Р Е Ш Е Н И Е
Номер 303 02.09.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На тридесет и първи август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
Снежина Радева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№695 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Депозирана е молба от К.А.М., с която са предявени обективно съединени
искове против „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за признаване на
незаконосъобразно уволнението извършено
със Заповед №7/06.03.2020г. и неговата отмяна, за възстановяване на
преди заеманата работа преди уволнението, за заплащане на обезщетение за
периода от 12.03.2020г. до 12.09.2020г. в размер на 3720лв., през което ищеца е
останала без работа в резултат на уволнението, законната лихва, разноските.
Сочи, че работела в ответното дружество на длъжност „консултант продажби
стокови кредити“ с място на работа
УниКредит Кънсюмър гр.Разград, с основно възнаграждение от 600лв.
договорът бил със срок 6 месеца, действието му започнало на 27.08.2019г. На
06.03.20г. работодателят издал заповед №7 с правно основание чл.71 ал.1 КТ, с
която прекратил трудовото правоотношение считано от 12.03.2020г. Относимо към
06.03.2020г. и към 12.03.2020г. срокът за изпитване е изтекъл и договорът се
превърнал в безсрочен, съгласно уговореното в чл.4 ал.1 от същия След
уволнението останала без работа, поради което
претендира обезщетение за това, формирано от сбора на брутното трудово
възнаграждение от 620лв. за период от 6 месеца. Както, че работила на
28.02.20г., 29.02.20г., както и на 03.03.20г., 04.03.20г. 05.03.20г.,
07.03.20г., 08.03.20г., 09.03.20г. и 10.03.20г., с което е отработила
увеличения срок на изпитване, поради което крайният момент, до който е можело
да се прекрати тр. правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ е 10.03.2020г. На
11.03.20г. когато отново била на работа, срокът на изпитване е изтекъл. Твърди, че ответникът не е отчел, че е
работила през почивни и празнични дни, поради което срокът на изпитване е
изтекъл на 10.03.20г., процесната заповед е връчена на 11.03.20г., считано от
12.03.20г. е прекратено ТПО
Ответникът депозира отговор, счита исковете за допустими, но неоснователни.
Сочи, че между страните е сключен трудов договор на 22.08.2019г. по силата на
който считано от 27.08.19г. ищцата заемала длъжността „Консултант продажби стокови
кредити“ в гр.Разград, сключен на основание чл.67 ал.1 .1 КТ вр. с чл.70 ал.1 КТ със срок на изпитване 6 месеца. Трудовият договор е прекратен със Заповед №7
от 06.03.2020г., считано от 12.03.20г. Твърди, че в срокът на изпитването не се
включва времето, през което работникът е бил в законоустановен отпуск или по
други уважителни причини не е изпълнявал работата. Ищцата ползвала общо 9
работни дни платен годишен отпуск на основание чл.155 ал. КТ,: 2 работни дни от
11.11.19г. до 11.11.19г. включително, 1 работен ден на 15.11.2019г. и 6 работни
дни считано от 20.02.20г. до 27.01.20г. Поради което срокът за изпитване се
удължава с тези 9 работни дни, от които 03.30.2020г. е неработен ден официален
празник, т.е. срокът на изпитване изтичал на 12.03.2020г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства:
Ишцата била в трудово правоотношение
с ответника, видно
от трудов договор № №430 от 22.08.2019г., считано от 27.08.2019г. със срок на изпитване шест месеца,
назначена на длъжност „консултант продажби стокови кредити“ с място на
работа УниКредит Кънсюмър гр.Разград, с основно възнаграждение от 600лв. На
06.03.2020г. работодателят издал заповед №7 с правно основание чл.71 ал.1 КТ, с
която прекратил трудовото правоотношение считано от 12.03.2020г. Като в този
период ищцата е ползвала 9 дни платен годишен отпуск.
За установяване на
твърдените обстоятелства от ищцата, е разпитана свидетелката Д.П.. В
показанията си св. П. сочи, че работила при ответника до 30.07.2020 г.,
работили заедно с ищцата. Не била на работа него ден, когато и се обадили да отиде,
защото мениджъра щял да идва. Била пусната обява в сайт, че при тях се търси
консултант. Това било някъде по обяд. Валерия и казала, че трябва да освободи
една от тях, че няма да поднови договорите им, тогава двете с К. били в
изпитателен срок. Казала на К., че няма да поднови нейният договор и, че е
свободна. Казала, че може да си съблече ризата, К. била с работно облекло. Всички
били с униформа.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 КТ договора със срок на изпитване е до 6 месеца какъвто е процесния, а съгласно чл.71 ал.1 КТ до изтичане на срока на изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В случая между страните не е спорно наличието на сключен трудов договор, в сила от 27.08.2019г. със срок на изпитване 6 месеца, че същият е прекратен считано от 12.03.2020г. от страна на работодателя, както, че през този период ищцата е ползвала 9 дни платен годишен отпуск. Като срокът на изпитване започва да тече от реално изпълнение на възложената работа. Работните дни през които работникът не е изпълнявал работата не се включват в този срок, а същият се удължава с времето, в което работникът не е изпълнявал трудовите си функции. В конкретния случай срокът на изпитване започнал да тече от 27.08.2019г, видно от приложения договор №430 и изтича на 27.02.2020г. През това време ищцата е ползвала 9 работни дни платен отпуск, като тези дни не се включват в срока на изпитване съгласно чл. 70 ал.4 КТ. Това означава, че след прибавянето на 9 работни дни, т.е. след 27.02.20г., а именно: 28.02.20г., 02.03.20г., 04.03.20г., 05.03.20г., 06.03.20г., 09.03.20г., 10.03.20г., 11.03.20г. и 12.03.20г., който е последният девети работен ден, фактически срокът изтича в този ден - 12.03.2020г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 11.03.2020г., считано от 12.03.2020г. и е в рамките на уговорения срок, поради което първата претенция е недоказана. Неоснователно е възражението на ищеца, че след като е работил в посочените почивни и празнични дни, е отработен увеличеният срок на изпитване, който твърди, че е изтекъл на 10.03.20г. По аргумент на чл.70 ал.4 КТ срокът на договора се удължава с реалното време в което работникът не е изпълнявал трудовите си функции, т.е. с работните дни през които е бил в платен годишен отпуск. Работата в почивни, празнични дни не е относима към този срок /В подобен см. практика на ВКС Р-е №16/30.01.15г. гр.д. №4793/14г. IV г.о./ Евентуално полагане на допълнителен, извънреден труд би било основание за друга претенция, но е неотносимо към разпоредбата на чл.70 ал.4 КТ. С оглед неоснователността на първия иск са неоснователни и следващите претенциите за възстановяване на преди заеманата работа, както и за заплащане на обезщетение за периода от 12.03.2020г. до настоящия момент.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът има право на направените разноски, които са в размер на 1332лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
Воден от гореизложеното, Разградският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от К.А.М., ЕГН **********,
адрес *** против „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК175070632, седалище
гр.София, улица Гюешево №14, за признаване на незаконосъобразно уволнението
извършено със Заповед №7/06.03.2020г. и
неговата отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа преди уволнението,
за заплащане на обезщетение за времето от 12.03.2020г. до 12.09.2020г. в размер
на 3720лв., през което ищеца е останала без работа в резултат на уволнението, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК175070632, седалище гр.София, улица
Гюешево №14, сумата 1332лв./хиляда триста тридесет и два лева/ за разноски
Решени ето подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от 14.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: