№ 13542
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110157900 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 пр.1 КЗ (нов).
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2727,43 лв., представляваща регресна претенция по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2702,43лв. и направени ликвидационни разноски
за определянето му в размер на 25 лв. по застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002102007, валидна за периода от
29.07.2018 г. до 28.07.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 16.06.2021 г. датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ... твърди, че на 03.11.2018 г., в гр. ..., на кръстовището между .... и ... е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, реализирано от водача на лек автомобил „Опел
Астра“, с ДК № ...- Д. Д., който неспазвайки дистанция ударил спрелия пред него и
изчакващ на червен светофар л.а. „Хюндай i30“ с водач Р. Ф. С., като му причинил
имуществени вреди. Поддържа, че ответникът е причинил процесното ПТП поради
неспазване правилата за движение при управление на автомобила /неспазване на дистанция/
и при управление на л.а. след употреба на алкохол. За процесното ПТП бил съставен
Протокол за ПТП № 1722653/03.11.2018 г., от който се установява, че ответникът е
управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма – над 1,2 промила. Твърди, че за обезщетяване на претърпените имуществени вреди
1
бил изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2702,43 лв. на собственика на
увредения автомобил „Хюндай i30“ с рег. № ... – Л. С. С., с преводно нареждане за кредитен
превод от 14.05.2019 г. Твърди, че ответникът е пряк причинител на вредите като за
увреждащия автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” при
ищеца ... със застрахователна полица № BG/02/118002102007, поради което и предявява
регресното си вземане срещу делинквента. Твърди да е поканил извънсъдебно последния да
плати, но до завеждане на исковата молба в съда, плащане не постъпило. Ищецът е
представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във
връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка
на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни
цени на имуществените вреди. В условията на евентуалност прави доказателствено искане
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване факта на плащане на
застрахователното обезщетение и неговия размер, както и застрахователните премии по ЗЗ
„ГО“ от страна на собственика на увреждащия автомобил. Направено е искане за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване, а именно водачът на увредения при ПТП автомобил Р. Ф. С., като за целта се
изготви служебна справка за настоящ адрес на свидетеля. В условията на евентуалност
прави искане по чл. 192 ГПК да се изиска служебно от отдел „Пътна полиция“- КАТ- ...
административно-наказателна преписка, образувана по повод процесното ПТП от 03.11.2018
г.
Ответникът Д. Г. Д., ЕГН ********** чрез особен представител адв. М. Т., подава
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва процесното ПТП да е причинено по вина на ответника и от действията
на ответника да са настъпили процесните щети. Оспорва на собственика на увредения лек
автомобил да е изплатено застрахователно обезщетение и то в претендирания завишен
размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните. Оспорва
да дължи и сумата от 25 лв., представляващи застрахователни разноски за определяне
размера на щетата.
Съдът, като обсъди и анализира приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже 1.наличието на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите между страните, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника е настъпило събитие, представляващо деликт по см. на чл. 45 ЗЗД; 2. Че в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят по "Гражданска отговорност"
/ищеца/ е изплатил на увреденото лице застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди; 3. вида и характера на обезщетените от него вреди; 4. че ответникът е
управлявал л.а. марка „Опел Астра“, с рег.№ ..., под въздействие на алкохол с концентрация
2
на алкохол в кръвта над допустимата от закон норма от 0,5 промила /твърдяната
концентрация от 1,85 промила/.
Предвид разпределената доказателствена тежест и с оглед направените възражения от
ответника, ищецът е ангажирал писмени доказателства и е поискал изслушване на САТЕ и
ССчЕ.
Видно от приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/- платежно
нареждане от 14.05.2019 г. /приложено на л.25 от преписката по ГД № 34225/21 г. на СРС/ и
заключение по ССчЕ, ищецът е изплатил застрахователното обезщетение по образуваната
пред него Щета № **********/05.11.2018 г. на собственика на увреденото при ПТП от
03.11.2018г. автомобил „Хюндай I30“ с рег. № РВ 5182 РК – Л. С., в размер на 2 702, 43 лв.,
чрез превод от 15.05.2019 г. От заключението на експертизата, кредитирана изцяло от съда,
като обективна и компетентна, се установява също, че застрахователната премия по ЗЗ
„ГО“, разсрочена на 4 вноски е била редовно платена към 28.10.2018 г., т.е. към датата на
ПТП, ответника е имал валидна застраховка „ГО“ при ищеца, по полица №
BG/02/118002102007. От извършената от в.л. проверка в счетоводството на ищеца, се
установява, че същото е редовно водено, а във вр. с щета № **********/05.11.2018 г. в полза
на Л. С. е било изплатено обезщетение в размер на 2702, 43 лв., като сметката на последната
е била заверена на 15.05.2019 г. с получената сума.
От представения по делото протокол за ПТП бл.№ 1722653/03.11.2018 г., отразената в
същия Схема на ПТП и приобщената по делото административно-наказателна преписка,
постъпила по делото с писмо вх. № 32573/06.02.2023 г. от ОДМВР – Отдел „Охранителна
полиция,“ Сектор „Пътна полиция“ – ..., се установява, че на 03.11.2018 г., около 23,26 ч. в
гр...., водачът на МПС „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ... – Д. Г. Д. с ЕГН **********, на
кръстовището на бул. ... и ....“, поради неспазване на дистанция, допуска ПТП със спрелия
през него на светофар л.а. „Хюндай“ с рег. № ..., като причинил на последния имуществени
вреди. Видно от протокола за ПТП, при пътния инцидент, водачът и настоящ ответник Д. Д.
е управлявал автомобила си под въздействието на алкохол, като установената от органите на
Пътна полиция концентрация на алкохол в кръвта, с алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARDM-
0253 е била 1,85 промила, т.е. над допустимата по ЗДвП такава от 1,2 промила /което
съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/. За извършените нарушения по чл.23, ал.1
на ЗДвП и другите констатирани от органите на КАТ такива по чл.147, ал.1 от ЗДвП и
чл.157, ал.6 от ЗДвП, на виновния водач бил съставен АУАН бл. № 918656/03.11.2018 г.,
връчен на нарушителя Д., без възражения. Въз основа на АУАН е било издадено и НП № 18-
1030-009866/03.12.2018 г., връчено на наказаното лице Д. /настоящ ответник/ на 07.02.2019
г., като същото е влязло в сила, поради необжалването му на 16.02.2019 г., видно от
приетата по делото Справка за нарушител/водач /на л.62/. По отношение на установената
концентрация на алкохол в кръвта на виновния за ПТП водач, видно от административно-
наказателната преписка, последния е отказал даване на кръвна проба, като по отоншение на
това нарушение е било образувано досъдебно производство пред РС – ...д /НОХД№
7205/14.11.2018 г., в хода на което е било отнето СУМПС за 12 месеца.
3
От показанията на разпитания в хода на производтвото св. Р. С., водач на увредения
при ПТП таксиметров автомобил, се установява механизма на настъпване на
произшествието, както и че същия е нямал възможност да го предотврати, тъй като е бил в
покой, изчаквал на червен сигнал на светофарната уредба за ляв завой, когато бил ударен
изненадващо отзад от управлявания от ответника л.а. „Опел Астра“ с рег. № .... Свидетелят
С. също заявява пред съда, че другия водач е бил видимо в нетрезво състояние, като сочи
цит. „той беше пиян и се опита дори да избяга“. Свидетелят се притекъл на помощ на другия
водач след като се уверил, че всички пътници /клиенти/ при него са живи и здрави, като
отишъл да провери и другата кола, където установил, че „водача не можеше да се
изправи...не можеше да стане. Според показанията на св. С., причина за ПТП е „защото
момчето беше пияно“. Твърди, че от управлявания от него автомобил /използван за
таксиметров автомобил/ нищо не ставало след удара, който бил в задната дясна част.
По отношение на вредите и тяхната оценка, по делото е приета автотехническа
експертиза, заключението на която съдът кредитира изцяло. Видно от същото от
представения в ППТП механизъм на ПТП, който се установява и от свидетелските
показания, се налага извод, че щетите по л.а. „Хюндай I30“ с рег. № ... се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.11.2018 г. в гр ... произшествие. Вещото
лице е дал заключение, че стойността необходима за възстановяване на увредения
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4 135, 57 лв., което е
повече от 1500 лв. над изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение /изчислено на
база експертна оценка/. По отношение на обичайните ликвидационни разноски, включващи
разходи за опис на щети, изготвяне на снимков материал, изчисляване стойност на
уврежданията, експерта е заключил, че същите възлизат на сума между 15 и 25 лв., т.е.
претендираните в настоящото производство от ... са в рамките на обичайните разноски.
Следователно, всички заявени от особения представител възражения срещу протокола
за ПТП, приложен към ИМ, са неоснователни и бланкетни.
От приетите по делото писмени доказателства /застрахователна полица
BG/02/1180002102007; протокола за ПТП от 03.11.2018 г. и справка от извършена проверка
за сключена засдтраховка „Гражданска отговорност“; уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“на МПС и приложените към него документи, в
т.ч. извършените описи на щетата, калкулация на щетата; доклад №
181003494701/27.12.2018 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 14.05.2019 г.,/ се
установява, че между ... и собственика на л.а. „Опел Астра“с рег. № ... – Д. Д. е имал
валидно сключен договор за застраховка „ГО”, с валидност от 29.07.2018 г. до 28.07.2019 г.
След претърпяното ПТП на 03.11.2018 г., собственикът на увреденото МПС – л.а. „Хюндай
i30“ – чрез водачът, управлявал същото /по предназначение колата е използвана за такси/, е
подал уведомление за щета до установения застраховател по застраховка „ГО“ на виновния
водач, с което го е уведомил за настъпилото застрахователно събитие и е поискал заплащане
на обезщетение за причинените му имуществени вреди по вина на виновния водач и
4
настоящ ответник Д. Д., като след опис и оценка на щетите е изготвен окончателен доклад за
стойността, необходима за възстановяване на увредените детайли и извършване на
ремонтните работи, съобрано който крайната оценка на щетите възлиза на сумата от 2702,
43 лв., която на 14.05.2019 г. е изплатена на собственика на увредения автомобил – Л. С..
Ищецът посредством приетите по делото доказателства, в т.ч. писмени и заключения
по изслушаните експертизи, безспорно установява, предпоставките за търсене на регресна
отговорност от водача, причинил виновно ПТП на 03.11.2018 г., а именно управлението на
автомобила, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,85 промила.
С регресна покана изх. № РГ-00582/06.06.2019 г. изпратена до ответника на известния
му и посочен в полицата адрес в с. Крумово, ул. „Сергей Орловски“ № 7, последния бил
поканен да възстанови на застрахователя си по ЗЗ „ГО“ и настоящ ищец ... сумата от 2727,43
лв., представляваща сбор от изплатеното от ищеца обезщетение от 2702,43 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Същата е получена от пълнолетно лице, живущо
на адреса, в лицето на майката на ответника – П. Д., на 07.06.2019 г., видно от приложената
разписка от Булпост.
Няма спор между страните че до завеждане на исковата молба в съда, процесната сума
не е била заплатена доброволно от страна на ответника Д., като и в рамките на това съдебно
производство ответника отново не е открит на този адрес в ..., което е дало основание за
призоваването му за настоящото дело чрез публикуване на съобщение в ДВ и назначаване на
къщия на особен представител, който да го представлява в производството пред СРС и на
който също е била връчена регресната покана, връчване на книжата по делото.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за предприето плащане на
сумата след образуване на настоящото дело.
Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, които да опревергават вписаното
в Протокола за ПТП, относно управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от
1,85 промила, като такова възражение, въпреки множеството такива в ОИМ, не е било
заявявано изобщо. От приетата административно-наказателства преписка във връзка с ПТП
от 03.11.2018 г. се установява твърдяното от ищеца основание за регресната му претенция.
От заключението на приетата САТЕ, се установява безспорно, че е налице причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП от 03.11.2018 г., описан в протокола за ПТП от
с.д. и щетите върху увредения автомобил „Хюндай i30“ с рег. № .... Същевременно,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 4135,57 лв., която е по-голяма
от изплатеното от ищеца обезщетение.
С оглед установеното по делото от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото предприетото от
5
ответника оспорване на същия е бланкетно, а с оглед приетите доказателства, оказва се и
неоснователно, съдът приема за установени фактите на настъпване на ПТП- то при
описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по л.а. „Хюндай i30“ с
рег. № ..., собственост на Л. С. и управляван по време на ПТП от водача Р. С., разпитан като
свидетел по делото. Протоколът е подписан без забележки от водача на увреждащия
автомобил. Приетите по делото АУАН и НП /влязло в сила/, издадени срещу виновния
водач за ПТП от 03.11.2018 г., удостоверяват фактите, посочени в Протокола за ПТП и по-
конкретно, че ответникът е управлявал на 03.11.2018 г. МПС с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,85 промила, установено с полеви алкотест дрегер и при отказ на ответника Д. да
даде кръвна проба.
Съобразно разпоредбата на чл. 500 ал.1, пр.1 от КЗ /нов/ застрахователят по
задлъжителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу
застрахования, когато последният, при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма . Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, управление на моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди, които обстоятелства в производството се установяват
безспорно.
От събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. заключенияа по приетите
експертизи по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия
регресното право на ищеца, фактически състав.
В хода на производството се доказа съществуването на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между ищцовото дружество от една страна, като застраховател и
ответника Д. Г. Д. /собственик на увреждащия автомобил „Опел Астра” с рег. № ....
Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ/нов/ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно.
Процесуално легитимираният ищец ... АД е покрил риска "гражданска отговорност" на
ответника Д. Д., тъй като не се установява по делото, последния, като водач на л.а. "Опел
Астра” с рег.№ ..., при настъпване на ПТП на 03.11.2018г., неправомерно да е ползвал
автомобила.
Ищецът – застраховател, в изпълнение на задължението си по застрахователния
6
договор, е заплатил по предявената срещу него претенция на собственика на увредения при
ПТП л.а. „Хюндай i30“ причинените от ПТП имуществени вреди в размер на 2702,43 лева,
което е по-малко от сумата, установена със заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, която според вещото лице е необходима за възстановяване на
увредените елементи и детайли на увреденото МПС, в състоянието от преди
произшествието.
От събраните доказателства, в т.ч. приетата по делото административно-наказателна
преписка от ОДМВР-..., се установява и фактическия състав на деликта. Ответникът нито е
оспорил механизма на настъпване на ПТП, нито е опровергал презумпцията за вината си.
Съдът приема, че ответника е допуснал посочените в протокола за ПТП нарушения на ЗДвП,
при което е предизвикал ПТП с причиняване на имуществени вреди на трето лице, в случая
собственика на л.а. „Хюндай i30“ с рег. № ... – Л. С. С..
Протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ, има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му – в случая настъпилото ПТП и констатираните щети по
увреденото МПС. Протоколът за ПТП и съставените въз основа на него АУАН и НП са
подписани и от ответника без възражения, което съдът цени като извънсъдебно признание
на отразените в тях факти (неизгодни за ответника), поради което следва да се приеме, че те
са се осъществили така, както е отразено в протокола, а и не са опровергани от
доказателствата по делото.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.500, ал.1, пр.1 от
КЗ/нов/ – застрахованият /в случая водачът на увреждащия автомобил и настоящ ответник
при настъпването на ПТП да е управлявал МПС под въздействието на алкохол. И това
обстоятелство съдът приема за установено от приетите доказателства, приобщени чрез
административно-наказателната преписка от ОДМВР – София.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявената претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /нов/.
При липса на ангажирани доказателства за плащане от страна на ответника Д., в
предоставения му срок по регресната покана, съдът счита, че ищеца е провел успешно
доказаване на възложените му в доказателствена тежест релевантни за иска факти, а
ответника не е провел обратно доказване, нито опровергаване на презумпцията за вина,
установена с разп. на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вкл. пълно доказване на факта на погасяване на
задължението си, поради което се налага извод за основателност на предявения иск в пълния
му размер. Няма доказателства и за предприето плащане в хода на производството, поради
което и претендираната от ищеца сума следва да се присъди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2021 г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
7
При този изход на спора, право на разноски има само ищеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен изцяло. Предвид това, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него съдебни разноски, в пълния им претендиран
размер. Ищецът представя списък по чл.80 от ГПК и претендира разноски в общ размер на
1029,10 лв., от които 109,10 лв. заплатена държавна такса, 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. за възнаграждение на особения представител, назначен на разноски
на ищеца; 400,00 лв. – за възнаграждения на вещите лица и 40,00 лв. за публикуване на
съобщение до ответника в ДВ. За всички претендирани разноски по делото са представени
доказателства за извършването им. Така общия размер на съдебните разноски, сторени от
ищеца, които следва да се възложат в отговорност на ответника възлизат на сумата от
1029,10 лв.
По изложените съображения, съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** с последен известен адрес в ... да заплати на
...АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... сумата от 2727,43 лева, от която
2702,43 лв. - главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № **********/18 г.
за имуществените вреди по лек автомобил „Хюндай i30“ с рег. № ..., собственост на Л. С. С.,
причинени при ПТП от 03.11.2018 г. по вина на Д. Г. Д., управлявал лек автомобил марка
"Опел Астра“ с рег.№ ..., след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма – 1,85 промила, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 16.06.2021 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** с последен известен адрес в ... да заплати на
...АД, ЕИК ..., направените по делото разноски в размер на 1029,10 лева, на основание чл.
78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8