РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело № 1145 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, уволнението по заповед № ЛС-38 от 13.07.2020
година на директора на Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица към „БДЖ-Товарни
превози“-ЕООД, гр. София, е признато за незаконно и отменено. Служителят И. С. Б. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник машинист
локомотивен“. Присъдена е сумата от 2 706,70 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
времето от 17.07.2020 година до 26.10.2020 година. За останалата част до пълния
претендиран размер от 6 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на
ответника-работодател е възложено заплащането на направените от ищеца разноски, както и
дължимата върху уважените искове държавна такса. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете в полза на работодателя са присъдени разноски.
В частта, с която исковете са уважени решението е обжалвано от „БДЖ-
Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица с
искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове вцялост с
присъждане на разноски за две инстанции.
Неправилни били изводите, че дисциплинарните нарушения на ищеца са
недоказани. Съдът не изложил съображения защо клеветническите твърдения на ищеца
1
пред Инспекцията по труда не са дисциплинарно нарушение. Не съобразил, че не отговарят
на истината. Не били обсъдени доводите на работодателя, изложени в отговора на исковата
молба. Съдът е следвало да даде правната квалификация на поведението на служителя, ако
приема тази на работодателя за неправилна, и от гледище на приложимите според него
норми да интерпретира, доколко деянието на служителя не съставлява дисциплинарно
нарушение. Съдът не съобразил, че ищецът е злоупотребил с права, маскирайки деянието си
като упражняване на право на жалби и сигнали до компетентните органи.
Ищецът И. С. Б. обжалва решението в частта, с която искът му за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за сумата от 2 19,90 лв. Излага твърдения,
че и понастоящем е без работа и това е последица от незаконното уволнение. Претендира
разноски за второинстанционното производство.
Всяка от жалбите е оспорена като неоснователни от насрещната за нея страна.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда.
Ищцовата страна – И. С. Б. - излага в исковата си молба, че по силата на
договор с ответното дружество били в трудово правоотношение, по силата на което
изпълнявал длъжността „помощник-машинист локомотивен“. Със заповед № от 17 юли,
2020 година на директора на поделението в гр. Г.Оряховица бил дисциплинарно уволнен.
По реда на настоящото производство претендира признаване на уволнението за незаконно,
отмяната му, възстановяване на заеманата длъжност , присъждане на сумата от 4 926,60 лв.,
обезщетение за принудителна безработица за шест месеца, законна лихва и разноски.
Ответната страна - „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за
товарни превози, гр. Г.Оряховица - оспорва исковете с доводи уволнението да е постановено
при спазена процедура и налично дисциплинарно нарушение, по тежест съответствуващо
на наложеното наказание. Излага доводи, аналогични на оплакванията по жалбата
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните, че по силата на договор
са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„помощник машинист локомотивен“. На 17.07.2020 година му е връчена заповед, с която е
дисциплинарно уволнен. Уволнението е постановено за това, че в свои жалби до
Инспекцията по труда ищецът е злепоставил работодателя и уронил авторитета му,
2
излагайки неверни твърдения за тормоз и неосигуряване на дължимите по трудовото
законодателство почивки. Ищецът е подал две жалби до Инспекцията по труда в гр.
В.Търново. С първата, постъпила в Инспекцията на 05.05.2020 година, се отнася до
наложеното му дисциплинарно наказание. В нея ищецът отрича приписваното му
нарушение – неявяване на работа на 18.04.2020 година. Втората жалба се отнася до
неосигуряване на работно облекло и нерегулярно получаване на купони за крана.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и
основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,т.1, предложение първо от КТ.
Деянията на ищеца не съставляват дисциплинарно нарушение. Само на това
основание уволнението е незаконно, а искът – основателен и доказан. Несъставомерността
от гледище на чл. 186 от КТ на деянието, за което ищецът е санкциониран, прави излишно
обсъждане на останалите изисквания за реализация на дисциплинарна отговорност – срок
за налагане на наказание, процедура по изслушване на служителя, преценка за съотвествие
на наложеното наказание с деянието и други. Затова по тези параметри съдът самостоятелни
съображения не излага. Те имат стойност ако и доколкото деянието на ищеца е виновно
неизпълнение на трудовите задължения и по делото това е доказано по несъмнен начин.
Доводите на въззивника-ответник са неоснователни.
По логиката на развитата в развитата от ответната страна теза, твърденията в
заповедта за уволнение, в отговора на исковата молба и в жалбата против първостепенното
решение би следвало да се третират за злепоставяне и уронване авторитета на ищеца.
Несъгласието и различното мнение са израз на виждане, на възприятие и осмисляне.
Правото на изразяване, освен конституционното си закрепване, е естествено право.
Иманентно за мислещите. Да бъде санкциониран някой за изразено мнение е не просто
противозаконно.
В разрез с фактите по делото е виждането на работодателя изявленията по
жалбите на ищеца да крият тенденциозност и намерение за злепоставяне. И двете
оплаквания до Инспекцията по труда са лаконични. За фактите по първата жалба –
неявяване на ищеца на работа и за санкционирането му по дисциплинарен ред, ответникът
дори не спори. По втората жалба ищецът в две изречения е казал, че купони за храна не е
получил от декември, 2018 година, а работно облекло – откакто е постъпил на работа. Тези
твърдения може да са верни или неверни. Дори да са неверни, не попадат в обсега на чл. 186
от КТ. При събраните доказателства изводът, че ищецът със злоумишлена цел е „оклеветил“
работодателя пред Инспекцията по труда, би бил произволен и необоснован.
Не първостепенният съд, а работодателят има ангажимент в исковия процес да
обоснове защо деянията на ищеца са клеветнически. Намерение за увреда в оплакване до
3
контролен орган като Инспекцията по труда законът не предполага, а задължава страната,
която твърди това, да докаже тезата си – чл. 154 от ГПК.
Съдът дължи обсъждане на онези доводи на страната, които законът свързва
със страните, с фактите или с правните последици на спорното по делото правоотношение.
Извън посочените параметри съдът не е длъжен да дава интерпретира мнението на страните.
Не страната, а законът определя обема на произнасяне. Затова неоснователно е оплакването,
че доводите на работодателя, изложени в отговора на исковата молба, не били обсъдени. С
оглед въззивната същност на второинстанционното производство, кои доводи
първостепенният съд е обсъдил няма практическо значение – чл. 296, т. 2, предложение
първо от ГПК.
Съдът следва да даде правната квалификация на поведението на служителя,
ако приема тази на работодателя за неправилна, и от гледище на приложимите според него
норми да интерпретира деянието на служителя ако абстрактно такова деяние може да бъде
нарушение на трудовата дисциплина. Иразяването на мнение и оплакването пред контролен
орган, по начина, по който ищецът го е сторил, и на теория не би могло да бъде
неизпълнение на задълженията по трудово правоотношение. Това важи и за задълженията
на работника, които се състоят в ангажимент за лоялност.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение второ, от КТ .
Незаконността на уволнението влече отмяната му. Друг юридически факт, пораждащ
разглежданото право, законът не е предвидил. Като доказан и основателен, искът следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ . Неправомерността на
уволнението поражда правото служителят да бъде възстановен на заеманата длъжност.
Искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ.
Незаконността на уволнението и обстоятелството, че и понастоящем ищецът е
без работа, факт, установен с приложените към жалбата му документи, сочи доказаността на
иска за обезщетение за периода от 26.10.2020 година насетне. Изслушаната в
първоинстанционното производство икономическа експертиза установява вземането в
търсения размер – за месеца, предхождащ уволнението, брутното трудово възнаграждение
на ищеца е възлизало на сумата от 1 330,93 лв. Искът е основателен в търсения размер и
4
следва да бъде уважен за претендираните 2 219,90 лв.
По разноските:
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
че пълномощникът на ищеца – адв. М.С., има право на възнаграждение за
второинстанционното производство, като сума доказано в размер на 650 лв. Следва да се
присъди с настоящото решение.
Искането на ответника за редуциране на възнаграждението по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК е неоснователно. То се основава на тезата, че претендираната сума от 650 лв. е
над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Както личи от заглавието на самата Наредба, обект на
регламентация са минимумите в заплащането на адвокатския труд. Законът - чл. 78, ал. 5 от
ГПК, няма предвид този минимум, щото да уреди право на редуциране. Исканетона
ответника не държи сметка и за това, че работата на адв. С. касае всички искове, предявени
по делото, а не само този, за отхвърлената част от който е подала жалба. Предметът на
второинстанционното производство е същият като на първостепенния съд. От това гледище
тезата, че търсеното възнаграждение е прекомерно по смисъла на закона, е неоснователно и
искането за намаляването му следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело
№ 1145 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година, в частта, с която искът на
И. С. Б. против „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози,
гр. Г.Оряховица, за обезщетение за принудителна безработица е отхвърлен за времето от
27.10.2020 година до 17.01.2021 година, както и в частта относно присъдените в тежест на
ищеца разноски, вместо което постановява:
Осъжда „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр.
Г.Оряховица, да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, от село П., община Г. О., ул. „В. Л.“
№ 67, сумата от 2 219,90 (две хиляди двеста и деветнадесет лева и деветдесет стотинки)лв.,
обезщетение за принудителна безработица за времето от 27.10.2020 година до 17.01.2021
година, следствие на незаконното уволнение по заповед на заповед № ЛС-38 от 13.07.2020
година на директора на Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 12.08.2020 година до окончателното й заплащане,
основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда
5
Потвърждава решението в останалата обжалвана част,
Осъжда „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, поделение за товарни превози, гр.
Г.Оряховица, да заплати на М.П. С., адвокат от гр. Г.О., ул. „О.П. Х.“ № 11, етаж 2, сумата
от 650 (шестстотин и петдесет лева) лв., адвокатско възнаграждение за
второинстанционното производство, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, поделение за товарни превози, гр.
Г.Оряховица, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд държавна такса върху
уважения иск в размер на 88,80 (осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считано от 09.03.2021 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6