Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............./……..07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през
2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН
СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13242 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение от 25.05.2018 г.
постановено по гр.д. № 38376/2017 г. на СРС, 88 състав, е признато за
установено по искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е.Г.П., дължи на
ищеца „Т.С.” ЕАД сумата от 1957.49лв.-
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 06.2014г. до м. 04.2016г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес - гр. София, ул. „Генерал *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както
и обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от 15.08.2014г. до
13.03.2017г. в размер на 220.28лв., за които суми в производството по ч.гр.д.№
17743/2017 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл. 78, ал.1 вр.ал.8 ГПК, сумата 514.74 лв. - разноски за производството, както
и сумата от 93.56 лв. - разноски в
заповедното производство.Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца - „Н.”ЕАД.
Това решение е обжалвано в
срок от ответника по исковете Е.Г.П.. С
въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като
постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се
правят оплаквания за недопустимост поради несъбиране на дължимата от ищеца държавна такса по предявените искове за
главница и лихви, също и за неправилност поради липса на доказателства за
дължимост на исковите суми поради недоказване наличието на облигационно
отношение между страните, липсата на
убедителни писмени доказателства, които да
обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми, не се установявало и изправността на уредите, чрез които е
извършвано измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, със суми за връщане са прихванати стари задължения, извън процесния период,
липсата на отчетните
документи и невъзможност за прилагане служебно начисляване на топлинна
енергия /ТЕ/, поради което не следвало да бъде обсъждана СТЕ която е дала заключение
само по документи от ищеца и третото лице-негов помагач, непредставянето на
фактури или други отчетни документи, подписани от ответника, поради което не
следвало да се съобразяват приетите по делото СТЕ и ССчЕ, че липсвали документи
за метрологична проверка на топломера и
въвеждане на абонатната станция в експлоатация, че нямало качествени параметри на услугата,
за нарушение на чл.62 от ЗЗП за доставяне на непоискана енергия/услуга, за
липсата на методика за определяне на ТЕ поради отмяна на методиката за дялово
разпределение с решение от 13.04.2018 г. по а.д.№ 1372/2016 г. на ВАС, 4 –то
отд.моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят, претендира за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД
и третото лице-помагач „Н.”ЕАД не са дали писмен отговор по въззивната жалба,
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с
писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание
пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за
защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно и допустимо. Дължимата от ищеца държавна такса е била събрана във
въззивното производство по реда на чл.129 от ГПК, при което констатираната
нередовност на исковата молба е отстранена.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила
при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка на
въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката
на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и
относно приетото и кредитирано от СРС заключение на съдебно-техническа експертиза,
и несъгласието на ответника с нея.
По наведения с въззивните жалби на страните довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е основал
решението на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на
ТЕ на ответницата като собственик
на процесното топлоснабдено жилище, и за размера и цената на реално
доставената ТЕ за жилището й, установени от приетите по делото експертизи, като е възприел
заключението на СТЕ за установяване на количеството доставена и потребена в
жилището ТЕ.
Правилен е извода за наличие на
облигационна връзка по договор при общи условия, възникнала по силата на ЗЕ, за
доставка на ТЕ, тъй като ответницата е собственици на процесното
жилище от 1994 г. –закупено е от нея по реда на НДИ /отм./ с договор /приет по
делото в копие/ преди брака й с М.П., и е нейна лична собственост. Това сочи, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), пар.1, т.13 от ДР- в който е посочено, че
„потребител“ по смисъла на закона е
физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди,
ответниците се явяват потребители на ТЕ за битови нужди, респ. се явяват и
заварени потребители на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ,
бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за
исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната, тъй като
няма данни ответниците да са отчуждили притежаваното от тях право на
собственост след 1994 г. Съгласно
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за
продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по
договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят /носителят
на вещното право на собственост/ на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези
разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал.
Видно от приложените по делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил
надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия, като обявяването им е и служебно
известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва
ответниците да са подали възражение по посочения ред. Оплакванията по
въззивната жалба, касаещи несъобразяване с Директива на ЕС, въззивиният съд
намира за неоснователно предвид правния характер на директивата като акт на ЕС
и липсата на нейния задължителен характер за държавите-членки на ЕС / за
разлика от регламента/ и предвидените последици от нетранспонирането й в
националното законодателство в определен срок.
Събраните по делото писмени доказателства
сочат, че най-късно към 15.03.2002г. - когато е проведено Общо събрание на етажната
собственост на бл.41, в който е
жилището на ответниците, сградата на етажната собственост ( ЕС) е била
топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ.
Следователно ответницата, като етажен собственик, дължи цената на реално потребената ТЕ не само за
притежаваното от нея жилище в тази
сграда-етажна собственост, но и за ТЕ за отопление на общите части, също и за
сградната инсталация като обща част на ЕС. В този смисъл съдът съобрази т.2 от
ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по
т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на
липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр. пар.1 от ДР на ЗЗП,
съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за битови
нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на реално потребената
ТЕ, вкл. и за общите части на сградата.
Оплакването на ответницата, обаче, за годността
на събраните по делото доказателства да послужат като такива за установяване на
правнорелевантния факт относно доставка на ТЕ в жилището й, въззивният съд го намира за основателно.
Изготвяни от ищеца фактури като изготвени
от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да
бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, а именно доставяне на претендираното количество ТЕ за исковия
период за имотаq собствен на отвeтницата. Ищецът не е доказал с годни
доказателства какво количество ТЕ е доставил в жилището на ответницата за исковия период. Вписванията в
счетоводството на ищеца и извлеченията от сметки са вторични
доказателства, изходящи от ищеца и
самостоятелно не установява количеството доставена от ищеца на ответницата ТЕ в жилището на товетницата в процесния период, нито установяват
нейната стойност, а по делото не са представени други писмени доказателства за количеството
доставена и отчетена ТЕ, която да е потребена от ответницата за собственото й жилище. Заключенията на съдебно - техническата експертиза и на
съдебно - счетоводната експертиза, са били изготвени от вещите лица и на база
документи, които не са приети по делото като писмени доказателства
(документална проверка при ищеца и при третото лице-помагач на протоколи и др.,
които не са приети като писмени доказателства). Пред въззивната
инстанция са отстранени процесуални нарушения относно събиране на доказателства
за отчетите на ТЕ в абонатната станция и за годността на средствата за
измерване в абонатната станция, но не и такива които да установяват реално
отчетеното потребление за ТЕ в жилището на ответницата за отопление и за
топла вода, които отчети да са изготвени по реда на чл.61 и сл. от Наредба №
16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, действаща в исковия перод- не
са представени документи за отчет на индивидуалните средства за измерване в
имота на ответницата, нито изравнителните сметки от ФДР. Събраните пред
въззивния съд нови доказателства касаят отчетите на топломера в абонатната
станция, и така установяват верността на данните по приетата СТЕ относно общото
количество ТЕ отчетена за сградата, но не могат да установят количеството
отчетена ТЕ от уредите в имота на ответницата за отопление и за топла вода. Възражение относно липсата на
доказателства по чл.127, ал.2 от ГПК от ищеца, които да установяват реалното
потребление на ТЕ, ответницата е направила още с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и
при изслушване на СТЕ. Заключенията
на вещите лица не може да служи като самостоятелно доказателство за това, а само
за изясняване дали правилно ищецът с помощта
на трето лице- ФДР, е определил количеството ползвана ТЕ за жилището на ответницата за исковия период, и то на базата на първичните документи за това,
съобразно изискването на ЗЕ - документи за отчет на индивидуалните измервателни
уреди в жилището, респ. протоколи за
неосигурен достъп като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи
отчитане на ТЕ в абонатната станция. Последните документи обаче
не са представени по делото. Непредставянето
по делото на
документи, отнасящи се до удостовераване показанията на иднивидуалните
средства за измерване в имота на ответницата- на отоплителните тела и водомери,
лишава ответната страна от оборване
удостовереното с тях, а вещото лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора
дали отразеното в тези документи – тези за отчет на индивидуалните
разпределителни уреди, съответства на изискванията на ЗЕ и подзаконовата уредба
по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но не и изцяло да замести липсата
на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица носят наказателна
отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е длъжен автоматично да
възприеме заключенията им като достатъчно доказателство за установяване на
количеството ТЕ, а преценява същите с оглед другите събрани по делото доказателства
и доводите и възраженията на страните. При липсата на представени по делото
писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за установяване на количеството
консумирана ТЕ за жилището на ответницата, въззивният съд намира, че приетите
експертизи не могат сами да докажат основателността на иска по отношение на
количество потребена реално ТЕ за отполение на имота на ответницата и
за топла вода, респ. и
нейната цена за исковия период. Ето
защо по делото ищецът не е провел пълно
и главно доказване на количеството потребена ТЕ за жилището на ответницата,
което по СТЕ се сочи да е в размер на 154,35 лв. за отопление на имота и
1518,04 лв. за топла вода, общо 1672,39 лв. За тази сума общо искът за главница
за цена на ТЕ се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
Независимо от горния извод, ответницата като потребител на ТЕ в
сграда- етажна собственост, дължи цената
за ТЕ за отопление на общите части, също и за сградната инсталация като обща
част на ЕС, дори и да не ползва ТЕ за отопление на имота си и за топла вода /респ.
да не е доказано ползване на такива както е в случая. В този смисъл съдът
съобрази т.2 от ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР
№ 2/2017 г. по т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП,
вр. пар.1 от ДР на ЗЗП, съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към
топлопреносната мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени да
плащат цената на реално потребената ТЕ, вкл. и тази за общите части на сградата,
каквато е сградната инсталация на отоплителната система в сградата-обща част
съгласно чл.38 от Закона за собствеността. Приетата СТЕ сочи че за исковия
период ТЕ отдадена от сградната инсталация, е изчислена съгласно приложимата
методика на Наредбата за топлоснабдяването, при измерване на количеството ТЕ в
абонатната станция с годни средства за измерване (СИ), верността на тези изводи на вещото
лице се потвърждават от приетите пред въззивния съд нови доказателства относно
показанията на топломера в абонатната станция и за годността на СИ в абонатната
станция. Отопляемият обем на жилището на ответницата, според което се определя
дела й в ТЕ за сградна инсталация, е посочен от СТЕ на 124 куб.м., който обем въззивният
съд приема съгласно чл.162 от ГПК за верен, тъй като и съответства на площта на
жилището по договора по НДИ/отм./-52,38 км.м. и обичайната минимална височина
на етаж от сградата от около 2,40 м. Така въззивният съд приема, че посоченото
в СТЕ количество ТЕ за сградна инсталация, полагащо се за жилището на ответницата,
е правилно определено въз основа на събраните по делото доказателства, които не
са оспорени. Ето защо ответницата дължи на ищеца сумата за ТЕ за сградна
инсталация за исковия период в размер на 157,09 лв., определена от СТЕ. За тази
сума искът за главница е основателен и доказан и подлежи на уважаване, ведно с
лихвата за забава само върху тази сума, като съдът на основание чл.162 от ГПК
определя размера на лихвата за забава върху нея за исковия период 15.08.2014
г.-13.03.2017 г. в размер на 17,69 лв.
Предвид изложеното искът за главница над сумата 157,09лв. и искът
за лихви за забава над сумата 17,69 лв., до предявените им размери, подлежат на
отхвърляне
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции,
решението в частите, в които искът за главница е уважен над 157,09лв. до
1957,49лв. и искът за обезщетение за забава /мораторна лихва/ над 17,69 лв. до
220,28 лв., са уважени, следва да се отмени и да се отхвърлят тези искове за
посочените размери. В останалите части, в които искът за главница до 157,09лв.
и искът за обезщетение за забава /мораторна
лихва/ до 17,69 лв. са уважени, следва да се потвърди.
Изложеното налага и намаляване на размера на разноските, които
ответницата дължат на ищеца от 514,74 лв. на 41,33 лв. за първата инстанция и
от 93,56 лв. на 7,51 лв. за заповедното производство, съразмерни на уважените
размери на исковете.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора, въззивницата-ответник има право на
разноски съгласно чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 104,54 лв. за държавна такса
според уважения размер на жалбата. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода
на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната
инстанция, които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8
от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в
полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете
за отговор по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира уважаване на
исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита
по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за
разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.за възи
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2018 г. постановено по гр.д. № 38376/2017 г. на СРС,
88 състав, е признато за установено по искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е.Г.П., дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата над 157,09 лв. до 1957.49лв.- главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
06.2014г. до м. 04.2016г. ведно със законната лихва върху тази
разлика считано от 22.03.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава начислено върху горната
разлика в главницата за периода от 15.08.2014г. до
13.03.2017г. в размер над 17,69 лв. до 220.28лв., и в частта, в която е осъдена ответницата да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 вр.ал.8 ГПК,
сумата над 41,33 лв. до 514.74
лв. - разноски за исковото производство
и сумата над 7,51 до
93.56 лв. - разноски в заповедното производство, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е.Г.П., дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД следните суми : сумата 1672,39 лв. (разликата над 157,09 лв. до 1957,49лв.) за главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
06.2014г. до м. 04.2016г. ведно със законната лихва върху тази разлика считано
от 22.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 202,59 лв.
(разликата над 17,69 лв.
до 220,28лв.) за обезщетение за забава начислено
върху горната разлика в главницата, за периода от 15.08.2014г. до 13.03.2017г. ,
за които суми в производството по ч.гр.д.№ 17743/2017 г. на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение отнасящи се сумите за топлоснабден имот, находящ
се на адрес - гр. София, ул. „Генерал *******.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.05.2018 г. постановено по гр.д. №
38376/2017 г. на СРС, 88 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, да заплати на Е.Г.П. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
104,54 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.” ЕАД за разноски за
въззивната инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца - „Н.”ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.