№ 340
гр. Варна, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500471 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 370/17.01.2024 г. по описа на РС-Девня
подадена от Ю. К. И., чрез процесуалния му представител адв. А. А., срещу решение №
202/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 872/2023 г. по описа на РС-Девня, в частта му, с
която РС-Девня е отхвърлил искането на Ю. К. И. с ЕГН **********, с адрес в гр. ********,
да бъде допусната промяна на бащиното му име от „К.“ на „к.“ и на фамилното му име от
„И.“ на „Хр.“.
Въззивната страна счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че са нА.це законовите предпоставки по смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи
допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното му име. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС /правото на зачитане на личния и семейния живот/,
намесата на държавните власти в упражняване на това право е недопустима освен в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и
морала или на правата и свободите на другите. Счита отказа на съда да промени името му, за
нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Mоли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като неправилно и вместо
него да бъде постановено друго решение, с което на основание чл. 19 от ЗГР съдът да
допусне промяна на бащиното и фамилното му име.
Заинтересованите страни Окръжна прокуратура Варна, ТО-Девня и Община Варна и
Община Девня не изразяват становище.
1
В открито съдебно заседание въззивникът Ю. К. И. лично и чрез процесуалния си
представител адв. А. А. поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание контролиращата страна - Окръжна Прокуратура –
Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Р.Л., счита че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание Община Девня и Община Варна, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производството е образувано по молба на Ю. К. И., ЕГН:
**********, с която се иска от съда да допусне промяна на трите му имена на Юл. к. Хр..
В молбата се посочва, че при раждането си първоначално е бил записан с имената Ю.
к. Хр., тъй като не е бил припознат от своя баща. През 2006г. произходът му бил установен
по съдебен ред и К. И. А. бил вписан като негов баща в акта за раждане, като имената му
били променени на Ю. К. И.. Молителят твърди, че не познава биологичния си баща и не е
имал контакт с него. Заявява, че биологичният му баща не се е интересувал от него, не е
давал издръжка и не е участвал в отглеждането му по никакъв начин. От майка си знае, че
К. И. я е тормозил психически. Твърди, че не желае да носи имената на биологичния си
баща - К. И. занапред и не желае хората да го свързват с него, желанието му е за в бъдеще да
се дистанцира изцяло от биологичния си баща. Молителят заявява, че бащиното и
фамилното му име са турски, мюсюлмански, което е в противоречие с начина, по който се
самоопределя – като българин и християнин. За него е от изключително значение името,
което носи, да съответства на идентичността му и да показва, че е част от културната и
етническа общност, към която счита, че принадлежи. Заявява, че желае да промени и
собственото си име от Ю. на Юл. както за благозвучие, така и във връзка с транслитерацията
на името на латиница, която е по – опростена при името Юл..
Заинтересованите страни – Община Варна; Община Девня; Районна прокуратура –
Варна, ТО Девня не са подА. писмен отговор.
С писмо входящ № 6621/11.10.2023 г. по описа на РС-Девня, от РП-Варна уведомяват
съда, че спрямо молителя в РП-Варна няма заведени преписки, поради което представител
на РП-Варна няма да участва в производството.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция Ю. К. И. – лично и чрез
процесуалните си представители адв. А. А. и адв. Адв. Г. А. поддържа предявения иск и
моли за уважаването му.
В открито съдебно заседание Община Девня, редовно призована, не се представлява.
В открито съдебно заседание Община Варна, редовно призована, не се представлява.
В открито съдебно заседание ТО-Девня, към РП-Варна, редовно призована, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От копие на удостоверение за раждане от ******, издадено въз основа на акт за
раждане № I-117/25.01.2002 г., съставен в град Варна, става видно, че молителят Ю. К. И. е
роден на ******** г., в град Варна от майка К.А. Хр.а – с българско гражданство и с баща
К. И. А. – с българско гражданство.
От справка за предоставяне на данни за семейно положение и родствени връзки по
реда на Наредба №14/18.11.2009г. става видно, че молителят е вписан с имената Ю. К. И., с
майка К.А. Хр.а и с баща К. И. А.. Молителят има две сестри – А.К. И. – еднокръвна и
З.Т.А. - едноутробна.
От копие от съдебно решение № 933/01.08.2006г. постановено по гр. дело № 218/2006
2
г. по описа на ОС Варна, влязло в сила на **********., става видно, че съдът е приел за
установено, че К. И. А. е баща на детето Ю. к. Хр., роден на ********* от майка К.А. Хр.а
по акт за раждане № I-117/25.01.2002г. С решението е постановено, след влизането му в
сила, препис от същото да бъде изпратен на Община Варна и на Община Девня за съставяне
на нов акт за раждане и вписване на К. И. А. за баща на детето, както и за вписване на
детето Ю. с бащино име К. и фамилно име И..
От служебно извършени по делото справки се установява, че молителят Ю. К. И. е
неосъждан, по отношение на него няма данни за образувани досъдебни производства и
повдигнати обвинения, нито има забрани за напускане територията на страната.
От показанията на разпитания по делото свидетел - К.А. А., майка на молителя,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, еднопосочни,
добросъвестно дадени и във връзка с останА.я събран по делото доказателствен материал, се
установява, че след раждането на Ю., свидетелката и баща му не са имА. сключен
граждански брак и били разделени, поради което тя го е записала на свое име, тъй като и не
е бил признат от баща си. Заявява, че когато Ю. станал на четири години е решила да заведа
дело за бащинство, за да не чувства срам, че в акта му за раждане пише „баща-неизвестен“.
Свидетелката заявява, че след като Ю. отраснал започнал да се срамува от презимето и
фамилията си. Заявява, че баща му не се интересува от него и не поддържат никакви
отношения още от раждането му. Заявява, че Ю. се самоопределя като християнин,
приятелите и колегите му на работното му място във Варна са християни. В семейството им
си говорят на български език, празнуват християнските празници и ходят на църква.
Свидетелката твърди, че за Ю. е проблем, че е с мюсюлмански имена, като я вини и й се
сърди за това, че го е записала с тези имена.
От показанията на разпитания по делото свидетел – В.Р.Ис., без дела и родство със
страните, които съдът кредитира, като обективни, еднопосочни, добросъвестно дадени и във
връзка с останА.я събран по делото доказателствен материал, се установява, че му е
известно, че Ю. желае да си смени презимето и фамилията, тъй като те са на рождения му
баща, с когото той не поддържа никакви отношения. Знае, че Ю. се самоопределя като
българин, християнин.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при нА.чието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за вА.дно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при нА.чието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо право. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като
потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се
упражнява по предвиден в закона ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗГР, гражданската регистрация включва
3
съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в
семейството му, в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство,
семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
При раждането на български гражданин се съставя акт за гражданско състояние, в
който се вписват неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход. Бащиното име
на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите. Фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Правилата за образуване на имената на българските граждани са основани на
принципа на стабилитет на правната индивидуА.зация на физическите лица и отстъпването
от това изискване в интерес на отделния член на обществото.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се
допуска от съда по изключение и само при нА.чието на някоя от изчерпателно изброените в
същата разпоредба хипотези – когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, по въпроса за
същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни
обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от
лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна и др.
В Решение № 138/19.03.2009 г. по гр. д. № 6115/2007 г., на ВКС е посочено, че
правото да се промени собственото име е субективно лично право и в съдебното
производство по реА.зацията на това право, решаващият съд следва да съобрази наред с
обективните основания и личните, субективни основания на лицето, неговото желание за
промяна. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите. Причините за избор на
името са различни - спазване на традиция в семейството, модни тенденции, любим герой от
книга или филм. С настъпване зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да
определи дА. даденото му собствено име го удовлетворява и ако са нА.це фактически
основания, като псевдоним, да упражни правото си да смени /без това да бъде свързано с
укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност/ собственото си
име.
В Решение № 126/14.07.2009 г. по гр. д. № 46/2008 г., на ВКС е посочено, че от
тълкуването на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗГР се налага извод, че само собственото
име на лицето се избира от родителите му. Образуването на бащиното име се съобразява с
установения в чл. 13 от ЗГР принцип - вписване на наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето. Определянето на бащиното име без тези наставки е изключение и
касае само случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозни традиции на
родителите.
В Решение № 142/25.02.2003 г. по гр. д. № 703/2002 г., на ВКС е посочено, че лошите
отношения между син и баща, не са основание за промяна на бащиното и фамилно име на
сина.
В настоящия случай, имената на молителя са Ю. К. И., а на баща му са К. И. А..
Молителят има бащино име „К.“, формирано по името на баща му – К. и фамилно име „И.“,
формирано по бащиното име на баща му „И.“.
Липсата на отношения или нА.чието на влошени отношения между син и баща, не са
законово основание за промяна на бащиното и фамилно име на сина.
4
По делото не са нА.це доказателства, от които да се направи извод, че бащиното и
фамилното имена на молителя са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи.
Също така не са установени и важни обстоятелства, по смисъла на закона, налагащи
промяната на бащиното и фамилно име на молителя. Промяна на имената се допуска само
по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя.
Настоящият съдебен състав счита, че не са нА.це законови причини бащиното и
фамилното име на молителя да бъдат променяни.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, ОС-Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 872/2023 г.
по описа на РС-Девня, в частта му, с която РС-Девня е отхвърлил искането на Ю. К. И. с
ЕГН **********, с адрес в гр. ********, да бъде допусната промяна на бащиното му име от
„К.“ на „к.“ и на фамилното му име от „И.“ на „Хр.“.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5