РЕШЕНИЕ
№ 910 /23.01.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 258 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на И. ***, със съдебен адрес ***, , против Заповед №268/25.05.2016г., Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г., всички издадени от Кмета на Община Ивайловград.
Със Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. Кметът на Община Ивайловград, на основание §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.), чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ е прекратил три броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014г. между Община Ивайловград и И.И.И., а със Заповед №268/25.05.2016г. е определил дата на влизане в сила на предходните три такива.
Жалбоподателят твърди, че се занимава се със земеделска дейност, че е животновъд и отглежда в с.Плевун, общ. Ивайловград 203 бр. овце, като е наел от общината по законовия ред ливади и пасища, които е декларирал през Разплащателна агенция“ – МЗХ и за които получава съответните субсидии по съществуваща програма за подпомагане. С изненада установил на 25.05.2016г., че по отношение на наетите от него ливади и пасища от Община Ивайловград били издадени от Кмета на Община Ивайловград още на 29.02.2016г. Заповеди №, № 117-А/29.02.2016г., 133-А/29.02.2016г. и 142-А/29.02.2016г., с които незаконосъобразно се прекратявали договорите му за наем на пасища в землището на с.Свирачи : ПИ №202001-58905 дка , ПИ №000391 – 18 910 дка; в землището на с.Горноселци: ПИ №000086 – 13868 дка, ПИ №000274 – 4279 дка и в землището на с.Белополяне : ПИ №000416 – 22 203 дка, ПИ №000694 – 31 052 дка. В заповедите се сочело,че влизат в сили, респ. , че договорите се считат прекратени от момента на връчването им. Трите броя заповеди не му били връчени, но Община Ивайловград подала информация към МЗХ и в резултат бил свален от информационната система ИСАК, което означавало, че за тази година нямал правно основание върху имотите за осъществяване на земеделска дейност и нямало да получи дължимата субсидия. Като основания за издаването на заповедите се сочело, че не е спазил разпоредбата на §15 ал.3 от ЗИД на ЗСПЗС (обн. Д.в. бр.61/2015г.) във вр. с чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, което било установено от комисия, назначена от Кмета на Община Ивайловград и официална справка от БАБХ. Така изложените мотиви били неправилни и незаконосъобразни.
Жалбоподателят твърди, че не бил запознат с работата на каквато и да било комисия и нейните констатации. Не бил търсен, нито бил викан, нито му бил представян административен акт за работата на тази комисия. Твърди, че отговаря на изискванията за брой животни върху определена площ и за възможностите за ползване на общински или държавни пасища и ливади, поради което не следва да бъде лишаван от тези възможности. Счита, че с неуведомяването му за констатациите на комисията е допуснато процесуално нарушение, тъй като е бил лишен от възможността да възрази срещу тях. Сочи,че в последствие, явно поради нарушаване разпоредбите на ЗСПЗЗ и разбирайки, че договорите за наем следва да бъдат прекратени в края на селскостопанската година, от Община Ивайловград издали Заповед №268/25.05.2016г., според която договорите се считали прекратени от 01.10.2016г. – т.е същите били действащи (към момента на подаване на жалбата). По отношение на него обаче бил постигнат неблагоприятния ефект – бил изгубил правно основание и губел субсидиите за 2016г. , които за тези ливади възлизали на около 10 000 лв, а заради декларирането им щяла да му бъде наложена и допълнителна парична санкция, неясно още в какъв размер. В подкрепа на това си твърдение, жалбоподателят се позовава на извадка от системата ИСАК, установяваща, че към 19.02.2016г. неговите правни основания за въпросните пасища били налични, а към 02.06.2016г. били заличени, поради прекратяване на договорите за наем.
По изложените съображения моли да се отменят четирите оспорвани заповеди като неправилни, незаконосъобразни и постановени при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира разноски.
В жалбата е обективирано и особено искане по чл.166 от АПК изпълнението на на заповедите да бъде спряно до разрешаване на настоящия спор като се укаже изрично на Кмета на Община Ивайловград по надлежен ред да информира Разплащателна агенция към МЗХ, че договорите му са действащи до 01.10.2016г., че информацията, подадена от тях е грешна и следва да бъде нанесен поправка за правните основания на жалбоподателя върху посочените пасища и ливади. Сочи се, че дори и да спечели настоящия спор, то процесуалното време, необходимо за разглеждане на делото е достатъчно да изтекат всички срокове и да бъде лишен от субсидия за 2016г., а последното щяло да му нанесе значителни материални вреди, вкл. и да доведе до ликвидиране на част от стадото му.
Ответникът – Кмета на Община Ивайловград , чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и в допълнително депозирано писмено становище моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2014г. между Община Ивайловград и И.И.И. са били сключени три броя договори за наем на земеделски земи, с които на последния са били предоставени за временно и възмездно ползване пасища – мери в землищата на: с.Свирачи – за ПИ №000391 – 18. 910 дка и ПИ №202001- 58.905 дка ; с. Белополяне – за ПИ №000416 – 22. 203 дка и ПИ №000694 – 31. 052 дка и с. Горноселци – за ПИ №000086 – 13.868 дка и ПИ №000274 – 4.279 дка. Всички договори са били сключени са срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. на стопанската 2013/2014г. при изрично предвидена невъзможност срокът да бъде удължаван чрез анекс. Договорите са били вписани в Службата по вписванията при РС- Ивайловград.
Със Заповед №078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград е била назначена комисия в поименно посочен състав, която да провери дали са спазени условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ по сключени договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, и да изготви протокол и доклад от проверката с предложение за изменения или прекратяване на договорите.
Видно от Протокол №1 от 19.06.2016г. на Комисията, назначена със Заповед №078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, е предложено да се прекратят договори, неотговарящи на изискванията на чл.37м ал.1 във връзка с чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, сред които в т.43, т.44 и т.45 от протокола фигурират тези , сключени на 12.02.2014г. с жалбоподателя. Видно от отразеното в т. 43 от Протокола, сключеният договор от 12.12.2014г. между Община Ивайловград и жалбоподателя, е бил прекратен по отношение на ПИ №000391 с площ 18. 910 дка с допълнително споразумение от 15.04.2015г.
Видно от приложена справка за вписани животновъдни обекти по категории за дата 02.02.2016г. , жалбоподателят е собственик на животновъден обект №********** (стар 8800-0029) с адрес гр.Сливен, като липсват вписани данни за животни. Съгласно Справка за ползване на пасища, мери и ливади, жалбоподателят към 29.01.2016г. ползва такива от общинския поземлен фонд в землищата на с.Белополяне, с.Горноселци и с.Свирачи, общ.Ивайловград като в справката са описани ползваните площи и основанието за това – договори. При съпоставка на справката със сключените между Община Ивайловград и жалбоподателя договори от 12.02.2014г., се установява, че ползваната от последния към 29.01.2016г. площ в землището на с.Свирачи съответства на ПИ №202001- 58.905 дка, в землището на с. Горноселци - на ПИ №000086 – 13.868 дка, а тази в землището на с.Белополяне – на ПИ №000416 – 22 203 дка и ПИ №000694 – 31 052 дка.
На 29.02.2016г. са издадени от Кмета на Община Ивайловград процесните три броя заповеди за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя. Със Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г., на основание §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. Д.в. бр.61/2015г.), чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ са прекратени три броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014г. между Община Ивайловград и И.И.И., а със Заповед №268/25.05.2016г. на Кмета на Община Ивайловград е определена дата на влизане в сила на предходните три такива. Оспорените четири броя заповеди на Кмета на Община Ивайловград, са съобщени на жалбоподателя чрез упълномощено лице на 25.05.2016г. Жалбата срещу тях е подадена на 08.06.2016г. директно пред АС-Хасково.
От жалбоподателя е представено заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство с дата, разчитаща се като 09.02.2015г. (л.49) за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система №BG2015-051686, издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Сливен, видно от което от животновъдния обект на жалбоподателя №********** (8800-0029) в гр.Сливен, са транспортирани 84 бр. овце с конкретно посочени индивидуални идентификатори. От свидетелството става ясно, че крайното място на разтоварване на придвижваните животни е животновъден обект на К. Г. Д. в с.Плевун, общ.Ивайловград, като е посочена целта на придвижването – търговия. Представено е и заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство от 30.06.2017г. (л.50) за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система №BG2017-028698, издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Хасково, видно от което от животновъден обект на жалбоподателя №********** (6593-0047) в с.Плевун, общ.Ивайловград са транспортирани 98 бр. овце с конкретно посочени индивидуални идентификатори. От свидетелството става ясно, че крайното място на разтоварване на придвижваните животни е животновъден обект на жалбоподателя в гр.Сливен като е посочена целта на придвижването – смяна на пасище.
На 03.05.2017г. е регистрирано с УРН 365217 общо заявление за подпомагане, с посочен подател – жалбоподателя, с приложена към същото Таблица за отглежданите животни 2016г. , съдържащо подпис единствено на служителя, въвел данните в ИСАК , но не и такъв на жалбоподателя. Последният представя и заверено копие от Заявление за подпомагане 2017 по конкретно посочени схеми и мерки за подпомагане с приложени Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2017, Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2017, Таблица за отглежданите животни 2017, което заявление, както и таблиците към него не съдържат подпис на кандидата.
По искане на жалбоподателя по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. Г. Д.. Свидетелят заявява, че към момента има общ бизнес с жалбоподателя, свързан с овце. Имали едно стадо, от което половината на свидетеля, другата половина – на жалбоподателя. Гледали овцете заедно като зимата овчар бил свидетелят, а лятото – и жалбоподателя. Зимата гледали животните в с.Плевун, а лятото в природен парк „Сините камъни“ в Сливен, с който имали взаимоотношения, но не парични. Подпомагали местообитанията на различни животински видове като го правели от природозащитна гледна точка, защото били работили с тях от много години (15 години работили с жалбоподателя в „Зелени балкани“). Със заявления до Разплащателна агенция от три години взели пасища от Община Ивайловград. До тогава в с.Плевун, общ.Ивайловград животновъден обект имал само свидетеля, а след като приели новия закон, февруари месец направили животновъден обект и за И. – това било след 02.02, по спомени на свидетеля – на 16.02. Животните съществували и преди 02.февруари , тъй като ги гледали заедно от четири години. Нямало как Разплащателната агенция да приеме три заявления поред, без да има животни в животновъдните обекти. Затова лятото преди да направят заявленията, пращали животните в Сливен, където имало два животновъдни обекта, иначе нямало как на него (на жалбоподателя ) да излезнат животни. Като излезнали новите изисквания, били принудени да направят друг животновъден обект в с.Плевун, за да разделят нещата, а иначе животните се гледали на едно място в едно стадо. От Община Ивайловград наели пасища още през 2014г. и винаги изпълнявали задълженията си към тях. Плащали наеми две години и ги уведомили вече, когато им прекратили договорите. Интересното било, че в заповедта пишело, че влиза в действие веднага. Това според свидетеля не било редно, тъй като си били платили за тази година. От общината приели парите и никой тези пасища друг не можел да ги ползва за тази година, а чак за другата след ново разпределение. Това било много странно и след като свидетелят неколкократно ходил до общината, издали нова заповед за всички хора, които загазили по този начин. На И. му отнели правното основание като не знаели защо. За заповедите свидетелят посочва, че до последно не знаели защо той има правно основание, а жалбоподателят нямал. Община Ивайловград изпратила в София документите и на двамата, които били едни и същи, но на свидетеля не било отнето правното основание. Според свидетеля било грешка написаното, че заповедта влиза в действие веднага след нейното издаване. Към момента И. имал овце, поддържал си стадото, даже имал скорошна проверка от РА, както всяка година. Проверката била в Сливен, защото животните били там и след подписване на контролния лист за тази проверка можел да ги изпрати. Проверките и за 2015г. и за 2016г. се съхранявали в РА, както и при главен ветеринарен лекар.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-ветеринарна медицинска експертиза (СВМЕ) , както и допълнителна такава. Според основното заключение, вещото лице е констатирало, че към 01.02.2016г. на територията на обл.Хасково няма регистриран животновъден обект (ЖО) на името на жалбоподателя. Към 06.07.2017г. на територията на обл.Хасково И.И. е наемател на ЖО рег.№6593-0047 с местонахождение с.Плевун, общ.Ивайловград. В ЖО се отглеждат ДПЖ (овце). Към 01.02.2016г. и към 06.07.2017г. няма налични животни в обекта. Констатациите си вещото лице е направило след изискана информация от ОБДХ-Хасково, от където е изпратено писмо изх.№ I – 764-ЗЖ/06.07.2017г., ведно с приложени два броя справки за налични животни към 01.06.2016г. и към 06.07.2017г. в ЖО рег.№ **********( 6493-0047) в с.Плевун, общ.Ивайловград, и 4 бр. разпечатки от ВетИС на БАБХ – Регистър за обекти с епизоотично значение. По искане на жалбоподателя писмото, ведно с приложенията към него, са приети като доказателства по делото. В съдебно заседание вещото лице представя Допълнение към заключението си, в което посочва, че към 01.06.2016г. ЖО с рег.№ 6493-0047 в с.Плевун, общ.Ивайловград е собственост на Нина Николова Илиева като на 10.02.2016г. наемател на обекта става И.И.. Към 01.02.2016г. и към 18.08.2017г. в обекта няма налични животни, видно от справки Приложение №1 и №2. От 30.04.2014г. в регистрите на ВетИС ЖО със стар рег. №8800-0029 и нов №**********, находящ се в гр.Сливен, е собственост на И.И.. Към 01.02.2016г. в ЖО няма налични животни, видно от справка – Приложение №3. Към 18.08.2017г. в обекта се отглеждат 98 бр. овце и един кон, видно от справка – Приложение №4. Няма данни в приложената справка за какъв вид животни са ЖО с рег.№6593-0047 и ЖО с рег.№ №**********. Констатациите си вещото лице е направило след изискана информация от БАБХ-София, от където е изпратено писмо изх.№ 5177-ЗЖКОО/05.09.2017г., ведно с 4 бр.приложения. По искане на жалбоподателя писмото, ведно приложенията към него, са приети като доказателства по делото.
В заключението си по допълнителната съдебно-ветеринарна медицинска експертиза вещото лице посочва, че през 2015г. няма формирани движения (трансфер) на животни от отправен пункт ЖО с рег.№6593-0047(с.Плевун) до краен пункт ЖО с рег. №8800-0029 (гр.Сливен). През 2016г. има формирано 1 бр. движение на животни от отправен пункт ЖО с рег.№6593-0047(с.Плевун) до краен пункт ЖО с рег. №8800-0029 (гр.Сливен) – трансфер на 104 бр. овце на 20.06.2016г. , видно от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система №BG2016-029813. Стадото е съществувало в периода 2015-2017г. и е променяно като брой животни съгласно справка в табличен вид.Тези констатации вещото лице прави въз основа на писмо от ЦУ на ДФЗ с изх.№02-6500/6641 от 25.10.2017г. , ведно с приложения и писмо с изх.№ I – 1089-ЗЖ/09.10.2017г. По искане на жалбоподателя тези писма са приети като доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград е подадена в законоустановения срок от лице, засегнато неблагоприятно със същите и е насочена срещу годни за обжалване административни актове, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата срещу тези три заповеди е неоснователна.
С оглед местонахождението на имотите, по отношение на които са прекратени наемните правоотношения между Община Ивайловград и жалбоподателя, и доколкото се касае за земи от общинския поземлен фонд, Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, са издадени от материално и териториално компетентен орган по смисъла на §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.).
Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград са обективирани в законоустановената писмена форма. Трите заповеди са идентично мотивирани от правна и фактическа страна. Като правно основание за издаването им е посочена разпоредбата на §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) вр. чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. От фактическа страна като основание за издаването им се сочи, че И.И.И. към дата 01.02.2016г. няма регистрирани ЖО, нито пасищни селскостопански животни като в тази връзка се съдържа препращане към Протокол №1 от 19.06.2016г. на Комисията, назначена със Заповед №078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград и към официална справка от БАБХ за регистриране към 01.02.2016г. в Интегрираната информационна система на БАБХ за: 1. животновъдни обекти; 2.собственици и ползватели на регистрирани ЖО; 3.пасищни селскостопански животни в ЖО. След цитиране на разпоредбите на§15 ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) е посочено също, че ползвателят по Договор от 07.01.2013г. не е изпълнил условията на посочените разпоредби. Така изложеното от фактическа страна позволява да се извърши преценка относно материалната законосъобразност на коментираните три броя заповеди.
Не се констатира при издаване на оспорените Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. да са допуснати съществени процесуални нарушения. След изтичане на регламентирания в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) срок – 01.02.2016г. , Кметът на Община Ивайловград е наредил проверка за спазване условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, като заповедите са издадени след приключването ѝ въз основа на констатираното от комисията. Твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на акта на комисията, респ. в неуведомяването му за тези констатации, е неоснователно. Подобно уведомяване в случая не е било необходимо. Задължението на оспорващия като лице, попадащо в кръга на изброените в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.), да приведе договорите си за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, както и срокът за това, са регламентирани в самия закон.
Съдът констатира, че в мотивите на Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. жалбоподателят се визира като ползвател по Договор от 07.01.2013г. Доколкото обаче в обстоятелствената част на трите такива се препраща и към Протокол №1/19.06.2016г. на Комисията, назначена със Заповед №078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, а в същия се визират сключените на 12.02.2014г. между жалбоподателя и Община Ивайловград договори, като именно тяхното прекратяване е предмет на коментираните заповеди, то посоченото, че И. е ползвател по договор от 07.01.2013г., не представлява съществено процесуално нарушение.
Относно съответствието на оспорените Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) , ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.
Съгласно чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ (в редакцията му към момента на приемане на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в Д.в. бр.61/2015г., действаща и към 01.02.2016г.) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т.2 .
Съгласно редакцията на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ след приемане на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в Д.в. бр.61/2015г., действаща и към 01.02.2016г. , пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.
По делото не е спорно и се установява от приложените 3 броя договори от 12.02.2014г. за наем на земеделска земя , че жалбоподателят попада в кръга на лицата по §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) , тъй договорите, въз основа на които ползва под наем пасища и мери от общинския поземлен фонд на Община Ивайловград са сключени преди 24.02.2015г. В тази връзка последният е адресат на визираното в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) задължение, срокът за изпълнение на което е до 01.02.2016г.
От анализа на горецитираните разпоредби в относимите им редакции, става ясно, че изискванията, на които лицата по §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.), ползващи земи от общинския поземлен фонд, следва да отговарят към 01.02.2016г. са следните :
1. да са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ
2. регистрираните животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни да се намират в съответното землище – т. е. в землището, в което е местонахождението на ползвания имот от общинския поземлен фонд
3. да нямат към 01.02.2016г. данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т.2 .
Съгласно разпоредбата на §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.),
неприведените в съответствие с тези изисквания договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд до 01.02.2016г., се прекратяват от кмета на общината.
В случая безспорно се установява от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, както и от писмо изх.№ I – 764-ЗЖ/06.07.2017г. на ОДБХ-Хасково, че към 01.06.2016г. на територията на обл.Хасково жалбоподателят няма регистрирани ЖО – негова собственост. Събраните по делото доказателства сочат, че ЖО, фигуриращ в регистрите на ВетИС от 2014г. и съществуващ към 01.02.2016г., жалбоподателят притежава на територията на гр.Сливен и същият е със стар рег. №8800-0029 и нов рег. №**********. Не се доказва от жалбоподателя към 01.02.2016г. да е и ползвател на ЖО в землищата, в които се намират ползваните от него пасища и мери, а именно в землищата на с.Свирачи, с.Белополяне и с.Горноселци, общ.Ивайловград. Последното се потвърждава и от писмо с изх.№ 5177-ЗЖКОО/05.09.2017г. на БАБХ. Видно от същото, жалбоподателят е ползвател на ЖО с рег.№ 6493-0047 в с.Плевун, общ.Ивайловград и то от дата 10.02.2016г., следваща релевантната по §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.). Изцяло в синхрон с отразеното в двете горепосочени писма са и показанията на св. Дичев, от които става ясно, че ЖО в с.Плевун, общ.Ивайловград имал само свидетелят, а на жалбоподателят „направили“ такъв след влизане в сила на новите изисквания – след 02.02 и по спомени на свидетеля – на 16.02.
При така установеното съдът счита, че правилно Кметът на Община Ивайловград, позовавайки се на официалната справка от БАБХ от 02.02.2016г. и на Протокол №1 от 19.06.2016г. на назначената да извърши проверка Комисия, е пристъпил към прекратяване на сключените с жалбоподателя наемни договори, като неприведени към релевантната дата с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ (в относимите им редакции). Този извод не се променя нито от представеното от жалбоподателя заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство от 09.02.2015г. (л.49), издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Сливен, нито от обстоятелството, че стадото на жалбоподателя е съществувало през периода 2015г.-2017г. при променлив брой животни, на които е осъществяван трансфер ( установено от вещото лице в заключението по допълнителната експертиза, респ. от писмо с изх.№ I – 1089-ЗЖ/09.10.2017г. на ОДБХ – Хасково, ведно с приложения). Следва в тази връзка съдът да посочи, че не намира противоречие между заключенията по основната и допълнителната СВМЕ, в какъвто смисъл се възразява от жалбоподателя (с.з. от 23.11.2017г.) . Констатираното от вещото лице неналичие на животни в ЖО с рег.№ 6493-0047 в с.Плевун, общ.Ивайловград към 01.02.2016г. е факт, различен от този на съществуването на стадото на жалбоподателя към този момент. Освен това фактът дали към 01.02.2016г. жалбоподателят е ползвател на ЖО в с.Плевун е ирелевантен, доколкото както се посочи по-горе, този ЖО не се намира в землищата на с.Свирачи, с.Белополяне и с.Горноселци, общ.Ивайловград, където са земеделските имоти, ползвани от последния.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата, насочена срещу Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. – всички издадени от Кмета на Община Ивайловград, е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на оспорената Заповед №268/25.05.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, съдът намира следното:
С тази заповед Кметът на Община Ивайловград е определил датата на влизане в сила на свои конкретно изброени заповеди за прекратяване на договори за наем на пасища, мери и ливади, като е посочил, че същите влизат в сила, считано от 01.10.2016г. Сред изброените в заповедта актове фигурират и трите такива, касаещи прекратяването на наемните правоотношение с жалбоподателя, а именно - Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. С оглед посоченото в същите, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и като се има предвид, че законодателят не регламентира предварително изпълнение на заповедите, издадени на основание §15 ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.), на практика административният орган е допуснал такова на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения по реда на чл.60 ал.1 от АПК. Със Заповед №268/25.05.2016г. това предварително изпълнение е обвързано с конкретно определена дата – 01.10.2016г., макар и непрецизно да се сочи, че тя е тази на влизането в сила на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения. Датата 01.10.2016г. е изцяло съобразена с изтичането на текущата стопанска 2015/2016 година, до края на която жалбоподателят е имал възможност да продължи ползването на наетите пасища и мери, и тя е тази на допуснатото предварително изпълнение на Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. Предвид последното, се налага извод, че жалбата срещу Заповед №268/25.05.2016г. е такава срещу допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения. В тази връзка по отношение оспорването на Заповед №268/25.05.2016г. е приложим срокът по чл.60 ал.4 от АПК.
Наличните по делото доказателства безспорно установяват, че заповедите за прекратяване на наемните правоотношения, допълнени в частта относно допуснатото им предварително изпълнение със Заповед №268/25.05.2016г., са връчени на упълномощен представител на И.И. на 25.05.2016г., а жалбата срещу тях, вкл. и срещу Заповед №268/25.05.2016г., е подадена на 08.06.2016г. – т.е. обективираното в заповедите за прекратяване на наемните правоотношения предварителното изпълнение с конкретно определена дата, е оспорено след тридневния срок по чл.60 ал.4 от АПК, изтекъл на 30.05.2016г. Ето защо, жалбата срещу Заповед №268/25.05.2016г. е просрочена и съотв. недопустима.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата в частта ѝ срещу Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград следва да се отхвърли като неоснователна, а в частта й срещу Заповед №268/25.05.2016г. на Кмета на Община Ивайловград следва да се остави без разглеждане като производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
В жалбата, инициирала настоящото производство, е обективирано и искане по чл.166 от АПК. След разрешаване на спора за подсъдност между АС-Хасково и РС-Ивайловград с Определение №19/15.03.2017г. по адм.д.№52/2016г. на Смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС, и изпращането на делото на АС-Хасково като определен за компетентния да го разгледа такъв, искането не се поддържа изрично от жалбоподателя, но същевременно не се и оттегля, поради което настоящият състав счита, че следва да се произнесе по същото.
Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК, предварителното изпълнение на акта, допуснато с влязло в сила разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1, може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, и ако се основава на нови обстоятелства. В случая, както се посочи по-горе, допуснатото от кмета на Община Ивайловград предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения, е влязло в сила на 31.05.2016г., поради неоспорването му в срока по чл.60 ал.4 от АПК. Доколкото е налице влязло в сила разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, искането по чл.166 ал.1 от АПК е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Не се установява от доказателствата по делото, че с предварителното изпълнение на заповедите, прекратяващи наемните договори, жалбоподателят би могъл да претърпи, респ. е претърпял, значителни или труднопоправими вреди. Твърдението на последния, че няма да получи субсидиране за 2016г. от РА-МЗХ е твърде общо. То не се обвързва с визирани конкретни схеми и мерки, по които да е заявил подпомагане, нито с конкретно поискани и неоторизирани суми за подпомагане. От друга страна това твърдение се опровергава от посоченото в писмо изх.№02-6500/6641/25.10.2017г. на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, видно от което за кампания 2016г. на жалбоподателя е оторизирана субсидия по ДЖСК в размер на 3 249.60 лв, а по поетия през 2016г. многогодишен ангажимент по мярка „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2016г. му е оторизирана сума в размер на 3 105.32 лв. Действително от същото писмо е видно, че по заявено подпомагане по ПНДЖ 3 не е оторизирана сума (оторизираната субсидия е в размер на 0 лв.), но по никакъв начин не става ясно дали това е в резултат на издадените Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. за прекратяване на наемните му правоотношения с Община Ивайловград. Не се сочат от страна на жалбоподателя и нови обстоятелства, които да обосноват извод, че предварителното изпълнение на заповедите, прекратяващи наемните му договори следва да бъде спряно.
Предвид гореизложеното, искането по чл.166 от АПК следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. ***, със съдебен адрес ***, в частта ѝ против Заповед №268/25.05.2016г., Заповед №117-А/29.02.2016г. и Заповед №133-А/29.02.2016г., издадени от Кмета на Община Ивайловград.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.И.И. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №268/25.05.2016г., Заповед №117-А/29.02.2016г. и Заповед №133-А/29.02.2016г., на Кмета на Община Ивайловград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. ***, със съдебен адрес ***, в частта ѝ срещу Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№258/2016г. по описа на Административен
съд Хасково в тази му част.
Решението в отхвърлителната му част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта на отхвърленото особено искане, както и в прекратителната му част – в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: