№ 715
гр. Сливен, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101835 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Й. М.
Й. от гр. Сливен срещу „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД.
Ищецът твърди, че бил служител на ответното дружество на
длъжността охранител на обект ВиК Сливен ЦПС Автобаза. На 04.12.2019 г.
било подписано споразумение, по силата на което работодателят се задължил
да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на 4750,00
лв. в срок до 31.12.2020 г. Твърди се, че работодателят не е заплатил сумата
по споразумението в срок, поради което ищецът претендира осъждането му за
сумата от 4750,00 лв. главница по чл. 1 от споразумението от 04.12.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане, както и за сумата от 661,00 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.01.2021 г. до 16.05.2022 г. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което представя доказателства за заплащане на част от
претендираните суми, оспорва предявените искове и моли да бъдат
1
отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от своя
пълномощник - адвокат. Признава извършеното плащане от ответното
дружество на сумата от 200,00 лв., за която са представени писмени
доказателства и иска допускане на изменение на размера на предявените
искове.
С протоколно определение от 20.09.2022 г. по делото съдът е допуснал
изменение на предявените искове като е намалил размера на иска за главница
от 4750,00 лева на 4550,00 лв., а на иска за обезщетение за забава от 661,00
лева на 633,21 лв. върху главницата от 4 550,00 лв. за периода от 01.01.2021 г.
до 16.05.2022 г. Съдът е прекратил производството по исковете в частта за
разликата над сумата от 4550,00 лв. до първоначално предявения размер от
4750,00 лв. и в частта за разликата над сумата от 633,21 лв. до първоначално
предявения размер от 661,00 лв., поради отказ на ищеца от исковете за
посочените части.
В хода на устните състезания ищецът, чрез своя пълномощник -
адвокат, моли предявените искове да бъдат уважени в размерите след
допуснатото изменение и претендира направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 365 ЗЗД,
вр. чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 4550,00 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение,
съгласно чл. 1 от Споразумение между страните от 04.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 16.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 633,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 4550,00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 16.05.2022 г.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими, а
разгледани по същество са изцяло основателни и доказани в размерите, след
допуснатото изменение.
2
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между е тях е сключено писмено споразумение от 04.12.2019 г. ,
по силата на което работодателят - ответното дружество, се задължил да
заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на 4750,00 лв.
в срок до 31.12.2020 г.
Представеното по делото писмено споразумение представлява по
същество извънсъдебна спогодба между страните по делото, с която те, чрез
взаимни отстъпки, са разрешили възникналия правен спор между тях относно
съществуващо задължение на ответника към ищеца за неизплатени трудови
възнаграждения, които ответникът се е съгласил, а ищецът е приел, да му
бъдат заплатени до 31.12.2020 г. Тъй като тази спогодба е извънсъдебна, тя
има значението на юридически факт, релевантен за спорното вземане, което
важи занапред между страните по делото така, както е установено в нея. Тази
спогодба (споразумение) по съществото си е договор, а последният има
силата на закон за тези, които са го сключили - страните по делото (чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД). Материалноправните й последици произтичат от нейната цел. С
нея и двете страни по делото са се задължили да считат, че правното
положение между тях по непогасеното задължение на ответника към ищеца е
такова, каквото го прогласява тази спогодба (споразумение), като се
въздържат занапред от всякакво негово оспорване (чл. 365 ЗЗД).
В това, поето от страните с тази спогодба (споразумение), взаимно
задължение, се състои правоустановяващото/декларативно действие на
спогодбата.
Наред с него, с подписването й, страните са се задължили да спазват
занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно
положение (ответникът не само е признал съществуването на своя паричен
дълг от 4750,00 лева към ищеца, но се е и задължил да го заплати в срок до
31.12.2020 г., а ищецът от своя страна се е задължил да не предприема
действия по принудително събиране - чл. 2 от споразумението). В това се
състои регулиращото действие на спогодбата/споразумението.
Дори договорно установеното с това споразумение правно положение
да се отклонява от действителното такова, същото споразумение го
преобразува/променя съобразно своето съдържание. В това се състои
преобразуващото му действие. То изключва възможността да се оспорва от
3
подписалите спогодбата страни предхождащото я правно положение.
Съдът е указал, че в тежест на ответното дружество е да докаже, че е
заплатил в срок претендираната сума по споразумението с ищеца, като
ответникът е ангажирал единствено доказателство за заплатена сума в размер
на 200,00 лв.
Ищецът е признал извършеното плащане, поради което е поискал
изменение на размера на предявените искове, допуснато от съда с протоколно
определение от 20.09.2022 г.
Липсват ангажирани доказателства от ответника за заплащане на цялата
или част от сумата от 4550,00 лв. - главница по споразумението от 04.12.2019
г., поради което предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен в
размера след допуснатото изменение, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно споразумението между страните ответникът се е задължил да
заплати главницата в срок до 31.12.2020 г. Ето защо, считано от 01.01.2021 г.,
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Изчислена за периода
на забавата - от 01.01.2021 г. до датата на подаване на исковата молба -
16.05.2022 г. и върху главницата от 4550,00 лв., сумата, представляваща
обезщетение за забава, възлиза на 633,21 лв., поради което и акцесорният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в размера, след допуснатото
изменение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по исковете е
съответно 580,00 лв. плюс 5 % за горницата над 5000,00 лв. или общо в
размер на 589,16 лв., тоест заплатеното адвокатско възнаграждение от 500,00
лв. общо по двата иска не само не е прекомерно, а дори е под минимума по
4
Наредбата. Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в
размер на 207,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ж. к. Хладилника,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Й., ЕГН: **********, с
адрес *********, на основание чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ сумата от
4550,00 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение, съгласно чл. 1 от Споразумение между
страните от 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 16.05.2022 г. до окончателното
й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 633,21 лв. /шестстотин
тридесет и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 4550,00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
16.05.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00 лв.
/петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СИРИУС СЕКЮРИТИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ж. к. Хладилника, ул. „Хенрик Ибсен“ № 3 да заплати по сметка на
РС - Сливен сумата от 207,33 лв. /двеста и седем лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5