РЕШЕНИЕ
№ 5985
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500492 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20079739 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 73010/2019 г. по описа на
СРС, 128 с-в по искове на етажните собственици М. С. П., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“**** и М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****, с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, са отменени решенията, взети на проведеното на
08.10.2019 г. общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр.София, ул. ****.
С постановеното решение са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Л. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****, К. К. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“****, Т. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****, Д. Ц. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****, С. М. В., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“****, С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“**** и С. С. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****, да заплатят на М. С. П., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ул.“**** и М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****,
сумата в размер на 686.50 лв., представляваща направени от последните разноски по
делото.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете, е
1
подадена въззивна жалба от етажните собственици С. К. С., С. С. С. и Т. И. С. с
изложени доводи за неправилност. Отправено е искане за отмяна в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемите страни М. С. П. и М. Р. Р. са подали писмен отговор, в който
оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Молят, да бъде потвърдено
решението на СРС в обжалваната част и претендират разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Решението на Софийски районен съд е валидно, допустимо и правилно. Във
връзка с доводите изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС /Закон за
управление на етажната собственост/.
Според цитираната разпоредба, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като
съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона.
Доколкото в случая не е установено надлежно връчване на съобщение за
изготвения протокол от общото събрание на Етажна собственост на сграда, находяща
се в гр.София, ул. ****, проведено на 08.10.2019 г. по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС
съдът приема предявените искове по чл.40, ал.1 ЗУЕС за допустими, като предявени в
преклузивния срок, установен в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
По същество предмет на разглеждане в настоящото производство е
законосъобразността на приети решения на общото събрание на етажните собственици
в сграда находяща се в гр.София, ул. ****, приети на 08.10.2019 г.
2
Между страните по делото не е спорно и в производството е установено, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата – ЕС, както следва:
ищцата М. С. П. на апартамент № 4, находящ се на първи надпартерен етаж в сградата
по силата на представения нотариален акт № № 167, том III, нот.дело № 663/1990 г.;
ищцата М. Р. Р.- на апартамент № 3, находящ се на първи надпартерен етаж в сградата
– ЕС по силата на нотариален акт № 36, том XXVI, нот.дело № 4522/1961 г.
Поради това същите са легитимирани да оспорят взетите от общото събрание на
етажната собственост решения по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Фактическата страна по спора е правилно установено от първата инстанция и
настоящия състав формира идентични фактически констатации и правни доводи.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Изискването за посочване
в поканата на лицата, които свикват общото събрание, и за полагане на подпис от тези
лица, е свързано с разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, в която са посочени лицата,
оправомощени да свикат общо събрание.
В настоящия случай проведеното на 08.10.2019 г. от 18.00 часа в апартамента на
етажния собственик С. В., ОС на ЕС е нередовно свикано и проведено. По делото
липсва представена надлежна покана за свикване на общо събрание на сочената дата, а
удостовереното в представената по делото покана, че е свикано по искане на етажния
собственик С. В. не установяване спазване изискванията на закона и цитираните
разпоредби. При липса на представени от ответниците доказателства за спазване
изискванията на цитираните разпоредби правилни и законосъобразни са изводите на
съда, че императивното изискване на чл.13, ал.1 ЗУЕС не е спазено. Доводите на
въззивниците в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Само на това
основание решенията, взети на посоченото ОС на ЕС, подлежат на отмяна.
Ето защо въззивният съд намира за основателни доводите на ищците за
допуснати нарушения на чл. 13 от ЗУЕС при свикване на общото събрание на етажната
собственост от 08.10.2019 г. Свикване на ОС на ЕС /чл.12, ал.5 ЗУЕС/ може да бъде
свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала
повече от една година от последното проведено общо събрание с покана, която следва
да бъде отправена по посочения в чл.13, ал.1 ЗУЕС начин и срок.
Отделно от това, по отношение на проведеното ОС на ЕС, не е доказано по
делото спазване на императивната разпоредба на чл.14 /запредставителство в общото
събрание/, чл.15 /за кворум за провеждане на общото събрание/ и чл.16 ЗУЕС /за
провеждане на общото събрание/. Не е отразен кворумът, с който е избран
3
протоколчика на събранието. За провеждане на общото събрание на етажната
собственост се води протокол от избран от него протоколчик - чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС.
Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в следващата, ал. 5
на същия текст, а именно дата и място на провеждане на общото събрание, дневен ред,
явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против"
или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ
документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения.
В разглеждания случай не е доказано изпълнение на сочените изисквания.
Оплакванията на въззивниците срещу фактическите констатации и правни
изводи на първата инстанция с постановеното решение, съдът намира за
неоснователни.
При така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат
оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното решение-потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззиваемите страни-ищци в производството следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивното производство в
размер на 410.00 лв. – по списък.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20079739 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 73010/2019
г. по описа на СРС, 128 с-в.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“**** и С. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“****, да заплатят на М. С. П., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.“**** и М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“****“ №
***, сумата в размер на 410.00 лв., представляваща направени от последните разноски
по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5