Решение по дело №2738/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 478

град Горна Оряховица, 31.01.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА Н.ОВА

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Н.ова гр. дело № 2738 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД.

Ищецът Производствено-потребителска кооперация „Наша земя – 2002” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Писарево, община Горна Оряховица, представлявана от председателя К.Д.К., чрез адвокат М.П.от ВТАК, преупълномощен от адвокат П.Г. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ППК ,,Наша земя” и ответникът - ЕТ имат сключен договор за наем за имот -помещение в с. Писарево, а именно : ресторант - част от нова търговска сграда, понастоящем действащ като железарски магазин. Посочва, че правоприемник на ППК ,,Наша земя” е ищецът ППК “Наша земя - 2002”, като договорът за наем, сключен с праводателя на кооперацията, е продължил действието си и спрямо правоприемника ППК „Наща земя - 2002”. Посочва, че новата кооперация е регистрирана във ВТОС през април 2002 година и е станала правоприемник на цялото имущество на предходната кооперация, като това имущество е предадено с Протокол № 4 от 15.03.2014г., в т.ч. нова търговска сграда, състояща се от ресторант, смесен магазин и магазин за хранителни стоки, и стара търговска сграда - административни помещения, железарски магазин, фурна магазин за хляб, за месо и навес за изкупуване. Заявява, че с анекс на договора от 01.10.2014г., страните по настоящето дело са уговорили срокът на договора да бъде удължен с още една година - до 01.10.2015г., както и е уговорена наемна цена от 100 лева месечно, която се изплаща в края на календарния месец. Твърди, че след изтичането на тази една година ЕТ е продължил да ползва имота и наемният договор е станал от срочен в безсрочен такъв. Посочва, че с нотариална покана, връчена лично на ЕТ, същият е поканен да започне изплащане на дължимата наемна цена от 01.05.2015г., както и да освободи наетия имот доброволно в едномесечен срок от получаване на поканата. Твърди, че ответникът не е изплатил доброволно наемната цена от 2800 лева за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2017г., вместо което е връчил на ищцовата кооперация по нотариален ред отговор на нотариална покана, в който изразява категоричен отказ за заплащане на дължимите суми за наем, и към днешна дата същият продължава да ползва имота.

Моли съда да осъди ЕТ „Н. 2000-Д.Н.”***, представляван от Д.П.Н., да заплати на ППК ,,Наша земя - 2002” с. Писарево с ЕИК *********, с председател К.Д.К., уговорената наемна цена по договор за наем от 01.11.2005г., в качеството на правоприемник на ППК “Наша земя” - с. Писарево и въз основа на анекс от 01.10.2014г., по 100 лв. месечно за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2017г., т.е. 2800 лева за целия период, ведно с всички разноски, които кооперацията е сторила в настоящето дело.

В съдебно заседание, ищецът, представляван от председателя К.Д.К. и от пълномощниците си – адв. П.Г. от ВТАК и адв. М.П.от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.       

Ответникът ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. О., ул. ..., представляван от Д.П.Н., чрез пълномощника му – адвокат Л.И. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита претенцията за процесуално допустима. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Спори, че между ответника - ЕТ и трето лице ППК ,,Наша земя” е имало сключен договор за наем на недвижи имот, който да е бил в сила към датата, на която се твърди, че е бил подписан Анекс от 01.10.2014г. между ищеца и ответника. Спори, че се дължи заплащането на претендираната сума 2800 лева, на претендираното основание - анекс към договор за наем. Твърди, че между ответника - ЕТ и трето лице ППК ,,Наша земя” няма сключен договор за наем на недвижим имот към датата 01.10.2014г. Твърди, че не е налице правоприемство между третото лице ППК ,,Наша земя” и ППК ,,Наша земя 2002”, тъй като към датата на подписването на Протокол № 4 от 15.03.2014г., представен от ищеца, ППК ,,Наша земя” юридически не е съществувала. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот и не може да претендира заплащането на наем за неговото ползване. Твърди, че ответникът - ЕТ владее, а не ползва имота, като осъществява това владение от 2006 година. Оспорва представеното от ищеца писмено доказателство, частен свидетелстващ документ - анекс към договор от 01.10.2005г., относно неговото авторство, като твърди, че Д.П.Н. не е полагала подписа си за ,,наемател”. Оспорва претенцията по основание и размер.

В съдебно заседание, ответникът, представляван от пълномощника си – адвокат Л.И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            Видно от приетото писмено доказателство - договор за наем от 01.11.2005г. /л.29-31 от делото/, в същия е удостоверено, че този договор е сключен между ПК „Наша земя” с. Писарево с председател Б.П.Б., - наемодател, от една страна, и ЕТ „Н. – 2000 Д.П.Н.”***, - наемател, от друга страна, като наемодателят предоставя на наемателя, за временно и възмездно ползване – за срок от 2 години, ресторант – търговска сграда /чл.1 и чл.3 от договора/. Видно от цитирания договор за наем, наемателят се задължава да изплаща на наемодателя уговорената наемна цена в размер на 100 лв. месечно срещу издадена разписка от наемодателя, в която следва да се отразят начинът, датата и точната сума на плащане /чл.1 и чл.2 от договора/.

Видно от приетото писмено доказателство – Анекс от 01.10.2014г. към договор от 01.11.2005г. за наем на имот /л.32-33, л.5-6 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между ЕТ „Н.-2000” с Булстат *********, представляван от Д.П.Н. с ЕГН **********, - наемател, и ППК „Наша земя – 2002” с. Писарево с Булстат *********, представлявана от К.Д., - наемодател, като страните се съгласяват, че срокът на договора за наем от 01.11.2005г. се удължава с още една година и остава валиден до 01.10.2015г., и считано от 01.10.2014г. наемателят се задължава да заплаща на наемодателя наем в размер на 100 лв. в края на всеки календарен месец.

Видно от приетото писмено доказателство – Протокол № 4/15.03.2014г., в същия е удостоверено, че ППК „Наша земя” село Писарево е предала на ППК „Наша земя 2002” с. Писарево нова търговска сграда, състояща се от ресторант, смесен магазин и магазин за хранителни стоки, както и стара търговска сграда – административни помещения, железарски магазин, фурна, магазин за хляб, магазин за месо и навес за изкупуване, в изпълнение на Решение на ОС на ППК „Наша земя” от 10.01.2014г. и Протокол № 1/10.01.2014г. за предаване имуществото от активи, пасиви и сгради.

Видно от приетото писмено доказателство – нотариална покана, ищецът е отправил посочената покана до ответника, връчена на последния чрез нотариус Петя Лапчева с рег. № 718, район на действие ГОРС, на 16.10.2017г., с искане ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” гр. Г.Оряховица да заплати на ППК „Наша земя 2002” с. Писарево неплатената наемна цена за периода от 01.05.2015г. до 12.10.2017г., в общ размер от 2800 лв., ведно със законната лихва, както и да освободи наетия имот, в едномесечен срок от получаването на тази покана.

Видно от приложения отговор на нотариална покана от 19.10.2017г., ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.”***, заявява, че няма да заплати на ищеца исканите суми, тъй като не съществува основание за това.

Видно от приетите писмени доказателства - 7 бр. фактури и 7 бр. ПКО, в същите е удостоверено плащането от ЕТ „Н. – Д.Н.” на ППК „Наша земя – 2002” с. Писарево, на суми от по 100 лв. по всяка една от фактурите, с основания : наем ресторант за м.10.2014г., за м.11.2014г., за м.12.2014г., за м.01.2015г., за м.02.2015г., за м.03.2015г., за м.04.2015г.

 Видно от приетата по делото съдебно-графическа експертиза, подписът за наемател в Анекс от 01.10.2014г. към договор за наем на имот от 01.11.2005г., е положен от Д.П.Н. с ЕГН **********. От приетата СГрЕ е видно, че подписите за ЕТ „Н. – 2000” в приложените по делото 7 бр. фактури и 7 бр. ПКО, са положени от Д.П.Н. с ЕГН **********. Съдът приема заключението на съдебно-графическата експертиза като обосновано и съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от заключението на приетата ССчЕ, в счетоводството на кооперацията - ищец, процесните фактури с № **********/02.12.2014г., № 00000000003/29.12.2014г., № **********/02.02.2015г., № **********/10.03.2015г., № **********/20.04.2015г., № **********/25.05.2015г., № **********/17.06.2015г. са отразени в счетоводните регистри на ППК,,Наша земя -2002” с. Писарево. Видно от приетата ССчЕ, извършените плащания за получен наем към ППК „Наша земя - 2002” са осчетоводени. От заключението на ССчЕ е видно, че процесните фактури не са отразени в счетоводните регистри на ЕТ ,,Н. 2000 – Д.Н.” и същите не са осчетоводявани от посочения ЕТ; горепосочените фактури не са отразени в съответните дневници и счетоводно не е отразено плащане към ППК ,,Наша земя 2002”, същите не са намерили счетоводен израз в счетоводните книги на ЕТ ,,Н. 2000 Д.Н.”. Съдът приема заключението на ССчЕ като обосновано и съответстващо на приетите по делото писмени и гласни доказателства

Разпитана по реда на чл.176 от ГПК, Д.Н. заявява, че не е плащала и не знае кое лице е извършвало плащания от името на ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.”. Сочи, че фирмата й води редовно счетоводство.

Видно от показанията на свидетеля С.Б. /касиер – счетоводител на ППК „Наша земя -2002” през 2014г./, УС на ППК „Наша земя” и УС на ППК „Наша земя -2002” решили да се обединят и всичкото имущество било предадено на ППК „Наша земя -2002” с протокол, на място. Свидетелката Б. и председателят на кооперацията - К.Д. присъствали на подписване на анекса към договор за наем, който не й бил представен от Д.Н.. Свидетелката Б. установява, че Д.Н. подписала Анекса към договора на 01.10.2014г. и започнала да си плаща наема по 100 лв., понякога със закъснение, като внасяла в брой парите и кооперацията издавала фактура и ПКО. Видно от показанията на св. Б., Д.Н. плащала наема до месец април; след това казала, че нямат касов апарат и не плащала; тогава й предоставили банкова сметка. ***, че лично Д.Н. е подписала фактурите. Видно от показанията на св. Б., впоследствие пращали писма с обратна разписка до управителката за наемите, но тя не платила.

         Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД за неизплатена наемна цена се явява допустим.

С протоколно определение от 13.04.2018г., съдът е постановил, на основание чл.193,ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетите писмени доказателства - анекс от 01.10.2014г. към договор от 01.11.2005г. и 7 бр. фактури, като е указал на страните, че тежестта за доказване истинността на документите пада върху ответника.

След като прецени възражението на ответника относно оспорване на подписа, положен на стр. 2 от Анекс от 01.10.2014г. към договор за наем на имот от 01.11.2005г., за наемател ЕТ „Н.-2000” с. Писарево, чрез управител Д.П.Н., както и на подписите, положени в процесните 7 броя фактури, за ЕТ „Н.-2000” с. Писарево, представляван от Д.П.Н., имащо характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността /автентичността/ на посочените документи, съдът намира, че същият е неоснователен и недоказан в настоящото производство. От приетата по делото съдебно-графическа експертиза се установява по безспорен начин, че подписът за наемател в Анекс от 01.10.2014г. към договор за наем на имот от 01.11.2005г., е положен от Д.П.Н. с ЕГН **********, както и подписите за ЕТ „Н. – 2000” в приложените по делото 7 бр. фактури и 7 бр. ПКО, са положени от Д.П.Н.. В този смисъл са и показанията на св. Б., която удостоверява пред съда, че лично Д.Н. е подписала пред нея анекса към договора за наем и процесните фактури. Предвид така установените по делото факти, съдът счита, че оспорването на истинността /автентичността/ на тези документи не е доказано, тъй като се установява по несъмнен начин, че както анексът от 01.10.2014г. към договор за наем от 01.11.2005г., така и процесните фактури с № **********/02.12.2014г., № 00000000003/29.12.2014г., № **********/02.02.2015г., № **********/10.03.2015г., № **********/20.04.2015г., № **********/25.05.2015г., № **********/17.06.2015г., са подписани от едно и също лице - Д.П.Н. с ЕГН **********, явяваща се собственик и законен представител на ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.”***, посочен като наемател по оспорения анекс към договор за наем и като платец в оспорените фактури и ПКО към тях. По тези съображения и на основание чл.194,ал.2,изр.1,пр.1 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на  горепосочените писмени доказателства, не е доказано.

Съдът счита, че разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях анекс от 01.10.2014г. към договор за наем от 01.11.2005г., сключен между ППК ,,Наша земя” с. Писарево, с правоприемник - ППК ,,Наша земя” с. Писарево /ищец/, – като наемодател, и ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.”***, представляван от Д.П.Н., – като наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на ответника – като наемател, за временно и възмездно ползване посочения в исковата молба недвижим имот - ресторант, намиращ се в търговска сграда в село Писарево, срещу договорена наемна цена от 100,00 лв. месечно. Договорът за наем е неформален договор, като формата за валидност е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия), а вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), но го прави противопоставим на трети лица, които придобиват права (вещни или облигационни) от същия праводател. Договорът за наем е възмезден и наемателят дължи наемна цена. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – договор за наем от 01.11.2005г., анекс от 01.10.2014г. към договор от 01.11.2005г., протокол № 4 от 15.03.2014г., 7 бр. фактури, 7 бр. ПКО, съдът намира за установен по делото фактът, че към момента на подписването на Анекс от 01.10.2014г. между страните по делото е постигнато съгласие за продължаване на наемното правоотношение между тях с още една година – до 01.10.2015г., срещу заплащане на наемна цена – по 100 лв. месечно. Този извод на съда се подкрепя от показанията на св. Ст. Б., която удостоверява по категоричен начин, че в качеството си на касиер-счетоводител на ППК „Наша земя 2002” с. Писарево, е присъствала, когато председателят на кооперацията К.Д. и законният представител на ответния ЕТ – Д.Н. са подписали на 01.10.2014г.  анекса към договора за наем с предишната кооперация – за ресторанта, след което Н. започнала да плаща лично уговорената наемна цена в размер на 100 лв. месечно. Съдът кредитира показанията на св. Б. с оглед непосредственото възприемане на удостоверяваните факти, както и с оглед съответствието им на горецитираните писмени доказателства и на заключението на приетата СГрЕ, видно от която оспорените от ответника анекс от 01.10.2014г. и 7 бр. фактури са подписани именно от законния представител на ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.”.     

В тази връзка, съдът приема за неоснователни и недоказани възраженията на ответната страна, че ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” не дължи плащане на наемна цена на ищеца ППК „Наша земя 2002”, тъй като не е сключвал договор за наем с тази кооперация, в качеството й на наемодател. Договорът за наем е неформален, писмената форма на този договор не е условие за неговата валидност, и когато представлява търговска сделка, същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемно правоотношение. Съдът намира, че анексът от 01.10.2014г. към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2005г., като сключен от търговец, е търговска сделка по силата на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ, за която намират приложение разпоредбите на Търговския закон съгласно чл.287 от ТЗ, включително нормата на чл.301 от ТЗ. Поради това, в случая се прилага специалното правило на чл.301 от ТЗ, според което се счита, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Съгласно съдебната практика, задължителна за настоящата съдебна инстанция, фактическото ползване на имота или вещта от наемателя би могло да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен наемен договор, ако действията по ползването могат да се обвържат и с данни за уговорена от името на търговеца наемна цена. Плащането на наемна цена за част от периода на действие на договора, както и плащането на наемна цена за осъществено ползване на вещта, са факти, които биха имали правното значение на липса на противопоставяне от страна на търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ, като преценката за приложението на това правило следва да се извършва от съда за всеки конкретен случай. В този смисъл е Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за правното значение на фактическите действия по ползване на имота и плащането на наемната цена с оглед на съществуването на наемно правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че от цитираните по-горе годни писмени доказателства безспорно се установява извършването на фактически действия от ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” гр. Г.Оряховица по ползване на процесния недвижим имот, предмет на анекса от 01.10.2014г. към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2005г., през процесния период от 01.10.2014г. до 01.09.2017г., чрез плащане на наемна цена за месеците октомври, ноември и декември 2014 година и за месеците януари, февруари, март и април 2015 година, удостоверено с приетите по делото фактури с № **********/02.12.2014г., № 00000000003/29.12.2014г., № **********/02.02.2015г., № **********/10.03.2015г., № **********/20.04.2015г., № **********/25.05.2015г., № **********/17.06.2015г., и 7 броя приходни касови ордери към тях. Приетите по делото СГр.Е и ССчЕ удостоверяват пред съда, че плащанията на наемна цена са извършени именно от ответника – ЕТ, представляван от своя законен представител, в полза на наемодателя ППК „Наша земя 2002” с. Писарево, а основанието за осъществяването им е „наем ресторант” в размер на 100 лв. за горепосочените месеци. При тези факти, необосновано и недоказано се явява възражението на ответната страна, че същата не е извършвала никакви плащания в полза на ищеца - като наемодател, за ползването на процесния имот. В тази връзка, от заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че процесните 7 фактури, удостоверяващи извършените от ответника – ЕТ плащания за дължима наемна цена за м.10, м.11 и м.12.2014г. и за м.01.,м.02.,м.03. и м.04.2015г., са надлежно отразени в счетоводството на ищцовата кооперация, издадените към тези фактури 7 бр. ПКО са регистрирани в касовата книга на ППК „Наша земя 2002”, и осъществените плащания са надлежно осчетоводени от наемодателя.

При тези данни, съдът счита, че сключването между страните на неформален договор за наем на недвижим имот – ресторант, както и условията на договора, се установяват от посочената писмена форма на анекса от 01.10.2014г. към договора за наем от 05.11.2005г., като наред с това, описаните по-горе фактически действия, осъществени от ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” съставляват  факти и обстоятелства, въз основа на които се обосновава категоричен извод за липса на противопоставяне от страна на търговеца - наемател на сключен от негово име, но без представителна власт /според твърдяното от ответната страна/, договор за наем с ищеца ППК „Наша земя 2002” с. Писарево. Не на последно място, съдът счита, че безспорно установените по делото действия по ползване на процесния имот от ответника – като наемател, през м.10, м.11 и м.12.2014г. и м.01.,м.02.,м.03. и м.04.2015г., могат да се обвържат и с данни за уговорена от името на търговеца наемна цена, а именно : наем от 100.00 лв. месечно, каквито данни се съдържат и в приетите по делото писмени доказателства – анекс от 01.10.2014г., нотариална покана и др.

Възражението на ответника, свързано с оспорване правото на собственост на ищеца върху процесния имот и осъществено правоприемство между ППК „Наша земя” с. Писарево и ППК „Наша земя 2002” с. Писарево, както и ангажираните в хода на съдебното производство писмени доказателства за доказване на това оспорване, съдът намира за неотносими към настоящия правен спор по иска за неплатена наемна цена, /а не вещно правен спор/, тъй като същите не могат да служат за удостоверяване на релевантните по делото факти за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията от страните по процесния договор за наем.

Съдът намира за неоснователни и недоказани и изложените в писмения отговор от ответника възражения, че ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” владее, а не ползва процесния имот, считано от 2006г. На първо място, ответната страна не ангажира никакви годни доказателства по настоящото дело за доказване на фактическия състав на осъществено от нея владение върху процесния имот, считано от 2006г. досега. На второ място, приетите по делото писмени доказателства – препис от договор за наем от 01.11.2005г. и анекс от 01.10.2014г., 7 бр. фактури и ПКО, налагат категоричния извод, че именно ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” е била ползвател на имота, предмет на  договор за наем от 05.11.2005г., сключен първоначално за срок от 2 години /т.е. от 05.11.2005г. до 05.11.2007г./, както и на анекс към договор за наем от 01.10.2014г., считано за процесния период от време.

При тези данни, съдът приема за безспорно установено по делото, че в качеството си на наемодател ищецът е изпълнил задължението си по сключен с ответника договор за наем на процесния имот – ресторант в нова търговска сграда в с. Писарево, да предостави за временно и възмездно ползване на ответника ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” - наемател, а ответникът е ползвал този недвижим имот именно на това основание през периода от 01.10.2014г. до 01.09.2017г. – факти, подкрепящи се от обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетите по делото СГрЕ и ССчЕ. По делото не са ангажирани никакви годни доказателства от ответната страна, които да сочат за противопоставяне от страна на ищцовата кооперация на ползването на процесния имот от ответника – ЕТ през процесния период от време. Поради това и с оглед приетите по делото писмени доказателства – нотариална покана от 12.10.2017г., отговор на нотариална покана от 19.10.2017г., и др., кореспондиращи на показанията на св. Ст. Б., в случая се обосновава и извод и се потвърждават изложените в исковата молба твърдения, че ползването на имота от наемателя е продължило и след изтичане на наемния срок /01.10.2015г./ със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което договорът за наем между тях се счита продължен за неопределен срок съгласно чл.236,ал.1 от ЗЗД.

На следващо място, съдът приема за установено по делото, че ответникът-наемател не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимата наемна цена, договорена между страните в анекс от 01.10.2014г. към договор за наем от 01.11.2005г., в размер на 100.00 лв. месечно, в срока, сочен в исковата молба : 01.05.2015г. -01.09.2017г. Тези факти се потвърждават от приетите писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе, в т.ч. нотариална покана от 12.10.2017г., отговор на нотариална покана от 19.10.2017г., а наред с това не се спорят и от ответната страна. Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2800 лв., представляваща неизплатена наемна цена за посочения по-горе период от време (28 месеца х 100.00 лв. = 2800 лв.). Не на последно място, съдът взе предвид, че твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на поетите договорни задължения са за отрицателни факти, поради което в тежест на последния е да докаже, че е изпълнил. Такива доказателства не са представени до приключване на устните състезания по делото.

         Предвид изложеното дотук, съдът приема, че претенцията на ищеца с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общата сума от 2800 лева, представляваща неплатена наемна цена за ползването на недвижим имот – ресторант, намиращ се в нова търговска сграда в с. Писарево, считано за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2017г.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса в размер на 112 лв., за възнаграждение на вещо лице – 120 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., общо 432 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,изр.1,предл.1 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността на приложените по делото документи, приети като писмени доказателства - анекс от 01.10.2014г. към договор за наем от 01.11.2005г., фактури с № **********/02.12.2014г., № 00000000003/29.12.2014г., № **********/02.02.2015г., № **********/10.03.2015г., № **********/20.04.2015г., № **********/25.05.2015г., № **********/17.06.2015г., не е доказано.

            ОСЪЖДА ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. О., ул. ..., представляван от Д.П.Н., ДА ЗАПЛАТИ на ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАША ЗЕМЯ – 2002” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Писарево, община Горна Оряховица, представлявана от председателя К.Д.К., СУМА в размер на 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща неплатена наемна цена за ползването на недвижим имот – ресторант, намиращ се в нова търговска сграда в с. Писарево, считано за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2017г.

            ОСЪЖДА ЕТ „Н. 2000 – Д.Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Г. О., ул. ..., представляван от Д.П.Н., ДА ЗАПЛАТИ на ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАША ЗЕМЯ – 2002” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Писарево, община Горна Оряховица, представлявана от председателя К.Д.К., СУМА в размер на 432 лв. /четиристотин тридесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса /112 лв./, за възнаграждение на вещо лице /120 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /200 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................