Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Габрово, 13.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от четиринадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
и секретар: Радослава Кънева, с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово Александров, постави за разглеждане докладваното от
съдия Кирова-Тодорова к. адм. н. д. № 90 на Административен съд Габрово по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна жалба с вх. № СДА-01-1639 от 10.09.2020
г., подадена от Р.Д.К. ***, ЕГН: **********, против съдебно решение № 79 от 6.08.2020
г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н. а. х. д. № 209 от
2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 100.42 от 27.05.2020 г. на кмета на Община Севлиево, с което на касатора
е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/. Касаторът иска отмяна на първоинстанционният съдебен акт в едно
с отмяна на потвърденото с него НП.
Нарушението, за което от К. е
потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява в следното:
На 11.04.2020 г. при подаден
сигнал от телефон за спешни случаи 112 в координационен център при Община
Севлиево за извозване на дървесина в с. ***, без наличие на разрешение за
ползване на пътища – общинска собственост, и товар, надвишаващ допустимите 7,5
тона, К., в качеството си на водач на товарен камион Мерцедес Актос с рег. № СТ
7701 ВХ и прикачено ремарке с рег. № СТ 2195 ЕХ, е нарушил чл. 53, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, поради което и на основание чл. 53 от същия закон му е наложено
горепосоченото наказание.
В подадената против това НП
жалба К. излага общо твърдение, че не е извършил процесното нарушение. На
същата дата, място и час, когато се твърди, че е извършил процесното нарушение,
му бил съставен друг АУАН, за друго нарушение.
За да постанови съдебния си акт
РСС е счел, че жалбоподателят действително е реализирал състава на процесното
нарушение и от него правилно и законосъобразно е била потърсена
административнонаказателна отговорност, като санкцията е също законосъобразно
индивидуализирана. Съдът е приел, че при извършване на процесното нарушение К.
е нарушил и забрана, въведена със знак В 18, забраняващ движение на ППС с тегло
над 7.5 тона, за което му е било издадено друго НП и му е била наложена глоба.
Той не оспорва, че е управлявал такова МПС с такъв тонаж. НП, с което му е
наложена санкция за управление на МПС над 7.5 тона, е влязло в сила и самото то
служи като доказателство, че това поведение е било осъществено. Ненатоварен,
камионът тежи между 10 – 12 тона, а след като е бил и натоварен с над 25 тона
кубика сух дървен материал, то следва да се приеме несъмнено, че при
преминаването си по посочения път – общинска собственост, че същият е тежал
повече от 7.5 тона. Така превозното средство отговаря на дефиницията „тежко“,
без да е получил разрешение за това, издадено по съответния ред, което също не
е оспорено от жалбоподателя.
В законния срок привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице е подало касационна жалба с
горепосочените искания. В нея той се мотивира с това, че съдът не е обърнал
внимание на неправилно изписаната фамилия на нарушителя. Не било обсъдено и
твърдението на жалбоподателя, че той бил спрян и санкциониран за нарушение на
пътен знак В 18, едва след това е достигнал до мястото на натоварване и е бил
спрян на черен път, преди изобщо да стигне до общинския асфалтиран общински
такъв. Не е установено, че в обратната посока е
бил поставен също такъв забранителен знак.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответната страна, редовно
призована, също не изпраща представител. Депозира писмен отговор по жалбата, с
който я оспорва.
Представителят на ОП – Габрово
счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
Съдът извърши служебна проверка
както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност,
така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния съдебен акт.
АУАН и НП са издадени от
правоимащи компетентни органи, съгласно чл. 56 от ЗП.
Още в съставения АУАН К. е
вписал, че на мястото, на което е бил спрян, не е имало знак, забраняващ
движението на МПС като неговото. Като място на извършване на нарушението в АУАН
и в НП е посочено, че това е общински път с. *** – местност ***. Така е описано
местоизвършването на нарушението и в приложения по делото КП от 13.04.2020 г.
Към преписката е приложен и снимков материал, от който е видно, че тежкотоварен
автомобил с ремарке с описаните данни е бил натоварен с дървен материал, но от
него не става ясно кое е точно мястото,
на което е установено нарушението. Снимката, на която има заснет забранителен
знак за движение на автомобили над 7.5 тона е на път, на който не се намира
такова ППС.
По делото е приложено НП от 3.06.2020
г. на началник РУ - Севлиево, съставено срещу касатора, в което същият е
санкциониран за това, че на 11.04.2020 г., в 12.59 ч., в Община Севлиево, на
път трети клас без номер, в с***, Общ. Севлиево, като водач на същия товарен
автомобил, навлиза срещу пътен знак В 18, забраняващ движение на товарни
автомобили над 7.5 тона. Няма спор, че това НП е влязло в сила и неговият
адресат е заплатил и наложената му санкция, за което има и представени доказателства.
Следователно правилно РСС е счел за доказано обстоятелството, че на същия ден и
час като водач на същото МПС, касаторът е управлявал товарен автомобил над 7.5
тона, като е навлязъл в пътя въпреки поставения забранителен знак В 18.
Двете нарушения не са еднакви
по своя характер. Едното е по ЗДвП – неспазване на забранителен знак, а другото
– по ЗП – управляване на тежко МПС без издадено за целта разрешение от
собственика на пътя. Съгласно нормата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. Тук и изпълнителните деяния са от различен характер, и
нарушените норми са различни, като диспозиция и се намират в различни
нормативни актове, засегнати са различни по вид обществени отношения, предмет и
обект на деянията.
Административно наказващият орган е
приел, че в случая е нарушена правната норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от Закона за пътищата, забраняваща дейности от специалното
ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение.
Така установената забрана не е абсолютна. Предпоставките за нейното
преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ. Условията се отнасят до движението на такива
ППС след издаване на съответното разрешение от администрацията, която управлява
пътя. Лицата които могат да искат такова разрешение са изчерпателно изброени в
чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11. Това са собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите. При неизпълнение на това
задължение чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата предвижда административно наказание - глоба или
имуществена санкция, именно за тези два субекта на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 от същия закон. В
последния липса легално определение на понятието: "лицата, които извършват
превозите". Такова са съдържа в Закона за автомобилните превози - §
1, т. 5 – "превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Предвид сходството в регулираната материя между Закона за пътищата и Закона за автомобилни превози,
липсата на легално определение в първия закон на понятието превозвач, може да
се ползва това от втория закон. Налага се извод, че лицата, извършващи превоза,
са тези които осъществяват транспортната дейност в качеството си на търговци,
регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, извършващи фактическите
действия по управление на превозните средства. Следователно не за ответника по
касационната жалба е предвидено задължението за снабдяване с разрешително за
извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е изънгабаритно и/или
тежко. Изводът от така развитите съждения е че няма извършено от установения
водач нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 от Закона за
пътищата, който няма качеството на превозвач.
Аналогично: Решение № 32 от
15.06.2020 г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 26/2020 г.; Решение № 226 от 26.11.2018
г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 177/2018 г.; Решение № 13 от 25.01.2018
г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 307/2017 г.; Решение № 152 от 27.07.2017
г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 137/2017 г.; Решение № 277 от 11.01.2016
г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 261/2015 г.; Решение № 188 от 7.10.2015
г. на Адм.С – Габрово по к.а.н.х.д. № 169/2015 г.;
С оглед на така изложеното, като
е потвърдил НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с едно принципно с едно
не законосъобразно решение, което следва да бъде отменено, в едно с
постановяване отмяна на потвърденото с него НП.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Съдебно решение № 79 от 6.08.2020 г. на Районен съд Севлиево, постановено по н.
а. х. д. № 209 от 2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 100.42 от 27.05.2020 г. на кмета на Община Севлиево,
с което на Р.Д.К. ***, ЕГН: **********, е наложена глоба в размер от 1000.00 /хиляда/
лв. на основание чл. 53 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1,т. 2 от същия нормативенакт.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Кирова-Тодорова:
Не
споделям доводите на мнозинството от съдебния състав и съображенията ми за това
са следните:
Нарушението се изразява в това, че К., в качеството си на
водач на описаното тежко МПС, е преминал с него през път, собственост на Община
Севлиево, без за това да има издадено разрешително. Нарушението не е в това, че
той не се е снабдил с такъв документ, а че като водач той е управлявал МПС по
този път, без същото превозно средство да е било снабдено с нужното разрешение
за това, което преминаване е изцяло по негова вина, с оглед на което правилно
от него, в това му качество, АНО е потърсил административнонаказателна
отговорност.
Сочената хипотеза на нарушената нормативна разпоредба се
изразява в следното: „За дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“
– т.е. забранява се самото движение на такова МПС при тези обстоятелства /липса
на изискуем документ/, а това движение, в разрез с тази норма, е осъществено
именно от водача, не от друго лице. След като той е наясно, че не притежава
нужното разрешение, то той би следвало да не преминава през този общински път.
Вземайки предвид, че тази норма е насочена към
поведението именно на водачите на така посочените МПС, законодателят, в санкционната
разпоредба на чл. 53 от ЗП, изрично регламентира налагането на глоба на същите,
в качеството им на физически лица.
Следователно като водач на тежко МПС К. е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от този закон и е носител на
административнонаказателната отговорност по чл. 53 от същия нормативен акт.
По
изложените съображения подписвам
решението с особено мнение.
Съдия:
Кирова-Тодорова