контузна рана
от 2 см. в тилната област на главата, претърпени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.08.2014г., причинено по вина на
водача С.З.Я., при управление на товарен автомобил „Рено Маскот“ с рег. № *******,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2014г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 26 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.“ АД да заплати на Д.С.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 277.16лв., съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.И. да заплати на „З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 335.09лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважения иск в размер на 220 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на
42,30 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: