О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер VІ - 2174 Година 2018,
07.11 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение,VІ-ти въззивен състав
На седми ноември,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1678 по описа за 2018 година
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба вх.№5056/26.09.2018г. подадена от „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ищец, представлявано от Ц.Б.-синдик, чрез пълномощник юрк
Татарчев, срещу Решение №64/13.08.2018г., постановено от Районен съд-гр.Царево
по гр.д.№614/2017г. по описа на същия съд.
С
посоченото решение е отхвърлен предявения от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/
против ответниците М.В.И. и М.К.И.,
и двамата от гр.Димитровград, отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици
на поземлени имоти, представляващи УПИ XII в квартал 47 по КККР на гр. Китен, с
идентификатор 37023.501.658 КККР на гр. Китен и площ от 367 кв.м. и УПИ XI в
квартал 47, с идентификатор 37023.501.657 по КККР на гр. Китен и площ от 307
кв.м., който е обективно съединен с искове по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт по ЗСПЗЗ № 48 т.ІІ дело № 413/1996г., издаден от
нотариалната служба на РС-Царево и за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 57 т.ІІ рег.№1494 дело № 211/2016г. на
нотариус М.Василева с рег.№ 370 на НК.Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответниците сторените от тях разноски.
Жалбоподателят
изразяват несъгласие с решението поради неправилност и незаконосъобразност на
същото, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
събраните по делото доказателства.Изложените довиди са в три линии на
разсъждение.
На
първо място се оспорва приетото от съда, че праводателите на ответниците са
придобили правото на собственост върху процесните имоти с Решение
№2237/19.10.1995г. на ПК-гр.Царево.Излагат се доводи, че решението, с което по
реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ единествено се признава или отрича правото за възстановяване на правото на собственост,
а самото възстановяване се извършва от компетентния административен орган-ПК.Посочва,
че силата не пресъдено нещо на това решение се разпростира само между страните,
но не и по отношение на трети лица, които не са участвали, поради и което не
съставлява пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК
за материална незаконосъобразност на административния акт.Излагат се подробни
доводи за наличието на пречки за
възстановяване правото на собственост върху процесните имоти, които не са били
разгледани от съда.Счита, че предвид функционалната връзка на построените на
територията на почивната база /част от която е процесния имот/-масивни сгради,
бунгала, басейни, паркинги, спортни площадки, гаражи и пр.постройки,
изградената инфраструктура, процесните имоти са променили предназначението си и
са загубили статута си на земеделска земя по смисъла на чл.2, т.3 ЗСПЗЗ и
чл.1,ал.1,т.3 ППЗСПЗЗ, поради и което е следвало собствениците, респ.техните наследници да
бъдат обезщетени по реда на чл.10б,ал.1 ЗЗСПЗЗ.Посочва се, че почивната база е
комплексно мероприятие , осъществен с цел извършване на почивна дейност на
работниците.
На
второ място се излагат доводи във връзка с твърдяния придобивен способ по
чл.17а ЗППДОП /отм./.Оспорва позоваването на съда на мотивите към решението по
гр.д.№145/1999г.Посочва, че мотивите към съдебното решение не се ползват със
сила на пресъдено нещо, а обвързващ за страните е само диспозитивът.Излага
подробни доводи относно заприходяването на
на целия комплекс с площ от 26 008 кв.м. като дълготрайни
материални активи в обект „Почивна станция Китен“ с посочена стойност по
баланса към 1991г.Изводът според жалбопадателя е, че към датата на реституцията
имотът е бил част от имуществото на преобразуваното дружество съгласно чл.17а
ЗППДОП /отм./, респ. е било пречка за реституция.
На
трето място се излагат доводи по отношение на придобивното основание изтекла в
полза на ищеца придобивна давност, считано от 21.12.2002г.Жалбоподателят
посочва, че нито едно от посочените в решението действия в преиода след
21.12.2002г. не са прекъснали владението-иска по чл.59,ал. ЗЗД за периода
15.10.1996-18.07.2001г., предявен през 2004г., предприетите от ответниците действия по урегулиране на на процесните
имоти в един недвижим имот и издаване на виза за проектиране от 2004г.
Моли
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова по съществото на
спора, с което исковете да бъдат уважени изцяло.Претендира разноски за двете
инстанции.
Във
въззивната жалба са изложени за допуснати от съда процесуални нарушения по
повод оспореното заключение и отказа да бъде допусната тройна
съдебно-техническа експертиза.В тази връзка е поискано допускането й от
въззивната инстанция.Представени са и писмени доказателства.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ищцовото
дружество на 10.09.2018 год. Въззивната жалба е изпратена по пощата на
24.09.2018г., видно от приложения пощенски плик и е входирана в деловодството
на ЦРС на 26.09.2018г., следователно същата е подадена в законния двуседмичен
срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, подадена е от лице с представителна власт и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния
представител на ответниците, адв.Ф., на 09.10.2018г.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба и се
излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение.Противопоставя
се на доказателствените искания.
По доказателствените
искания:
Ищецът е поискал
назначаване на съдебно-техническа експертиза с исковата молба.В с.з.на
13.06.2018г. заключението на ВЛ е било оспорено като в тази връзка е поискано
назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза със същите въпроси и се
формулирани още два.Съдът е оставил без уважение искането на ищеца без мотиви.
Страната се позовава
на процесуално нарушение на първата инстанция, което в случая е попречило на
използването на това доказателствено средство.Предвид горното съдът намира, че
е налице изключението от рестрикцията на чл.266,ал. ГПК, а а именно-
чл.266,ал. ГПК,
когато доказателствата не са били събрани поради допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното
искането следва да бъде уважено като бъде допуснато извършването на тройна
съдебно-техническа експертиза.
По отношение на
приложените към въззивната жалба писмени доказателства, следва да бъдат дадени
указания на страната да посочи в каква връзка ги представя.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира,
че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изготвянето
на тройна съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба /л.8 от делото/ и двата въпроси поставени от ищеца в с.з. на
13.06.2018г./л.292 от делото/.Заключението да се изготви след запознаване с
материалите по делото и извършване на съответните справки в Община Приморско.
Еспертизата
да се извърши от вещите лица инж. М.Г., И.Б. и В.Г..
Определя
депозит в размер на 900 лв., който да бъдат внесен от ищеца в едноседмичен срок
по нарочната сметка на БОС и да представи доказателства за това по делото.
Указва
на вещите лица, че са длъжни да представят изготвеното заключение по делото
най-малко една седмица преди датата на с.з.
Указва
на жалбоподателя да посочи в каква връзка са представените с въззивната жалба
писмени доказателства най-късно до датата на съдебното заседание.
ВНАСЯ в.гр.д.№1678/2018г. в съдебно заседание за
разглеждане и решаване 17.12.2018г. от
09,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.Да се
уведомят вещите лица.
С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: