РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Таня Миткова Митева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600541 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. К. Х.,
ЕГН:**********, срещу Присъда №40 от 29.03.2022г., постановена по НОХД № 3889/2021
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
С посочената присъда подсъдимия Х. е бил признат за виновен в това, в това, че
на 05.06.2018 година, на път 1-6, км 482+100, от град Айтос за град Бургас, на разклона за
град Българово, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „**“,
модел „**“ с ДК № **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в
крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при
изпреварване или заобикаляне“, като навлязъл в лентата за насрещно движение - в средната
лява лента, в резултат на което възникнало ударно съприкосновение между управляваното
от него моторно превозно средство и насрещно движещото се такова - лек автомобил марка
„**“, модел „**“, управляван от пострадалия С. Д. Ч., ЕГН **********, вследствие на което
по непредпазливост причинил на С. Д. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на диафизите на двете кости на ляв антебрахиум, лакътна и лъчева с разместване на
фрагментите, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на ляв горен
1
крайник за срок от около 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, поради
което на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 от НК е
осъден на „пробация”, включваща следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град **, община **, област **,
ул. „**“ № ** - за срок от 6 /шест/ месеца, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи е пробационен служител - за срок от 6 /шест/
месеца.
и на основание чл. 343, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от осем месеца.
Със същата присъда подсъдимия Х. е осъден да заплати на частния обвинител С.
Д. Ч., ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го е осъдил да
заплати в полза на бюджета на Окръжна прокуратура - Бургас направените по делото в хода
на досъдебното производство разноски общо в размер на 4 104.60 /четири хиляди сто и
четири лева и 60 ст./ за изготвени експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното
производство разноски в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, представляващи
възнаграждения на вещи лица, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
С жалбата се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения и за
неправилност на постановената присъда. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства,
които да оборват обвинителната теза на прокурора. Прави се искане за оправдаване на
подсъдимия Х., алтернативно за приложение на чл.78а от НК или чл.55 от НК, както и за
отмяна на наказанията лишаване от право да управлява МПС и наложената глоба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият и неговият
защитник не се явяват. Депозирано е писмено становище, което преповтаря изцяло
съображенията, изложени във въззивната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата на защитника
на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а присъдата на
първата инстанция – потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител намира жалбата на защитника на подсъдимия
за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.
Частният обвинител поддържа становището на своя повереник.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Жалбата на защитника на подсъдимият е процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
2
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е
неоснователна.
При разглеждане на делото по същество настоящата въззивна инстанция намери,
че по делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд прие за установена следната фактическа
обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд:
Подсъдимият М. К. Х. е роден на ** година в град **, община **, област **, с
постоянен адрес в град **, община **, област **, ул. „**“ № *, **, ** гражданин, със **
образование, работи като ** във фирма „**“ * със седалище в град **, **, **, ЕГН
**********. Той е правоспособен водач на МПС категории А, В, СЕ, С ,ТКТ, AM, BE,
притежава СУМПС №********* и съгласно справката му за водач от КАТ - Бургас (лист 44
и 45 от том III-ти на ДП) същият има 9 (девет) НП и 6 (шест) броя електронни фишове за
нарушения на ЗДвП.
Доказателствените източници разкриват, че на 05.06.2018 година свидетелят С.Ч.
управлявал личния си автомобил марка „**“ модел „**“ с рег.№ ** в посока от село
Марково, област Пловдив към гр.Несебър. В автомобила на предната дясна седалка била
съпругата му А. Ч. Около 07,40 часа свидетелят Ч. преминал през град Българово и
продължил към главен път І-6, в който трябвало да се включи в посока движението за град
Айтос. Около 08,00 часа той стигнал до „Т“ образното кръстовище образувано от пътя, по
който се движел и перпендикулярно свързания с него път І-6. Кръстовището било
регулирано с пътни знаци и маркировка. С триъгълни разделителни острови били оформени
ленти за влизане и излизане от гр.Българово към главния път. По главния път преди
кръстовището, в посока движението за град Бургас имало поставен знак В26 „Забранено
движението със скорост по-висока от 50 км/ч“, а на изхода на перпендикулярния път от
гр.Българово (гр.Камено) имало пътна маркировка М6 „Стоп линия“. Главният път се
състоял от три пътни ленти за движение-една в посока за град Бургас и две в посока за град
Айтос. Двете ленти за движение към гр.Айтос били разделени помежду си с единична
прекъсната линия, а единствената лента за движение в посока за град Бургас била отделена
от другите две ленти с единична непрекъсната линия - М1. Пътният участък бил прав, равен,
със сух асфалт. Времето било ясно, с отлична видимост и при дневна светлина.
По същото време подсъдимия Х. се движел с лек автомобил марка ** модел * с
рег.№** по път І-6 от от гр.Айтос в посока за град Бургас със скорост около 90 км/ч. Този
път бил с предимство. На задната седалка в автомобила седяла Б. А. Х.-майка на водача на
автомобила. Подсъдимият Х. подминал поставения преди кръстовището, в посока
движението за град Бургас знак В26 „Забранено движението със скорост по-висока от 50
км/ч“, но не намалил скоростта на автомобила си и наближил кръстовището със скорост
около 90 км/ч.
3
Когато водачът Ч. стигнал до маркировка М6 „Стоп линия“, той спрял
автомобила и преди да навлезе в кръстовището се огледал в двете посоки. Той видял
приближаващия се от лявата му страна л.а.марка ** модел * на разстояние от 89,90 метра, но
преценил, че има достатъчно време да навлезе в кръстовището и да извърши маневра завой
наляво. По тази причина той навлязъл в кръстовището и започнал маневра завой наляво.
Подсъдимият Х. видял навлезлия в кръстовището лек автомобил, управляван от свидетеля
Ч., когато автомобилът му бил на разстояние от 89,90 метра. Без да намали скоростта си на
движение и вместо да продължи движението си в своята пътна лента в посока град Бургас,
подсъдимият Х. отклонил косо автомобила си, пресякъл единична непрекъсната пътна
маркировка (М1) и навлязъл в средната пътна лента, предназначена за противоположно
движение за град Айтос (средната пътна лента), където вече се намирал автомобила на
свидетеля Ч.. Настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил марка **,
управляван от Ч. и предната дясна част на л.а. марка **, управляван от Х.. Ударът бил
челен, водачът Х. спрял аварийно. От сблъсъка лекият автомобил марка ** модел *,
управляван от свидетеля Ч. получил дълбока деформация в предната лява част, а
автомобилът управляван от подсъдимия Х. ** модел * бил с два обособени удара-единият в
предната дясна част, а другият в предната част по капака, предна броня и предно ляво
колело. Деформациите в предната част се получили от съприкосновението на автомобила с
металните стълбове и пътните знаци, тъй като вследствие на удара той се завъртял още
наляво и напуснал пътното платно като изкъртил двукомпонентен пътен знак „Ж7“ и паднал
в крайпътната канавка.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е
достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на показанията на показанията
на свидетелите-А. Ч., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетените по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК, С.Ч., Б. Х., А. И. и обясненията на подсъдимия, от АТЕ,
допълнителната АТЕ, комплексната повторна АТЕ и тройната АТЕ, СМЕ, справка за
нарушител/водач, справката съдимост на подсъдимия и др.
Първостепенният съд е изпълнил в пълнота задължението си да оцени събраните
в хода на съдебното следствие доказателства съобразно изискванията, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси.
Извършил е подробен анализ на доказателствения материал като е съпоставил заключенията
на АТЕ, допълнителната АТЕ, комплексната повторна АТЕ и тройната АТЕ и гласните
доказателствени източници и е достигнал до правилни изводи относно фактическата
обстановка.
Един от основните спорни въпроси по делото е къде е настъпил ударът между
двете МПС. По този въпрос РС правилно е решил да кредитира като надеждно и достоверно
заключението на тройната АТЕ. Вещите лица, изготвили това експертно заключение
категорично установяват, че ударът е настъпил в средната лява лента откъм гр.Айтос, на
около 4,4 метра вляво от десния край на пътя/ отговор на задача 2 от заключението/.
Друг спорен въпрос е спрял ли е водачът Ч. на „стоп“ линията. Въззивният съд
4
намира, че РС отново е дал правилен и обоснован отговор и на този въпрос, стъпвайки на
заключението на тройната АТЕ. В отговор на задача седем, вещите лица са установили, че
ако водачът не е спрял на „стоп“ линията, а само е намалил скоростта до степен на спиране,
без автомобилът да е в пълен покой, автомобилът на Ч. би се намирал на около 1 метър след
позицията, в която е бил в момента на фактическото място на произшествието. При това
положение, ударът за него би бил в позицията на задна част на преден ляв калник и предна
лява врата, а не както е в действителност в предната лява част на управлявания от него
лекия автомобил.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че
първоинстанционният съд е направил изводите си за доказаност на деянието и неговото
авторство въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне на всички доказателствени
източници.
Правилно е приложен и материалният закон. РС обосновано е приел, че
подсъдимият е реализирал поведение, с което е осъществил обективните и субективните
признаци на престъплението по по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Това е така, защото на 05.06.2018 година, на път І-6, км 482+100, от град Айтос за град
Бургас, на разклона за град Българово, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**“, модел „*“ с ДК № **, той е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 16, ал. 1. т. 2 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има три пътни ленти - да
навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е
разрешено само при изпреварване или заобикаляне“. Без да извършва изпреварване или
заобикаляне, подсъдимият пресякъл единична непрекъсната пътна маркировка (М1) и
навлязъл в средната пътна лента, предназначена за противоположно движение за град Айтос
(средната пътна лента), в резултат на което възникнал удар между управляваното от него
моторно превозно средство и насрещно движещото се такова - лек автомобил марка „**“,
модел „*“, управляван от пострадалия С. Д. Ч., ЕГН **********. В резултат на удара на С.
Д. Ч. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на диафизите на
двете кости на ляв антебрахиум, лакътна и лъчева с разместване на фрагментите, което
увреждане е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от
около 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.
Няма съмнение, че действията на Ч. не са били съобразени с изискването на
чл.50, ал.1 от ЗДвП, защото вместо да пропусне МПС-то, управлявано от Х., което се
движило по пътя с предимство, той предприел навлизане на кръстовището, но пътно-
транспортното произшествие не е възникнало единствено и само поради неправомерното
действие на пострадалия. Видно от заключенията на всички експертизи до сблъсък не би се
стигнало ако Х. бе продължил движението си в своята лента. Всички експерти са
категорични, че при такова развитие на ситуацията удар между двете МПС-та не би
настъпил.
Следва да се отчете, че разгледана самостоятелно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
5
ЗДвП с нейните три хипотези не представлява единствената норма, съотносима към
разглеждания случай. Навлизането в насрещна лента във вариантите на т. 1 и т. 2 (чл. 16, ал.
1) предполага пътното платно да е обособено с две или с три ленти, отграничени само с
единична прекъсната линия (М 3) или пътна маркировка изобщо да липсва. Поначало
хипотезите на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП въвеждат забрани, но и изключения от общото правило -
забраната не действа при изпълнение на маневри "заобикаляне" и "изпреварване". В
конкретният случай, пътното платно в района на местопроизшествието е било организирано
по начин, недопускащ навлизане на насрещно движещи се превозни средства в лентата, в
която е било управляваното от пострадалият Ч. МПС. Пътната лента, в която водачът Ч. се е
намирал в момента на удара, е била отделена с единична непрекъсната линия - М1 от
лентата, предназначена за движение от подсъдимия. Последният не се е съобразил със
забраната като водач на превозното средство да не пресича тази надлъжна пътна маркировка
и това е непосредственото нарушение на правилата за движение по пътищата чрез навлизане
в насрещната лента за движение. В конкретиката на разглеждания казус пътното платно е
обособено по начин, недопускащ дори и изключението за маневрите изпреварване и
заобикаляне в зоната на местопроизшествието. Лентите са били обозначени с надлъжна
пътна маркировка, създаваща допълнителни забрани, преодоляващи въведеното със
законовата норма на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП изключения. Следователно е нарушена не само
последната норма, но и тази по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП
Подсъдимият оправдава своите действия като твърди, че е искал да избегне
сблъсък с навлизащия в неговата лента лек автомобил, управляван от Ч.. В случая не се
касае за правомерна "спасителна маневра", която би обусловила отпадане на наказателната
отговорност на Х.. Видно от тройната АТЕ опасната зона за водача Х. е 70,64 м., докато в
момента на навлизане на Ч. в кръстовището, управлявания от подсъдимия автомобил се е
намирал на 89,90 м. т.е. извън опасната зона на Х.. Според вещите лица изготвили тройната
АТЕ, Х. е разполагал с техническа възможност да избегне удара по три начина – 1.да намали
скоростта или да спре при възникване на опасността за движението/ т.е. в момента на
навлизане на Ч. в кръстовището/, 2. ако е управлявал не с 90 км/ч, а с разрешената за този
участък скорост от 50 км/ч или 3.ако е запазил праволинейното си движение в своята пътна
лента, при което дори с поддържаната скорост от 90 км/ч няма да се стигне до удар. Вместо
да предприеме едно от тези действия, подсъдимият отклонил автомобила си вляво, пресякъл
е единична непрекъсната линия - М1 и е навлязъл в средната лента на насрещното платно за
движение. Според вещите лица от тези негови неправилни действия са настъпили и
съставомерните последици, поради което той следва да носи наказателна отговорност.
Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и
виновно се е поставил в положение да я извърши /виж Тълкувателно решение № 106 от
31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г./ В случая, подсъдимият, управлявайки с много над
разрешената за този пътен участък скорост, сам се е поставил в положение да извърши
такава маневра, поради което правилно е становището на РС, че той следва да носи
наказателна отговорност за причинените съставомерни последици независимо от голямата
степен на съпричиняване от страна на пострадалия.
6
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост
под формата на небрежност, защото не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, като управлява автомобила,
спазвайки нарушените правила за движение по пътищата.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или
пробация. Първоинстанционният съд, на основание чл. 54 от НК, е определил наказание
пробация т.е. най-лекото предвидено за това престъпление наказание. Първата инстанция
вярно е приела като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на
обществена опасност на деянието и нарушенията на ЗДвП от страна на подсъдимия. Като
допълнително отегчаващо обстоятелство следва да се приеме високата скорост, с която се е
движил водача Х., която е била с 40 км/ч над разрешената от 50 км/ч. В пълнота е отчетен и
високия процент съпричиняване от страна другия водач Ч. като смекчаващо отговорността
обстоятелство, както и фактът, че Х. е неосъждан. При тези данни и при спазване
принципите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 НК, в съответствие със закона и с
доказателствата по делото, първостепенният съд е наложил най-лекото предвидено за това
престъпление наказание- „пробация“. РС е наложил и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца, което е близо до минималния размер от три месеца.
Въззивният съд счита, че така подбраният размер в съчетание с основното наказание
пробация биха спомогнали за постигането на поправително-възпиращ ефект над
подсъдимия. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието
спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а нито едно от горепосочените смекчаващи
такива не е изключително. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо,
защото не е налице изискуемото от закона несъответствие между отмереното наказание,
степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на
дееца. Същевременно при наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства, не може
да се обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено
в закона наказание.
Правилно РС не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като между
деянието, за което Х. е наказан по НАХД №148/2020г. на РС Айтос и настоящото деяние е
налице реална съвкупност. Реалната съвкупност е разновидност на „множеството
престъпления“ /виж Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г.,
ОСНК/, а съгласно чл.78а, ал.7 от НК освобождаването от наказателна отговорност е
неприложимо при наличие на множество престъпления /напр. Решение № 406 от 29.12.2014
г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, Решение № 493 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1574/2014 г., I н. о., НК/.
Предвид този резултат, правилно и в съответствие с чл.189,ал.3 от НПК е решен и
въпросът за разноските по делото.
В обобщение на така извършената въззивна проверка, настоящият съдебен състав
7
счита, че не са налице основания за изменяване или отмяна на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения въззивната жалба на подсъдимия Х. чрез неговия
защитник е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционната присъда е обоснована и постановена съобразно закона,
поради което следва да бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №40 от 29.03.2022г., постановена по НОХД №
3889/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните
за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8