№ 3575
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110168572 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Суифт Карго“ ООД срещу ответника „Хипер Врати“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
2905,03 лева, представляваща дължимо възнаграждение по неформален договор за
диагностика и отстраняване на повреди по Газокар Linde H16T/350H712561, за която е
издадена фактура № **********/14.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.12.2023г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 177,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2023г. до 15.12.2023г.
Ищецът „Суифт Карго“ ООД твърди да е налице облигационно отношение с
ответника, възникнало по силата неформален договор за изработка с предмет –
диагностика и отстраняване на повреди по Газокар Linde H16T/350H712561.
Поддържа, че след направена диагностика на газокара на 10.03.2023г. е изпратил на
ответното дружество оферта за подмяна на потенциометър за обороти и подмяна на
инсталацията, приета със съобщение от 04.04.2023г. Служители на ищеца посетили
базата на ответното дружество на 05.05.2023г. и извършили необходимия ремонт, като
работата им е приета от ответника с Протокол № 761 от същата дата. Ищецът твърди,
че впоследствие негови служители отново извършват ремонт и тест на контролен
модул и смяна на дросел на потенциометъра, като работата им е приета с Протокол №
907/08.06.2023г. За доставка на частите на газокара, монтаж и положения труд ищецът
издал фактура № **********/14.06.2023г. на стойност 2 905,03 лева, с падеж
30.06.2023г. Посочва, че въпреки проведените многократни разговори ответникът не е
заплатил дължимата сума. Претендира последната сума, както и сумата от 177,87 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода о т 01.07.2023г. до
15.12.2023г. Претендира законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
– 15.12.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
1
Ответникът „Хипер Врати“ ЕООД в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на отправена и приета оферта, съответно сключването на
договор за изработка за доставка на части и ремонт на газокара. Оспорва позиция № 6
в процесната фактура № **********/14.06.2023г. на стойност 450 лева без ДДС, като
твърди, че услугата – ремонт на контролер не е възлагана. Оспорва твърдението на
ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, съответно намира, че за ответника
не е възникнало насрещно задължение за плащане на доставени части и извършени
ремонтни дейности. Оспорва твърдението, че служители на ищеца са посещавали
базата на ответното дружество на 05.05.2023г. и 08.06.2023г. Излага съображения, че
на 06.04.2023г. ответникът е получил съобщение, с което ищецът го уведомявал, че е в
невъзможност да достави необходимите за ремонт части, поради проблем с
електронния си сайт. Проведени са разговори, при които възложителят уведомил
ищеца, че не желае изпълнението да бъде отлагано, съответно счита договора за
развален. По изложените съображения намира, че ищецът претендира вземане, което
не му се дължи. Оспорва приемането на работата като твърди, че представените от
ищеца протоколи не са подписани от упълномощено лице или служител на ответника.
Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
С предявеният иск се претендира възнаграждение за извършена работа по
договор за изработка. На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване: 1) че е изпълнил точно и в срок възложената с
посочения договор работа; 2) че изпълнението е прието от ответника или от лице с
представителна власт; 3) че вземането за процесните суми е изискуемо; 4) че
стойността на изработеното съответства на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на паричното си задължение на
падежа.
В случая не е спорно, че страните не са подписали писмен договор, като
същевременно писмената форма не е форма за валидност на процесния договор за
ремонт (като разновидност на договор за изработка), поради което и ищецът може да
твърди съществуването на устен договор между него и ответника по делото, но дължи
да установи чрез пълно главно доказване в процеса какви са съществените елементи на
този договор, съответно изпълнение по същия и изискуемост на договореното
възнаграждение.
В настоящия случай се установява, че по възлагане от ответника „Хипер Врати“
ЕООД, ищецът „Суифт Карго“ ООД е поел задължението да извърши ремонт на
газокар Linde H16T/350H712561. Във връзка с поръчката ищецът е направил оферта за
2
цена за ремонта, с отразяване на стойността на частите, доставката и монтажа, която е
била приета с електронно писмо от 04.04.2023г. от представител на ответното
дружество, обстоятелство което не е спорно между страните.
Спорният въпрос се свежда до това дали е налице надлежно изпълнение от
ищеца на задълженията му по договора и приемане на изпълнението от възложителя,
респективно дали за ответника е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение.
Несъмнено между страните е налице облигационно правоотношение, имащо
типичните белези на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като
ищецът е изпълнител по него, а ответникът - възложител. Договорът за изработка е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да плати възнаграждение - чл. 258 ЗЗД.
Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой
материал - чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една
завършена работа. От своя страна възложителят е длъжен да приеме работата и да
заплати уговореното между страните възнаграждение. По отношение на съдържанието
на понятието "приемане на възложената работата" правната доктрина и съдебна
практика еднопосочно се възприема, че същото включва в себе си фактически и
правни действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от
изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от
страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора.
По делото са представени Протокол № 761 от 05.05.2023г. за извършен ремонт
на газокар Linde H16T, сериен номер 350Н0712561, изразяващ се в смяна на кабелаж и
потенциометър и Протокол № 907 за извършен ремонт на газокар Linde H16T, сериен
номер 350Н0712561, състоящ се в смяна на потенциометър – дросел, в които за
изпълнител е посочен Борислав Маринов /сервизен техник/, а за приел работата -
Радослав Кирилов, с положен подпис на лицето. Ответникът с отговора на исковата
молба е оспорил представителната власт на лицето подписало протоколите при
твърдения, че Кирилов не е служител на дружеството, съответно че не е осъществено
валидно приемане на възложената работа. Следва да се посочи, че представените по
делото протоколи са частни свидетелстващи документи, като доказателствената им
стойност се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото - така решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 6554/2014 г.
по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 4766/2013 г. по
3
описа на ВКС, III г.о. В настоящия случай съдът намира, че удостоверените в
посочените документи обстоятелства, а именно извършените ремонтни дейности по
отношение на газокар Linde H16T, с което ищецът е изпълнил възложеното,
респективно приемането на работата от страна на ответника, се явяват еднозначно
установени на базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Горните изводи на съда следват от анализа на представените 2 броя пътни листове на
служителя Борислав Маринов, както и GPS - справка за движение на управлявания от
същия л.а. Дачия“ с рег. № СВ 2664 НТ, от съдържанието на които се установява, че на
дати 05.05.2023г. и 08.06.2023г., Борислав Маринов се е намирал на територията на
ответното дружество, а именно в гр. София, жк. „Младост“, сграда „Флорина“, което е
именно регистрираното от ответника седалище на дружеството в ТР към Агенция по
вписванията. В допълнение към горното ищецът е ангажирал и извлечение от
информационната си система за периода м.03.2023г. – м.06.2023г., видно от което
дружеството е издало четири броя протокола за извършени ремонтни дейности в полза
ответника „Хипер Врати“ ЕООД, а именно: Протокол № 501/08.03.2023г. със задача –
Смяна пропорционален клапан на газокар Linde H16T; Протокол № 514/10.03.2023г.
със задача – Диагностика на газокар Linde H16T, Протокол № 907/08.06.2023г. със
задача – Смяна кабелаж и потенциометър на газокар Linde H16T, както и Протокол №
761/05.05.2023г. със задача – Ремонт контролен модул на газокар Linde H16T. Следва
да се посочи, че макар в първоначалната оферта да не е било включено в предмета на
договора извършването на ремонт на контролер, в рамките на съществувалите между
страните трайни търговски и неформални отношения, съдът приема, че такава дейност
допълнително е била договорена, респективно изпълнена, поради което и
възражението на ответника се явява неоснователно и недоказано.
Същевременно настоящата инстанция счита за опровергано възражението на
ответника за липса на надлежно приемане на извършената работа от възложителя.
Фактическият състав на чл. 301 ТЗ включва узнаване от търговеца за сключените без
представителна власт сделки и липса на незабавно противопоставяне. За оборване
законовата презумпция на чл. 301 ТЗ, в тежест на ответника по иска е да докаже, че се
е противопоставил веднага на сключените сделки без представителна власт. Доколкото
по делото безспорно се установява, че издадената от ищеца фактура № ********** от
14.06.2023г. на стойност 2905,03 лева с ДДС, съдържаща препращане към оспорените
два протокола за приемане на извършената работа, като основание за издаването на
счетоводния документ, е получена от ответника в края на месец юли 2023г.
/обстоятелство, което изрично се признава с отговора на исковата молба/, а изричното
противопоставяне е направено за първи път едва с отговора на исковата молба от
07.05.2024г., следва да се приеме, че в настоящия случай липсва незабавно
противопоставяне от страна на ответника, поради което съдът приема, че търговецът е
потвърдил действията по приемане на изпълнението на договорената работа и за него
4
е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение. В допълнение към
изложеното недоказано остана и възражението на ответника за разваляне на договора,
който се е позовал на електронно писмо от 06.04.2023г. С изявление от посочената дата
ищецът е заявил, че е възпрепятстван да достави частите, необходими за извършване
на ремонта, с оглед блокиране на сайта на доставчика, като същевременно е поел
ангажимент за уведомяване на ответника при отпадане на пречките предвид
допуснатото забавяне. Противно на доводите на ответника, не се установява негово
последващо изявление за разваляне на договорната връзка по процесния неформален
договор за изработка. Напротив, видно от кредитираните писмени доказателства по
делото, работата е била изпълнена и съответно приета от възложителя. Ето защо съдът
приема, че с подписване на процесните Протокол № 761/05.05.2023г. и Протокол №
907/08.06.2023г. от представител на всяка една от страните, същите са удостоверили,
че възложената работа е извършена в пълно съответствие с договореностите помежду
им.
По изложените съображения и доколкото се установи, че ищецът е изпълнил
задълженията си във връзка с процесния договор, както и допълнително възложени
такива, както и че работата е приета от ответника, съдът намира, че последният дължи
заплащане на дължимото възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника,
до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, същият не е
ангажирал доказателства за извършено плащане на претендираната от ищеца главница
в размер на 2905,03 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесната
фактура, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Съгласно приетата по делото фактура № ********** от 14.06.2023г., падежът за
изпълнение на паричното задължение на стойност 2905,03 лева с ДДС е 30.06.203г.,
съответно считано от 01.07.2023г. ответникът е изпаднал в забава. Предвид
претенцията на ищеца за периода 01.07.2023г. – 15.12.2023г. размерът на мораторната
лихва върху установената главница от 2905,03 лева с ДДС е 177,87 лв., поради което и
предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът. Дължимите разноски са в общ размер на 1233,11 лева, представляващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение, което е действително платено, видно от
платежно нареждане от 14.12.2023г. и от 10.1.2024г. във връзка с договор за правна
защита и съдействие от 13.12.2023г., касаещо представителство по настоящото исково
5
производство и по образуваното изпълнително производство по изп. дело № 25/2024г.
по описа на ЧСИ Стефан Петров, както и разноски по същото изпълнително дело,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар от страна на ответника съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е определено съобразно минималния предвиден размер в чл.7, ал. 2,
т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1 МРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Хипер Врати“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Суифт
Карго“ ООД, ЕИК *********, по предявените обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата 2905,03 лева, представляваща дължимо възнаграждение по неформален
договор за диагностика и отстраняване на повреди по Газокар Linde
H16T/350H712561, за която е издадена фактура № **********/14.06.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2023г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 177,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2023г. до
15.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Хипер Врати“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Суифт Карго“ ООД, ЕИК *********, сумата 1233,11
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6