№ 23314
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110121696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
С исковата молба ищецът предявява срещу ******** отрицателни установителни
искове за недължимост на част от сумата за главница за цена на топлинна енергия, за която
по ч.гр.д. № 2208/2022 г. по описа на СРС, 165 с-в е издадена заповед за изпълнение.
При служебна проверка на допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, съдът
намира така предявения отрицателен установителен иск за недопустим.
От извършена служебна справка, че по посоченото ч.гр.д. срещу ищеца, в полза на
ответника на 02.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за сума, част от която е процесната. Заповедта за изпълнение не е влязла в сила,
тъй като на 20.06.2022 г. е предявен иск по реда на чл.422 ГПК и към момента
производството е висящо.
Съгласно формираната последователна практика на Върховния касационен съд
предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен
интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника,
предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. /в този смисъл определение № 278 от
19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1811/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова,
определение № 292/3.06.2011 г. по ч. гр. д. № 156/2011 г., I. г. о., определение №
335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I г. о., определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д.
№ 680/2009 г. на II т. о., определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о.,
определение № 824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на II т. о., определение №
117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о., решения по гр. д. № 1112/2021 г. на ІІІ
г. о. и по гр. д. № 942/2020 г. на І г. о. и др./. В рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с пълен обем на защита, както и в рамките на едно исково
1
производство като същевременно е улеснен, защото законът изисква само депозирането на
възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за
да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения в чл.
415, ал. 1 ГПК срок, а в случай, че упражни това право длъжникът има на разположение
всички правоизключващи и правопроменящи възражения.
В дадената хипотеза длъжникът е упражнил паралелна защита, тъй като на 21.04.2022
г. е предявил настоящия иск, а на 26.04.2022 г. е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, след което е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, по който е
образувано гражданско дело. Отрицателният установителен иск е изведен при твърдения за
правоизключващи факти, които могат да бъдат наведени в рамките на производството по
чл.422 ГПК, поради което защитата по отрицателния установителен иск е същата по обхват
като тази, която ответникът по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, би упражнил, поради
което липсва интерес от паралелното й провеждане. Същевременно това би довело до
затрудняване на производството по чл.422 ГПК, което следва да бъде спряно, за
съобразяване на силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен
иск, доколкото предметът на положителния е по – широк и няма основание за прекратяване.
Следователно при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, при който се прилага
фикцията за датата на предявяване на иска – от датата на заявлението, тоест от 18.01.2022 г.,
производството по по-късно заведения отрицателния установителен иск става безпредметно,
тъй като предметът на положителния установителен иск обхваща и този на отрицателния:
спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
съответно за което е предявен иск за несъществуването му /в този смисъл Решение №
46/08.04.2013 г. по . д. № 96/2012 година на ВКС, II т.о./.
С оглед на изложеното и предвид липсата на правен интерес от предявената
претенция, искът е недопустим и в приложение на чл.130 ГПК подадената искова молба
следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба вх. № ********** на ********, ЕГН: ********** по гр.д. №
21696/2022 г. по описа на СРС, 157-ми състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3