Решение по дело №108/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съединено с производство по чл.145 и сл. във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от А. Н. Д. от гр.Стара Загора чрез пълномощника му адвокат К. Л. против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, спрямо лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ [рег. номер] на 22.12.2023г от старши полицай Х. П. К. в група „Общинска полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наложената мярка, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Подателят твърди, че на 22.12.2023г след обяд паркирал собствения си автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ [рег. номер] в дъното на ул. „Екзарх Антим I“ в гр. Стара Загора редом до други паркирани автомобили. Отсъствал от града до 27.12.2023г и при връщането си установил липсата на автомобила. Установил, че е репатриран. При вземането му от наказателния паркинг на общината бил уведомен, че това е възможно само при заплащане на сумата от 284лв за репатриране и пазене, която заплатил. Депозирал жалба в Община Стара Загора с вх.№ 10-04-3/ 05.01.20224г с искане да му бъде връчена заповед по чл.52, ал.2, т.1 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, ако има издадена такава, но му било отговорено, че действията на общинското звено са законни. Счита, че автомобилът му е бил паркиран правилно и не е пречел на никой друг участник в движението, поради което намира наложената ПАМ за незаконосъобразна. Оспорването е съединено с претенция срещу Община Стара Загора за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на ПАМ в размер на 284лв. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата Х. П. К. – старши полицай в група „Общинска полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, оспорва жалбата срещу ПАМ като неоснователна.

Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и представено писмено становище оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Обосновава, че наложена ПАМ е валиден и законосъобразен административен акт. Мотивира извод от събраните доказателства, че лекият автомобил на жалбоподателя е бил паркиран, създавайки опасност за другите участници в движението и правейки невъзможно преминаването им в нарушение на втората и третата хипотеза от чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Моли жалбата и исковата молба да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноски в полза на общината.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че предявената претенция е неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.12.2023г в 18:20-18:35ч по разпореждане на Х. П. К. – старши полицай в група „Общинска полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е репатриран автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ [рег. номер], паркиран на ул.“Екзарх Антим I“ № 72 по сигнал от ОДЧ като е преместен с техническо средство-репатриращ автомобил до Общински специализиран паркинг “СБА“ гр. Стара Загора. Съставен е констативен протокол № 020237/ 22.12.2023г в 18:35ч за принудителното преместване, в който е отразено „сигнал МВР“, „вход/изход на гаражи“, направени 7 бр снимки. Изготвена е Докладна записка рег.№ 1349/45444/ 28.12.2023г от Х. К. и е попълнена информационна карта за дейността на наряда /л.28 и л.29-гръб от делото/. В докладната записка за този автомобил е посочено нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, а в информационната карта – „гараж“. По преписката са приложени 6 бр снимки без дата и час.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 284лв, включваща 224лв такса „Отг.пазене” и 60лв такса „Репатриране”, за което е по делото са представен фискален бон от 27.12.2023г, 10:20ч., издаден от Община Стара Загора, обект „Наказателен паркинг ” гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 20, и кореспондираща му разписка от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК /л.9/.

На 05.01.2024г А. Д. подава жалба до Кмета на Община Стара Загора вх.№ 10-04-3, с която възразява против осъщественото репатриране на управлявания от него автомобил с рег.№ [рег. номер]. Прави искане да му бъде връчена заповед по чл.52, ал.2, т.1 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, ако има издадена такава, и моли да бъде разпоредено възстановяване на направените разходи в размер на 284лв /л.37-38/. С писмо изх.№ 10-11-1144/ 29.01.2024г Кметът на Община Стара Загора го уведомява, че автомобилът е бил неправилно паркиран пред вход/изход на гараж и в случая екипът за репатриране е действал правомерно/л.41/.

Разпитан в качеството на свидетел, И. Г. И. заявява, че подал на сигнал на телефон 112 за паркиран автомобил, който му пречи да вкара в гараж своя автомобил „Фолксваген Туаран“ с много дълга предница. Обяснява, че на мястото има 35 гаража на две нива, бабуна за завой наляво при слизане като се минава зад естакадата, за да се отиде към долното ниво гаражи. Нагоре имало голяма трудност кола да се качи по рампата, неговият гараж се намирал надолу след завоя. Над половината от колата на жалбоподателя била на рампата за преминаване за долните и за горните гаражи, паркирана на една линия с блока. Според свидетеля както бил паркиран, автомобилът пречел на двата подхода и на двата гаража на нивото на терена. По предявената снимка на л.31 от делото обяснява, че репатриращият автомобил се намира към гаражите, от лявата страна на колата, но там има площадка преди рампата.

Свидетелката Н. К. Д. – съпруга на жалбоподателя, дава показания, че по принцип си паркират колата на улица „Св. Троица“, но на 22.12. следобед нямало място и отишли на ул. „Екзарх „Антим“, където тя има гараж. Намерили място и паркирали на мястото, където е белият автомобил по предявената снимка от google.maps. Твърди, че има 10-11 метра подход, има място да се минава, от колата до началото на рампата е 2-3 м разстояние, до гаражите е 10-11 м.

Собственикът на белия автомобил по предявената снимка от google.maps „Рено“ с рег. № [рег. номер] С. В. С. свидетелства, че обичайно го паркирам точно до блока, до линията. За да не пречи на входа и изхода на гаражите спазва маркировката, каквато роля според него играе засечен бордюр. Маркировката е от горе и долу, има ограничение за паркиране на кола. Той винаги бил последната кола, паркирал точно по ръба на блока. По Коледа колата му била паркирана точно тата и по празниците не я е местил. Твърди, че ако се паркира друг автомобил до неговия, категорично ще блокира входа и изхода на гаражите.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 10-00-276/ 17.02.2016г на Кмета на Община Стара Загора за определяне на длъжностни лица, които да контролират на територията на Община Стара Загора спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства /л.16/, Заповед за преназначаване на Х. П. К. на длъжност старши полицай в група „Общинска полиция“ в сектор „Опазване на обществения ред“ при ОД на МВР Стара Загора, акт за встъпване в длъжност на 16.11.2023г и длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност /л.43-47/.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо, че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, в случая се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на освобождаването й от общинския паркинг – 27.12.2023г По делото няма данни да му е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца — т.е. до 27.02.2024г. Жалбата е подадена на 06.02.2024г и е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК, но следва да бъде издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност ул.”Екзарх Антим I“, са общинска собственост. В изпълнение на изричното разпореждане на съда за ангажиране на доказателства относно оправомощаването на ответника Х. К. да налага ПАМ от вода на процесната, е представена Заповед № 10-00-276/ 17.02.2016г. С нея Кметът на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗМСМА, чл.47, ал.2 вр.ал.1 т.6, б.“а“ от ЗАНН, чл.167, ал.2 чл.186 и чл.189 от ЗДвП във връзка с необходимостта от осъществяване не ежедневен контрол по отношение спазване на правилата за паркиране на територията на Община Стара Загора определя като служба за контрол по чл.167, ал.2 от ЗдвП звено „Общинска полиция“ – Община Стара Загора, сектор „ООРТП“ към отдел „ОО“ при ОД на МВР Стара Загора. Но службата за контрол не може сама по себе си да осъществява властническо административно правомощие, каквото представлява прилагането на принудителната административна мярка, поради което е било необходимо кметът на общината изрично да определи тези от служителите на службата за контрол, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка. Текстът на чл. 168, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че собственикът на пътя е органът, който трябва да определи лицата, които да осъществяват властническите административни правомощия по прилагане на ПАМ. В този смисъл, изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на § 1, т. 1 АПК с правомощие да прилагат от името на държавата административна принуда. А в Заповед № 10-00-276/ 17.02.2016г. на Кмета на Община Стара Загора дори в изрично посочените за изпълнение задължения на служителите липсва оправомощаване да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач на основание чл.168, ал.1 от ЗДвП и чл.52-61 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Действително, ответникът Х. К. е назначен на длъжност старши полицай в група „Общинска полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват осъществяване на контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. Но контролът, административното наказване и налагането на принудителни административни мерка са различни форми на държавна административна принуда, които се прилагат при различни законови предпоставки и имат различни цели. Следователно с цитираната по-горе заповед на Кмета на Община Стара Загора ответникът не е изрично овластен да налага ПАМ от вида на процесната. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваната ПАМ е разпоредена от материално некомпетентен орган, който не е надлежно овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

Така констатираният порок обуславят прогласяване на нищожността й като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК съдът може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Само за пълнота на изложението може да се посочи, че мярката е наложена и незаконосъобразно. Приложимата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, която съдържа правното основание за налагане на обжалваната мярка, съдържа три различни хипотези, при наличието на които компетентният орган налага принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика": 1 когато превозното средство е паркирано паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и 3. когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От отразеното в докладната записка фактическо основание “гараж“ и правното такова - чл.57, ал.1, т.4 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /паркирани автомобили при вход или изход на гараж, паркинг, училища, театри и др места, където е възможно да влизат или излизат ППС/, преценено съобразно събраните доказателства по делото не следва категоричен извод за наличие на предпоставката на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение трето от ЗДвП – невъзможност за преминаване на други участници в движението. Приложените снимки освен, че нямат дата и час, не разкриват точното местоположение на паркирания автомобил. Дадените свидетелски показания в тази насока не могат да бъдат възприети като убедително доказателствено средство предвид възможната субективна неточност в преценката на И. И. и липсата на непосредствени възприятия у С. С..

С оглед възприетата нищожност на административния акт предявеният обективно съединен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Стара Загора за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес и срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/, а разгледан по същество по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, е основателен и доказан.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинени имуществени вреди също е налице. Твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане сумата 284лв, включваща 224лв такса „Отг.пазене” и 60лв такса „Репатриране”, се явяват пряка и непосредствена последица от нищожната ПАМ. Заплащането на претендираните суми - 224лв такса „Отг.пазене” и 60лв такса „Репатриране” от ищеца, е доказано по делото с представения фискален бон от 27.12.2023г, 10:20ч., издаден от Община Стара Загора. По тези съображения ответникът Община Стара Загора, в чийто бюджет са постъпили сумите и това обстоятелство не се оспорва, следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

При този изход на спора Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на А. Н. Д. направените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 20лв и 400лв възнаграждение за един адвокат, уговорено и реално заплатено съобразно представения договор за правна зашита и съдействие № 0248090 от 20.03.2024г /л.56/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Д. [ЕГН] от гр. Стара Загора, ул.“Света Троица“ № 105, ет.2, ап.4 принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 22.12.2023г. от Х. П. К. – старши полицай в група „Общинска полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора спрямо автомобил ”Ситроен Берлинго” рег. № [рег. номер], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Д. [ЕГН] от гр. Стара Загора, ул.“Света Троица“ № 105, ет.2, ап.4 сумата 284 /двеста осемдесет и четири/ лв, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт — принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” разпоредена на 22.12.2023г спрямо спрямо автомобил ”Ситроен Берлинго” рег. № [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Стара Загора със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Д. [ЕГН] от гр. Стара Загора, ул.“Света Троица“ № 105, ет.2, ап.4 сумата 420 /четиристотин и двадесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.