Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на деcети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14599 по описа за 2019 година, прецени:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ с цена на иска
60 000 лева.
Пълномощникът
на ищеца С.В.И. излага, че на 23.06.2017 г. около 17:00 ч. в гр. София ищецът
претърпял ПТП при управление на мотоциклет „КТМ 650 ФЕ“ с рег. № *******.
Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на М.Д.С., който
управлявал на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СА *******в нарушение на правилата
за движение по пътищата. За описания лек автомобил била сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/11/117002263446
с ответното дружество,
валидна от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. Произшествието настъпило при следния
механизъм: На 23.06.2017 г. в гр. София ищецът С.В.И. управлявал мотоциклет
„КТМ 650 ФЕ“ с рег. № ******* по ул. „Околовръстен път“ в посока кв. „Бояна“. В
срещуположната пътна лента се движел л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № *******РС,
управляван от М.Д.С.. В района на кръстовището, образувано с ул. „Резньовете“
водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СА *******неправилно предприел
маневра „завиване наляво“, като навлязъл внезапно в насрещната пътна лентаи
отнел предимството на мотоциклетиста. При възприемане на опасността, ищецът
като водач на мотоциклета предприел незабавно аварийно спиране, при което
паднал от мотоциклета.
Вследствие
описаното произшествие ищецът получил счyпване на лявата ключица с
разместване, довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за
повече от 30 дни. Ищецът бил приет в болница, където му била извършена
оперативна интервенция. След изписването му от болницата лечението на ищеца
продължило още няколко месеца, през което време търпял интензивни болки и
страдания, бил с трудно подвижна увредена ръка, при което търпял значителни
социално-битови ограничения и сериозен емоционален дискомфорт от случилото се.
Първоначално не можел да ползва лявата си ръка, имал затруднения при обличане и
събличане, не можел да спи в естествена поза, имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си, не можел да извършва ежедневните си дейности, не можел да
приготвя храната си самостоятелно и не можел да излиза с приятели. В исковата
молба се твърди, че ищецът прекъснал работата си, търпял социална изолация,
отложил планираните делови срещи и отменил планирана почивка. Представителят на
ищеца твърди, че общият лечебен срок продължил близо шест месеца, като
понастоящем ищецът имал силни болки в областта на счупването, чувствителен е
към рязка промяна във времето и била налице остатъчна последица – намален обем
на движенията на увредената ръка.
Ищецът
отправил писмена застрахователна претенция до ответника „З.А.“ АД, на
22.03.2018 г., но до момента ответникът не изплатил З..обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът С.В.И. прави искане до съда да осъди
ответника „З..А.Д.А.” АД гр. София да му заплати сума от 60 000 лева З..обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и претърпените и търпими понастоящем и в
бъдеще последици от тях, ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„З..А.Д.А.” АД гр. София в отговора и допълнителния отговор оспорва иска със
следните възражения: оспорване вината на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.
№ СА *******М.Д.С. с твърдение, че този
водач не е нарушил виновно правилата за движение, а бил поставен в невъзможност
да предотврати произшествието, поради неправомерно поведение на ищеца; при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в
степен 90 % от страна на ищеца; възражение срещу размера на претенцията за
обезщетение.
По
делото е прието за безспорно установено наличие на застраховка гражданска
отговорност с ответника „ЗАД А.“ гр. София, обективирана в застрахователна
полица № BG/11/117000226346, валидна към датата на произшествието 23.06.2017 г. Прието
е за безспорно установено настъпилото ПТП на 23.06.2017 г. в гр. София на
кръстовището на на ул. „Александър Пушкин с ул. „Резньовете“ с участието на
ищеца С.В.И. като водач на мотоциклет „КТМ 650 ФЕ“ с рег. № *******, при което
произлязло падане на ищеца върху пътното платно – не се спори между страните и
се установява от приложения констативен протокол № К-416 на СДВР отдел „Пътна
полиция“.
Частично
не се оспорва и механизмът на ПТП, като и двете страни твърдят, че при
настъпване на ПТП не е имало съприкосновение между мотоциклета, управляван от
ищеца, и автомобила, управляван от М.Д.С.. Останалите обстоятелства относно
механизма на ПТП се доказват от показанията на свидетелите, материалите от
приложеното към делото досъдебно производство и от съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че произшествието е настъпило, като на 23.06.2017 г.
М.Д.С. при управление на л.а. „Тойота Адвенсис“ с рег. № *******по ул.
„Александър Пушкин“ в посока от кв. „Бояна“ към „Околовръстен път“ предприел
завой наляво към ул. „Резньовете“. В същото време в обратната посока в лентата
за насрещно движение се е движел мотоциклет „КТМ 650 FE“ с рег. № *******, управляван от
ищеца С.В.И.. При предприемането на
маневрата завой наляво водачът на автомобила пресякъл лентата за насрещно
движение, без да осигури предимство на движещия се насреща мотоциклетист. За да
избегне удара с автомобила, водачът на мотоциклета задействал аварийно
спирачната уредба на двете колела и рязко отклонил мотоциклета вляво.
Вследствие на това, мотоциклетът загубил устойчивост и ищецът паднал върху
пътното платно.
С
действията си застрахованият водач М.Д.С. е нарушил разпоредбата на чл. 37 ал.
1 от ЗДвП, който го задължавал при завиване наляво да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. По делото не са събрани доказателства,
изключващи вината на застрахования водач на лекия автомобил, поради което съдът
приема за необорена презумпцията за виновност на деликвента, съгласно чл. 45
ал. 2 от ЗЗД.
Характерът и тежестта на
травматичните увреждания се установява от представената медицинска документация
и изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 102105). Според
заключението на вещото лице, ищецът е получил счупване на лява ключица и
охлузване на ръцете, като от експертизата се установява причинната връзка между
настъпилото ПТП и телесното увреждане. Счупването наложило оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Възстановителният период при това увреждане е определен на
около 6 месеца, като болковите усещания са били най-интензивни през първите 30
дни. Към датата на прегледа 29.03.2020 г. (неправилно посочена от вещото лице
29.03.2019 г.) се установило зарастване на счупването, без данни за усложнение
или неправилно зарастване.
Претърпените неудобства, болки и
страдания се установяват от цитираното заключение на вещото лице и показанията
на свидетелката Л. Б. (л. 133). Според свидетелката, вследствие счупването на
ключицата била обездвижена лявата ръка на ищеца, което предизвикало затруднения
в ежедневието му, нужда от чужда помощ. Това предизвикало негативни промени в
емоционалното му състояние.
При
така изложените доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на
непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на травматично увреждане,
болки и страдания на ищеца, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило
при виновно нарушаване на правилата за движение от водач на МПС, за което е
била с сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество като
застраховател. Настъпилото ПТП и причинените с него вреди имат характер на З..събитие
по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за
пораждане на задължение на застрахователя да заплати З..обезщетение за
настъпилите вреди. Претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени
вреди. За определяне на справедливото обезщетение за неимуществените вреди
съдът следва да вземе предвид продължителността на възстановителния период – 6
месеца според СМЕ (л.109), изпитаните от ищеца болки и страдания и затруднения
в движението на тялото и лявата ръка. Според показанията на св. Б.,
възстановяването не е настъпило напълно и му предстояла операция за изваждане
на имплант. Травматичното увреждане и търпените вследствие него болки и
дискомфорт значително ограничило възможностите на ищеца да се справя сам с
ежедневните си нужди и въздействало отрицателно върху емоционално-психическото
му състояние. Това дава основание на съда да приеме, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е 25 000 лева.
Така
определеното като справедливо обезщетение следва да се намали поради
съпричиняване от страна на пострадалия. От съдебно-автотехническата експетиза е
видно, че пир предприямане на маневрата завиване наляво лекият автомобил
„Тойота Авенсис“ е попадал извън опасната зона за спиране на мотоциклета, при
установената по делото скорост от 43,69 км/ч (САТЕ л. 122, 128). От отговора на
задача 6 и задача 8 е видно, че при правилни действия по управлението на
мотоциклета – първоначално едновременно аварийно задействане на предната и
задната спирачки и отклонение едновременно на тялото и мотоциклета вляво,
ищецът е могъл да предотврати удар в лекия автомобил, без да изгуби устойчивост
и да последва падане върху платното. Поради изложеното, налице е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, като според механизма на ПТП съдът
определя степента на съпричиняване на 20%. Следва определеното като справедливо
обезщетение от 25 000 лева да се намали на 20 000 лева. Искът с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за неимуществените вреди е
основателен до този размер.
Върху
сумата от 20 000 лева ответникът дължи законна лихва от дата 22.06.2018 г.
– датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне
по извънсъдебната застрахователна претенция от 22.03.2018 г. (гр. дело №
9056/2018 г. л. 6), до окончателното изплащане на обезщетението.
Неоснователна
е претенцията за неимуществени вреди в частта й над 20 000 лева до пълния
предявен размер от 60 000 лева. Няма доказателства за усложнения вследствие
счупването на ключицата, след обичайния възстановителен процес. Констатацията
на вещото лице след извършения преглед, е че е настъпило пълно възстановяване
на ищеца, без усложнения или неправилни зараствания. Поради изложените
съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
следва да бъде отхвърлен в частта му над сумата от 20 000 лева до пълния
предявен размер от 60 000 лева.
Ответникът
„З.А.“ АД *** дължи на ищеца С.В.И. разноски според уважената част от иска.
Пълномощникът на ответника е представил списък с разноски, където е декларирал
заплатена държавна такса от 2400 лева. По делото обаче ищецът е освободен
частично от държавна такса в размер на 1400 лева с разпореждане № 1430 от
16.01.2020 г. (л. 68) и е внесъл държавна такса от 1000 лева (л. 71). Поради
това, общият размер на разноските на ищеца по делото следва да се определи на
1600 лева, от които според уважената част от иска ответникът следва да заплати
533,33 лева. Дължимото възнаграждение по чл. 38 ал. 1 от ЗА е в размер на 2330
лева според материалния интерес, от които ответникът следва да заплати на
адвокат Л.Г. 776,67 лева, според уважената част от иска. Няма доказателства за
регистрацията на пълномощника по ДДС.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 233,33 лева, според
отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
ответника по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, от които следва
ищецът да заплати 200 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.А.“ АД *** ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:*** да заплати на С.В.И. ЕГН **********, адрес: *** обезщетение в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, вследствие получено травматично увреждане –
счупване на лява ключица, при ПТП на 23.06.2017 г. в гр. София, виновно
причинено от М.Д.С., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева.
Осъжда „З.А.“ АД *** да заплати на С.В.И.
разноски по делото в размер на 533,33 лева, а на адвокат Л.Г.Г. възнаграждение
по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 776,67 лева.
Осъжда С.В.И. да заплати на „З.А.“
АД *** разноски в размер на 233,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: