Решение по дело №1027/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 822/21.11.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1027 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на С.Д.П. с ЕГН ********** ***, младши инспектор в РУ – Велинград, със съдебен адрес ***, офис 318, подадена чрез адв. С. *** против Заповед № 312з-2241/30.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5981/18.10.2019 г., в което адв. С., процесуален представител на жалбоподателя, по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба. Счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна и моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата изцяло и да отмени наложеното дисциплинарно наказание. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик се представлява от юриск. П., която изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и недоказана, поради което моля съда да остави в сила оспорената заповед. Претендират заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 312з-2241/30.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик на С.Д.П. – младши полицейски инспектор /КОС/ в група „Охрантелна полиция“ към Районно управление – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от една година. Предупреден е служителят, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание.

От мотивите на заповедта е видно, че наказанието е наложено за това, че на 22.08.2018 г. служителят С.П. е дал неточни и противоречиви писмени сведения пред комисията определена с МЗ № 8121з-973/13.08.2018 г., с което не е допринесъл за събиране от страна на същата на достатъчно и годни доказателства при разследване на извършено в РУ – Велинград правонарушение – упражнено спрямо Филип Василев полицейско насилие. С тези си действия мл. инспектор П. е нарушил изискванията на т. 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи /Етичния кодекс/, както и нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Заповед № 312з-2241/30.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е връчена лично на жалбоподателя на 27.08.2019 г., видно от положения от него подпис под копието на заповедта. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик с вх. № 5125/11.09.2019 г., подадена на 09.09.2019 г. директно в съда.

Със заповед № 312з-2151/20.09.2018 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, инициирано по повод на постъпил доклад с рег. № 4575р-3430/07.09.2018 г. по описа на дирекция „Инспекторат“ – МВР. Производството е образувано за това, че на 22.12.2017 г. около 01.40 часа младши експерт С.П., по време на конвоирането на задържания Ф.В. от РУ – Велинград до ЦСМП – Велинград е отправял заплахи спрямо него, с цел да не съобщава пред медицинските лица, че причината за полученото му увреждане – изкълчване на раменна става, е получено в следствие на употребена спрямо него физическа сила, с което е нарушил т. 89, пр. 3 от Етичния кодекс. Посочено е, че са налице данни за извършено от младши експерт П., тежко нарушаване на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Със заповед № 312з-2151/20.09.2018 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е определен краен срок до 19.10.2018 г., в който назначената комисия да изготви становище относно наличието на данни на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Срокът е удължаван със заповед на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик както следва: заповед № 312з-2430/19.10.2018 г. от 20.10.2018 г. до 18.12.2018 г.; заповед № 312З-3012/18.12.2018 г. до 15.02.2019 г.; заповед № 312з-747/12.03.2019г. от 16.02.2019 г. до 16.04.2019 г.; заповед № 312з-1254/18.04.2019 г. от 17.04.2019 г. до 17.06.2019 г. и заповед № 312з-1833/14.06.2019 г.

         За работата по проведеното дисциплинарно производство назначената комисия е изготвила обобщена справка рег. № 312р-13745/19.07.2019 г. по описа на ОД на МВР гр. Пазарджик, в която е направен извод, че мл. експерт П. виновно не е изпълнил процедурите предвидени в ЗМВР и не е допринесъл за събиране на достатъчно и годни доказателства при установяване на евентуален извършител на престъпление по чл. 131, пр. 2, във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК във връзка с чл. 129 от НК. Посочено е, че по този начин държавният служител е възпрепятствал работата на комисията и не е допринесъл за събирането на годни доказателства с цел пълно, задълбочено и всестранно изясняване на обстоятелствата при задържането на лицето и твърдяното от него упражнено насилие. Направено е предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

С покана с рег. № 312р-13920/23.07.2019 г. мл. експерт П. е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения, относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието, предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на  чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в рамките на неговата компетентност, в изискуемата форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но в нарушение на  процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й.

Съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения. Така например дисциплинарното производство е образувано на 20.09.2018 г. по повод на доклад с рег. № 4575р-3430/07.09.2018 г. по описа на дирекция „Инспекторат“ – МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. В хода на това производство е констатирано, че на 22.08.2018 г. жалбоподателят е извършил друго дисциплинарно нарушение /дал е неточни и противоречиви писмени сведения пред комисията/, за което не е образувано отделно дисциплинарно производство. Съгласно чл. 43 от  Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. когато в хода на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР се получат данни за друго дисциплинарно нарушение, извършителят на което е неизвестен, дисциплинарноразследващият орган установява самоличността му, ако това няма да затрудни приключването на производството. Следващият текст на чл. 45 пък регламентира, че след установяване на извършителя по чл. 43 материалите за извършеното от него дисциплинарно нарушение се изпращат на компетентния дисциплинарно наказващ орган за търсене на дисциплинарна отговорност. В случая административният орган е образувал дисциплинарно производство за едно нарушение, което се наказва с най-тежкото наказание „Уволнение“, а е наложил наказание за друго дисциплинарно нарушение, което предвижда „Порицание“.

Дори и да приемем, че именно в това дисциплинарно производство на служителя е следвало да се потърси дисциплинарна отговорност, то съдът намира, че при удължаване на срока на разследване е допуснато процедурно нарушение, изразяващо се в следното: Със заповед № 312з-747/12.03.2019 г. директорът на ОД на МВР-Пазарджик е удължил срока на разследване на дисциплинарното производство със задна дата, считано от 16.02.2019 г. до 16.04.2019 г. /близо месец по-късно/. Удължаването на срока не е направено своевременно преди изтичането му, което автоматично води до приключване на разследването.

Освен това съдът намира, че не е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 195 от ЗМВР от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР предвиждаща 2-месечен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание има императивен характер и нарушаването й само по себе си представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното наказание, поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Твърдяно дисциплинарно нарушение, извършено евентуално на 22.08.2018 г., когато /както е посочено на стр. 4 в оспорената заповед/ служителят е дал неточни и противоречиви писмени сведения, като не е допринесъл за събиране на достатъчно годни доказателства, уличавайки го за разследваното правонарушение. Оспорената заповед е издадена близо година по-късно на 30.07.2019 г. след изтичане на 2-месечен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание.

Следва да се отбележи също така, че видно от словесното описание на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя, се касае за неизпълнение задължението по т. 53 от Етичния кодекс, според която:   „Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и при установяване на причините за възникване на пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации.“ Съдът намира, че липсват безспорни доказателства за нарушение, на което и да е от горепосочените разпоредби. В случая служителят не е наказан за това, че недопринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и т.н., а че дава неточни и противоречиви сведения в дисциплинарно производство, по което се провежда разследване именно за извършено от него престъпление или правонарушение. Следва да се отбележи, че държавният служител не е отказал да даде сведения по разследвания случай, а е дал такива, които са възприети като недостатъчни и негодни за уличаването му в извършеното нарушение. Даването на сведения в такива случаи е право, а не задължение на подведеното под дисциплинарна отговорност лице, което се предполага, че следва да се защити и оневини, поради което и не може да се коментира виновно поведение от негова страна. Поради това съдът приема, че събраните в дисциплинарното производство доказателства не водят до неоспорим извод за нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 53 от Етичния кодекс.

На следващо място съдът намира, че не са представени доказателства, преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган да е предприел действия по изслушване на държавния служител във връзка с констатираното друго дисциплинарно нарушение. По делото не са представени писмени доказателства на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя да е връчена покана за даване на писмени обяснения, именно за извършеното друго дисциплинарно нарушение, както и да е запознат със събраните в хода на административното производство доказателства. По делото е приложено възражение рег. № 312з-04159/20.07.2019 г., което жалбоподателят е дал, без от същото да може да се установи по какъв повод е дадено и за кое нарушение. Посочено е, че възраженията са относно обобщена справка № 312р-13745/19.07.2019 г., в която е направено пълно описание на проведеното дисциплинарно производство, включително и по отношение на разследването за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Неточното и непълно уведомяване на жалбоподателя за наличие на нарушение на служебната дисциплина, води до неосигуряване на възможността му да даде адекватни писмени обяснения в тази връзка и представлява нарушение на административно-производствените правила от категорията на съществените, тъй като засяга неговото право на защита.

По така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение 600 лева (договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие).

Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 312з-2241/30.07.2019 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на С.Д.П. – младши полицейски инспектор /КОС/ в група „Охрантелна полиция“ към Районно управление – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.

ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на С.Д.П. с ЕГН ********** ***, младши инспектор в РУ – Велинград, със съдебен адрес ***, офис 318, направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         

СЪДИЯ:/П/