Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ 07.07.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 72 / 2021 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
АПК, във вр. с чл. 107,
ал. 2 от ЗАвтПр.
Образувано е по жалба на О.Р. Осман, ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-190/14.01.2021 г., издадена от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич към РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с която на основание чл.107, ал.1, във вр. чл.106а, ал.1 т.1, б. “а” и т.4, б. “б”, ал.2, т.1 и т.3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки – т.1 - по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1, във вр. чл.106а,
ал.7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Мерцедес модел Спринтер
с рег. № **********, собственост на О.Р.Ю. - до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна
табела и отнемане на СРМПС; т.2 - по
чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и
контролния талон към него на О.Р.Ю. - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Счита се, че неправилно административният
орган е приел, че се касае за обществен превоз на пътници. Твърди се, че в
случая няма уговорки за извършване на платена възмездна услуга (сделка). Касае
се за престация с безвъзмезден характер – causa donandi, тъй като
пътуващите в МПС – то са близки и познати. Твърди се, че според нормативната
уредба лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници може
да притежава само едноличен търговец или търговско дружество, на които условия
жалбоподателят не отговаря. Счита се, че при издаването
на акта не е спазена
предписаната от закона форма, тъй като не е посочена правната квалификация на нарушението, за
което е приложена процесната ПАМ. Сочи се, че в заповедта не е посочен конкретен срок за налагане на ПАМ.
Липсата на мотиви относно срока води до невъзможност да се бъде направена
проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателят е подведен под отговорност само въз основа на писмени
обяснения, които не са цитирани в заповедта, а и дори да бяха, не могат да допълват липсващите в нея мотиви. В пледоарията
по същество се излагат допълнителни доводи за нарушение на чл.26 от АПК, тъй
като жалбоподателят не е бил уведомен за откритото производство по чл.106а от
ЗАвтПр, както и за нарушение на чл.44, ал.2 от АПК, тъй като обясненията на
пътниците не са приподписани от служител на автомобилната администрация. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените по
делото разноски, в т.ч. и платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът – началникът на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – Добрич, оспорва основателността на жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения.
Твърди, че от внимателния прочит на показанията на пътуващите в автомобила
пътници и на водача става ясно, че има уговорка за заплащане, от което ще
настъпи икономическа облага. Т.е. налице е извършване на международен обществен
превоз на пътници срещу заплащане, без за използвания за превоза автомобил да
има издадено заверено копие към лиценз на Общността, поради което правилно е
приложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Сочи, че
при определяне на срока на мярката не е действал при условията на оперативна
самостоятелност. Твърди, че няма как да знае при издаването на заповедта, кога
и дали ще бъде отстранено нарушението, за да определи конкретен срок, след като
законно установеното е до 12 месеца, т.е. ако нарушението не бъде отстранено до
12 месеца, то иззетите със заповедта документи и регистрационна табела ще бъдат
върнати на собственика след изтичането им. Счита, че обжалваната заповед е
правилна, издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила, поради което иска жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна
:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и основателна.
На 14.01.2021 г. инспектор в Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” – Варна е съставил АУАН № 284588 срещу О.Р.Ю. за извършено
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтПр за това, че на 14.01.2021 г., около 12, 15
часа, в област Добрич, на ГКПП Дуранкулак, като водач на МПС марка Мерцедес модел Спринтер
316 с рег. № ХХХХХХХХ, собственост на водача, извършва международен обществен
превоз на 5 броя пътници с маршрут от РБългария до РЧехия и РГермания, без да
притежава лиценз за обществен превоз на пътници в РБългария, лиценз на
Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация на
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Със съставянето на акта са иззети СРМПС, СУМПС,
контролен талон и 1 бр. предна регистрационна
табела. При проверката са снети обяснения от водача и от пътниците в автомобила – А.Г.С., Е.М.К., С.А.А., Н.К.Д.и Е.Е.И..
Четирима от пътниците са заявили, че пътуват от Чехия и познават бегло водача,
а един от тях е роднина на водача и пътува за Германия. Пътуващата А.С..е
посочила, че пътувала заедно с приятеля си и майка му за Чехия. Не е плащала
предварително на водача. Уговорката била, като започнели работа, да му платят
горивото. Тя лично не е давала пари за пътуването. Нейният приятел Е.М.е
заявил, че договорката с водача била да му платят, когато имат пари. Майката на
Е.М.е обяснила, че уговорката с шофьора била да му заплатят 80 евро, когато
пристигнат в Чехия. Чувала, че другите автобуси вземат такива суми от 80 евро и
затова мисли, че и той ще им вземе толкова. Иначе не са се уговаряли
предварително за сумата, която ще заплати за превоза на водача. Пътуващата С.А.също
е потвърдила, че не е плащала предварително на водача. Не се е разбирала за
сумата, която ще плати за превоза. Само знаела, че след един месец работа в
Чехия ще им спрат пари за превоза. Не знаела за каква сума става въпрос. Петият
пътуващ е посочил, че шофьорът е братовчед на майка му и не се е уговарял с
него да му заплаща превоза. Водачът О.Р.Ю. е дал
обяснения, че се познавал с пътниците, не е вземал пари от четиримата
работници, които пътуват за Чехия, но се е уговорил с тях, че първо първо ще
работят и после ще му платят.
На 14.01.2021 г. е издадена оспорената заповед № РД-14-190 от началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация” – Добрич към РД „Автомобилна администрация“ – Варна,
с която на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106,
ал.1, т.1, б. “а” и т.4, б. “б”, ал.2, т.1 и т.3 и ал. 7 от ЗАвтПр са
наложени следните принудителни административни мерки – т.1 – по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1, във вр. чл.106а,
ал.7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Мерцедес модел Спринтер
с рег. № ХХХХХХХХ, собственост на О.Р.Ю. - до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна
табела и отнемане на СРМПС; т.2 – по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от
ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на О.Р.Ю. - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите, съдържащи се в съставения срещу
водача АУАН. Прието е, че на 14.01.2021 г. при извършване на проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, ЗДвП и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове инспектор в отдел “Контрол” към РД “АА” - Варна при
съвместна работа със служители на РУ – Шабла е установил, че О.Р.Ю. управлява
собствения си автомобил марка Мерцедес модел Спринтер с рег. № ХХХХХХХХ и
извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници от България за Чехия и
Германия според писмените обяснения на пътуващите пътници, без за използвания
автомобил да има издадено заверено копие към лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на пътници. С оглед на това е направен извод, че е
налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1, б. “а” и т.4, б. “б” от ЗАвтПр.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.02.2021 г., като на 11.02.2021 г. е обжалвана пред административния съд.
Към административната преписка са приложени писмените обяснения на водача и петимата
пътници, дадени на 14.01.2021 г. пред служител на РУ - Шабла. Във
всички сведения е отбелязано, че са разказани от лицата, които са ги дали, но са
записани от друг.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице
съгласно оправомощителна заповед №
РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (заповедта
не е приложена по делото, но е служебно известна на съда), в необходимата писмена
форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно посочените като правно основание за издаване на
заповедта разпоредби на чл.106а, ал.1, т.1, б. “а” и чл.106а, ал.1, т.4, б. “б”
от ЗАвтПр, в редакцията им в ДВ, бр.60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки – т.1, б. „а“ - временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността; т.4, б. „б“ - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
От съдържанието на двете
разпоредби е видно, че приложението им е обусловено от наличието на две основни
предпоставки – 1. да е извършен обществен превоз превоз на пътници или товари и 2.
превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на
Общността.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр “Обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр “Превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване
на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени
алтернативно. Понятието “икономическа облага” е легално дефинирано в разпоредбата
на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр (Нова – ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.), съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето
не бил получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне
разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси,
като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на
пазарните механизми. Следователно от значение за
обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане
или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба или
спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от тях, за да
се приеме, че са налице предпоставките на §1, т.2 от ДР на ЗАвтПр.
В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява
безспорно, че между водача и част от пътниците в автомобила е имало уговорка да
му заплатят средства за превоза от РБългария за РЧехия (без пътника за РГермания).
Няма спор и за това, че за автомобила няма издадено заверено копие към лиценз
на Общността, поради което следва да се приеме, че са налице и двете кумулативно
изискуеми предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1, б. “а” и чл.106а,
ал.1, т.4, б. “б” от ЗАвтПр – извършване на обществен превоз на пътници с пътно
превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Дадените
по време на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство с
оглед на разпоредбата на чл.39, ал.1 от АПК. Действително обясненията са
приподписани от полицейски служител, а не от служител на автомобилната
администрация, но това не е нарушение на разпоредбата на
чл.44, ал.2 от АПК, тъй като от данните по делото е видно, че са снети при
извършена съвместна проверка със служители на РУ – Шабла и са приложени като
доказателства към съставения срещу водача АУАН. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в случая се касае за престация с безвъзмезден характер, тъй
като пътуващите в МПС са близки и познати. Самият факт, че страните са се
уговорили да платят пари на водача говори красноречиво, че е налице възмездност
на услугата за превоз. Обстоятелството, че не е имало твърдо уговорена сума, както
и че парите не са платени предварително не променя извода, че превозът на
лицата е извършен срещу заплащане. Вярно е, че по отношение на един от пътниците
(роднина на водача) не е установено да се е уговарял да плаща цена за превоза, видно
от обясненията на самото лице, но това не изключва наличието на договорка за
заплащане с останалите четири лица, които са пътували за РЧехия. За изпълнението
на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр не е от значение броят на пътниците, а
възмездността на услугата за превоз, което в случая е налице.
Независимо от осъществяването на фактическия състав на чл.106а, ал.1, т.1,
б. “а” и т.4, б. “б” от ЗАвтПр съдът намира, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна с оглед на определения в нея срок на действие.
Наложените със заповедта принудителни административни мерки са до
отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца, респективно една
година.
На практика при определяне на срока на мерките
органът буквално е пренесъл текста на нормите в съдържанието на
административния си акт, но от това не може да се направи обосновано
заключение, че е мотивирал тяхната продължителност.
Мярката “временно спиране от движение на
моторно превозно средство” е въведена в диспозицията на чл.106а, ал.1, т.1, б.
“а” от ЗАвтПр, а мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач“ - в диспозицията на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от
ЗАвтПр, като законодателят ги характеризира като мерки
с преустановителен характер. Нормативно срокът на двете
мерки е предвиден до „отстраняване на
нарушението“. Фактически със свалянето на регистрационната
табела и отнемането на СРМПС и СУМПС на водача при съставянето на АУАН се постига преустановителния
характер на мерките, като се преустановява нарушението - извършване на обществен
превоз с конкретно МПС без заверено копие
към лиценз на Общността. Срокът на мерките обаче е до отстраняване на нарушението.
ЗАвтПр изисква лицензионен
режим за извършване на обществен превоз на пътници. Следователно отстраняване
на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране на превозвача и включване на
процесното МПС в списъка към лиценза, което в случая е практически невъзможно за физическото
лице (водач и собственик на автомобила), спрямо
когото е наложена ПАМ, дотолкова, доколкото лиценз на Общността за извършване
на международни превози могат да притежават само едноличните търговци и
търговските дружества по аргумент от чл.2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, във връзка с §1, т.5
от ДР на ЗАвтПр. Това именно налага определянето на конкретен по размер срок на
ПАМ с излагане на съответни мотиви, защото в противен случай е налице пряко
нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на правото
на жалбоподателя. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормите в
съдържанието на акта си, органът на практика определя максимален срок на
мярката 12 месеца / една година без мотиви за това. Този подход е
несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.
2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. При положение че в обжалвания
административен акт липсват съображения относно продължителността на мярката,
то е налице съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във
вр. чл.107, ал.1 от ЗАвтПр, а оттам и нарушение на материалния закон.
Обстоятелството, че
продължителността на двете мерки фактически се свежда до максималния срок от 12
месеца / една година сочи и на нарушение на принципа за съразмерност и по –
конкретно на разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, която предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
В този смисъл са и решение № 7662
от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о., решение №
7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о. и
решение № 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г. по описа на ВАС,
VІІ о.
Така констатираните нарушения са достатъчно основание за опорочаване на
обжалваната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т.5 от АПК, поради
което тя следва да се отмени изцяло, без да се разглеждат останалите възражения
на жалбоподателя.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на общо 310 лева, от които 10 лева -
платената държавна такса, и 300 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на О.Р. Осман, ЕГН **********, с адрес: ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-190/14.01.2021 г., издадена от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на О.Р. Осман, ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 310 лева, сторени разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: