Решение по дело №1029/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 263
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20212100501029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501029 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.№8822/2019г.по
описа на БРС районният съд е ОСЪДИЛ К. П. В. с ЕГН-********** на основание чл.55 ал.1
предл.първо ЗЗД да заплати на ЕЛ. Д. В. с ЕГН-********** и на АТ. В. В. с ЕГН-
********** следните суми: 77.14 лева –платена без основание от ищците в полза на
ответника недължима горница над цената на електрическа енергия,потребена през периода
м.март-м.май и м.юни- -м.август 2017г.в имот на ищците в Селищно образувание
„Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и 9 лева,платени без основание от
ищците в полза на ответника „такси“ за посочения период,ведно със законната лихва върху
двете суми,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до окончателното
им изплащане.
Със същото съдебно решение БРС е ОСЪДИЛ К. П. В. на основание чл.55 ал.1
предл.първо ЗЗД да заплати на Т. СТ. СТ. с ЕГН-********** следните суми: 712.08 лева –
платена без основание от ищеца в полза на ответника недължима горница над цената на
електрическа енергия,потребена през периода м.март-м.май и м.септември и м.октомври
2017г. и м.март и м.май 2018г. в имот на ищеца в Селищно образувание „Батака“,землището
на с.Твърдица,община Бургас и 10.50 лева,платени без основание от ищеца в полза на
ответника „такси“ за посочения период,ведно със законната лихва върху двете суми,считано
от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до окончателното им изплащане,като е
ОТХВЪРЛИЛ ГЛАВНИТЕ ИСКОВЕ за горницата над 712.08 лева до претендирания размер
от 1998.80 лева и за горницата над 10.50 лева до претендирания размер от 36 лева,както и
акцесорния иск за законна лихва върху тези две горници от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
1
Със същото съдебно решение БРС е ОТХВЪРЛИЛ предявените при условията на
евентуалност искове на Т. СТ. СТ. с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето ЗЗД и чл.86
ЗЗД за осъждане на К. П. В. да му заплати следните суми:1286.72 лева/разликата над
уважения размер от 712.08 лева до претендирания размер 1998.80 лева/,получена от
ответника на отпаднало основание като цена на ел.енергия за периодите м.март-м.май и
м.септември и м.октомври 2017г. и м.март и м.май 2018г. в имот на ищеца в Селищно
образувание „Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и сумата от 25.50
лева/разлика между уважения иск от 10.50 лева до претендираната сума от 36 лева/,получена
от ответника на отпаднало основание сума за „такси“ за посочения период,ведно със
законната лихва върху двете суми,начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.

Недоволен от така постановеното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ част е
останал ищецът Т. СТ. СТ.,който е депозирал в срок въззивна жалба ,с която оспорва
решението на БРС в частта му,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ НА
ИЩЕЦА С. по евентуалните искове. Във въззивната жалба са изложени подробни
оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на съдебния акт в
обжалваната му част. Направен е анализ на доказателствата по делото,изложени са
оплаквания за допуснати нарушения от съда при анализа на доказателствата и неправилност
на изводите му. Моли за отмяна на решението на БРС в отхвърлителната му част и
постановяване на решение от въззивния съд,с което предявените при условията на
евентуалност искови претенции на ищеца С. да бъдат уважени. Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил в срок писмен отговор от ответника К. П.
В. ,в който той оспорва доводите на ищеца С. и излага свои насрещни аргументи в
подкрепа на становището за несъстоятелността им.Счита,че не са допуснати нарушения от
съда при преценката на доказателствата,довела до извода му за неоснователност на
предявения иск,който е обоснован и правилен.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал и ответникът К. П. В.,който е
сезирал съда с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението на БРС в ЧАСТТА,С КОЯТО СА
УВАЖЕНИ ПРЕДЯВЕНИТЕ СРЕЩУ НЕГО ИСКОВЕ ОТ ИЩЦИТЕ ЕЛ. Д. В.,АТ. В. В. И
Т. СТ. СТ.. Във въззивната жалба на ответника е направен анализ на събраните по делото
доказателства,като неправилен е оспорен изводът на БРС,че няма решения на
дружеството,по силата на които да се събират средства за осъществяване на дейността
му,неправилно е прието също,че с основание е събирана само цената на тока,което е в разрез
с доказателствата.Прави се оплакване,че съдът не се е произнесъл по направеното
възражение за прихващане,оспорва се извода,че ответникът следва да възстановява лично
претендирани от ищците суми,макар парите да са събирани от името и за сметка на
гражданското дружество.Отправеното до БОС искане е да се отмени решението на БРС,като
въззивният съд постанови съдебно решение,с което да приеме,че искът е
недопустим,евентуално-неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците-ищци Т.С.,Е.В. и А.В.,редовно уведомени,не се
явяват.Представляват се от адв.Димова,която поддържа въззивната им жалба,оспорва
въззивната жалба на ответника.Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът-ответник К.В.,редовно уведомен,не се явява и не
се представлява.С постъпила писмена молба от пълномощника му адв.К. се поддържа
2
въззивната жалба,оспорва се въззивната жалба на ответниците,няма доказателствени
искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Ищците Т.С.,Е.В. и А.В. са предявили пред БРС искове срещу ответника К.В.,като
са твърдели,че страните притежават имоти в землището на м.Батака,с.Твърдица,Бургаска
обл.,на 15.05.2011г. са провели общо събрание на собствениците на имоти и са взели
решение за учредяване на сдружение,с цел да се осъществяват взаимоотношенията на
собствениците с ВиК ,ЕВН ,Общини и др.във връзка с благоустрояването на селищното
образувание,присъединяване към системите на ЕВН и ВиК ,отчитане и ползване на
електричество и вода. Твърдели са,че дружеството е било учредено,избран е бил
Управителен съвет и е осъществявана възложената дейност.През 2014г.възникнали
разногласия между собствениците и членове на УС по повод отчитането на подотчетните
електромери и остойностяването на показателите им.От началото на 2014г.е изисквано от
собствениците да заплащат по-високи цени за потребената ел.енергия от определените от
ЕВН цени. Ответникът К.В. бил натоварен да се занимава с отчитането на показанията и
събирането на сумите,като за по-високата цена на квтч се позовавал на решения на УС.
Ищците твърдят,че са заплатили посочените от тях искови суми без основание или
на отпаднало основание на ответника,тъй като договорът за учредяване на дружеството е
нищожен,а ответникът е действал без представителна власт. При условията на евентуалност
твърдят,че са ги заплатили без основание на ответника,тъй като дружеството е прекратено
на основание чл.363 б.“в“ от ЗЗД,поради настъпила смърт на трима негови членове.При
условията на евентуалност твърдят,че са заплатили недължимо на ответника процесните
суми,тъй като не са заплащали стойността на потребената ел.енергия по утвърдените цени
на ЕВН,а по произволно определяни стойности.
Ответникът е оспорил като неоснователни предявените искове,твърдял е,че
договорът за гражданско дружество не е нищожен,тъй като страните са си поставили обща
стопанска цел и междувременно други цели,голяма част от които в случая обхващат
извършване на дейност по експлоатация и поддръжка на ел.съоръжението,което е стопанска
дейност.Оспорени са твърденията,че дружеството е прекратено,като се твърди,че в договора
за учредяване на дружеството е изрично изключен текстът на чл.363 „в“ ЗЗД.Прави
възражение,че тъй като дружеството съществува и членството на ищците не е прекратено,те
нямат право да претендират загуби,разходи или дялови вноски,тъй като тези им вземания не
са изискуеми.Ответникът е заявил,че не е събирал сумите от ищците без основание,а въз
основа на решения на Общото събрание,което е определяло по-висок размер на дължимите
от собствениците суми за ел.енергия,тъй като те са били необходими за покриване на
разходи за поддръжка на ел.съоръжението ,ремонтни дейности и др.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.55 ЗЗД.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на въззивниците-ищци за
незаконосъобразност на изводите на БРС досежно валидното учредяване и съществуване на
гражданското дружество на собствениците в селищно образувание „Батака“. Правилно и в
съответствие със закона и съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.357 и
сл.ЗЗД районният съд е приел,че изискването на чл.357 ЗЗД е изпълнено,тъй като целта на
учредяване на дружеството е стопанска в по-широкия смисъл на понятието и не
противоречи на смисъла на закона. БОС споделя тълкуването на т.VІ подт.32 от процесния
договор за учредяване на дружеството,което е извършил районният съд и извода му,че
3
основанието за прекратяване,посочено в чл.363 б.“в“ от ЗЗД –смърт на съдружник е
приложимо,ако не е уговорено друго,а в процесния договор има лимитативно изброяване на
основанията за прекратяване,което обуславя извод,че съдружниците са уговорили друго.
Това тълкуване кореспондира и с установените по делото факти,тъй като до момента,десет
години след смъртта на тези трима съдружници,дружеството функционира, провежда общи
събрания,извършва дейност,подава отчети.При това положение,исковите претенции за
връщане на процесните суми от ответника К.В. като платени без основание – поради
нищожност на договора за гражданско дружество и на отпаднало основание- поради
настъпили основания за прекратяването на гражданското дружество/смърт на съдружници/
и получаването им от ответника в тези две хипотези без представителна власт,са
неоснователни.
БРС е разгледал и частично уважил исковата претенция на ищците за връщане на
платени от тях на ответника К.В. суми без основание,въз основа на твърденията им, че
ответникът извършвайки дейност по отчитане на потребената електроенергия и събиране на
дължимите от собствениците суми е изисквал от тях без основание да заплащат по-високи
стойности на потребената електроенергия и такси. БРС е приел,че ответникът не е провел
насрещно пълно и главно доказване на правното основание за получаване на горниците над
дължимата цена за потребената електроенергия по цени на ЕВН,нито е доказал основание за
задържането им в своя полза или предаване на трето лице,поради което исковите претенции
са били частично уважени. Уважени са и исковите претенции за заплатени такси.
От Протокол №15 от 27.08.2017г.на заседание на УС се установява,че УС е взел
решение за постоянен инкасатор на дружеството да бъде избран К.В.,който от няколко
месеца изпълнявал временно тази длъжност.Не се спори,че ответникът В. е изпълнявал тази
длъжност от м.март 2017г.и е получавал дължимите от съдружниците суми за потребената
от тях електроенергия,след като е отчитал показанията на подотчетните електромери.Въз
основа на тези доказателства за съда се налага извод,че ответникът е извършвал тази
дейност не самоволно и без представителна власт,а по възлагане от управителния съвет на
дружеството.
По отношение на заплатените такси 10.50 лева от ищеца С. и 9 лева от ищците В.и,
въззивният съд споделя становището на БРС,че ответникът не е доказал основанието,на
което ги е получил от ищците,поради което правилно и законосъобразно исковите
претенции са уважени.
По отношение на останалите претендирани суми,правилно и въз основа на
събраните по делото доказателства районният съд е приел,че е доказано предаването на
сумите от ищците на ответника,като заплатената част,за която е установено,че съответства
на цената на потребената от ищците електроенергия по цените,определени от ЕВН за
съответния период е налице правно основание за получаването на сумите от ответника.
За надвнесената разлика от 712.08 лева от ищеца С. и от 77.14 лева от ищците
В.и,БРС е приел,че е получена от ответника без правно основание. В отговора на исковата
молба,както и във въззивната жалба,ответникът К.В. сочи,че тези суми е изискал и получил
от ответниците на основание решения на дружеството,които е представил и които са били
посочени и от вещото лице в заключението на СИЕ.

От заключението на вещото лице по приетата СИЕ/основно и допълнително/ и
представените по делото протоколи от заседания на общото събрание на дружеството се
установява,че от 2012г.в дружеството е имало утвърдена практика да се определят цени на
4
електроенергията,заплащана от съдружниците,които са по-високи от цената,определена от
ЕВН. Последното решение за цената на електроенергията е взето с Протокол
№9/16.04.2016г.за цена от 0.28 стотинки за квтч ,за следващите 6 месеца.Този срок е изтекъл
през м.октомври 2016г. По делото няма доказателства Общото събрание на дружеството да е
взело решение за продължаване на срока,през който собствениците ще заплащат тази по-
висока цена за квтч.
По отношение на цената от 0.35 ст.за квтч,има решение на общото събрание на
дружеството,което е било взето с Протокол №12 от 21.05.2017г. То обаче е относимо само
за собствениците на имоти,които отдават помещенията си под наем на външни лица или
фирми с цел производство или други дейности,изискващи консумация на ел.енергия,да
заплащат по 0.35 ст./квтч. По тази цена е заплащал електроенергия ищецът С. от м.април
2017г.,което е видно от Таблица №2 от заключението на СИЕ/л.385/ Ответниците В.и са
заплащали електроенергия през целия процесен период по цена 0.28 ст./квтч./Таблица №3 от
заключението на СИЕ л.386/.
Настоящият съдебен състав споделя становището на БРС,че ответникът не е доказал
правното основание,на което е изисквал и събирал суми от ищците В.и за потребената
електроенергия през процесния период в размер,по-голям от определените от ЕВН цени.
Основанието,на което съдружниците са заплащали по-висока цена за потребената
електроенергия са взети решения на общото събрание,които ответникът В.,изпълнявайки
длъжността инкасатор е съобразявал при изчисляването на дължимите суми . По отношение
на цената от 0.28 ст.за квтч не е имало решение на Общото събрание,относимо за процесния
период,тъй като последното такова е било за срок от шест месеца,изтекъл през м.октомври
2016г.При това положение правилно и законосъобразно районният съд е приел,че ищците
В.и са заплатили дължимо и на правно основание през процесния период само сумата за
потребената от тях електроенергия,но не и горницата от 77.14 лева,която следва да им бъде
върната от ответника,като получена без основание.
По отношение на сумите,които е заплащал ищецът С. до м.май 2017г.са относими
същите изводи.С взетото решение на Общо събрание от 21.05.2017г.за собственици,които
отдават имотите си под наем е била определена цена от 0.35 ст./квтч и тъй като не е
посочено откога влиза в сила,съдът приема,че то следва да се прилага от м.юни 2017г.
Ответникът е имал правно основание да получи от ищеца С. сума за потребената
електроенергия от м.юни 2017г.занапред по тази цена,която е определена от общото
събрание.За периода от м.март 2017г.до м.май 2017г. ответникът не е имал правно
основание да получи от ищеца С. по-голяма сума от цената,определена от ЕВН,тъй като не е
имало решение на общото събрание за това.Въз основа на данните в допълнителното
заключение на вещото лице Колева ,обективирани в Таблица №2 /л.385 от делото на
БРС/въззивният съд след извършване на аритметични изчисления достигна до извод,че за
периода от м.март до м.май 2017г. ищецът С. е заплатил горница в размер на 307.81
лева,която ответникът В. не е имал правно основание да получи.Разликата над тази сума
до сумата,за която районният съд е уважил иска- 712.08 лева-т.е. 414.27 лева и за потребена
през периода м.септември и октомври 2017г.,м.март и май 2018г.,през които месеци има
отчетено потребление на електроенергия и плащане, ответникът В. е получил от ищеца С.
на правно основание- решение на общото събрание на дружеството,посочено по-горе.
Водим от горните мотиви,БОС достигна до извод,че решението на БРС следва да се
потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано в частта,с която е уважена частично
исковата претенция на ищците В.и,както и в частта,с която е уважена исковата претенция на
ищеца С.- до размера от 307.81 лева. Над размера от 307.81 лева до уважения размер от
712.08 лева решението следва да се отмени,а искът- да се отхвърли за горницата от 414.27
5
лева като неоснователен.Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
и в останалата му отхвърлителна част.
С оглед изхода от въззивното обжалване и частично уважаване на въззивните жалби
на ищците и ответника,всяка от страните следва да понесе разноските,които е
направила,поради което въззивният съд не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.
№8822/2019г.по описа на БРС районният съд в ЧАСТТА,с която районният съд е ОСЪДИЛ
К. П. В. с ЕГН-********** на основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД да заплати на Т. СТ.
СТ. с ЕГН-********** сумата над размера от 307.81 лева/триста и седем лева,осемдесет и
една стотинки/ до размера от 712.08 лева/седемстотин и дванадесет лева и осем стотинки/,
платена без основание от ищеца на ответника недължима горница над дължимата от ищеца
цена на електрическа енергия,потребена през периода м.септември и октомври 2017г.,м.март
и май 2018г. в имот на ищеца в Селищно образувание „Батака“,землището на
с.Твърдица,община Бургас,като вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен ИСКА на Т. СТ. СТ. с ЕГН-********** за
осъждането на К. П. В. с ЕГН-********** на основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД да
заплати на Т. СТ. СТ. с ЕГН-********** сумата от 414.27 лева /четиристотин и
четиринадесет лева,двадесет и седем стотинки/ представляваща разликата над уважения
размер от 307.81 лева до размера от 712.08 лева, платена без основание от ищеца на
ответника недължима горница над дължимата от ищеца цена на електрическа
енергия,потребена през периода м.септември и м.октомври 2017г.,м.март и май 2018г. в
имот на ищеца в Селищно образувание „Батака“,землището на с.Твърдица,община
Бургас,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.
№8822/2019г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която К. П. В. с ЕГН-********** е ОСЪДЕН на
основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД да заплати на ЕЛ. Д. В. с ЕГН-********** и на АТ.
В. В. с ЕГН-********** следните суми: 77.14 лева –платена без основание от ищците в
полза на ответника недължима горница над цената на електрическа енергия,потребена през
периода м.март-м.май и м.юни- -м.август 2017г.в имот на ищците в Селищно образувание
„Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и 9 лева,платени без основание от
ищците в полза на ответника „такси“ за посочения период,ведно със законната лихва върху
двете суми,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.
№8822/2019г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която К. П. В. с ЕГН-********** е ОСЪДЕН на
основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД да заплати на Т. СТ. СТ. с ЕГН-********** следните
суми: 307.81/триста и седем лева,осемдесет и една стотинки/ лева –платена без основание
от ищеца в полза на ответника недължима горница над цената на електрическа
енергия,потребена през периода м.март-м.май 2017г. в имот на ищеца в Селищно
образувание „Батака“,землището на с.Твърдица,община Бургас и 10.50 лева,платени без
6
основание от ищеца в полза на ответника „такси“ ,ведно със законната лихва върху двете
суми,считано от датата на подаване на исковата молба-16.10.2019г.до окончателното им
изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260540 от 30.03.2021г.,постановено по гр.д.
№8822/2019г.по описа на БРС изцяло в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7