Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
Гр.
Перник, 13.04.2020 г.
АДМИНСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 68/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от Л.Г.Л., ЕГН ********** *** против Решение № КПК - 49/20.12.2019
г. на директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е потвърдено разпореждане № 131-00-1504-3/06.11.2019 г.,
издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално
поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. №
131-00-1504/07.10.2019 г.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че подадената от работодателят
му информация за внесени във фонд „Безработица” осигурителни вноски не
съответства на постигнатата между тях уговорка. Искането към съда е да отмени
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него
разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се е явил и не е изпратил
представител. В представени писмени бележки е заявил, че поддържа жалбата по
посочените в нея съображения.
В съдебно заседание
ответникът – Директор на териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., оспорва
жалбата. Счита наведените в нея оплаквания за неотносими към правния спор. Моли
съда да отхвърли оспорването като неоснователно.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателя съгласно чл. 1, ал. 1 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
заявление по образец с вх. № 131-00-1504/07.04.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица. Към него е приложена заповед № 1045/11.09.2019 г. на директора на ****,
от която е видно, че трудовото му правоотношение на длъжността „****” е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 16.09.2019 г.
При
преценка наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО и при извършената
справка за подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, ръководителят на
осигуряването за безработица е констатирал, че осигурителят **** в противоречие
с разпоредбата на чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО е зачел за осигурителен стаж
период по-дълъг от 30 дни за 2019 г., както следва: за месец януари 2019 г. – 2
дни; за месец февруари 2019 г.- 20 дни и за месец март 2019 г. – 20
дни./разпечатка от данни за периода януари – март 2019 г. и обяснителна бележка
към тях/. Затова с разпореждане № 131-00-1504-1/21.10.2019 г. на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО е спрял административното производство по подаденото
заявление.
С
декларация обр. № 1 от Наредба № Н-8/2005 г. осигурителят е коригирал данните,
като е посочил като последен ден, признат за осигурителен стаж по чл. 54, ал.
2, т. 3 от КСО – 14.03.2019 г. При това положение отново зачетените като
осигурителен стаж осигурителни дни за 2019 г. надвишават 30. При последваща
корекция, извършена на 22.10.2019 г. отново е допусната грешка. Едва на
01.11.2019 г. осигурителят е съобразил подадените от него данни по чл. 5, ал. 4
от КСО с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, т. 3 от КСО и е посочил като последен
ден, зачетен като осигурителен стаж по чл. 54, ал. 2, т. 3 от КСО – 13.03.2019
г.
С разпореждане № 131-001504-2/24.10.2019 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник е
възобновено административното производство по заявление вх. №
131-00-1504/07.10.2019 г.
При
преценка наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО ръководителят на
осигуряването за безработица е констатирал, че за последните 18 месеца преди
прекратяване на осигурителното правоотношение /16.03.2018 г. – 15.09.2019 г./
жалбоподателят е осигурен във фонд „Безработица” за 11 месеца и 28 дни. Затова,
поради отсъствие на предпоставката по чл. 54а, ал. 1 от КСО е издал
разпореждането, предмет на съдебен контрол, с което е отказано отпускането на
парично обезщетение за безработица. То е връчено на жалбоподателя на 11.11.2019
г. и в
срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО е постъпила жалба, с вх. № 1012-13-98/20.11.2019
г. С решение №
КПК – 49/20.12.2019 г. директорът на ТП – Перник на НОИ я е отхвърлил като
неоснователна. Така
постановеното решение
е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното му обжалване и за
установяване наличието на фактическо основание за издаване на спорното
разпореждане,
ответникът е представил разпечатка на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени
от осигурителя и обяснителна бележка към тях. Жалбоподателят не е представил
доказателства за установяване наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за издаване на заявения от него акт за отпускане на обезщетение за
безработица, независимо от указаната му съобразно чл. 170, ал. 2 от АПК
доказателствена тежест.
При горните
фактически установявания,
настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните правни
изводи:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-98/20.11.2019 г., по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ и в
посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е
със съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и
процедура и споделя
извода на издателя му за
отсъствие на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за издаване на
заявения административен акт за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
Настоящият състав
намира, решението на директора на ТП – Перник на НОИ за правилно и законосъобразно.
Правилен е изводът му, че разпореждане № 131-00-1504-3/06.11.2019 г. е издадено
от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО
– ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото
отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2
от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните
правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за
безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и
изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е
изводът на административния орган за отсъствие на една от кумулативно изискуемите
предпоставки за издаване на заявения от жалбоподателя административен акт –
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Те са уредени
в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната правна норма право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца
през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия
за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.
68а или професионална пенсия по чл.
168, и не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава.
В
настоящия случай е спорно наличието на първата предпоставка – внесени
осигурителни вноски във фонд „Безработица” за 12 месеца от последните 18 месеца,
преди прекратяване на осигуряването. От представените писмени доказателства е
видно, че осигуряването на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 10, ал.
1 от КСО, с прекратяване на трудовото му правоотношение като „старши учител” в ****,
считано от 16.09.2019 г. Следователно 18 месечният период по чл. 54а, ал. 1 от КСО включва времето от 16.03.2018 г. до 15.09.2019 г. От обяснителната записка
и приложените разпечатки на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО се установява, че
последният ден, който се признава за осигурителен стаж по чл. 54а, ал. 2, т. 3
от КСО е 13.03.2019 г. Периодът след тази дата по аргумент от същата разпоредба
не се зачита за осигурителен стаж за обезщетение за безработица. С изключение
на 30 дни по чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО, за останалите, включени във времето
от 16.03.2018 г. до 13.03.2019 г. за жалбоподателя са внасяни осигурителни
вноски във фонд „Безработица”. Затова за последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването, той има осигурителен стаж от 11 месеца и 28 дни,
което изключва наличието на предпоставката по чл. 54а, ал. 1 от КСО за
възникване право на парично обезщетение за безработица. Такъв е и изводът на
административния орган издал оспореното разпореждане, затова настоящият състав счита,
че той е приложил правилно закона.
Неотносими към административно-правния
спор са оплакванията на жалбоподателя, свързани с ползвания от него неплатен
отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност, както и за датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение. Те касаят трудовото му
правоотношение и са на плоскостта на договорните отношения с работодателя му.
По тази причина не могат да бъдат разглеждани и решавани в настоящото
производство.
Предвид всичко изложено и на основани
чл. 172, ал. 2 от АПК като неоснователно оспорването следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не е поискал присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се възлагат в тежест на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от Л.Г.Л., ЕГН ********** *** против Решение № КПК -
49/20.12.2019 г. на директора на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане №
131-00-1504-3/06.11.2019 г., издадено от ръководителя на осигуряването за
безработица при Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по
заявление вх. № 131-00-1504/07.10.2019 г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/