Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Враца, 16.03.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесетагодина
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Г.Ц.,
като разгледа докладваното от съдията Донкова
гр. дело № 3703
по описа за 2014 год. на
РС-Враца
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Х.Ц.В. против
Т.С.В. за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.
В съдебно заседание страните се явяват лично и
заявяват желание за прекратяване на сключения между тях на 16.01.2002г.
граждански брак по взаимно съгласие. Към молбата са приложили споразумение, с
което са уредили всички въпроси, възникнали по повод на сключения между тях
граждански брак. Отправят искане до съда да постанови решение, с което да
допусне развод, да прекрати брачната им връзка и да утвърди постигнатото между
тях споразумение.
С протоколно определение на основание чл.321, ал.5 ГПК
съдът, като взе предвид че с постигнатото споразумение между страните се
уреждат всички последици от прекратяване на брака им, уредени в чл.51 СК, при
което липсва интерес от продължаване на исковото производство, е постановил
преминаването към охранително производство по развод по взаимно съгласие на
страните.
В хода на делото молителите заявяват, че желаят да се допусне развод,
като се утвърди сключеното споразумение.
Съдът, след преценка -
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и
становищата на молителите, приема за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца
на основа акт за граждански брак № 7/16.01.2002г. се установява, че на 16.01.2002г.
Х.Ц.П. и Т.С.В. са сключили граждански брак в гр.Враца, като съпругата е приела
след сключване на брака да носи фамилното име В..
От брака си молителите имат две ненавършили пълнолетие деца – С.Т. В. и
Х.Т. В.. Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Враца въз основа
на акт за раждане № 399/08.07.2003г., С.Т. В. е роден от майка Х.Ц.В. и баща Т.С.В.
на 07.07.2003г. Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Враца въз
основа на акт за раждане № 0206/11.04.2008г., Х.Т. В. е роден от майка Х.Ц.В. и
баща Т.С.В. на 21.09.2007г.
В представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.Враца се сочи, че детето Симона е привързано и към двамата
родители, но желае да живее при своята майка. Посочено е, че майката притежава
необходимия родителски капацитет, възможности и мотивация да продължи да полага
качествени грижи по отглеждането и възпитанието на децата си. Поддържа се, че
майката е стабилен ресурс за отглеждане и възпитание, доколкото същата има
работа, доходи, подслон и емоционална връзка с децата.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по исков ред, като с определение по чл. 321, ал.5 ГПК е преминал към производство за развод по взаимно съгласие с правна
квалификация чл.50 СК във вр. чл.330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по
същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като същите са активно
легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с
възникналото между страните брачно отношение. Споразумението защитава правата на
родените от брака две деца, не противоречи на закона и следва да бъде
утвърдено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, следва
да бъде допуснат развод между молителите, а представеното споразумение -
утвърдено.
На основание чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6, т.3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса във внесения при образуване на делото размер от 25 лева.
Молителят Т.С.В., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати по смета на ВрРС на основание чл.7, т.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата от 172,80
лева, представляваща 2% върху тригодишните платежи за издръжката.
Така мотивиран и на основание чл.330, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш
И:
ДОПУСКА развода между
Х.Ц.В., ЕГН ********** и Т.С.В., ЕГН **********, и
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х.Ц.В., ЕГН ********** и Т.С.В.,
ЕГН ********** споразумение по чл.51, ал.1 СК, както следва:
1.Родителските права по отношение на родените по време на брака деца С.Т.
В., с ЕГН ********** и Х.Т. В., с ЕГН ********** се предоставят за упражняване
на майката Х.Ц.В., ЕГН **********.
2.Местоживеенето на децата С.Т. В., с ЕГН ********** и Х.Т. В., с ЕГН ********** ще бъде при майката
Х.Ц.В., ЕГН **********,***.
3.Бащата Т.С.В., ЕГН ********** има право на лични отношения с децата С.Т.
В. и Х.Т. В., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. на
съботния ден до 17.00ч. на неделния ден с
преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
4.Бащата Т.С.В., ЕГН ********** се задължава да залаща на децата С.Т. В.,
с ЕГН ********** и Х.Т. В., с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Х.Ц.В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от по 120,00 лв./сто и двадесет лева/ за всяко едно от децата,
считано от 10.03.2015г. до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
5.Семейното жилище, находящо се в гр.Враца, ж.к.”*********”, бл.**,
вх.Г, ап.79, е собственост на родителите на молителя Т.С.В. и остава за
ползване от него, а молителката Х.Ц.В. няма претенции за ползването на същото.
6.Х.Ц.В., ЕГН ********** и Т.С.В., ЕГН ********** не си дължат издръжка
един на друг.
7.След прекратяване на брака съпругата Х.Ц.В., ЕГН ********** ще продължи
да носи брачното си фамилно име – В., за което Т.С.В. дава своето съгласие.
8.Държавната такса за образуването на делото се поема от Х.Ц.В., а
останалите такси и разноски така, както са направени от страните.
ОСЪЖДА, на основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Т.С.В., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд – гр.Враца окончателна държавна такса в 172,80,
представляваща 2 % върху тригодишните
платежи на издръжката.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: