№ 42988
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110153475 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. В. В., чрез адв. Н. Ц.,
срещу „***************“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 6021,52 лева, представляваща неплатени месечни трудови възнаграждения,
дължими до прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед №
998/11.10.2021 г. съгласно споразумение от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 325,65 лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 29.02.2022 г. до 02.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2007 г. между страните бил сключен трудов
договор, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „************“. С
допълнително споразумение от 02.05.2017 г. трудовият договор бил изменен, като основното
трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 1200 лева. Със заповед № 998/
11.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, като ответникът дължал неизплатените до този момент трудови
възнаграждения в общ размер на 6021,52 лева. На 27.01.2022 г. между страните била
проведена среща, на която било сключено споразумение за разсрочено плащане на
задължението в срок до 31.01.2023 г. Въпреки това ответникът не бил извършил нито една
от погасителните вноски, поради което дължал и мораторна лихва върху тях. За вземанията
си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.05.2023 г.
по ч. гр. д. № 23327 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 27-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
1
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***************“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
П.П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и размер и
моли съда да ги отхвърли изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. възникването на валидно трудово правоотношение между него и ответника по силата
на трудов договор от 01.06.2007 г., съществувало през исковия период;
2. прекратяването на трудовото правоотношение на основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 11.10.2021 г.;
3. размера на неизплатеното трудово възнаграждение за исковия период;
4. сключването на споразумение с ответника за разсрочено плащане на дължимите
суми;
5. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата и размера на
дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания и възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 6021,52 лева,
представляваща неплатени месечни трудови възнаграждения, дължими до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните със Заповед № 998/11.10.2021 г. съгласно
споразумение от 27.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 325,65 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 29.02.2022 г. до 02.05.2023 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. възникването на валидно трудово правоотношение между него и ответника по силата
на трудов договор от 01.06.2007 г., съществувало през исковия период;
2. прекратяването на трудовото правоотношение на основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 11.10.2021 г.;
3. размера на неизплатеното трудово възнаграждение за исковия период;
4. сключването на споразумение с ответника за разсрочено плащане на дължимите
суми;
5. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата и размера на
дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
7. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 23327 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 27-ми състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.11.2025 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
3
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4