Решение по дело №368/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 415

 

гр.ВРАЦА, 30.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в  публичното заседание на  02.10.2019 год. в състав:

 

                Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                       Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                                                                                 мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА   

      

при секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №368/2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С Решение №323/18.10.2018 год. , постановено по гр. дело №594/2018 год.,  РС- Козлодуй e уважил предявения пред него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,като е признал за установено по  отношение на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София, че ищецът М.П.С. *** не дължи  сумите по Фактура № *********/22.10.2014 г., Фактура №*********/20.11.2014 г. и Фактура № *********/20.12.2014 г.  на стойност от  общо 954.09 лева, от които сумата от 713.05 лева -главница и лихви за забава върху посочените три броя фактури на стойност 241.04 лева, като погасени по давност.

              На основание чл.78,ал.6 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на РС-Козлодуй държавна такса от 50.00 лв.

              На основание чл.38,ал.1,т.2 от  Закон за адвокатурата  съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв.Е.О. ***-пълномощник на ищеца С., адвокатско възнаграждение от 300.00 лева.

              В срока по чл. 259 ГПК от „ЧЕЗ Електро България” АД, е подадена въззивна жалба срещу решението.      

      Решението се обжалва изцяло, като оплакванията са изложени в четири пункта. В пункт 1 се твърди,че разгледания от РС-Козлодуй иск е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск на посоченото в него основание-погасителна давност.В пункт 2 се твърди,че възражението за изтекла в полза на ищеца погасителна давност е неоснователно. В пункт 3 се твърди, че когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникването на вземането за неустойка, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. А в пункт 4 се оспорва правото на адв.О. да получи  възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. Възразява се изцяло срещу присъждането на възнаграждение за процесуално представителство,а  евентуалното искане е, ако съдът не счете това възражение за основателно, възнаграждението да се редуцира до възможния минимум.Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или като недопустим, или като неоснователен.Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

              В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

              Въз основа на въззивната жалба е образувано въззивно гр.дело №692/2018 год. по описа на ОС-Враца.

              При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба  съдебният състав е приел, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

              Приел е обаче, че оплакванията в пункт 4 от жалбата имат характер  на молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №323/18.10.2018 г. в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е първоинстанционния съд. Постановил е определение №32/15.01.2019 год., с което е прекратил производството по въззивно гр.дело №692/2018 год. по описа на ОС-Враца и е върнал гражданско дело №594/2018 год. на Районен съд-Козлодуй за произнасяне с определение по реда на чл.248,ал.3 ГПК по обективираното в пункт 4 от въззивна  жалба вх. №5843/15.11.2018 год. /вх.№ на РС-Козлодуй/ искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на  решение №323/18.10.2018 год. в частта за разноските. Постановил е след влизане в сила на определението по чл.248,ал.3  ГПК, респективно при постъпване на жалба против същото и след администрирането й, делото отново да бъде изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна  жалба вх. №5843/15.11.2018 год.  и по евентуалната жалба против определението по чл.248 ГПК.                                       С определение №259/02.04.2019 год. по гр.дело №594/2018 год., постановено в производство по чл.248 ГПК, състав на РС- Козлодуй е отхвърлил като неоснователно искането на „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София за изменение на решение №323/18.10.2018 год.  по гр.дело №594/2018 год. по описа на същия съд  в частта за разноските.                                                         Определение №259/02.04.2019 год. по гр.дело №594/2018 год.  е връчено  на страните и своевременно е обжалвано от ответника „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София с въззивна частна жалба вх.№2275/02.05.2019 год. /вх.№ на РС-Козлодуй/.                  Жалбата е много подробна и в нея отново се оспорва правото на адв. О.  да получи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. Ответникът - жалбоподател счита, че законовите предпоставки за присъждане на такова възнаграждение не са налице, тъй като процесуалното поведение на адв. О. е в противоречие със залегналия в чл.3 от ГПК принцип   за добросъвестност и спазване на добрите нрави, както и с Етичния кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата. Иска Определение №259/02.04.2019 год. да бъде отменено, а претенцията на адв.О. за присъждане на адвокатско възнаграждение отхвърлена. Евентуалното му искане е възнаграждението на адв. О. да бъде намалено до размер от 33.33 лева.

      В срок е постъпил отговор от адв.О.,в който също подробно се мотивира становище за неоснователност на частната жалба против определение №259/02.04.2019 год.                                                   

      След постъпване на отговора гр.дело №594/2018 год. по описа на РС-Козлодуй отново е изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна  жалба вх. №5843/15.11.2018 год. и  по въззивна частна жалба вх.№2275/02.05.2019 год. на РС-Козлодуй.                                                 Образувано е настоящето въззивно гр.дело №368/2019 год. по описа на ОС-Враца.                                                                           Въззивните жалби са допустими - подадени са от страна с правен интерес в преклузивните срокове по чл.259,ал.1 и чл.275,ал.1 от ГПК против подлежащи на обжалване съдебни актове.

              За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав взе предвид следното:

              Пред първоинстанционния съд въззиваемият М.С. чрез пълномощник адв. Е.О. *** е предявил против „ЧЕЗ Електро България”АД - гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи на въззивника вземане в размер на общо 954,09 лева,  от които сумата от 713.05 лева - главница по фактура №*********/22.10.2014 г., фактура №*********/20.11.2014 г. и фактура № *********/20.12.2014 г. , и лихви за забава върху посочените три броя фактури на стойност 241.04 лева, като погасени по давност.

              Поддържа се в исковата молба, че въззиваемият - ищец е потребител на ел. енергия за собственият си недвижим имот, находящ се в гр.***. Твърди се, че въззиваемият е битов клиент на дружеството-въззивник  по смисъла на параграф 1 т.2а от ДР на ЗЕ с клиентски № 300231086460. Не се оспорва факта, че въззиваемият не е заплащал редовно на въззивника доставената в дома му ел.енергия и преди две години поради това обстоятелство електроснабдяването в дома му е било прекъснато. След негова покана до дружеството-въззвиник  е получил справка в електронен вид под формата на таблица, извадка от която е приложена по делото /л.8-11/,  включваща задължения от 2010 год. до 2017 год., включително задължения по три броя фактури  за периода от 22.10.2014 год. до 22.12.2014 год. с общ размер на главницата по тези фактури от 713.05 лева - фактура №*********/22.10.2014 год. за сумата от 93.16 лева с падеж 17.11.2014 год., фактура №*********/20.11.2014 год. за сумата от 225.70 лева с падеж 15.12.2014 год. и  фактура № *********/20.12.2014 г.  за сумата от 394.19 лева с падеж 14.01.2015 год.  Поддържа се, че това вземане за главница с общ размер от 713.05 лева, както и за начислените лихви за забава на обща стойност 241.04 лева  е погасено по давност и въззиваемият не го дължи на въззивника. Именно поради този спор с въззивника  и предвид нежеланието на последния да възстанови ел.захранването на процесния недвижим имот, за въззиваемия се е породил правен  интерес от търсената съдебна защита.

              В срока за отговор по чл.131 от ГПК   е депозиран  писмен такъв от дружеството- въззивник  , чрез юрисконсулт А.В., с който се оспорва предявеният  иск по основание и размер. Поддържа се, че предявеният отрицателен установителен иск на въззиваемия /ищец/ за признаване за установено, че не дължи на дружество-въззивник  исковата сума, поради погасяване по давност е недопустим, евентуално е неоснователен. Въззивникът не оспорва факта, че въззиваемият е негов битов клиент с посочения клиентски номер, че дължи процесната сума съгласно трите фактури, както и че предвид неплащането на задължения ел.енергията в дома му е прекъсната.

              По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява изложеното в исковата молба.

              При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд е приел предявения иск за основателен и доказан и го е уважил изцяло, излагайки подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.                                                         Предявеният иск, както се изложи по-горе, е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск за установяване, че въззиваемият-ищец не дължи на въззивника-ответник процесната сума,представляваща стойност на изразходвана от него ел.енергия.Доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху въззивника-ответник. Той следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през посоченият период ищецът е потребил определени количества ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването й.                       Установено е, и не се спори, че въззиваемият е абонат на въззивника за доставка на ел.енергия за обект -  къща находяща се в гр.***с клиентски № 300231086460. За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, въззиваемият трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1 т.41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се оспорва от въззиваемия, напротив, поддържа се в исковата молба.

      Няма спор и относно факта, че дружеството-въззивник е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Предвид изложеното въззиваемият М.С.  се явява потребител  на електрическа енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени.

      В случая въззиваемият е получавал ел.енергия за процесният имот, но не я заплащал редовно на въззивника. Позовава се на приложени по делото /л.101-103 / фактура №*********/22.10.2014 год. , фактура №*********/20.11.2014 год.  и  фактура № *********/20.12.2014 г.  за периода от 12.09.2014 год. до 12.12.2014 год. ,от които е видно, че са  издадени от дружеството - въззивник, че е начислявана ел.енергия на въззиваемия, периода и стойността й – общо 713.05 0 лева. В исковата молба се навеждат доводи, че исковата сума в общ размер от 954.00 лева включва освен главница от 713.05. лева и лихва от 241.04 лева13,63 лева, както и че двете вземания са погасени по давност. Твърди се, че преди около две години е прекъснато ел.захранването в горепосоченият недвижим имот и не е възстановено до настоящият момент именно поради неплатени сметки.

              Неоснователни са доводите на въззивника,респ.правилни са изводите на първоинстанционния съд,че установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това,както и че всяко право може да бъде заявено както с възражение,  така и да бъде предявено с иск . Начинът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор,и като участник в правен спор той сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец. В този смисъл отрицателният установителен иск е допустим.

      Доводите на въззивника-ищец за погасяване на процесното вземане, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност, според настоящия състав са основателни.

              Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ВКС на РБ, ОСГТК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност.

              Според  нормите на чл.19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периодът  на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец, се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.                     Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването й (както поддържа въззивникът във въззивната жалба), поради което погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на исковата молба – 27.04.2018 год., т.е преди 27.04.2015 год., а такова е процесното задължение за заплащане на главница с общ размер 713.05 лева за доставена ел.енергия за периода от 12.09.2014 год. до 12.12.2014 год.

              На основание чл.119 ЗЗД, поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците, поради което и сумата от 241.04 лева, представляваща лихва /с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.

              Неоснователно е възражението на въззивника,че когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за неустойка, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. От приложените ОУ  по делото се установява, че в чл.35 от същите е посочено , че "потребител ,който не изпълни задължението си за заплащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия,дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден". Следователно, така уговореното обезщетение няма характер на неустойка, а на обезщетение за забава, поради което районният съд правилно го е квалифицирал като лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД. Поради тези обстоятелства не намира приложение чл. 114 ал.4 от ЗЗД , а както бе посочено по- горе в мотивите - чл. 119 от ЗЗД.

              При така установеното,предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което правилно е уважен от първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното,настоящата съдебна инстанция намира, че решение №323/18.10.2018 год., постановено по гр. дело №594/2018 год. на РС- Козлодуй, следва да бъде потвърдено, а подадената против него въззивна жалба - вх. №5843/15.11.2018 год. на РС-Козлодуй и вх.№10124/21.12.2018 год. на ОС-Враца,оставена без уважение като неоснователна..

              При извода на ОС-Враца за неоснователност на въззивната жалба против решение №323/18.10.2018 год. на РС-Враца, настоящия състав дължи произнасяне по   въззивна частна жалба вх.№2275/02.05.2019 год. на РС-Козлодуй против определение №259/02.04.2019 год. по гр.дело №594/2018 год., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което съставът на РС- Козлодуй е отхвърлил като неоснователно искането на „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София за изменение на решение №323/18.10.2018 год.  по гр.дело №594/2018 год. по описа на същия съд  в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на адв.О..

              Както се посочи по-горе, въззивната частна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съображения:

              С решение №323/18.10.2018 год. по гр. дело №594/2018 год. на РС- Козлодуй  предявеният иск е уважен изцяло. Присъдено е на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 ЗА за осъществената правна защита от адв.О. адвокатско възнаграждение в нейна полза в размер на 300.00 лв.,съгласно минимума по Наредба №1/09.07.2004г. МРАВ.

              С обжалвания съдебен акт, постановен по молбата на  "ЧЕЗ Електро България" АД с правно основание чл.248 ГПК, районният съд е приел,че няма основание за изменение на решение №323/ 18.10.2018 год., доколкото е присъдено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба №1 размер.

              Установено е от приложените договор за правна защита и съдействие,сключен в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 ЗА и пълномощно /л.25 от делото/,че адв.Е.О. е била наета при посочените условия за осъществяване на безплатна правна помощ пред всички съдебни инстанции до приключване на делото.

              След размяна на книжата по чл.131 ГПК е проведено едно съдебно заседание на 19.09.2018 год.,в което делото е разгледано,даден е ход на устните състезания, съответно обявено за решаване,като е последвало постановяването на посочения по-горе съдебен акт.

              При така развилите се между страните отношения във връзка с разглеждане и приключване на производството по предявения иск, Окръжен съд-Враца счита, че са налице предпоставките за намаляване на присъденото на адв.О. адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум.

              Това е така, защото, както правилно посочва в частната си жалба и ответникът-въззивник, в конкретния случай ще следва да се зачете съответстващата съдебна практика на СЕС, която  е част от правото на ЕС, директно приложима е в РБългария и  има предимство /примат/ при противоречие с национални норми, каквато е чл.78,ал.5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл.36 от ЗА. Тази практика на СЕС е обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е постановил решение  на преюдициално питане и е прието, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004 год. би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар, като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия. Затова СЕС постановява, че съдът  не следва да се съобрази  при възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК с мин.размер на адв.възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното от  упълномощения адвокат по делото и  може  да намали адв. възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това мнение се споделя и в редица последващи  решения и определения на СГСъд  /решение от 22.10.2018 год. по въз.гр.дело №1061/18 год., решение от 07.08.2018 год. по ч.гр.дело №9568/2018 год., определение от 30.11.2018 год. по ч.гр.дело №11504/2018 год/.

              В този смисъл е и практиката на ОС-Враца, формирана с приетото в определенията,  постановени по в.ч.гр.дело №212/2019 год., в.ч.гр.дело №313/2019 год. и в.ч.гр.дело №340/2019 год.

              Като се съобрази горното и както вече се посочи,че делото не представлява фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание,адвокатското възнаграждение ,следващо на адв. Е.О., ще следва да се редуцира.

              Възприетото прави молбата на ответника за изменение на решение №323/18.10.2018 год.  по гр. дело №594/2018 год. на РС- Козлодуй    основателна за частта,с  която е присъдено адвокатско възнаграждение на адв.О. над 150.00 лв., като в този смисъл ще следва да се постанови  и определение за изменението на решението в частта му за разноските.

              В останалата част частната жалба е неоснователна, при което обжалваното определение  ще следва  да се потвърди.

              По разноските пред въззивната инстанция:

              Въззивната жалба против решение №323/18.10.2018 год. е неоснователна, при което въззивникът „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София няма право на разноски за производството по чл.258 и сл. от ГПК.

              Предвид неоснователността на жалбата и изложеното досежно частичната основателност на частната жалба против определението на РС-Козлодуй по чл.248 от ГПК,  на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2  от Закон за адвокатурата за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

              И двете страни претендират разноски за производството по чл.274 и сл. вр. с чл.248,ал.3 от ГПК, но такива не следва да бъдат присъждани, независимо от частичната основателност, респективно частична неоснователност на частната жалба. Съгласно константната практика на ВКС, разноски за производството по чл. 248 ГПК не следва да се присъждат, тъй като то има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски /Определение № 114/20.05.2016 год. по ч.гр.дело  № 1847/2016 год., ІІ ГО на ВКС; Определение № 627/18.08.2014 год. по ч.гр.дело № 696/2014 год., ІІІ ГО на ВКС/.  

Водим от всичко гореизложено, Окръжен съд-Враца

 

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  Решение №323/18.10.2018 год. , постановено по гр. дело №594/2018 г. по описа на Районен съд-Козлодуй в частта,с която съдът e уважил предявения пред него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, като е признал за установено по  отношение на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София, че ищецът М.П.С. *** не дължи  сумите по Фактура № *********/22.10.2014 г., Фактура №*********/20.11.2014 г. и Фактура № *********/20.12.2014 г.  на стойност от 954.09 лева, от които сумата от 713.05 лева -главница и лихви за забава върху посочените три броя фактури на стойност 241.04 лева, като погасени по давност, както и в частта.,с която на  основание чл.78,ал.6  ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на РС-Козлодуй държавна такса от 50.00 лв.

              ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД,седалище и адрес на управление  гр.София,бул.***, ЕИК ***  да заплати на адвокат Е.Ю.О. ***, ЕГН**********,със служебен адрес: гр.***, партер адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция  в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.             

              ОТМЕНЯ   определение №259/02.04.2019 год. по гр.дело №594/2018 год. по описа на РС-Козлодуй, постановено в производство по чл.248 ГПК,в частта,с която е отхвърлено като неоснователно  искането на „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София за изменение на решение №323/18.10.2018 год.  по гр.дело №594/2018 год. по описа на същия съд  в частта за разноските  чрез отмяна на решението в частта, с която на адв. Е.О. *** е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 150.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

              ОТМЕНЯ решение  №323/18.10.2018 год.  по гр.дело №594/2018 год. по описа на РС-Козлодуй в частта за разноските, с която на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата "ЧЕЗ Електро България"”АД-гр.София, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв.Е.О. адвокатско възнаграждение в размер над 150.00 лева до пълния присъден размер на възнаграждението от 300.00 лева.

              ПОТВЪРЖДАВА определение №259/02.04.2019 год. по гр.дело №594/2018 год. по описа на РС-Козлодуй, постановено в производство по чл.248 ГПК,в частта,с която е отхвърлено като неоснователно  искането на „ЧЕЗ Електро България” АД - гр.София за изменение на решение №323/18.10.2018 год.  по гр.дело №594/2018 год. по описа на същия съд  в частта за разноските  чрез отмяна на решението в частта, с която на адв.Е.О. *** е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на  150.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.