РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Велико Търново, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №152 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл. 53, ал. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на на *** Ил. И., в качеството му на пълномощник на „Винпром Бяла
2002” ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №Р-92/32-52906/20.02.2018г. на
директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАДС е
прекратено действието на Лиценз №246 за управление на данъчен склад за
производство и складиране на акцизни стоки на лицензиран складодържател,
издаден на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАДС е
отнет лиценза. Жалбоподателят счита, че оспорваното решение е
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на директора на Агенция „Митници“. Излага допълнителни съображения в
писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Агенция
„Митници“, чрез процесуалния си представител моли да съда да остави жалбата без
уважение като неоснователна. Не претендира за разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Оспорваното решение на директора на Агенция „Митници“
е връчено на дружеството жалбоподател на 22.02.2018г., което се установява от
разписката за връчване на стр. 51 от делото. Жалбата срещу него е подадена чрез
ЦМУ на 02.03.2018г. и заведена там с вх. №32-64428/02.03.2018г., в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваното решение директорът на Агенция „Митници“
е разпоредил прекратено действието на Лиценз №246 за управление на данъчен
склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензиран
складодържател, издаден на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и отнемане на лиценза. Административният
орган е постановил своя акт въз основа на направен извод за липса на
предпоставките по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, поради което е приел, че в
хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС действието на издадения на жалбоподателя
акциз за управление на данъчен склад следва да се прекрати.
Направените констатации за наличие на публични
задължения се оспорват от жалбоподателя като необосновани, изведени въз основа
на незаконосъобразни актове, които не са били влезли в сила към момента на
издаване на решението на ответника, както и при неотчитане на извършените
плащания по данъчната и осигурителна сметка на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваният индивидуален административен акт
е издаден от компетентен орган съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, в съответната
писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при наличието на мотиви за
издаването му и при спазване на процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.
53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС определя, че лицензът за управление на данъчен
склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на някое от
условията по чл.
47 ЗАДС. Едно от изискванията, на което трябва да отговаря лицензираният
складодържател съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС е да няма
публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и
задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по
невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени
задължения.
В хода на административното производство
органите на ответника са изпратили запитване до компетентната ТД на НАП – В. Търново
по отношение наличието/липсата и/или размерът на публичните задължения на
дружеството жалбоподател. С писмо с вх. №32-341889/05.12.2017г. по описа на
Централно митническо управление е получен от ТД на НАП – В. Търново отговор, в
който е посочено, че „Винпром Бяла 2002“ ЕООД има задължения за данъци и
осигурителни вноски, за събирането на които е образувано Изпълнително дело
№41200001486/2012г., има задължение по невлезли в сила РА, задължението не е
отсрочено или разсрочено и няма обезпечени задължения. Публичните задължения не
са конкретизирани по основание и размер и в административната преписка не се
съдържат доказателства за това.
От страна на дружеството жалбоподател е било
подадено възражение адресирано до зам. директора на Агенция „Митници“/стр. 66 и
сл. от делото/, с което са наведени доводи за наличието на образувани
производства по обжалване на РА №18900886/27.12.2011г. на ТД на НАП – Варна,
като е посочено, че дружеството е внасяло суми за погасяване на задълженията
си, но те са били насочвани за погасяване на задължения по този РА, който е
обжалван и не е влязъл в сила. От страна на административният орган е било
отправено ново запитване до ТД на НАП – В. Търново относно наличието и ли
липсата на публични задължения от страна на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. С писмо с
рег. №32-37480/06.02.2018г. по описа на ЦМУ е отговорено, че дружеството има
непогасени задължения по посоченото вече изпълнително дело по ЗДДС, декларации
образец 6 по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ, както и по невлезли в сила РА №18900886/27.12.2011г.
и РА №1214292/24.04.2012г. по описа на ТД на НАП – Варна. В отговорът на
приходната администрация е посочено, че по образуваното изпълнително дело има
наложени обезпечителни мерки, но обезпеченията не покривали изцяло
задължението.
При така установеното от фактическа страна
ответникът е издал оспорваният акт, като е приел, че по отношение на
жалбоподателя не са налице изискванията по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Тези изводи
съдът намира за неправилни.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 47 от ЗАДС едно от основанията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад е
липсата на публични задължения, събирани от митническите органи, освен такива,
които са по невлезли в сила актове, или задължения, които са обезпечени. В
конкретният случай в изисканите и изпратени в хода на административното
производство отговори от компетентната ТД на НАП не са посочени размерите на
задълженията, актовете, с които те са установени, както и налице ли са
обезпечения и какъв размер от задължението покриват тези обезпечения. В
отговорът на НАП от 27.11.2017г./стр. 126 от делото/, е посочено само наличие
на образувано изпълнително дело, както и че има задължение по невлезли в сила
РА, които не са обезпечени, отсрочени или разсрочени. В отговорът от
06.02.2018г./стр. 56 от делото/ вече са конкретизирани задълженията по видове и
основанията за възникването им, посочени са номера на РА с изрично отбелязване,
че те не са влезли в сила, както и че са налични обезпечения, които не
покривали целият размер на задължението. Във връзка с производството по
обжалването на РА №18900886/27.12.2011г. на ТД на НАП – Варна и образуваното
във връзка с него производство по АД №9321/2016г. по описа на ВАС,
производството по настоящото дело е било спряно. Видно от влязлото в сила решение
по посоченото дело/стр. 288 и сл. от делото/, обжалванията РА е отменен. По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертизата, заключението на която като
неоспорено от страните и кореспондиращо с писмените доказателства по делото се
кредитира от съда. В заключението на експертизата са дадени по видове и периоди
публичните задължения на жалбоподателя съгласно данъчната и осигурителна сметка
на дружеството /стр. 392 до 395 вкл. от делото/ до 23.11.2018г., като относими са
тези към процесния период месец
02.2018г., когато е издадено оспорваното решение. В заключението на
експертизата се съдържат и данни за извършени от дружеството преводи на суми за
погасяване на публичните вземания, както и за издаване на актове за прихващане
или възстановяване на надвнесени суми, като от справката в таблиците на стр.
396 и 397 от делото е видно, че за периода от 10.02.2012г. до 07.08.2013г.
дружеството е превело по сметка на ТД на НАП сума от 308 946,92 лв. за
погасяване на публичните си задължения, а от 14.03.2012г. до 11.04.2016г. са
били издадени 9 броя АПВ и 2 броя РА с
данъчен резултат ДДС за възстановяване след крайната рекапитулация, в резултат
на което са прихванати или възстановени суми в общ размер на 465 848,03 лв.
Този размер на надвнесените суми покрива изцяло задълженията по образуваното ИД
№**********/2012г., които са в общ размер на 313 541,82 лв. Тази рекапитулация
на задълженията е възможна при положение, че определените с посочения по-горе и
обжалван РА на ТД на НАП – Варна публични задължения са недължими. Задълженията
по този РА, който е бил обжалван и не е влязъл в сила, не попадат в хипотезата
на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, а преведените суми от дружеството жалбоподател,
включително и надвнесените суми, с които
е било извършено прихващане с посочените общо 11 броя АПВ и РА, отнасяни
за погашение на задълженията по обжалвания РА, покриват изцяло останалите публични
задължения на дружеството, които съгласно справката в СИЕ са възникнали преди
образуване на административното производство. Отделно, видно от представените в
последното съдебно заседание писмени доказателства – постановления за отмяна на
наложени обезпечителни мерки /стр. 410 – 414 от делото/, по образуваното
изпълнително дело №**********/2012г. са били наложени с 6 бр. Постановления за
налагане на обезпечителни мерки запори върху банкови сметки на дружеството
жалбоподател, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 146-2012-000229/31.03.2015г.
запори върху движими вещи /3бр. МПС/ и с ПНОМ №С160004-022-0021521/07.09.2016г.
запор върху дружествени дялове на обща стойност 2 090 210 лв. Така наложените
обезпечителни мерки, съпоставени с размера на задълженията по образуваното
изпълнително дело и предвид липсата на задължения по обжалвания РА водят до
извода, че към края на 2017г., респ. началото на 2018г., дружеството не е имало
публични задължения по влезли в сила
актове, или такива които да не са били обезпечени.
Така установеното от фактическа страна води
до извод, че не е била налице предпоставката
по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС към момента на издаване на оспорваното решение,
независимо от становищата и отговорите на приходните органи, изразени в
посочените две писма. Както вече се посочи в отговорите на НАП липсва както
конкретна информация за размера и произхода на задължението, неговата
ликвидност и наличието и размерът на обезпеченията, но са посочени и задължения
по РА, чието производство по обжалване към онзи момент е било висящо. Следва да
се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ДОПК РА подлежи
на принудително изпълнение след изтичане на срока по чл. 127, ал. 1 независимо
дали е обжалван, освен ако изпълнението не е спряно по реда на ДОПК. В този
случай винаги в справката за наличието на изискуеми публични вземания
приходните органи са длъжни да посочат задълженията по един невлязъл в сила и
обжалван РА, независимо, че тези обстоятелства не попадат в хипотезата на чл.
47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е безспорно установено, че за погасяване на
задълженията по един не влязъл в сила РА са били извършвани плащания и
прихващания с надвнесени суми, подлежащи на възстановяване, за да се установи
конкретният размер на задълженията, които не са били обезпечени и са посочени в
подадени от дружеството жалбоподател декларации или във влезли в сила актове,
следва от данъчната и осигурителна
сметка да бъдат извадени задълженията по невлезли в сила актове, включително и
да се посочат отделно сумите, насочени за погасяване на тези задължения. Едва
тогава би могло достоверно от фактическа страна да се посочи наличието или
липсата на публични задължения, които не са погасени и не са обезпечени, както
изисква хипотезата на ЗАДС.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от АПК съответвието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, но наличието на фактическите основания
за издаването на този акт, които да бъдат подведени под хипотезата на
конкретната материалноправна норма, не са били надлежно установени. В хода на
съдебното производство са установени факти, от значение за изхода на спора и
настъпили след издаването на акта, а именно отмяната на РА
№18900886/27.12.2011г. с Решение №2728/25.02.2019г. по АД №9321/2016 г. по
описа на ВАС, които съдът следва да зачете при изграждане на изводите си от
фактическа страна. При съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства се установява липсата на публични задължения, попадащи в
хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, което е липса на основание за процедиране
по реда на чл. 53, ал. 2 от с. з. по отношение на жалбоподателя.
По изложените съображения оспорваното решение
на директора на Агенция „Митници“ като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
При този изход на делото основателни се явяват претенциите на оспорващя за
разноски по производството. Съдът следва да му присъди претендираните и
доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ размер на 5 050 лв. и
представляващи държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №Р-92/32-52906/20.02.2018г.
на директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 3 от Закона
за акцизите и данъчните складове е прекратено действието на Лиценз №246 за
управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на
лицензиран складодържател, издаден на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Винпром Бяла“
ЕООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 5 050/пет хиляди и
петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: