Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова………….……………………………… и с участието на прокурора ……....…………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...…в.гр.дело № 16 801.по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В.Р.С., с която обжалва решение № 164 788 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д .№ 10 566/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, което ще репарира вредите. Наведени са твърдения, че не е в тежест на ищеца да установи отделните си негативни преживявания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи в пълен размер предявеният иск. С определение по делото са конституирани като правоприемници на починалия ищец Р.Д.С. и Н.Я.К., които поддържат подадената въззивна жалба.
С възивна жалба П.на Р България оспорва решение № 164 788 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д .№ 10 566/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав в частта, в която съдът е уважил претенцията на ищеца. Твърди, че прокуратурата не следва да носи отговорност за продължилото разглеждане на делото, извън разумните срокове, както и за действия, за които е нормативно упълномощена. Релевира твърдения, че при определяне на размера на обезщетението, съдът е нарушил принципа на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да намали присъдения размер на обезщетението.
Ответниците по въззивните жалби оспорват същите. Твърдят, че решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 164 788 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д .№ 10 566/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав, че съдът е осъдил П.на Р България да заплати на В.Р.С. по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2017 г., до погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически стрес) вследствие повдигнатото му обвинение по пр.пр. № 50 178/2011 г. по описа на СРП, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД 11 363/2012 г. по описа на СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лв., разноски в производството съобразно уважената част от иска, като е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 9 250 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от постановление за образуване на досъдебно производство от 12.10.2011 г., по пр.пр. 50 178/2011 г. по описа на СРП, пр. per. № 46 630/11 г. по описа на 02 РУП - СДВР, че спрямо ищеца В.Р.С. е образувано наказателно производство за това, че на 18.09.2011 г., около 10:30 часа, в гр. София, ул. „******, е пречил противозаконно на органи на властта да изпълнят задълженията си да извършат проверка на самоличността на В.Р.С. по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР - отказал е да представи на полицаите документ за самоличност е думите: „Изчезвайте боклуци, нищо няма да ви дам, нямам документи за вас, плашила. Изчезвайте оттук, чучела такива“ - престъпление по чл. 270, ал. 1 ИК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, както и затова, че на 18.09.2011 г., около 10:30 часа, в гр. София, ул. „****** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил към полицай Р.И.В.и полицая Т.Г.Ц.обиди с думите: „Какви сте вие, бе плашила.“, Изчезвайте веднага оттук, мизерници.“ „Изчезвайте оттук, чучела такива.“, ударил с длани по гърдите полицай Р.И.В., блъскал е ръце, дърпал за униформата и удрял по тялото полицай Р.И.В., опитал да осуети поставянето от полицай Вълов на белезници на ръцете, като деянието е извършено на публично място през светлата част на деня и пред множество лица - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 03.01.2012 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за посочените по-горе престъпления, а с обвинителен акт от 14.06.2012 г. е предаден на съд, като е образувано НОХД № 11 363/2012 г. по описа на СРС. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с присъда от 22.05.2015 г. В.Р.С. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 959/01.08.2016 г. по ВНОХД № 2428/2015 г. по описа на СГС, присъдата е потвърдена.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че спрямо ищеца са взети мерки за процесуална принуда - мярка за неотклонение „подписка“, която с определение от 07.02.2013 г. е изменена в мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въз основа на нея, ищецът е бил задържан в период от 37 дни, като с определение от 09.09.2013 г. е изменена в мярка за неотклонение „подписка“.
От показанията на свидетелите - Р.Д.С. (баща на ищеца) и Ж.К. Г.(приятелка на ищеца), се установява, че проведеното наказателно преследване срещу ищеца и най-вече лишаването ми от свобода се е отразило негативно на неговата психика, като ищецът е ограничил социалните си контакти, променил се е в общуването си с най-близките хора. В тази връзка свидетелката Г.- близка приятелка на ищеца, която по време на престоя му в ареста е била във фактически съпружески отношения с него, сочи, че след излизането от ареста ищецът е бил променен, депресиран, подтиснат, не е искал да общува с хора, бил е уплашен и стресиран от полицията. Вследствие посоченото са се провалили плановете им да създадат семейство и са се разделили. Свидетелите освен това дават показания, че вследствие проведеното наказателно преследване и задържането на ищеца са пропаднали професионалните му планове, тъй като е била разрушена репутацията му.
Не се спори, а се установява и от справка от МВР, че спрямо ищеца са образувани и водени множество досъдебни производства.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ, за сумата от 9 250 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение и
незаконно задържане под стража на ищеца.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са подадени, в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват атакувания акт, поради което следва да се приеме, че са процесуално допустими.
С атакуваното решение № 164 788 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д .№ 10 566/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав, че съдът е осъдил П.на Р България да заплати на В.Р.С. по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2017 г., до погасяването, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически стрес) вследствие повдигнатото му обвинение по пр.пр. № 50 178/2011 г. по описа на СРП, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД 11 363/2012 г. по описа на СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лв., разноски в производството съобразно уважената част от иска, като е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 9 250 лв.
Релевираните от ищеца в първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдението, че съдът не е спазил принципа на чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на вредите, подлежащи на обезщетяване. Във въззивната жалба на ответника в производството са наведени твърдения за незаконосъобразност, свързани с неправилното приложение на принципа на чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на обезщетението.
Спорно пред настоящата инстанция е извода на първоинстанционния съд по отношение на размера на дължимото обезщетение. Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е привлечен като обвиняем и производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна, фактори за определяне на обезщетението са продължителността на забавянето на производството, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера на претендираното обезщетение. Не са ангажирани и доказателства, които да обосновават извод за наличието на вреди над обичайния размер. От друга страна, макар и да е отбелязал в мотивите си, първоинстанционния съд е приел, че следва да се вземат предвид обстоятелствата, че на ищеца са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 270, ал. 1 НК и чл. 325, ал. 1 НК, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Освен това от справката за съдимост на ищеца се установява, че същият е осъждан два пъти, като спрямо него са образувани и водени множество досъдебни производства, поради което не може да се направи ясно разграничение по отношение на факта от които са настъпили вредите. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че съдът е определил справедливия размер на обезщетението.
Ето защо, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 164 788 от 06.07.2017
г., постановено по гр.д .№ 10 566/17 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 140 състав , 34 състав, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.