М О Т
И В И
към Н О Х Д № 911/17 г.
роизводството
е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу
подс. З.И.Б. е повдигнато обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.
чл.29 ал.1 б.А и Б от НК затова,че в периода 07.12.2016 г. - 21.04.2017 г. в гр.Казанлък в
условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 1046.00 лв. от владението на собствениците
им К.К.Т., М.Д.Д. и Ю.Д.К. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание около средния
размер предвиден в закона както и да бъде уважен изцяло предявения граждански
иск.
Преди
започване на съдебното следствие пострадала св.К.К.Т. предяви граждански иск за
причинените и имуществени вреди в размер от 208 лв. ведно с законната лихва до
окончателното изплащане на главницата.
С
молбата пострадалата св.Т. прави иска да
бъде конституирана и в качеството си
частен обвинител в процеса.
Съдът
прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск тъй като се претендират
вреди пряка и непосредствена последица от деянието и конституира пострадалата К.Т. като частен обвинител и
граждански ищец в процеса.
След
приключване на съдебното следствие гражданския ищец и частен обвинител моли съдът да уважи изцяло предявения
граждански иск.
В
съдебното заседание подс. З.Б. се признава за виновен като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Служебния
защитник на подс. З.Б. назначен на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК след
приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен като
му определи наказание около минимума предвиден в закона.
Съдът
като взе предвид обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство
по реда на НПК и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за
установено следното ;
На
07.12.2017г. подс.Б. влязъл в магазин за дрехи в гр.Казанлък на ул. ‘Паисий Хилендарски’ № 13.
В
същия магазин работела св. К.Т. като продавач консултант.
На
бюрото в което работела, св.Т. оставила портмонето си в което имало дебитна
карта на ЦКБ, дебитна карта на ‘Инвестбанк’, и личната и карта както и сумата от 180 лв..
Подс.
забелязал портмонето и го взел след
което излязъл от магазина.
Около
обяд на същата дата св.Т. констатирала липсата на портмонето и сигнализирала
органите на МВР в гр.Казанлък.
На
14.12.2016г. малолетната Ст. Д. предала с протокол за доброволно предаване в
РУ-Казанлък намерени от нея в района на
училище ‘Мати Болгария’
портмоне с намиращите се в него лична карта и банкоматна карта .
На
09.12.2016г. св.М.Д. която работила на Кооперативния пазар в гр.Казанлък като продавач в павилион за обувки около
16.00ч. отишла до тоалетната, но не заключила вратата на павилиона а поставила
напречно една пръчка.
Подс.
Б. през това време влязъл в магазина и
от дамската чанта на св.Д. отнел
портмонето и с намиращата се в него сума
от петстотин лева.
На
следващия ден св. В. Ил. която стопанисвала тоалетните на пазара върнала
на св.Д. портмонето което намерила в
коша на мъжката тоалетна.
Св.
Ю.К. работила като продавач консултант в магазин за хранителни стоки ‘Кристи’ в гр.
Казанлък.
На
21.04.2017г. около 14.00ч. оставила личните си вещи на каса № 1- мобилен
телефон марка ‘Самсунг S5’, портмоне с 2 бр. дебитни карти една на ‘Сосиете женерал експресбанк’ и една на банка ДСК както и сумата от пет лева.
През
това време подс. Б. се промушил зад касата тъй като св.К. вече работила на каса
№ 2 и взел вещите .
Св.К.
установила липсата на вещите и
сигнализирала на св. Д. който бил охрана в магазина който на камерите в
магазина видял как подс. взема личните вещи на св.К. след
което излиза от магазина.
Св.
Д. излязъл от магазина и на паркинга видял подс., Б., сигнализирал на полицията
за извършеното престъпление отишъл до подс. и го помолил да изчака, като го
попитал къде е мобилния телефон но подс. заявил,че го бил дал на някакви деца.
След
пристигане на служителите на МВР установили, че портмонето на св.К. било хвърлено на паркинга между
колите и от него липсвала сумата от пет лева.
В
подс. Б. бил намерен мобилния телефон на пострадалата.
С
протокол за доброволно предаване от 21.04.2017г. подс. Б. предал на органите на
МВР – мобилния телефон, портмонето, личната карта и банковата карта на ДСК,
които с разписка от 21.04.2017г. били върнати на св.К..
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че общата
стойност на отнетите вещи и пари е за сумата от 1046.00лв., като стойността на вещите собственост на св.Т.
е за сумата от 218 лв., стойността на вещите на св.Д. е за сумата от 510 лв. и
стойността на вещите на св.К. е за сумата от 318 лв...
От
експертното заключение на съдебно-техническата експертиза № 68 се установява,че върху цифров носител CD-R марка ‘Verbatit’ са били извлечени 19 бр. кадри но не било възможно
извършване на лицево-идентификационно изследване и установяване самоличността
на лицето фискирано на кадрите.
От
експертното заключение на съдебно-техническата експертиза № 87 се установява,че
върху цифров носител CD-R марка ‘Verbatit’ са били извлечени 13 бр. кадри от които се изготвил
фотоалбум.
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства- показанията на св. Ю.К., М.Д., К.Т., Величка Илиева и Тихомир Донев ,от експертното заключение на
съдебно-оценъчната и
съдебно-техническите експертизи, от писмените доказателства по делото- протоколи
за доброволно предаване от 14.12.2016г., 21.04.2017г., и разписка за върнати
вещи които подкрепят направените от подс.
З.И.Б. самопризнания.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и
субективна страна подс. З.И.Б. е осъществил състава на чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и Б от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна чрез отнемането на вещите от собствениците им подс. Б. е осъществил изпълнително деяние на
престъплението кражба- отнемане. По този начин е прекратил фактическата власт на собствениците над вещите им като е
установил своя трайна такава и е имал възможност да се разпорежда със тях както
във своя така и във полза на трето лице.
От
справката за съдимост на подс. З.Б. се
установя,че същия е осъждан многократно със присъди по НОХД № 1935/11г. и НОХД №
9/12г. и двете по описа на РС-Стара Загора, и с присъди по НОХД № 2434/09г. и НОХД № 1277/12г. и двете по
описа на РС-Бургас.
Впоследствие
с протокол от 23.10.2012г. по ЧНД №
3285/12г. по описа на РС-Бургас му е било определено едно общо наказание по
горните присъди в размер от четири
години лишаване от свобода, чийто общ размер на основание чл.24 от НК е бил
увеличен с една година на пет години
лишаване от свобода което подс. Б. е изтърпял на 22.07.2016г. и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на
чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност
се явява извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б. А и Б от НК, поради и което деянието му следва да се квалифицира като
извършено в условията на опасен рецидив по чл.196 ал.1 т.1 от НК.
Деянията
извършени от подс. Б. в периода от
07.12.2016г.-21.04.2017г. в гр.Казанлък са осъществени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Продължаваното престъпление
е извършено с три отделни деяния всяко
едно от които осъществява състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време и при
една и съща обстановка / магазини в гр.Казанлък / при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Деянията
са извършени при една и съща форма на вината - пряк умисъл. Това е така защото
обективните и субективните белези на престъпните деяния при последващите
престъпни прояви се явяват продължение на предходните и са в причинна връзка
помежду си с оглед вътрешната им определеност и насоченост- облагодетелстване
по незаконен начин.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление № 6-71 на Пленума на ВС, ТР-3/71
ОСНК и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът намира,че подс. З.И.Б. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
приема- обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- критичното му отношение към
извършеното, направените самопризнания
и частичното възстановяване на причинените вреди .
Наказанието
му следва да се определи при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- пет години лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
Предвид
на това,че производството протече съобразно разпоредбите на чл.373 ал.2
вр. вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК съдът няма алтернатива и на основание чл.58а ал.1 от НК намалява така
определеното наказание с една трета на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг .
На
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачита времето през което подс. З.И.Б. е бил задържан под стража считано от
24.04.2017г., както и времето през което е бил задържан на основание чл.64 ал.2
от НПК с Постановление на РП-Казанлък считано от 21.04.2017г..
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
Правното
основание на гражданския иск е чл.45 и следващите от ЗЗД.
В настоящия случай съдът
приема,че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинена щета,
причинна връзка и виновно поведение.
От
доказателствата по делото по безспорен начин беше установено,че подс. З.Б. е присвоил чужди движими вещи –дамско
потромоне от змийска кожа на стойност , дебитни карти на ‘Инвестбанк’ и ’ЦКБ’ лична карта на името на К.Т. на стойност и сумата от 180 лв..
В
тази връзка съдът намира,че граждански иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло поради което осъди подс. З.Б. да заплати на св. К.Т.
сумата от 208 лв. представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от деянието ведно с
законната лихва върху горепосочената
сума считано от 07.12.2016г. до
окончателното изплащане на главницата, а на държавата сумата от 50 лв.
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. З.И.Б. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 126.03 лв.-
възнаграждение за експертите по сметка
на ОДМВР Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;