Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. № 11982 по
описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
срещу решение №426563 от 11.06.2018 г. по гр.д. №87750/2017 г. по описа на СРС,
74 състав, в частта, в която е уважен предявения от ищеца А.А.Т. срещу
ответника иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за сумата от 18 000,00
лв., представляваща вземане по щета №44012131721031/14.07.2017 г., ведно със
законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Съгласно т.9.3 и т.9.3.2 от общите условия към
договора за застраховка, застрахователят има право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение, ако при кражба на автомобила застрахования не
представи свидетелство за регистрация-част I.
Поддържа, че в условие на евентуалност иска обезщетението да бъде редуцирано,
поради неизпълнение от ищеца на негови задължения по застрахователния договор.
Сочи, че съгласно заключението на САТЕ действителната средна пазарна стойност
на МПС към момента на кражбата е в размер на 17 473,00 лв., която сума е
максималният размер на отговорността на застрахователя, съгласно общите условия
към застрахователния договор. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.А.Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 691,38 лв. – мораторна
лихва за периода 31.07.2017 г. - 15.12.2017
г., поради което решението в тази част е влязло в
законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са
налице предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
респ. за намаляването му, както и дали правилно е определен размерът на
дължимото се на ищеца обезщетение.
Въззивникът обосновава упражняване на правото си
на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с неизпълнение на
задължението на застрахования за представяне на свидетелството за регистрация
на процесното МПС – част I по чл.9.5.2 от общите условия към застрахователния договор.
Застрахователят обосновава, че отказът му е правомерен, съгласно посочената
разпоредба и нормата в чл.408 ал.1 т.3 КЗ. За да бъде налице хипотезата на
посочената законова норма, следва неизпълнението на задължението по договора да
се квалифицира като „значително“, с оглед интереса на застрахователя, както и
да е довело до възникване на застрахователното събитие. В тежест на
застрахователя е да докаже правоизключващите правото на застрахования
възражения.
Във въззивната жалба застрахователят се позовава
на т.10.8 от общите условия към застрахователния договор и чл.395 ал.4 КЗ като
основание да бъде намален размера на застрахователното обезщетение, с оглед
неизпълнението на задълженията на застрахования по т.9.3.2 и 10.6 от ОУ. Според
чл.395 ал.4, изр.1 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е
предвидил това в договора, а в изр.2 на същата алинея е предвидено, че ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно чл.395 ал.5 КЗ, независимо от
ал.4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал.1 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата. При тази редакция на цитираните по-горе разпореди на
новия КЗ е явно, че правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение
или да намали застрахователното обезщетение е обусловено и поставено в
зависимост от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само
в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или
допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да
заплати обезщетение или да намали неговия размер, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на ВКС по КЗ отм., съгласно която настъпването на обстоятелства,
свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в
застрахователния договор, респ. в общите условия към него като изключен
застрахователен риск, сами по себе си не са основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, а следва да бъде преценено дали това поведение на
застрахования се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите или препятства
доказването им, като застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования като
значително с оглед на неговия интерес /решение №49/29.07.2013 г. по т.д.
№840/2012 г. на І ТО на ВКС.; решение №207/13.01.2017 г. по т.д. №3394/2015 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение №168/2016 г. по т.д. №2284/2014 г. на II ТО на ВКС и
др./. Тази практика напълно съответства на нормите на действащия КЗ – чл.395 и
чл.408 ал.1 т.3 КЗ, които също въвеждат изискването за наличие на причинна
връзка на поведението на застрахования с настъпилото застрахователно събитие
като основание за правото на застрахователя да откаже или да намали
обезщетението. За разлика обаче от разпоредбата на чл.207 ал.2 КЗ отм., даваща
право на застрахователя да намали съответно застрахователното обезщетение, в
новата уредба по чл.395 ал.4 изр.2 КЗ на застрахователя е дадено право да
намали обезщетението съответно на тежестта на неизпълнението само в случаите,
когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал.1 и това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, т.е. при кумулативното наличие на тези две условия. А в
случая първата предпоставка не е налице. Разпоредбата на чл.395 ал.5 от КЗ
обаче изрично регламентира - независимо от ал.4, че застрахователят е длъжен да
изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по
ал.1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното
събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. Тази
последна разпоредба няма аналог в КЗ отм. Същата е императивна и изрично
изисква наличие и установяване на причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, както по повод отказ на застрахователя за заплащане
на застрахователното обезщетение, така и по отношение на възможността за
намаляване на същото. Доколкото в настоящия случай не е установено, че
изгубването на част І на свидетелство за регистрация е в пряка
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило
възможност за откриване на отнетите МПС от органите за движение по пътищата и
разпореждането с него, претенцията на застрахования за пълно заплащане на
застрахователното обезщетение е в посочените в исковата молба размери, се явява
основателна.
По тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.395 ал.4 изр.2 КЗ за
намаляване размера на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ, за
действителна стойност се смята стойността, срещу който вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго от същия вид и качество. В т.12.5 от ОУ
изрично е предвидено, че при кражба или грабеж на цяло МПС застрахователят
изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното
събитие. Трайна е практиката на ВКС по КЗ отм., че обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл. 203, ал. 2 КЗ отм./,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл.203 ал.3 КЗ
отм./.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което
съдът кредитира напълно, се установява, че действителната /средна пазарна/
стойност на процесния л.а. „Мерцедес Бенц“ към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 17 473,00 лв., поради което и съдът приема, че
това размерът, който се дължи на ищеца като обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е уважен искът за разликата над сумата от 17 473,00
лв. до пълния присъден размер от 18 000,00 лв. Решението следва да се
отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за
пред СРС за разликата над сумата от 2135,54 лв. до пълния присъден размер от
2200,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК се дължат разноски за исковото производство
пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на сумата от още
36,59 лв., а на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да му бъдат присъдени
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 11,28 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 8,79 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 582,42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №426563 от 11.06.2018 г.,
постановено по гр.д. №87750/2017 г. по описа на СРС, 74 състав, в
частта,
в която „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
е осъдено да заплати на А.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.405 ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
застрахователно събитие – кражба на л.а. „Мерцедес Бенц“ с рег. №********, настъпило на 14.07.2017 г., за разликата над сумата от 17 473,00
лв. до пълния присъден размер от 18 000,00 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното
изплащане, и
в частта, в която „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати
на А.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски за разликата над сумата от
2135,54 лв. до пълния присъден размер от 2200,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, иск
с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 17 473,00
лв. до пълния присъден размер от 18 000,00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие – кражба
на л.а. „Мерцедес Бенц“ с рег. №********,
настъпило на 14.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, да
заплати на ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
допълнително сумата от 36,59 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 20,07
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 582,42 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.