№ 269
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502345 по описа за 2021 година
С решение от 07.05.2021 г., постановено по т. дело № 103/2020 г., Софийският
окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, е осъдил на осн. чл.432, ал.1 от КЗ
ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на ищцата М. Т. К. –
малолетна, представлявана от своята майка Е. Я. Т. сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
смъртта на нейния баща Т. К. П.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати
и на Е. Я. Т. 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на Т. К. П..
В останалата им част исковете, предявени в размер от 200 000 лева за М.К. и за
150 000 лева за Е.Т., са отхвърлени като неоснователни.
Недоволни от първоинстанционното решение са останали и двете страни по
делото, които са подали въззивни жалби.
В жалбата на ищците М. Т. К. и Е. Я. Т. се твърди, че в частта, с която
окръжният съд е отхвърлил исковете, решението на окръжния съд е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че определеното обезщетение от по 160 000
лева за всяка една от ищците е справедливо, но необосновано съдът е приел, че
пострадалият Т. П. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер на
75%, без да направи разграничение между тежестта на нарушенията на деликвента и на
1
пострадалия. Поддръжа се, че и при поставен предпазен колан П. би получил счупване
на първия шиен прешлен или да се разкъсат връзките между него и черепната основа.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете в
пълния им предявен размер.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обжалва решението в
осъдителната ме част. Във въззивната жалба и допълнително представени писмени
бележки пълномощникът на застрахователното дружество излага съображения, че е
необоснован изводът на окръжния съд, че водачката на застрахования автомобил е
допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, навлизайки в пътната
лента за насрещно движение, поради което нейният принос за настъпване на ПТП е
определен на 25 %. Твърди се, че необосновано съдът е основал решението си на
базата на предположенията на вещото лице, изготвило автотехническа експертиза, а
всъщност непосредствено преди удара автомобилът на пострадалия е бил изцяло в
насрещната за него пътна лента. Поддържа се, че скоростта на автомобилите е била
значително по-висока от приетата от експерта, в противен случай ударът не би довел
до смъртта на Т. П..
Относно размера на присъдените обезщетения се излагат доводи, че същите са
прекомерно завишени, поради което е налице нарушение на материалния закон – чл.52
от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете
изцяло.
Срещу жалбите са подадени отговори, в които оплакванията на насрещната
страна се оспорват.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 12.02.2019 г. бащата на малолетната М.К. е
загинал при ПТП, настъпило в резултат от удар между управлявания от него лек
автомобил „Ауди“ и насрещно движещ се лек автомобил „Фолксваген“, управляван от
водач И. Н..
От представеното удостоверение за раждане на М.К. е видно, че същата е родена
на 14.08.2014 г. и нейни родители са загиналият Т. К. и ищецата Е.Т..
По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил „Фолксваген –
Голф“ с рег. № *******, управляван от И. Н., е бил валидно застрахован за риска
„гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.
2
От приетата от окръжния съд автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице инж. А. Д. се установява следният механизъм на ПТП: На 12.02.2019 г., около
11.55 часа – в светлата част на денонощието, при нормална видимост и сухо асфалтово
покритие лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е движил в посока от гр. Монтана
към град Костинброд, а автомобилът „Ауди“ – в противоположната посока. Пътното
платно се състои от две ленти за движение, разделени от непрекъсната линия „М 1“, а
пред входа надепото за отпадъци на гр. Костинброд линията е била прекъсната - „М 3“.
Надлъжният профил на пътя е бил с положителен наклон в посока Монтана –
Костинброд. Общата ширина на пътното платно е 10 м., като дясната лена /в посока
София – Монтана/ е широка 4 м., а тази в противоположната посока – 6 м./
Ограничението на скоростта в района е до 90 км/ч.
Ударът е настъпил на около 3 до 4,5 м. вляво от десния край на платното за
движение в посоката от София към Монтана – т.е., в посоката на движение на
автомобила „Ауди“.
Според експерта, от материализираните следи, описани в протокола за оглед на
местопроизшествието, се установява, че преди мястото на удара лекият автомобил
„Ауди“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, а лекият автомобил „Фолксваген“
най-вероятно преди удара се е намирал в дясната си лента на движение, след което на
около 10 м. преди мястото на удара е навлязъл в лентата за насрещно движение. Т.е., по
време на удара и двата автомобила са били навлезли в лентите за насрещно движение.
Липсват данни, от които може да се направи извод, кой от двата автомобила е
предприел иницииращата маневра по навлизане в насрещната лента.
Вещото лице е изчислило, че скоростта на автомобила „Фолксваген“ е била
около 50 км/ч., а на автомобила „Ауди“ – около 46 км/ч.
В заключението е посочено, че при скоростта, с която се е движил автомобилът
„Ауди“ към момента на удара, триточковият инерционен колан е абсолютно
ефективен, но за това, дали щеше да се получи летален изход или не, зависи изцяло от
дълбочината на деформациите, за което не може да се направи извод от материалите по
делото.
Според инж. Д., причините за настъпване на ПТП би следвало да се търсят в
субективните действия на водачите на двата автомобила, които при движение по
двупосочен път с по една лента на движение във всяка посока са навлезли и са се
движили в лентата за насрещно движение.
В съдебно заседание на 02.04.2021 г. вещото лице инж. Д. е обяснил, че преди
оставяне на спирачните следи няма данни къде точно са се движили автомобилите.
Следата за автомобила „Ауди“ започва от неговата насрещна лента. Преди удара
автомобилът „Ауди“ е излязъл от десен завой, а „Фолксваген“ – от лек ляв завой.
3
Спирачните следи показват, че преди момента на удара и двата автомобила са били
навлезли в лентите за насрещно движение.
Автотехническата експертиза е била оспорена от представителя на
застрахователното дружество, но окръжният съд е отказал допускането на повторна
такава. Пред настоящата инстанция искане за повторна експертиза не е направено.
От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Т. се установява, че в резултат от удара между двата автомобила Т.
К. е получил следните тежки увреждания, които са довели до незабавната му смърт:
тежка съчетана травма на шия, гърди и корем, изразяваща се в счупване на първи шиен
прешлен и разкъсване на връзките между него и черепната основа; контузия на главния
мозък; травматично разкъсване на лявата сърдечна камера; хемоторакс – кръв в
гръдната кухина с обем 800 мл.; травматична руптура на черния дроб; счупване на
ребра двустранно и на костите на дясната предмишница. Уврежданията са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Според експерта, загиналият със сигурност е пътувал без поставен предпазен
колан и уврежданията представляват типична „воланна травма“. Ако е бил с поставен
колан, П. не би получил в такава тежест гръдната и шийната травми.
В съдебно заседание на 02.04.2021 г. д-р Т. е обяснил, че при поставен колан
такива травми не се получават. При скорост около 60 км/ч. коланът действа
съхраняващо. Ако скоростта на автомобилите е била висока, би се получило разкъсване
на аортата, но в случая данни за такова увреждане няма. Поначало и при поставен
колан може да се получи счупване на шиен прешлен и това може да доведе до летален
изход. А обстоятелството, че другата участничка в ПТП не е получила фатални травми,
се дължи на това, че същата е била с поставен предпазен колан.
За установяване на претръпените от ищците неимуществени вреди са разпитани
свидетелките М. А. и М. М. – последната сестра на загиналия Т. П.. И двете
установяват, че ищцата Е. и Т. живеели заедно около 6 години преди смъртта му.
Заедно с детето били на квартира в гр. Сливница. Отношенията им били добри,
обичали се. Т. се грижел за М., водел я на детска градина, на детски забавления.
Пазарувал, осигурявал семейството финансово. Понеже раждането на М. било
проблемно, бащата непрекъснато посещавал детето в болницата и много се
притеснявал за здравето му. И след това полагал за дъщеря си грижи повече от
обикновеното, защото се притеснявал, че се е родила мъничка и имала проблеми след
раждането си.
След внезапната му смърт Е. се „сринала“, нямала сили да върши каквото и да
4
било. Не смеела да каже на детето какво се е случило с баща му, първоначално му
обяснявала, че е на работа в чужбина, че е много зает. Роднините решили, че М. не
следва да присъства на погребениетго. В един момент обаче детето започнало да
осъзнава, че се е случило нещо, дори сънувало сън, в който видяло, че баща й е в
земята. Майката постепенно започнала да й казва истината – че тате няма да се върне,
че той е на хубаво място на небето.
След погребението Е. се преместила от гр. Сливница в с. Петърч, където живеел
възрастият й баща, за да има все пак някаква опора и помощ за детето. Продължава да
идва на гробището в Сливница, но оставя дъщеря си при свидетелката А. да я пази.
Постоянно говори, че Т. й липсва, че усеща неговото отсъствие.
На свидетелките не е известно, ищците да се се обръщали за психологическа
помощ към специалист.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно причините за настъпване на ПТП: Въззивният съд приема, че и двата
автомобила са се движили с разрешена скорост – под 90 км/ч. Според установените
спирачни следи, преди удара и двата автомобила са били навлезли в насрещната лента.
Горното обуславя отговорността и на двамата водачи за настъпване на ПТП, поради
което неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя ответник, че
застрахованият при него автомобил „Фолксваген“ се е движил изцяло в своята лента на
движение.
Относно приноса на загиналия Т. П. за настъпване на леталния изход:
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че водачът на автомобила
„Ауди“ е допринесъл за вредоносния резултат в размер на 75 %. На първо място, Т. П.
в равна степен с И. Н. е допринесъл за настъпване на удара между двата автомобила,
тъй като и двамата са нарушили правилата за движение по пътищата, навлизайки в
насрещната пътна лента. Освен това, с оглед на категоричните данни, че П. е пътувал
без поставен предпазен колан и с това се е поставил в опасност да получи тежката
воланна травма, съдът приема, че допълнително е съпричинил уврежданията, довели
до незабавната му смърт. Обстоятелството, че теоретично счупване на шийния
прешлен би могло да настъпи и при поставен колан, не може да обоснове извод в
противния смисъл, тъй като подобно увреждане може да се получи при челен удар,
когато скоростта на автомобилите е над 60 км/ч., а от автотехническата експертиза се
установява, че и двата автомобила са се движили с около 50 км/ч. Косвено
доказателство, че липсата на колан е допринесла за смъртоносните травми е и
обстоятелството, че водачката на другия автомобил, за която ударът е бил със същата
сила, не е получила толкова тежки травми. А за нея не се спори, че същата е била с
5
поставен предпазен колан.
Що се отнася до представеното от жалбоподателя ответник решение на
Софийския окръжен съд, постановено по т. дело № 75/2020 г., с което изцяло е
отхвърлен искът на бащата на Т. П. и за което няма данни да е влязло в законна сила,
същото не подлежи на обсъждане в настоящото производство.
Относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди:
Въззивният съд приема, че обосновано окръжният съд е приел, че за обезщетяване на
вредите на М.К. справедливото обезщетение е 160 000 лева. Когато е загубила своя
баща, тя е била на по-малко от 5 години. За нея липсата на баща през целия й живот ще
представлява една постоянна морална вреда, поради което при определяне на
обезщетението не следва да се отчитат само преживяванията на детето от момента, в
който е осъзнало, че няма повече да види баща си, а и през следващите години, когато
ще има нужда от неговата опора.
С оглед отчетеното съпричиняване, обосновано първоинстанционният съд е
присъдил 40 000 лева – от претендираните общо 200 000 лева и определени за
справедливи 160 000 лева.
Що се отнася до обезщетението, което се дължи на ищцата Е.Т., въззивният съд
намира, че в тази му част решението на окръжния съд следва да бъде изменено. На
първо място, съдът не се е съобразил с обстоятелството, че за себе си ищцата Е.Т.
претендира 150 000 лева, на колкото самата тя е оценила неимуществените си вреди. В
нарушение на диспозитивното начало съдът е определил и за нея базово обезщетение в
размер на 160 000 лева. С оглед на показанията на цитираните по-горе свидетелки,
които установяват обема и тежестта на страданията на тази ищца, въззивният съд
приема, че за нея справедливото обезщетение е 120 000 лева. При отчитане на
съпричиняването, на Е.Т. се дължат 30 000 лева. В този смисъл следва да бъде
изменено обжалваното решение.
С оглед на горното изменение, първоинстанционното решение подлежи на
изменение и в частта за разноските. За производството пред СОС ищците не са
направили разходи, процесуалното им представителство е осъществявано при
условията на чл.38 от ЗА. Окръжният съд е осъдил ответника да заплати на адв. Р. М.
по 1 730 лева за представителството на всяка от ищците. С оглед намаляване на
обезщетението на ищцата Е.Т., за нея възнаграждението за нейното процесуално
представителство следва да бъде намалено на 1 297,50 лева.
За производството пред СОС ответното застрахователно дружество не е
представило списък по чл.80 от ГПК. Съдът го е осъдил да заплати 3 200 лева
държавна такса и 600 лева разноски за експертизи, които са били заплатени от бюджета
на съда – общо 3 800 лева. С оглед намаляване на обезщетението на Е.Т., дължимата
държавна такса следва да бъде намалена на 2 800 лева, а разноските за възнаграждения
6
на вещите лица – на 525 лева. Общо разноските, дължими от ответника за
първоинстанционното производство, следва да бъдат намалени на 3 325 лева.
В останалата й част жалбата на ответното застрахователно дружество е
неоснователна.
За производството пред настоящата инстанция на ищците не се дължат разноски
– поради неоснователноста на тяхната жалба. Ответникът е заплатил държавна такса в
размер на 1 600 лева. С оглед на уважената част от неговата жалба /за 10 000 лева/,
ищците следва да му заплатят 200 лева лева разноски за производството пред
апелативния съд.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260060/07.05.2021 г., постановено от Софийския окръжен
съд, Търговско отделение, 1-ви състав по т. дело № 103/2020 г. В ЧАСТТА, с която
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъдено да заплати на Е. Я. Т.
обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 /тридесет хиляди/ лева до
присъдените 40 000 /четиридесет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Е. Я. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *,
предявен на осн. чл.432 от КЗ срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за
разликата над 30 000 /тридесет хиляди/ лева до присъдените от Софийския окръжен
съд 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260060/07.05.2021 г., постановено от Софийския окръжен
съд, Търговско отделение, 1-ви състав по т. дело № 103/2020 г. В ЧАСТТА, с която
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. М.
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийския окръжен съд над
1 297,50 /хиляда, двеста деветдесет и седем лева и 50 ст./.
ОТМЕНЯ решение № 260060/07.05.2021 г., постановено от Софийския окръжен
съд, Търговско отделение, 1-ви състав по т. дело № 103/2020 г. В ЧАСТТА, с която
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъдено да заплати на Софийския
окръжен съд държавна такса и разноски по делото над 3 325 /три хиляди, триста
двадесет и пет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
7
ОСЪЖДА Е. Я. Т. с ЕГН ********** и М. Т. К. с ЕГН ********** – малолетна,
представлявана от своята майка Е. Я. Т., двете от гр. ***, ул. „***“ № * да заплатят на
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 разноски за производството пред Софийския
апелативен съд в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8