М
О Т
И В И
Към присъда по НОХД № 864/2016 год. на КРС.
Срещу
подсъдимия Л.Т.Т., ЕГН: ********** е повдигнато обвинение и същият е предаден
на съд за това, че:
На
08.12.2016г. в с.К. обл.П., в дома си в с.К. обл.П., ул. С.К. №. в немаловажен
случай е държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия, както следва:
- 244 /двеста четиридесет и четири/ броя кутии
цигари с надпис „***“ на стойност 1830 лв., всички без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, съгласно чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
(обн. ДВ, бр.91 от 15.11.2005г.) “На облагане с акциз подлежат: т.2 “тютюневите
изделия”; съгласно чл.28 (Изм.-ДВ, бр.110 от 1996г.), ал.1 (Изм.-ДВ, бр.50 от
2012г., бр.19 от 2016г., в сила от 11.03.2016г.) от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, “Тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове”, както и чл.100, ал.1 (Доп.-ДВ, бр.44
от 2009г., в сила на 01.01.2010г., изм.-ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.)” от Закона за акцизите и данъчните складове ”...., тютюневите
изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени
с бандерол.” - престъпление по чл.234, ал.1, предл.2-ро от НК.
Производство
протече по реда на чл. 371, т.1 от НПК, като с определение на РС К. от 20.02.2017г.,
съдът одобри изразеното съгласие от подсъдимия и защитника му за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 НПК, приемайки, че процесуално-следствените
действия, извършени в хода на досъдебното производство са събрани при условията
и по реда предвидени в НПК, като в съответствие с правилата на гл.27 – чл.373
ал.1 от НПК съдът прочете на осн. чл.283 от НПК протокола за разпит на
свидетеля И.Д., както и заключението на съдебно стоковата експертиза изготвена
от вещото лице Р.М.. След това, при условията на състезателност и
непосредственост, проведе разпит на свидетели, допуснати до разпит по искане на подсъдимия и защитника му, а именно
Р.Р. и Х.К.–неразпитвани на досъдебната фаза на процеса. След дадените от подсъдимия
подробни обяснения, представителят на прокуратурата отправи искане за допускане
на допълнителен разпит на св. Д.С.. С протоколно определение в с.з на
12.04.2017г., със съответните мотиви съдът уважи искането и проведе разпит на
този свидетел.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Счита, че от събраните по делото
доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин от обективна и
субективна страна, поради което подсъдимия Л.Т. следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление с правна квалификация както е посочено в
обвинителния акт. По отношение на реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия от представителят на прокуратурата се предложи да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 1г. и 6м., което да се изтърпи
ефективно, както и глоба в размер на 1830лв, като към това наказание, на осн.
чл.68 ал.1 от НК да се присъедини наказанието по НОХД №6/2014г. по описа на РС
К..
Подсъдимият
Л.Т. се явява лично. Не се признава за виновен, дава обяснения в хода на
съдебното следствие в насока, че намерените цигари са собственост на баща му и
са за негова лична употреба. В последната дума моли за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия – адв.С. счита, че Л.Т.Т. не е извършил престъплението в което е
обвинен. Твърди, че обвинението не е доказано и поиска от съда да признае
подзащитния му за невинен и да го оправдае.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по
делото –показанията на свидетелите Д.С. и
Х.К., дадени пред съдебния състав, показанията на свидетеля И.Д. прочетени и
приобщени по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, показанията на свидетеля Р.Р. дадени в съдебно
заседание в кредитираната им от съда част, обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, предявените на основание
чл.284 от НПК веществени доказателства и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства- протокол за “претърсване и
изземване“, фотоалбум, Разпореждане на Районен съд - гр.К., съдебна стоково
експертиза, епикризи, експертно решение, амбулаторен лист, характеристична
справка, справка за съдимост, намери за установено следното:
Подсъдимия
Л.Т.Т. е роден на ***г***, обл.П., ул. С.К. №. *****, ЕГН: **********.
От приетата по делото справка
съдимост относно подсъдимия съдът намира като установено, че същият е осъждан,
като със споразумение по НОХД №
6/2014г., влязло в законна сила на 10.01.2014г. за извършено на 29.12.2013г.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването
на това наказание е отложено за срок от 3 години. Т. е бил лишен и от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
Деянието по внесения обвинителен акт
е извършено в изпитателния срок по това осъждане.
Подсъдимия
Л.Т.Т. е безработен поради влошено здравословно състояние, вследствие на
претърпяна злополука и е с 54% трайна намалена трудоспособност. Живеел
съпружески със св.Р.Р., като полагал грижи и за нейното 8 годишно дете в
бащиния си дом в с.К. ул.“***“ №***, обл.П..
Издържали се само с нейната заплата.
На
08.12.2016г. в РУ „Полиция" гр.К. била получена оперативна информация, че лицето Л.Т.Т.,*** държи в дома си и продава акцизни стоки без бандерол,
а именно тютюневи изделия-цигари. В условията на неотложност била сформирана
група от служители при РУП – К. в състав И.М.Д.,
Д.Т.С., Й.А.Г. и П.П.К. и същата била изпратена на адреса в с.К. ул.“***“ №**,
обл.П., за извършване на неотложно процесуално-следствено действие претьрсване
и изземване. Извършващия процесуално-следственото действие - полицай Г. и
мл.разузнавач С., се легитимирали и уведомили подсъдимия за целта на
посещението им и какво точно се търсело,
както и за предстоящите действия. На 08.12.2016г. за времето от 10:30ч. до
11:10ч. полицай Й.А.Г. при РУ на МВР
гр.К., в присъствието на поемните лица Г.Н.М. и Ч. Т.Т. и с участието на експерта
при РУ на МВР гр.К. П.П.К. извършил процесуално-следственото действие
„претърсване и изземване“ в неотложен случай с последващо съдебно одобрение в
частен дом, представляващ едноетажна къща с приземен етаж, находяща се в с.К.
обл.П., на ул.“***“ №***,
стопанисвана от Л.Т.Т., ЕГН: **********.
При
извършеното претърсване и изземване били надлежно описани в протокол намерените и иззети вещи, а именно:
-244
броя кутии цигари с надпис „Монд“.
Подсъдимия Л.Т.Т. участвал при това действие и
саморъчно вписал в протокола, копие от който получил, че намерените в дома му
цигари е закупил от гр.П. за лична употреба.
Подсъдимия
направил и извънпроцесуално изявление пред свидетеля Д.С. – служител на РУ на
МВР гр.К., в което по същество признал, че цигарите са негови и заявил, че
поради изземването им „Ще го набутат с пари“, т.е. ще претърпи вреди.
Изготвеният
протокол за претърсване и изземване бил
внесен от Районна прокуратура гр.К. в
Районен съд гр.К. с искане за одобрение. С
разпореждане № 5546/09.12.2016г. по ЧНД № 837/16г. РС К. одобрил протокола.
От
заключението на съдебна стоковата експертиза прочетена и приобщена по реда на
чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК се установява, че пазарната стойност на
иззетите 244 броя кутии цигари с надпис „Монд“ е в размер на 1830,00лв., като
съотношението към МРЗ е 4,3571 пъти. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и с
необходимите професионални познания и опит в съответната област.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Д.С. и Х.К., дадени пред съдебния състав, от показанията на
свидетеля И.Д. прочетени и приобщени по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283
от НПК, от показанията на свидетелката
Р.Р. дадени в съдебно заседание в кредитираната им от съда част, от обясненията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част и от
приложените по делото писмени доказателства и от заключението на изготвената
съдебно стокова експертиза.
За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени
средства – официални документи и веществени доказателствени средства, чието
съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло.
Съдът
кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия дадени пред съда в частта
им, в която заяви, че при извършеното на 08.12.2016г. претърсване и изземване
на етажа от къщата на който живеел той, са намерени описаните в протокола вещи
и, че той собственоръчно е записал в същия протокол, че намерените в дома му цигари е закупил от гр.П. за
лична употреба, тъй като от приетите по делото доказателства съдът не установи
наличието на такива които да ги оборват. Съгласно съдебната практика, за да се
кредитират обясненията на подсъдимия не е необходимо другите приети по делото
доказателства да ги потвърждават, а само да не ги оборват. Съдът кредитира
достоверност на обясненията на подсъдимия по отношение на начина на придобиване
на цигарите и мястото на държането им.
Съдът счита че показанията св.Д. и С. са обективни, поради
което ги кредитира в цялост по следните причини: те са очевидци на
престъплението, възприели са начина на държане на цигарите и събитията около
извършване на това престъпление. Няма данни по делото, които да създават
съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност, или да сочат наличието
на мотив да набедят подсъдимия в престъпление което не е извършил. Няма
обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези
свидетели, поради което същите следва да се оценят като достоверни. Въпреки, че
тези двама свидетели са служители на МВР, съгласно константната практика на
ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството на свидетел, полицейски служител
извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да свидетелства и за
признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от 19.11.2009 г. по
нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 г., ВКС II н. о., Решение
№ 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н. о., Решение № 179 от
17.07.2009 г. на ВКС, ІІ н.о., по н.д. № 156 по описа за 2009 г., Решение № 337
от 18 ноември 2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09, Решение № 266 от
04.06.2009 г. на ВКС, II наказателно отделение, наказателно дело № 243/2009
година, Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I
н.o./.
Както е прието и в правната доктрина /вж.
проф. д-р М.Ч., "Новите положения на досъдебното производство по
НПК", издателство "Сиела", 2007 г., стр. 125-126/, игнорирането
на свидетелските показания на полицейски служител, поради явната им
заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства, когато не почива
на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски показания по абстрактна теза и е в разрез с
изискванията за закона. Полицейските служители, когато не са участвали като
разследващи органи, могат да установяват като свидетели всички фактически
данни, които лично са възприели, включително и тези, които представляват извън
процесуални изявления на други лица, дори когато същите са придобили
процесуално качество. Няма пречка полицейските служители, които са извършили
проверка или са съдействали на свои колеги при извършване на съответни
действия, какъвто е настоящия случай, да бъдат разпитани по същото дело като
свидетели, относно факти и обстоятелства, които са възприели при проверката или
съдействието. Тези служители не придобиват качество на процесуални субекти, за
да важи за тях забраната, че не могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ
н.о/. Както и ВКС вече е имал повод да посочи в Решение № 1
от 20.II.1995 г. по н. д. № 554/94 г., I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС
на РБ, кн. 4/1995 г., стр. 1, извън процесуалните изявления на гражданите не са
доказателствено средство, а доказателство, ако са свързани с обстоятелствата по
делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по съответния ред,
включително със свидетелски показания. Съгласно друго Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. №
32/2006 г., II н. о., законът не ограничава свидетелските показания единствено
до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се
установяват изявления на други лица.
Във
връзка с така изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелите И.М.Д. и
Д.Т.С., които в изпълнение на служебните си задължения са посетили дома на
подсъдимия и са установили факти и обстоятелства които са от значение по делото
и са възприели изявлението на подсъдимия, че цигарите са негови и действително
той ги държи в етажа от къщата в която живее и собственоръчно е записал това
обстоятелство в протокола за претърсване и изземване. Поради не наличие на
обстоятелства за тяхната критика, съдът ги кредитира като логични, последователни
и обективно верни, тъй като се потвърждават от другите приети по делото
доказателства.
В
резюме свидетелите Д. и С., при изпълнение на служебните си задължения, са
установили изложените в показанията си факти от значение за делото относно
подсъдимия и инкриминираните вещи - 244 /двеста четиридесет и четири/ броя
кутии цигари с надпис „***“.Тези свидетели в показанията си посочват, че
подсъдимия е заявил пред тях че установените в дома му кутии с цигари са негови
и той ги държи.
Съдът
кредитира и показанията на св.К., тъй като тъй като се потвърждават от другите
приети по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.Р., само в
частта в която заяви,че цигарите без бандерол действително се съхранявали на
втория етаж от къщата на който живеели те - „младите“, тъй като „дядото“, т.е. бащата на подсъдимия
не можел да се качва на втория етаж поради заболяване. Не кредитира показанията
в останалата част поради обстоятелството, че живее на съпружески начела с подсъдимия
и не безпристрастна и обективна.
Всъщност,
единствено подсъдимия и заинтересованата от изхода на делото свидетелка-Р.
твърдят, че цигарите без бандерол са собственост на бащата на подсъдимия, като
тези твърдения се оборват от показанията на св.Д. и С. и от протокола за
претърсване и изземване. Самият подсъдим не оспорва съдържанието на този
протокол и обстоятелството, че именно той е написал в него, че намерените в
дома му цигари са негови и лично той ги е закупил от гр.П. за лична употреба,
като вече в обясненията си пред съда заяви, че написаното не е вярно, а е
написал „каквото му дошло на акъла“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Л.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК тъй като на
08.12.2016г. в с.К. обл.П., в дома си в с.К. обл.П., ул. С.К. №. в немаловажен
случай е държал акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия, както следва:
- 244 /двеста четиридесет и четири/ броя кутии
цигари с надпис „***“ на стойност 1830 лв., всички без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, съгласно чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
(обн. ДВ, бр.91 от 15.11.2005г.) “На облагане с акциз подлежат: т.2 “тютюневите
изделия”; съгласно чл.28 (Изм.-ДВ, бр.110 от 1996г.), ал.1 (Изм.-ДВ, бр.50 от
2012г., бр.19 от 2016г., в сила от 11.03.2016г.) от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, “Тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове”, както и чл.100, ал.1(Доп.-ДВ, бр.44
от 2009г., в сила на 01.01.2010г., изм.-ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.)” от Закона за акцизите и данъчните складове ”...., тютюневите
изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени
с бандерол.”.
Изпълнителното
деяние по чл.234, ал.1 от НК може да се прояви в две форми – продава или държи.
За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В
конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на
акцизни стоки без акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по чл.2, т.2 и чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Съставомерно по чл.234, ал.1 от НК –„държане“ ще е налице винаги, когато
акцизните стоки са без акцизен бандерол и обективно се намират във фактическа
власт на дееца без оглед на продължителността й - часове, дни или повече.
Фактът на държането на посочените акцизни стоки без поставен върху тях
български акцизен бандерол е достатъчен, и за съставомерността му е без
значение начина на възникване на държането.
Изпълнителното
деяние на вмененото на подсъдимия формално престъпление е осъществено, ако
лицето „държи” в свое владение описаните акцизни стоки без бандерол, без
значение дали същите се държат за собствено ползване, за ползване от близки
хора или от други лица. От гледна точка съставомерността на деянието от
обективна страна, законодателят не е включил в признаците за осъществяване на
такова деяние обстоятелствата за кое лице или лица следва да се държат
цигарите. От субективна страна не е предвидено и наличието на някаква специална
цел. Обвинение за продажба на цигарите не е повдигано въобще, поради което тази
форма на изпълнително деяние не следва да се обсъжда понастоящем. Безспорно е
по делото, че установените в дома на подсъдимия и иззети по надлежен ред цигари
са акцизни стоки, за които по закон се изисква наличието на бандерол, а такъв
не е бил наличен.
От
страна на защитата на подсъдимия се оспорва съставомерността на деянието
осъществено от Т., като се излагат доводи, че намерените и иззети от дома на
подсъдимия цигари без бандерол са собственост на баща му и той ги държи за
него, но както вече беше посочено по горе това обстоятелство е без значение за
съставомерноста на деянието по чл.234, ал.1 от НК.
Съгласно
чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия, като платеният акциз се удостоверява с поставянето
на съответен бандерол. Съгласно чл.28 от ЗТТИ тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.”, както и
съгласно чл. 100, ал.1 от ЗАДС тютюневите изделия, предназначени за местния
пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол. Продажбите на този вид
стока на вътрешния пазар се извършват само при наличието на такъв бандерол.
Съответно, когато на територията на Република България се извършва продажба на
цигари, освен съблюдаване на множеството изисквания за лицензиране на обекта и
продавачите, то при всички случаи това е възможно само, когато е налице
формално удостоверяване на платения акциз с поставения върху кутиите бандерол.
Съдът
счита, че настоящият случай не се явява маловажен с оглед стойността на
предмета на престъплението който е 1830 лева, чийто размер надвишава размера на три минимални работни заплати за
страната, което разкрива една по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. За да бъде
криминализирано едно деяние по чл.234 ал.1 от НК, изразяващо се в държане на
акцизни стоки без бандерол като престъпление, то следва да притежава определена
степен на обществена опасност, т. е. да застрашава или уврежда в тази степен
обществените отношения, които са предмет на регулиране с него. Законодателят
изрично е посочил, че деянието е престъпление, което дава основание за
използване средствата на държавната принуда чрез осъждането на дееца само ако
не представлява маловажен случаи. В разпоредбата на чл.93, т.9 от НК е дадено
определение на понятието маловажен случай. Съгласно законовата дефиниция такъв
е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Следва да се отчете, че деяния от вида на
инкриминираното нанасят сериозни вреди на фиска. В конкретния случай, само
стойността на цигарите, за които се дължи акциз надвишава повече от три пъти
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието и
само по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен. От
обстоятелствата по делото не може да се направи извод, че обществената опасност
на процесното деянието е значително по-ниска в сравнение с тази при
обикновените случаи на такива по вид деяния. Стойността на предмета на
посегателство - акцизни стоки без бандерол, степента на засягане на
обществените отношения, свързани с нормалното действие на данъчната система в
страната, динамиката на престъпления от този вид и предвид указаното от
законодателя в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, извършеното от подсъдимия
деяние не представлява маловажен случай.
Подсъдимия е бил наясно с изискванията на закона и предвидената
отговорност, въпреки че дори и да не е така, незнанието не е от кръга на
обстоятелствата, които биха изключили наказателната отговорност за подобно
деяние. Деянието е извършено в условията на пряк умисъл, защото е съзнавал
обществено-опасния му характер и неговите последици и е искал и целял тяхното
настъпване.
Настоящият
състав, като съобрази общата стойност на акцизните стоки без бандерол държани
от подсъдимия, обществените отношения, които са засегнати с извършване на
престъплението, начина на извършване на деянието, а именно с тяхното държане,
както и мотивите на дееца за извършването му- незачитане на установения правов
ред в страната, а така също и данните за личността на подсъдимия Т., приема, че
деянието, извършено от Л.Т. осъществява признаците от състава на
престъплението, за което е предаден на съд и не представлява маловажен случай.
Причините
и условията за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на установения правов ред в страната.
Относно
вида и размера на наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа върху които е изградена наказателно–правната ни система - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст на чл.234, ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години и „глоба”
до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и „лишаване
от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК. С оглед спазването на втория принцип,
съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност
на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът счита, че следва
да му бъде наложено наказание при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, поради наличието на изключително по
своя характер смекчаващо вината обстоятелства, а именно налице е заболяване и инвалидност, която му пречи да
се придвижва свободно, като са налични и други смекчаващи вината обстоятелства
като тежкото семейно и социално положение и, че макар и осъждан, не
представлява личност с висока степен на обществена опасност. Отегчаващи вината обстоятелства –наличие на предишно
осъждане.
Ето
защо съобразявайки се с тежестта на конкретното престъпление и с горните
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Т.
наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определи първоначален
„общ“ режим за изтърпяването му.
Съдът
намира така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на подсъдимия
Т.. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдебният
състав счита, че деянието е извършено от подсъдимия, без по делото да има данни
същият да упражнява професия или дейност, за която да бъде лишен от права,
поради което и не му и налага кумулативно предвиденото в чл.234 ал.1 от НК
наказание лишаване от права по реда чл.
37, ал.1, т.7 НК.
На
основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия Л.Т.Т.,
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
Съдът
приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното на подсъдимия
Л.Т.Т. наказание по НОХД № 6/2014г., по описа на РС К. влязло в законна сила на
10.01.2014г. за извършено на
29.12.2013г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от три месеца, като на осн. чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наказанието от подсъдимия и отделно от наказанието
по настоящата присъда.
По
разноските по делото и ВД:
Предвид
факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимия Л.Т.Т., ЕГН: **********
за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3
от НПК разноските по делото следва да бъдат заплатени от него. Ето защо, съдът осъди Л.Т.Т., ЕГН: **********
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.П. направените
разноски на досъдебното производство в размер на 38.64 лв.
На
основание чл.234, ал.3 от НПК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства по делото, а именно предмета на престъплението – 244 /двеста
четиридесет и четири/ броя кутии цигари с надпис „***“, находящи се на
съхранение при домакина на РУ на МВР К..
Воден от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия:
И.П.