РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от Е. Н. А., в качеството й на присъединен
взискател по и.д. № 350/2018, по описа на ЧСИ К. П., с район на действие
ПОС, против разпореждане за спиране на изпълнителното производство.
Счита, че обжалваното действие е неправилно и незаконосъобразно, т.к. тя
като присъединен взискател по делото не е давала съгласие и не е подавала
молба за спиране на производството. Развива съображения, че за да бъде
постановено спиране на изпълнителното производство по реда на чл.432, ал.1,
т.2 от ГПК е необходимо искане или съгласие от всички взискатели по
изпълнителното дело, като без значение е дали те са първоначалните или
присъединени такива. Позовава се на принципа на равнопоставеност на
всички взискатели. Моли съда да отмени обжалваното действие. Претендира
разноски.
Взискателят по делото Н.И.Т. лимитид е подал писмени възражения, в
които оспорва жалбата. Поддържа, че текстът на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК се
тълкува неправилно. Счита, че ако законодателят би имал намерението да
постанови спиране на изпълнението да е възможно само по общо съгласие на
всички взискатели – първоначални и присъединени, то би постановил
изрично това. В същото време с сочения текст е дадено правомощие само на
първоначалния взискател да поиска спиране на процеса. Черпи доводи и от
обстоятелството, че макар за присъединения взискател да са прокламирани
1
същите права като първоначалния, е налице отграничаване с призоваванията
и съобщенията, следователно не е налице пълно препокриване на правата им.
Развива съображения, че първоначалния взискател или по-разширени права,
доколкото той е инициирал процеса. Позовава се и на съдебна практика.
Излага и съображения, че присъединения взискател има и собствен процес,
който може да движи, респ. да получи удовлетворение на вземанията си.
Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Длъжникът Т.-здраве и красота ООД не е взел становище.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Поддържа, че обжалваното разпореждане е
предхождано от друго разпореждане, с което съдебният изпълнител е указал
на страните да разрешат спора относно собстевността по отношение на
единственото имущество, открито на длъжника. Излага съображения и
относно становището си, че единствено първоначалния взискател има
правомощието да иска спиране на производството.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от
легитимирано лице / страна, която има качеството на присъединен взискател
/, подадена е в срок и е допустима. По същество същата е основателна по
следните съображения :
Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в
изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени
изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл.
чл.435, ал.1 от ГПК ищецът може да обжалва отказът на съдебният
изпълнител да извърши искането изпълнително действие, спирането и
прекратяването на принудителното изпълнение.
В настоящия случай жалбоподателят има качеството присъединен
взискател в производството. Обжалва се разпореждане за спиране на
производството, което попада в приложното поле на чл.435, ал.1 от ГПК,
поради което и жалбата се явява допустима.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Н.И.Т.
лимитид за събиране на вземането му от Т.-здраве и красота ООД. В хода на
изпълнителното дело е постъпила молба от Е. Н. А. за присъединяването й
като взискател по делото. По молба на първоначалния взискател
изпълнителното производство е спряно с обжалваното разпореждане.
Нормата на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК предвижда възможност за спиране
на изпълнителния процес по искане на взискателя, което не е необходимо да е
мотивирано. Законодателят е преценил, че е без правно значение мотивите на
взискателя да иска временно преустановяване на изпълнителните действия.
При подобна молба съдебният изпълнител е длъжен да спре производството.
Безспорно, при тълкуване на нормата се налага извода, че законодателят е
визирал случаите, в които взискателят е един. Изрично законодателно
разрешение на хипотезата на двама и повече взискатели, включително и
присъединени, няма. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се
2
изследват правата на присъединения взискател. В чл.457 от ГПК е
прокламирано, че той има същите права в изпълнителния процес, каквито има
първоначалния взискател, т.е. волята на законодателя е да предостави на
първоначалния и на всички присъединени взискатели равни права. Съдът
намира, че от нормите в гл.41 от ГПК не може да се извлече някакво
привилегировано положение на първия взискател спрямо присъединените
такива. Обстоятелството, че е изрично постановено призовките и
съобщенията да се връчват само на първоначалния, не го поставя в
привилегировано положение спрямо присъединените взискатели, т.к.
смисълът на тази разпоредба е да не се затруднява процеса. Така при развитие
на съдебен процес присъединените взискатели не се призовават, но могат да
встъпят като другари, като при всички случаи решението ги обвързва, т.е.
законодателят не е имал предвид да ограничава правата им, а е дал приоритет
на процесуалната бързина и икономия. Законодателно предвидените
привилегии за някои взискатели са само по отношение на кредиторите с
обезпечен иск, на ипотекарния кредитор и на взискателите, чийто вземания се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване /чл.459 и чл.460 от ГПК/.
По изложените съображения, съдът намира, че е неправилно
тълкуването, че на първоначалния взискател в изпълнителното производство
е предоставена привилегията единствен да е господар на процеса и само по
негово воля същият да може да бъде спрян, защото това разрешение
противоречи на принципа на равнопоставеност между всички взискатели.
Ето защо, в хипотезата на няколко взискатели спиране на изпълнителния
процес може да се постанови само при общо искане от всички или искане от
един и съгласие на останалите, независимо дали са първоначални или
присъединени. В този смисъл е разрешението, дадено и в други решения /
Р1049/19.07.2018, гр.д.№1454/2018, ПдОС, О№1801/20.06.2014, гр.д.
№1692/2014, ПдОС/.
Процесното разпореждане, с което е постановено спиране на
изпълнителното производство без да е дадено съгласие от присъединения
взискател, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските
Жалбоподателят е претендирал разноски, поради което и на осн. чл.78
от ГПК ответните по жалбата страни - Н.И.Т. лимитид и Т.-здраве и красота
ООД следва да заплатят сумата от общо 25лв., заплатена ДТ.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх.№ 77387 от 09.09.2022г, по изп.д.№
20188240400350 по описа на ЧСИ К. П. с рег.№ *** с район на действие
ПдОС, с което е спряно производството по делото.
ОСЪЖДА Н.И.Т. лимитид , РЕГ.№***, регистрирано със седалище и
адрес на управление в гр. Й.-М., И., ул. Р. №***, ZIP КОД № ***, П.К. ***,
представлявано от управителя И. Т., гражданин на И., р. ***г., паспорт тип
3
***№ ***, и Т.-здраве и красота ООД, ЕИК *********, да заплатят общо на Е.
Н. А., ЕГН **********, сумата от 25лв. разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4