№ 325
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900098 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „РИВАС“ООД, гр.Пловдив, ул.,,Александър Пеев“ №13, ЕИК *********,
представлявано от Д. П. Г., твърди, че предметът му на дейност е строителство на сгради.
Твърди, че на 08.03.2017 г. между страните е сключен договор за строителство с предмет
премахване на старо строителство и реализиране на ново в имот с административен адрес
с.****, което строителство да се реализира в съответствие с одобрените административни
разрешения и архитектурен проект. При сключване на договора за имота е издадено
разрешение за строеж от 03.02.2017 г., влязло в сила на 27.02.2017 г. Твърди, че в договора е
уговорено възнаграждение в общ размер 197 760 лв., в т.ч. 97 920 лв. за грубия строеж и 99
840 лв. за довършителни работи, описани подробно в две оферти, неразделна част от
договора. Уговорено е авансово плащане в размер 20 000 лв. при започване на възложените
СМР; 20 000 лв. – дължими след направа на плоча на първи етаж; 20 000 лв. – след плоча на
втори етаж; 37 920 лв. – при направа на покрива; и 99 840 лв. – дължими след изпълнение на
довършителните работи, ел. и ВиК-инсталации и вертикална планировка. Ищецът твърди, че
е изпълнил възложените с договора СМР в съответствие с издаденото разрешение за строеж
и одобрени проекти. Строителството е започнало на 25.04.2017 г., с което е станала дължима
първата вноска в размер 20 000 лв. На 06.07.2017 г. е удостоверено изпълнението на
основите, вкл.плоча над първи етаж, с което е дължима втората вноска. На 19.08.2017 г. е
удостоверено изпълнението на плоча над втория етаж, с което е дължима третата вноска от
20 000 лв. На 20.09.2017 г. е удостоверено изпълнението на покрива на сградата, с което е
настъпил падежът за плащане на вноската в размер 37 920 лв. Съответно с актове обр.12,
1
изброени в исковата молба, последният от които издаден на 07.06.2018 г., е удостоверено
изпълнението на довършителните работи, с което е станала дължима и последната вноска в
размер 99 840 лв. Ищецът като изпълнител е издал три фактури, както следва: ф-ра
№1034/19.12.2017 г. за сумата 60 000 лв. (включваща авансово плащане и възнаграждението,
дължимо за изграждане на първи и втори етаж), ф-ра №1049/08.08.2019 г. за сумата 37 920
лв. (дължима след направа на покрив) и ф-ра №1050/22.08.2019 г. за сумата 99 840 лв.
(стойност на довършителните работи). Ответникът е заплатил общо 85 000 лв., с което е
погасил изцяло задължението си по първата фактура и частично задълженията по
останалите две. Ответникът е заплатил частично сумата 8 000 лв. по ф-ра №1049/08.08.2019
г. и остава да дължи по същата фактура още 29 920 лв. Извършил е частично плащане и по
ф-ра №1050/22.08.2019 г. в общ размер 17 000 лв., след което дължи по нея още 82 840 лв.
Твърди се, че фактурите са получени лично от ответника и са подписани от него в деня на
издаването им. Дължимият от ответника остатък от възнаграждението за извършеното
строителство е в общ размер 112 760 лв. От датата на издаване на всяка една фактура, която
според ищеца има характер на покана за плащане, ответникът е изпаднал в забава и дължи
законна лихва до окончателното плащане на дължимото възнаграждение. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 29 920 лв. – дължим остатък по ф-ра №1049/08.08.2019
г., ведно с лихва за забава за периода от 08.08.2019 г. до 20.02.2023 г. в размер 10 807,25 лв. и
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата 82
840 лв. – дължим остатък по ф-ра №1050/22.08.2019 г., ведно със законна лихва от 22.08.2019
г. до 20.02.2023 г. в размер 29 600 лв. и ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Т. Д. У., ЕГН **********, от с.****, оспорва исковете. Оспорва
истинността на представените от ищеца ф-ра №1049/08.08.2019 г. и ф-ра №1050/22.08.2019
г. досежно положения за получател по фактурите подпис, като поддържа, че подписът не е
положен от него. Поддържа, че не е подписвал фактурите, не ги е и получавал, преди да
получи препис от настоящата искова молба, към която са приложени. По същия начин се
оспорва истинността и на представения от ищцовата страна документ, озаглавен „бетонов
дневник“ на л.42. Възразява също така, че за процесния строеж не е съставен акт обр.15 за
установяване годността за приемане на строежа, поради което поддържа, че не е настъпила
изискуемостта на претендираното вземане за неплатено възнаграждение. Оспорва
извършването от ищеца на всички СМР и довършителни работи по договора за строителство
и по актовете и протоколите, цитирани в исковата молба. Евентуално прави възражение за
давност, като поддържа, че вземането е падежирало с фактическото извършване на СМР,
удостоверено със съответните актове. Вземането по ф-ра №1049/08.08.2019 г. е изискуемо от
20.09.2017 г., когато е съставен акт за приемане на СМР по нива и елементи на строителната
конструкция обр.7/20.09.2017 г. Считано от този момент до датата на исковата молба са
изтекли повече от 5 години. Изтъква се, че не са настъпили основания за прекъсване на
давността, в частност извършеното частично плащане не е такова основание, тъй като то
съставлява признание на дълга само по отношение платеното. С погасяване на главното
2
вземане по ф-ра №1049/08.08.2019 г. е погасено и акцесорното за мораторно обезщетение,
евентуално се възразява, че давността на последното е 3-годишна, като тригодишна давност
е изтекла и по отношение вземането за мораторно обезщетение по ф-ра №1050/22.08.2019 г.
По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява, че разрешението за строеж на
процесната сграда е издадено на името на три лица, сред които и ответникът, като тримата
са съсобственици на имота. В качеството си на собственици, тримата са „възложители“ по
смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ и за това фигурират като такива в актовете и протоколите,
съставени в хода на строителството. В проекта на договора за строителство същите три лица
фигурират като възложители, но договорът е подписан само от ответника, тъй като само той
е възложил на ищеца да извърши цялостното строителство на обекта. Останалите двама
съсобственици нямат правоотношения с ищеца. При сключване на процесния договор за
строителство ответникът е действал в лично качество, а не като представител на останалите
двама собственици, като се е задължил лично и изцяло да заплати уговореното в договора
възнаграждение. Евентуално се поддържа, че е налице основание по чл.304 ТЗ за търсене на
солидарната отговорност от тримата съсобственици. Ищецът поддържа, че оспорените от
ответната страна фактури са подписани и получени от ответника, в уверение на което са
извършените от него преди образуване на настоящия процес банкови преводи по същите
фактури. Оспорва се възражението за давност, като в тази връзка се поддържа, че падежът за
плащане по първата от процесните фактури е настъпил на 20.09.2017 г., а по втората – на
07.06.2018 г., когато са завършени съответните работи, предвидени в договора за всеки етап.
Поддържа също така, че давността е прекъсната на основание чл.116, б.б) ЗЗД –
подписването на ф-ра №1049/08.08.2019 г. от ответника в деня на нейното издаване
съставлява признание на вземането, с което давността е прекъсната. Оспорват се
възраженията на ответника, че работата не е приета от него, с твърдения, че ответникът
живее в имота и го ползва от 2019 г. и понастоящем. Поддържа се, че изискуемостта на
вземането не произтича от наличието или липсата на акт обр.15, а от фактическото
изпълнение на работата и от уговорения в договора срок за плащане. Посочва се, че акт
обр.15 за процесния строеж не е съставен поради липса на съдействие от възложителя, който
не е осигурил протоколи за измерване на ел.инсталацията и заснемане от геодезист и
нанасяне на сградата в кадастъра, които документи не са съставени и не са представени на
строителя.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява, че не е подписвал
договора за строителство от 08.03.2017 г. Поддържа изложеното в отговора на исковата
молба, че плащането не съставлява признаване на дълга по отношение непрестираната част.
Поддържа възражението, че вземанията са с ненастъпил падеж поради липса на съставена
заповедна книга за строежа и констативен акт за установяване годността за приемане на
същия. В тази връзка се възразява, че представената от ищеца с допълнителната искова
молба заповедна книга е с липсващи задължителни реквизити и няма доказателствена
стойност. Изтъква, че надлежно съставената заповедна книга е условие за снабдяване със
3
сочените от ищцовата страна протоколи за измерване на ел.инсталацията на сградата и за
заснемане от геодезист и нанасяне на сградата в кадастъра. Поддържат се и останалите
възражения в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за строителство от 08.03.2017 г. Изпълнител по
договора е ищцовото дружество. Като възложители са вписани три физически лица, в това
число ответника Т. Д. У., И. Г. У. и К. Д. Г.. От приложените на л.64 до л.68 и л.106 до л.109
писмени доказателства се установява, че посочените три лица са придобили част от имота,
върху който е уговорено да се извърши строителството, като наследници на Д. Т. У., а
останалата част от същия имот – чрез покупко-продажба от Община Родопи.
Предмет на договора за строителство е разрушаване на съществуваща сграда и
строителство на нова сграда по одобрен архитектурен проект в имот, находящ се в с.****.
Уговорено е възнаграждение на възложените СМР в размер 97 920 лв. с ДДС за грубия
строеж и 99 840 лв. с ДДС за довършителните работи, огради, вертикална планировка,
ел.инсталации и ВиК-инсталации, общо 197 760 лв. Уговорено е плащането да се извърши
на няколко етапа, както следва: аванс в размер 20 000 лв. с ДДС да се заплати при започване
на възложените СМР; 20 000 лв. с ДДС да се заплатят след направа на плочата над първи
етаж; 20 000 лв. с ДДС да се заплатят след направа на плочата над втория етаж; 37 920 лв. с
ДДС да се заплатят след направа на покрива; съответно след изпълнение на довършителните
работи, ел.инсталациите, ВиК-инсталациите и вертикална планировка – да се заплатят
99 840 лв. с ДДС. Срокът за изпълнение е 30 месеца. В края на договора фигурира само
един подпис за възложител.
Установява се от приложения на л.140 протокол (образец 2), че на 19.05.2017 г. е
открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа.
Установява се от приетите по делото актове за приемане на извършени СМР по нива и
елементи на строителната конструкция (образец 7), че основите на сградата са изпълнени на
28.04.2017 г. (л.19); съответно колони, стени и плоча на първи етаж са изпълнени на
06.07.2017 г. (л.22); колони, стени и плоча на втори етаж са изпълнение на 19.08.2017 г.
(л.26); а дървен покрив с керемиди е изпълнен съгласно проекта на 20.09.2017 г. (л.27). От
приетите по делото актове за установяване на СМР, подлежащи на закриване (образец 12),
се установява, че довършителни работи, работи по ел.инсталациите, ВиК-инсталациите и
вертикална планировка са извършвани в периода от 03.10.2017 г. до 07.06.2018 г.
Установява се, че ищцовото дружество е издател на три фактури с получател
ответника Т. Д. У., както следва: ф-ра №1034/19.12.2017 г. с предмет „аванс за СМР съгласно
договор“ на стойност 60 000 лв., ф-ра №1049/08.08.2019 г. с предмет „аванс за СМР съгласно
договор“ на стойност 37 920 лв. и ф-ра №1050/22.08.2019 г. с предмет „извършени СМР
съгласно договор“ след приспадане на аванс по горните два фактури, която фактура е на
стойност 99 840 лв.
4
Установява се, че в периода от 20.12.2017 г. до 05.12.2019 г. по сметка на ищцовото
дружество, посочена в договора, е наредена обща сума в размер 85 000 лв. С основание
„аванс за СМР съгласно договор с Т. У.“ са наредени общо 60 000 лв., като в някои от
платежните нареждания се споменава и ф-ра №1034. Наредители са Т. У. по част от
платежните нареждания и Р. Й. В. – по друга част от тях. На 26.08.2019 г. ответникът Т. У. е
наредил сумата 8 000 лв. с основание „ф-ра №1049/08.08.2019 г.“. На 20.11.2019 г. (8 000 лв.)
и 05.12.2019 г. (9 000 лв.) ответникът Т. У. е наредил сумата от общо 17 000 лв. „по ф-ра
№1050/22.08.2019 г.“
Прието е заключение на съдебно-почеркова експертиза от 23.10.2023 г. (л.194 и сл.),
според което подписите срещу „Стоката/услугата/ е получена от“ във ф-ра №1049/08.08.2019
г. и ф-ра №1050/22.08.2019 г. не са изпълнени от лицето Т. Д. У., ЕГН **********. За да
направи този извод, вещото лице е използвало като сравнителен материал разписка за
получаване на препис от исковата молба на л.88, пълномощно, приложено по делото, и
заявление за издаване на български документи за самоличност в сектор БДС при ОДМВР
Пловдив. Приета е и допълнителна съдебно-почеркова експертиза от 23.02.2024 г., която,
след използване на допълнителен сравнителен материал от подписи на ответника, взет в
открито съдебно заседание при личното му явяване с документ за самоличност, както и от
вносни бележки на л.319 и л.320, е направила обратно заключение, а именно – подписите
след „Стоката/услугата/ е получена от“ във ф-ра №1049/08.08.2019 г. и ф-ра
№1050/22.08.2019 г. са изпълнени от лицето Т. Д. У., ЕГН **********. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че изводите му са се променили след изследване на сравнителния
материал от подпис и почерк на ответника, дадени пред съда, както и при изследване на
находящите се в „Уникредит Булбанк“АД вносни бележки за платени от ответника суми по
сметка на ищцовото дружество, находящи се на л.319 и л.320 по делото.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което ф-ри
№1034/19.12.2017 г. на стойност 60 000 лв., №1049/08.08.2019 г. на стойност 37 920 лв. и
№1050/22.08.2019 г. на стойност 99 840 лв. са осчетоводени от ищеца и включени в
дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС за периодите м.12.2017 г. и
м.08.2019 г. Счетоводството на ищеца е редовно водено. Отразени са счетоводно плащания
от ответника Т. У. в общ размер 85 000 лв., като първата от фактурите е изцяло платена, а
остатъкът за плащане по останалите две е, както следва: 29 920 лв. – по ф-ра
№1049/08.08.2019 г. и 82 840 лв. – по ф-ра №1050/22.08.2019 г.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че
строително-монтажните работи, описани в Оферта №1 – Груб строеж на сграда, и в Оферта
№2 – Довършителни работи, към договор за строителство от 08.03.2017 г. са изпълнени.
Вида, количеството и качеството на всички СМР и довършителни работи съответстват на
посочените параметри в двете оферти, неразделна част от процесния договор.
Разпитани са свидетели – Б. С. и М. К., от показанията на които се установява, че
представител на ищцовото дружество е бил потърсен от ответника Т. У. за изграждане на
къща в с.****. За целта било закупено съседно общинско място, съборена старата къща, в
5
която живеела майката на У. и построена нова по проект, осигурен от ответника.
Строителството започнало през пролетта на 2017 г. След построяване на къщата били
извършени и съответните довършителни работи. За отделните етапи от строителството и за
довършителните работи били съставени актове обр.7 и обр.12 от свидетеля Б. С. като
технически ръководител на строителството. Изпълнени били работи и по двора на къщата.
Възложеното приключили през м.юни 2018 г., след което ключовете за къщата били оставени
в офиса на дружеството, от където ответникът да ги вземе. Т. У. направил къщата за майка
си, като имал идея да живее там, когато се завръща в България (У. уведомил, че живее в
****). Свидетелят С. видял как У. подписва фактури, свързани със строителството. Това
станало през 2019 г. в къщата, когато У. се похвалил, че вече е направил обзавеждане, като
показал кухнята и банята. У. възлагал какво конкретно да се извърши, само той взимал
решенията относно строителството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за извършване на строителни
работи, по отношение на който приложими са разпоредбите на ЗЗД относно договора за
изработка. Възникването на такъв договор се установява от приложените писмени
доказателства – оферти на л.15 и л.16 и съставените строителни книжа, в които ищецът
фигурира като строител, а ответникът – като един от възложителите, от приетите по делото
три фактури, в които като получател е вписан ответникът Т. У., а така също и от
свидетелските показания. Ответникът оспорва да е подписвал представения от ищеца
договор и действително в договора на мястото на подписа на възложител не е записано
конкретно име, поради което и при положение, че в уводната му част възложителите са три
физически лица, съдът намира, че същият документ не се ползва с формална
доказателствена сила и не може да бъде ползван като източник, установяващ възникналите
между страните отношения. Същевременно, обаче, установява се, че от страна на ищеца са
отправени две оферти с конкретни строителни работи, а от свидетелските показания се
установява, че именно ответникът е възложил на ищеца изпълнението на процесното
строителство, както и, че е взимал всички решения като възложител на работата, в т.ч.
предоставил е проект, по който ищецът да работи, за това съдът намира, че тълкувани в
своята съвкупност доказателствата могат да обосноват горния извод. Договорът за изработка
е неформален договор, а според установената съдебна практика по въпроса фактурата, която
материализира предмета на същия и страните, може да докаже съществуването му. В тази
връзка от ищеца са издадени три фактури с получател ответника и предмет СМР по договор,
по всички от тях ответникът е извършвал плащания, като е посочвал номера и дати на
фактурите в платежния документ, поради което съдът намира, че договореност е постигната
и именно ответникът е страна и възложител по договора, а ищецът е негов изпълнител.
Ответникът не оспорва първата от фактурите, а по отношение останалите две съдът
кредитира допълнителното заключение на съдебно-почеркова експертиза, според което те са
6
подписани от него. Съдът кредитира това заключение, тъй като то е основано на по-обширен
сравнителен материал, в това число на сравнителните образци от подпис и почерк на
ответника, дадени в съдебно заседание лично от ответника. То се основава и на вносните
бележки, за които няма спор, че са документ, по силата на който са извършени плащания от
ответника, и в които е удостоверено от длъжностно лице в съответната банка, че вносителят
се е легитимирал с документ за самоличност, като са посочени имената, ЕГН и документ за
самоличност на ответника. Всички тези доказателства в своята съвкупност, макар и не
преки, а косвени такива, сочат на несъмнения извод, че е възникнало твърдяното
правоотношение. От свидетелските показания се установява, че строителството е започнало
през пролетта на 2017 г. и е завършило през м.юни 2018 г., в т.ч. са били премахнати
съществуваща сграда в имота и е построена нова с два етажа и покрив, като са извършени и
довършителни работи. Свидетелски показания могат да бъдат ползвани, включително по
отношение договори на стойност над 5 000 лв., когато касаят не възникване на
правоотношението, а при спор относно конкретните договорки и съдържанието на договора.
Ето защо съдът намира, че показанията установяват какви са конкретно възложените на
ищеца работи, както и, че са извършени по възлагане на ответника. Според приетата по
делото съдебно-техническа експертиза работите са изпълнени, съответно сградата е
изградена, следователно установява се, че ищецът е изправна страна по договора, която е
престирала изпълнение на възложеното. Възраженията на ответника, че вземането за
заплащане на възнаграждение, което като обща стойност е посочено в издадените от ищеца
и подписани от ответника фактури, не е изискуемо, тъй като работите не са предадени и
приети, съдът намира за неоснователно. Предаване на работата може да се доказва не само
чрез съответните актове, предвидени в ЗУТ и нормативните актове по прилагането му, но и
с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства. В тази връзка от
свидетелските показания се установява, че през 2019 г. ответникът се е намирал в имота и е
показал на свидетелите направеното от него обзавеждане, следователно може да се заключи,
че към този момент работата му е била предадена и приета от него. Конкретния момент, в
който това е станало, не се установява, но като най-късна възможна дата на приемането
следва да се приеме датата на издаване и подписване на фактурите от 08.08.2019 г. и
22.08.2019 г. В този момент ответникът, подписвайки същите фактури, се е съгласил, че
дължи на ищеца посоченото там възнаграждение и с тези си действия конклудентно е приел
предаденото му строителство. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. В аспекта на цитираната норма, вземането за
възнаграждение по договора за изработка е изискуемо от деня на приемане на работата.
Приемането е правно действия, което удостоверява, че възложителят е одобрил работата. От
свидетелските показания се установява, че към датите на подписване на фактурите от 2019 г.
ответникът се е намирал в имота и го е ползвал по предназначение, следователно в този
момент работата е била одобрена. А от техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява
качеството на изпълнението. Следователно ответникът дължи посоченото във фактурите
възнаграждение на изпълнителя. Установява се, че възнаграждението е частично заплатено,
7
като е заплатена изцяло стойността на ф-ра №1034/19.12.2017 г., по ф-ра №1049/08.08.2019
г. е заплатена сумата 8 000 лв., а неплатеният остатък е 29 920 лв.; по ф-ра №1050/22.08.2019
г. е заплатена сумата 17 000 лв., а неплатеният остатък е равен на 82 840 лв. – в тази връзка
са приетата счетоводна експертиза и приложените по делото вносни бележки. При това
положение върху ответникът тежи задължение да заплати на ищеца сумата от общо 112 760
лв., като вземането е изискуемо, поради което главните искове следва да се уважат, като
сумите по всяка от двете фактури се присъдят ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Възражението на ответника за погасителна давност е неоснователно. Съгласно чл.110
ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. А съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо. Както се каза по-горе, изискуемостта на вземането за
възнаграждение по договор за изработка настъпва с приемане на изработеното, което в
конкретния случай е извършено най-късно в деня на издаване на ф-ра №1049/08.08.2019 г. и
ф-ра №1050/22.08.2019 г., следователно вземането по първата фактура е изискуемо от
08.08.2019 г., а това по втората – от 22.08.2019 г., считано от който момент до датата на
исковата молба 20.02.2023 г. са изтекли по-малко от пет години, за това вземанията не са
погасени по давност. Не може да се сподели виждането, че изискуемостта е настъпила с
извършване на строителството, за което свидетелстват приложените актове обр.12, тъй като
за целта е нужно работата не само да бъде извършена, но и да бъде предадена на
възложителя и да бъде одобрена (приета) от него. В актовете обр.12 няма подпис на
ответника, поради което не може да се приеме, че същите поставят начало на погасителната
давност за заявените главни вземания.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при изпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е в забава, считано
от 08.08.2019 г. и от 22.08.2019 г., поради което дължи обезщетение за забава от посочения
момент. Възражението на ответника за погасителна давност по акцесорните претенции е
основателно, тъй като съгласно чл.111, б.б) ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност, или вземанията за
обезщетение за забава по двете фактури са погасени за период, предхождащ с три години
датата на исковата молба. Ето защо в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдена
законна лихва за периода от 20.02.2020 г. до деня, предхождащ исковата молба – 19.02.2023 г.
След справка в общодостъпна програма за изчисляване на законна лихва, съдът констатира,
че законната лихва върху сумата 29 920 лв., представляваща остатъчно задължение по ф-ра
№1049/08.08.2019 г., за горния период се равнява на 9 167,97 лв., а законната лихва върху
сумата 82 840 лв., представляваща остатъчно задължение по ф-ра №1050/22.08.2019 г. за
същия период се равнява на 25 383,54 лв. Следователно съединените искове по чл.86, ал.1
ЗЗД следва да бъдат уважени до посочените размери и периоди и да се отхвърлят като
неоснователни (погасени по давност) за останалата част.
При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
8
Ищецът е заплатил държавна такса, от която съразмерно на уважената част от исковата
претенция следва му да се присъди сумата 5 892,46 лв. Заплатил е разноски за
възнаграждения на вещи лица в общ размер 450 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер 10 956 лв., платено изцяло по банкова сметка на упълномощеното адвокатско
дружество. Ответникът прави възражение за прекомерност на това възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Платеното възнаграждение не е прекомерно спрямо
правната и фактическа сложност на делото, като същото е в много близък размер до
определения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, поради което не
следва да бъде редуцирано. От общия размер на разноските на страната (11 406 лв.), по
съразмерност следва да й се присъдят 10 969,94 лв. Така общият размер на такси и разноски
за производството, които следва да се присъдят в тежест на ответника е 16 862,40 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. У., ЕГН **********, от с.****, да заплати на „РИВАС“ООД,
гр.Пловдив, ул.,,Александър Пеев“ №13, ЕИК *********, представлявано от Д. П. Г., сумата
29 920 лв. (двадесет и девет хиляди деветстотин и двадесет лева), дължима по ф-ра
№1049/08.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 20.02.2023 г., до
окончателното плащане и ведно със сумата 9 167,97 лв. (девет хиляди сто шестдесет и седем
лева и 97 ст.) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2020 г.
до 19.02.2023 г., както и да му заплати сумата 82 840 лв. (осемдесет и две хиляди
осемстотин и четиридесет лева), дължима по ф-ра №1050/22.08.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 20.02.2023 г., до окончателното плащане и ведно със
сумата 25 383,54 лв. (двадесет и пет хиляди триста осемдесет и три лева и 54 ст.) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.02.2020 г. до 19.02.2023
г., които фактури са издадени във връзка с договор за строителство с предмет – разрушаване
на съществуваща сграда и строителство на нова сграда по одобрен архитектурен проект в
имот, находящ се в с.****, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за забава за разликата
над горните до пълните им заявени размери, съответно от 10 807,25 лв. по първата фактура
и 29 600,02 лв. по втората фактура, както и за периода от датата на всяка фактура до
19.02.2020 г., като неоснователни поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Т. Д. У., ЕГН **********, от с.****, да заплати на „РИВАС“ООД,
гр.Пловдив, ул.,,Александър Пеев“ №13, ЕИК *********, представлявано от Д. П. Г., сумата
16 862,40 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 40 ст.) – държавна
такса и разноски за производството по т.д.№98/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ
състав.
9
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10